Решение № 1380 от 18.11.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1380 гр. Пазарджик, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело № 20255220102971 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът Н. С. Д., ЕГН ********** от с. *****, общ. Б., обл. Пазарджик, ул. ,,***** чрез пълномощника си адвокат С. М. твърди, че е сключил с ответника „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, седалище и адрес на управление: гр. Хасковo, бул. ,,България“ № 196, представляван от управителя В. М. И., договор за паричен заем № 314616/26.10.2023 г. за сумата от 2 000,00 лева, с погасителна вноска в размер на 260,84 лева, брой вноски - 9, ГПР - 48,101 %, ГЛП - 39,96 %, обща сума за плащане 2 347,51 лева, обезпечен с гарант/и, отговарящи на конкретни условия, както и ос още едно от следните обезпечения: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В случай, че заемателят не предостави договореното обезпечение в тридневен срок от сключването на договора или представеното обезпечение не отговаря на условията, е предвидено, че заемателят дължи неустойка в размер на 1 243,49 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план. Твърди, че въпреки предоставения срок за осигуряване на обезпечение, още със сключването на договора била начислена неустойка и същата била включена в погасителния план. Счита, че поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение е нелогично и икономически необосновано, което заедно със завишените изисквания, на които трябва да отговарят обезпеченията показват, че единствената цел на неустойката е различна от присъщата й по закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира неизпълнението, а действителната й цел е да породи допълнително парично задължение за 1 заемателя, наред с това да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва. Намира, че неустойката представлявала скрита лихва и е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а не включването й заобикаля изискването за максимален размер на ГПР и я прави недействителна. Поддържа, че посоченият в договора за паричен заем ГПР не отговаря на действителните разходи, които заемателят ще направи във връзка с кредита, тъй като не е включена дължимата неустойка, а това противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК. Твърди, също така, че в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР, както и да бъде описана методиката на изчисляване на ГПР. Счита, че посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Твърди, че е заплатил по договора за паричен заем сума в общ размер на 2 197,31 лева и с оглед недействителността на договора за паричен заем счита, че сумата над чистата стойност на кредита от 2 000 лева е платена при начална липса на основание. Поради това моли да бъде обявена недействителността на сключения между страните договор за паричен заем поради противоречие със закона и да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 197,31 лева, като недължимо платена на основание недействителния договор за паричен заем.

При условията на евентуалност - в случай, че не бъде уважен искът за недействителност на договора за паричен заем, моли да бъде обявена за нищожна клаузата в договора за паричен заем, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на уговореното в договора обезпечение в тридневен срок от сключване на договора поради заобикаляне на закона, противоречи с добрите нрави и неравноправност.

Претендира разноските по делото.

Ангажира писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Креди Йес“ ООД чрез пълномощника си юрисконсулт К. К. намира предявените искове за неоснователни и недоказани. Твърди, че договорът за паричен заем е валидно сключен между страните, като заемателят се е запознал с общите условия и с погасителния план. Посочва, че на датата на сключване на договора заемателят е предоставил на заемодателя ценна книга, но не е предоставил гарант, който да отговоря на предвидените условия, с оглед на което е предвидено заплащането на неустойка. Признава, че на 11.11.2023 г. заемателят е погасил предсрочно задължението по договора, като е заплатил сума в общ размер на 2 197,31 лева. Поддържа, че предвиденият в договора ГПР е посочен в СЕФ и отговаря на законовите изисквания да не надхвърля максимално предвидения в закона размер. Счита, че в същия не следва да се 2 включва размера на неустойката, тъй като тя се заплаща при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Твърди, че в договора ясно и разбираемо е посочено как точно се изчислява ГПР, а формулата за изчислението му се съдържа в ЗПК. Оспорва доводите за нищожност на неустоечната клауза, като поддържа, че същата е индивидуално уговорена с прякото влияние на заемателя, в т.ч. и нейният размер. В заключение сочи, че в договора за паричен заем има изрична клауза относно правото на потребителя да се откаже от договора, от която възможност същият не се е възползвал, а вместо това е продължил за ползва предоставената му сума.

Моли за отхвърляне на исковете.

Възразява срещу искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв., като счита, че ищецът не отговаря на условията за предоставяне на безплатна правна помощ, а при условията на евентуалност - прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, като се позовава на практиката на СЕС.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:

Между „Креди Йес“ ООД в качеството на заемодател и Н. С. Д. в качеството на заемател е сключен договор за паричен заем № 314616/26.10.2023 г., при следните параметри: размер на отпуснатия заем - 2 000,00 лева, размер на погасителна вноска - 260,84 лева, ден на плащане - 26-о число, вид вноска: месечна, ГПР - 48,101 %, брой вноски - 9, месечен лихвен процент - 3,330 %, дата на първо плащане - 26.11.2023 г., обезпечение: гарант/и, дата на последно плащане - 26.07.2024 г., такса за усвояване - няма, обща сума за плащане - 2 347,51 лева, неустойка при непредоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора - 1 243,49 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план, общо дължима сума с неустойката - 3 591 лева.

Заемната сума е получена от заемателя, което е удостоверено с подписване на договора за потребителски кредит.

По кредита е платена сума в размер на 2 197,31 лева на 11.11.2023 г.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е установителен иск по чл. 22 от ЗПК за недействителност на договор за потребителски кредит поради противоречие със закона, кумулативно съединен с иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД за връщане на недължимо платена сума въз основа на недействителен договор за потребителски кредит.

При условията на евентуалност са предявени установителни искове за нищожност на неустоечна клауза от договор за потребителски кредит поради заобикаляне на закона - чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, накърняване на добрите 3 нрави - чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и неравноправност - чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

По иска за недействителност на договора за потребителски кредит в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на сочените от него пороци на договора, водещи до недействителност на договора, а по иска за неоснователно обогатяване заплащането на сочената от ищеца сума на ответника.

По иска за неоснователно обогатяване в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на годно правно основание за задържане на сумата, в т.ч. валидно облигационно правоотношение между страните по договор за кредит.

Между страните не е спорно, че са сключили договор за паричен заем, имащ правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Неговата действителност следва да се преценява с оглед изискванията на специалния закон - ЗПК и с оглед общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на договора за потребителски кредит с изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от ищеца основания.

Процесният договор за потребителски кредит вменява на потребителя в тридневен срок от сключването му да предостави на кредитора следното обезпечение - гарант/и, отговарящи на условията, посочени в приложимите от заемодателя Общи условия, като в противен случай дължи неустойка, платима с всяка погасителна вноска.

Така уговорената неустойка не само, че обезпечава едно непарично задължение, от чието неизпълнение не произтича пряка вреда за кредитора, но и още при сключване на договора е било предварително ясно, че потребителят трудно би могъл да осигури исканото обезпечение с оглед поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение и завишените изисквания, на които трябва да отговаря поръчителят, и е почти сигурно, че ще дължи неустойка. Затова говори и фактът, че размерът на неустойката е изчислен предварително и включен в погасителния план. Следователно неустойката няма присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а действителната й цел е да породи допълнително парично задължение за потребителя. То има характер на възнаградителна лихва (печалба) за търговеца, тъй като плащането му е неминуемо и се дължи на части, заедно с всяка погасителна вноска. Заплащането на неустойката представлява разход за потребителя по смисъла § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който е свързан с кредита, увеличава цената му и е бил предварително известен на кредитора. Поради това стойността на неустойката е трябвало да бъде включена в размера на ГПР. От съдържанието на договора за кредит не се установява размерът на неустойката да е взет предвид при изчисляване на ГПР. Следователно посоченият в договора размер на ГПР не отразява точно всички разходи по кредита и не отговаря на действително приложимия от кредитната институция 4

ГПР. Невярното посочване на размера на ГПР е равносилно на непосочване на ГПР в договора за потребителски кредит, което съгласно чл. 22 от ЗПК води до неговата недействителност поради противоречие със закона. Ето защо главният иск за недействителност на договора за потребителски кредит следва да бъде уважен като основателен, а предявените под евентуалност искове за нищожност на неустоечната клауза не следва да бъдат разглеждани, тъй като не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за това.

Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита е предоставената в заем сума, в случая - 2 000,00 лева. По договора е платена сума в размер на 2 197,31 лева. Платената над главницата сума по договора е в размер на 197,31 лева. Същата е недължимо платена от потребителя и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД подлежи на връщане от ответника, който се обогатил без основание с нея. Поради това като основателен следва да бъде уважен и акцесорният иск за връщане на недължимо платената сума по обявения за недействителен договор за потребителски кредит.

По разноските: