Решение № 808 от 14.07.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 808 гр. Пазарджик, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20225220101426 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с предявени искови претенции от И. В. И. ЕГН ********** от гр. София, ул. „** чрез адв. Ц., със съдебен адрес : гр.

Пазарджик, *** чрез адв. Ц., против И. Н. Ч. ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. „*** „ № 45, за обосноваването на исковата претенция по която се твърди , че с нот. акт № 183, т. 18, дело № 3068/2021 г. на Службата по вписвания при Районен съд - Пазарджик ищецът е придобил чрез дарение, направено от неговите родители, един поземлен имот с идентификатор *** по КККР па с. б, Пазарджишка област, ведно с намиращата се в имота жилищна сграда с идентификатор ***. Този имот бил придобит от дарителите в И. И. и м а И.а преди влизането в сила на кадастралната карта и според тогавашната номерация е бил УПИ VII180 в кв. 10 по регулационния план на с. б с площ по документ за собственост на първоначалните собственици 1 025 кв. м. Според регулационния план жилищната сграда е в дъното на имота на самата регулационна граница, а дори част от нея попада извън УПИ-то. Мястото зад жилищната сграда обаче е владяно винаги от собствениците на имот пл. № 180. Според регулационния план това място с площ от около 200 кв. м. не попада в нито един УПИ. След влизането в сила на кадастралната карта това дворно място е заснето като част от имота на ответницата. След придобИ.ето на имота в и м И.и предприели ремонт на жилищната сграда и поради това, че тя попада частично извън техния УПИ, те извършвали СМР ползвайки и това дворно място. Тогава възникнал спор с ответницата, която твърдяла, че това дворно място е част от нейния имот с идентификатор ***. При пров в СГКК се установило, че това действително е така. Твърди се, че след като ищецът придобил имота той продължил с ремонтните дейности, но със свои действия ответницата го принудила да прекъсне работите. Към настоящия момент 1 ответницата трупа (по всяка вероятност съзнателно) боклуци и строителни и растителни отпадъци до стената на къщата на ищеца и по този начин от една страна създава пречки за ползването на жилищната сграда, а от друга създава предпоставки за компрометиране на самата сграда. Твърди се, че независимо, че съгласно нотариалния акт ищецът е придобил имота си по описанието и заснемането в КККР, за него съществува правна възможност чрез обстоятелствена пров да се снабди с документ за собственост на спорното дворно място, като присъедини към своето владение владението на своите праводатели. Моли се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата И. Н. Ч., че тя не е собственик на част с площ около 200 кв. м. от имот с идентификатор ***, която част е при граници имоти с идентификатори ***,

***, *** и *** по КККР, а по регулационен план е между

УПИ IV-313, VII-180 и XIV-179, и която част погрешно е заснета в кадастралната карта като част от имот с идентификатор ***. Подадена е и уточнителна молба с вх. № 13635/01.07.2023 г., в която се поддържат изложените вече обстоятелства. Претендират се разноски. Сочат се доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата , с който се твърди, че е невярно твърдението на ищеца, че мястото зад собствената му жилищната сграда с идентификатор 0614.502.424.1, с площ около 200 кв.м., се владее от него и винаги се е владяло от собствениците на имот с пл. №180 по старият регулационен план, както е невярно и твърдяното, че същото не попада в нито едно УПИ. Твърди се, че през 1970 г., дядото на ответницата д а а с нотариален акт за продажба на недвижим имот №123, том II, дело №696 от 06.05.1970 год., продава на трите си дъщери – майката на ответницата - в д к и двете й лели е д п и д д м, парцел IV-179 в кв.10 по плана на с.б, с пространство от 900 кв.м., ведно с построените в парцела две паянтови жилищни сгради и другите подобрения в същия. Парцела е идентичен с парцел IV-113 в кв.10 по дворищната регулация на с.б, утвърдена със Заповед №418 /29.12.1975 год., а в последствие идентичен и с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 0614.502.421 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-199/29.05.2022год., на изпълнителният директор на АГКК.

Твърди се, че съгласно съдебен протокол от 01.04.1985 год., по гражданско дело №543 по описа за 1985 година на Пазарджишки районен съд, майка й в д к и двете й лели е д п и д д м са се спогодили делбения имот представляващ парцел IV-313 в кв.10 по плана на с.б, с площ от 900 кв.м., ведно с построените в него паянтова жилищна сграда и стопанска сграда плевня също паянтова, да се постави в реален дял на майката на ответницата в д к. От своя страна в д к с Нотариален акт за продажба на недвижим имот №10, том II, дело 499 от 01.04.1985 година, й продала парцела с двете сгради построени в него. Паянтовата стопанска постройка е построена в началото на парцела на регулационната граница с уличната регулация, а Паянтовата жилищна сграда се намирала в дъното на парцела, попадаща в обхвата на процесиите 200 кв.м., която била построена на регулационната граница между нейния парцел и парцела VII-180, залепена /на калкан/ за сграда с идентификатор 0614.502.424.1 на ищеца. В паянтовата жилищна сграда до смъртта си живели нейния дядо д а а и нейната баба я д аа, която сграда след това започнала да се 2 руши, станала опасна и през 1996 год., я съборили, като в момента стоят само каменните и основи. Лично ответницата била собственик и тя владение вече 37 години, по границите както са посочени в скицата, целият ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 0614.502.421, и сградите построени в него, като същият е ограден с ограда по кадастрални граници съгласно издадени от Община Пазарджик - Разрешение за строеж на ограда №1 и Протокол за определяне на строителна линия и ниво от 15.03.1985год. Процесното място зад жилищната сграда на ищеца, изцяло попадало в имота на ответницата и винаги е било част от имота й.

Освен основите на старата й къща, там ответницата аранжирала с керемиди цветна градина в която е засадила различни цветя, бамбук, засадила е три ябълкови дръвчета и една кайсия, поставила била дървена конструкция с телове под която всяка година сади краставици, цветно зеле, тиквички и други зеленчуци, в ъгъла на тази част през последните няколко години била погребала дори четири броя техни домашни любимеца - кученца. Ищецът И.

И. и неговите праводатели собственици на имот пл.№180, никога не са владели претендиралата част от имота на ответницата. Твърди се, че невярно е и твърдяното в исковата молба от ищеца, че според регулационния план това място с площ от около 200 кв.м., не попада в нито един УПИ. Съгласно издадената от Кметство с.б - Скица №65 от 06.11.2013 год., за УПИ IV-313 в кв.10 по дворищната регулация на с. б, утвърдена със Заповед №418 от 29.12.1975 год., е видно, че това място е част от имота на ответницата и винаги е било така. Същото УПИ с площ и граници е нанесено и в кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК, което означава, че процесното дворно място от около 200 кв.м., не е заснето в кадастъра в последствие като част от имота й, както твърди ищеца.

Ответницата го била декларирала в МДТ-Пазарджик и плаща данъци за цялото дворна място с площ от 900 кв.м., видно от Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 11151 от 06.03.1998 г. Физически било невъзможно ищецът или когото и да било от праводателите му да влязат и владеят процесната част от имота ми, тъй като калканната стена на сградата на ищеца служи като ограда в по-голямата част между имотите им, а на малката незастроена част около два метра и половина между двата имота, винаги е имало ограда, дори през последната година самият ищец разрушил старата такава и построил още по-стабилна от бетонови тухли плътна с височина около два метра. Същият за нейно голямо учудване, избил без нейно съгласие два прозореца на калканната стена на неговата жилищна сграда към имота й, поради което подала жалба в Община Пазарджик с Вх.№13- 4471/29.09.2022год., и след извършена пров на 13.10.2022год., от компетентните органи на общината получила писмо с Изх.№ 13-44- 71 002/02.11.2022год., с което я уведомяват за констатирани нередности и даден едномесечен срок на ищеца И. да зазида двата прозореца.

Твърди се, че повече от 60 години, роднини на ответницата - баба и дядо, майка, лели и тя са собственици на целият имот и сградите построени в него с правно основание, документите за собственост описани по-горе, упражнявали са и упражняват владение върху него в пълен обем до настоящия момент, като не са имали спорове за имота с когото и да било, поради което исковата претенция на ищеца И. е неоснователна. Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск . Претендират се разноски. Сочат се доказателства.

3

В съдебно заседание – страните чрез своите процесуални представители поддържат изложените от тях доводи и възражения съответно в исковата молба и в подадения писмен отговор. Представени са писмени защити.

Пазарджишки районен съд , след като след като подложи на анализ събраните по делото доказателства , поотделно и в тяхната съвкупност , приема за установено следното от фактическа страна.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът И. В.

И. е придобил чрез дарение/ нот.акт № 70 , том ІІІ, рег. № 4470, нот.дело № 382/2021 г./ направено от неговите родители м а И.а и в И. И. - поземлен имот с идентификатор *** по КККР па с. б, Пазарджишка област, ведно с намиращата се в имота жилищна сграда с идентификатор ***. Съответно праводателите на ищеца са придобили същия имот по наследство и чрез сделки / нот.актове : № 139/2014 г., № 140/2014 г., № 87/2016 г. и № 98/2017 г. / , като този имот е бил с предишна номерация УПИ VII-180 в кв. 10 по регулационния план на с. б с площ по документ за собственост на първоначалните собственици 1 025 кв. м.

Също така от представените от ответната страна писмени доказателства се установява, че през 1970 г., дядото на ответницата д а а с нотариален акт за продажба на недвижим имот №123, том II, дело №696 от 06.05.1970 год., продава на в д к, е д п и д д м, парцел IV-179 в кв.10 по плана на с.б, с пространство от 900 кв.м., ведно с построените в парцела две паянтови жилищни сгради и другите подобрения в същия. Според представените по делото скици, имота е идентичен с парцел IV-113 в кв.10 по дворищната регулация на с.б, утвърдена със Заповед №418 /29.12.1975год., а в последствие идентичен и с поземлен имот с идентификатор 0614.502.421 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-199/29.05.2022 год., на изпълнителният директор на АГКК. Видно от представеното по делото заверено копие от съдебен протокол от 01.04.1985 год., по гражданско дело №543 по описа за 1985 година на Пазарджишки районен съд, майка на ответницата в д к и двете й лели е д п и д д м са се спогодили делбения имот представляващ парцел IV-313 в кв.10 по плана на с.б, с площ от 900 кв.м., ведно с построените в него паянтова жилищна сграда и стопанска сграда - плевня също паянтова, да се постави в реален дял на майката на ответницата в д к. През 1985 г., е п, в и д Димитрови, се снабдяват с разрешение за строеж № 1 / 15.03.1985 г. , за построяването на ограда с масивна стена до 0,60 м. и ажурна с мрежа от 0,60 м. до 2 м. височина и дължина от 84 м.Издаден е и протокол за определяне на строителна линия и ниво съгласно изготвената скица. От своя страна в д к с Нотариален акт за продажба на недвижим имот №10, том II, дело 499 от 01.04.1985 година, е продала на ответницата И. Н. Ч. парцела с двете сгради построени в него. Ответницата е декларирала имота и в данъчната служба на общината.

Не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че ответницата е подала жалба в Община Пазарджик с Вх.№13- 44-71/29.09.2022год.,във връзка с поставени от ищеца два прозореца на калканната стена на жилищната сграда и след извършена пров от компетентните органи на 13.10.2022год.,от общината било изпратено писмо с Изх.№ 134 44- 71 002/02.11.2022год., с което я уведомяват за констатирани нередности и даден едномесечен срок на ищеца И. да зазида двата прозореца.