Решение № 1088 от 25.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1088 гр. Варна, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно гражданско дело № 20243100501896 по описа за 2024 година Производството е по реда чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№ 21409/30.08.2024 г. по регистъра на ДСИ при СИС при Районен съд - Варна, подадена от непълнолетния В. Р.-взискател по изпълнително дело № 6058/2024 г. по описа на СИС при ВРС, със съгласието на своя баща Д. Р. – длъжник по изпълнението, срещу отказ на ДСИ, обективиран в разпореждане от 20.08.2024 г., да прекрати изпълнителното дело поради липса на предпоставките по чл. 433, ал. 1 ГПК.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага, че актът на ДСИ е немотивиран, доколкото в него не се изложени никакви съображения за липса на предпоставките по чл. 433, ал. 1 ГПК. Твърди, че не се установява кого ДСИ приема за взискател по делото и на какво основание, вкл. не се установява да е изпълнена процедурата по чл. 426, ал. 3 ГПК за проверка редовността на молбата за образуване на изпълнително дело. Излага, че молбата е нередовна, доколкото не е подписана от него, като никога не е имал воля да се образува изпълнително дело. Твърди, че същото е образувано от адвокат, който е упълномощен от майка му, но не и от самия него. Жалбоподателят излага, че не става ясно на какво основание ДСИ е приел, че е надлежно сезиран да извършва изпълнителни действия, след като указанията за отстраняване на нередовности не са изпълнени /самият взискател- непълнолетното дете В. Р. е отказал да приеме съобщенията на ДСИ с дадените указания./ Изложени са оплаквания, че ДСИ е пристъпил към проучване имущественото състояние на 1 длъжника и налагане на запори без да е бил сезиран за това от взискателя. В заключени се твърди, че самото образуване на изпълнителното дело е незаконосъобразно, както и неговото продължаване. Изрично в частната жалба се твърди, че взискателят никога не е искал и не желае срещу баща му Д. Р. да се води изпълнителен процес за издръжка. Сочи, че с молба от 30.08.2024 г. е десезирал съдебният изпълнител. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане, с което е постановен отказ да се прекрати образуваното изпълнително дело.

В предоставения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от майката на непълнолетния взискател Р. Д.. Счита, че искането за прекратяване на образуваното ИД следва да се остави без уважение, доколкото към момента на неговото образуване родителските права са упражнявани от нея, поради което детето следва да действа с нейно съгласие, а не със съгласието на баща си. Отделно излага, че молбата е неоснователна, доколкото не са изплатени всички дължими суми за издръжка на детето. В заключение твърди, че обжалваният отказ на ДСИ е обоснован и законосъобразен.

Държавният съдебен изпълнител в изложени мотиви по обжалваното действие, счита жалбата за недопустима, поради това, че е подадена от детето, в качеството му на взискател по изпълнителното дело.

Настоящият състав намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.

1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице с процесуална легитимация да обжалва отказа на ДСИ да прекрати изпълнителното производство.

За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази следното:

Изпълнително дело № 6058/2024 по описа на СИС при ВРС е образувано въз основа на изпълнителен лист № 500/24.02.2017 г., издаден в полза на В. Д. Р., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен представител Р. М., срещу Д. Р. /баща на детето/ за заплащане на издръжка в размер на 160 лева месечно, считано от 08.09.2016 г. до настъпване на законни предпоставки, водещи до прекратяване или изменение правото на издръжка.

Изпълнителното дело е образувано по молба вх.№ 6453/29.02.2024 г., подадена от майката на детето Р. М., чрез адв. Р. М.. Към молбата е представено адвокатско пълномощно в полза на адв. М., подписано единствено от майката Р. М..

На 28.03.2024 г. по делото е постъпила молба от длъжника Д. Р., с която представя доказателства за заплащане на част от дълга, и в която сочи, че изпълнителното дело е образувано незаконосъобразно, доколкото е инициирано по молба на майката на детето, а не лично от него с нейно съгласие, предвид факта, че В. Д. Р. е непълнолетен и следва да извършва правни действия сам, но със съгласието на своя родител.

С разпореждане от 29.03.2024 г. ДСИ е дал указания до майката лично, както и до упълномощения от нея адвокат М. за отстраняване на нередовности на сезиращата съдебния изпълнител молба, като е указано, че правните 2 действия на непълнолетния взискател В. Р. следва да се извършват лично от него, но със съгласието на майка му, като е даден едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите.

Със същото разпореждане ДСИ е указал молбата на длъжника от 28.03.24 г. да се връчи и на детето, с възможността да потвърди дали са постъпвали плащани от баща му, както и да посочи банкова сметка, по която желае да постъпват сумите по изпълнението или да даде съгласие същите да се изплащат по сметка на майка му.

С молба от 03.04.2024 г., подадена от майката, чрез адв. М., е посочена банкова сметка на майката, но не са изпълнени указанията за отстраняване на нередовностите по сезиращата ДСИ молба за образуване на изпълнително дело.

С ново разпореждане от 05.04.2024 г. ДСИ е дал повторно указания до адв. М., че молбата за образуване на изпълнителното дело, както и представеното адвокатско пълномощно следва да бъдат подписани от името на детето В. Д. Р., със съгласието на неговата майка.

С нова молба от 01.04.2024 г. длъжникът Д. Р. е сезирал отново ДСИ с искане за прекратяване на изпълнителното дело, поради незаконосъобразното му образуване, като наред с това сочи, че сумите по делото са платени. С разпореждане от 05.04.2024 г. ДСИ е указал да се уведоми детето, като му се даде възможност да изрази становище по искането на длъжника за прекратяване на делото.

Видно от разписка за връчено съобщение на л. 108 по изп. дело, указанията за отстраняване на нередовоности са получени от упълномощения от майката адв. Р. М. на 08.04.2024 г. На 11.04.2024 г. отново е връчено съобщение до адв. М. за отстраняване на констатираните нередовности.

Съобщение е връчено и на майката Р. Д. на 15.04.2024 г. /л. 113 по изп. дело/.

Със съобщение от 05.04.2024 г. са дадени указания на детето В. Р. за даване на съгласие за налагане на запор на банкови сметки и трудово възнаграждение на бащата – длъжник по изп. дело. Видно от разписката съобщението е връчено при отказ на детето В. Р. на 15.04.2024 г.

На същата дата е удостоверен и отказът му да получи съобщение, с което го уведомяват да изрази становище по искането на бащата за прекратяване на образуваното изпълнително дело.

На 19.09.2024 г. е постъпила молба от детето В. Р., подписана лично и със съгласието на своя баща, в която моли изпълнителното производство да бъде прекратено. Заявява, че баща му е заплащал цялата издръжка до момента на прекратяване на родителските права на майката, съгласно постигната спогодба от 01.08.2024 г. Изрично сочи, че никога не е давал съгласие за образуване на изпълнителното дело, като твърди, че същото е образувано против неговата воля, видно и от пълномощното в полза на адв. М., което не е подписано от него, а от неговата майка. Към молбата е представено протоколно определение от 01.08.2024 г. по гр. д. № 1222/2024 г. по описа на РС – Шумен, с което е одобрена спогодба, по силата, на която родителските 3 права по отношение на детето В. Р. се предоставят на неговия баща Д. Р., като майката е осъдена да заплаща издръжка в размер на 240 лева.

С разпореждане от 20.08.2024 г. ДСИ е отказал да прекрати образуваното изпълнително дело, като е приел, че не са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1 ГПК.

При така установеното, настоящият състав намира, че жалбата е основателна.

Съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Съгласно ал. 3 на разпоредбата редовността на молбата се проверява по чл. 129 ГПК.

В настоящия случай изп. производство е било образувано по молба на майката на детето Р. Д., чрез упълномощен от нея адвокат. Молбата по чл. 426 ГПК е подписана от адвоката, като никъде не фигурира подпис на детето В. Р., в чиято полза е издаден изпълнителният лист за вземане за издръжка. Подпис на детето липсва и към представеното пълномощно в полза на адв. М., която е упълномощена единствено от майката Р. Д..

Съдът констатира, че към датата на образуване на изпълнителното дело, В. Р. в бил непълнолетен, видно и от данните по ЕГН. Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗЛС непълнолетните извършват правни действия със съгласието на техните родители.

В случая молбата, инциирала изпълнителното производство, е следвало да бъде подадена лично от В. Р. със съгласието на неговата майка, която към онзи момент е упражнявала родителските права над него. Същото се отнася и до пълномощното в полза на адв. М., което е подписано единствено от майката на детето, но не и от самото него. Изложеното води до извод, че сезиращата ДСИ молба е била нередовна, като на осн. чл. 129 ГПК съдебният изпълнител правилно е дал указания до детето и до неговата майка за отстраняване на констатираните нередовности.

Видно от представените разписки по изпълнителното дело, съобщения за отстраняване на нередовности са получени от адв. М. и от майката на детето, като не е последвало изпълнение на дадените указания. Съобщение с указания е връчено на В. Р. при отказ на 15.04.2024 г. /датата на която е уведомена и неговата майка/. Видно от постъпилата на 19.08.2024 г. молба от непълнолетния В. Р., същият моли съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното дело, доколкото никога не е давал съгласие за образуването му, като твърди, че същото е било инициирано против неговата воля.

Изложеното води до извод, че изпълнителното производство е изначално незаконосъобразно образувано от лице без представителна власт, доколкото лицето, в чиято полза е издаден изпълнителният лист никога не е изразявало воля за иницииране на изпълнително производство срещу длъжника.

В случая след дадените от ДСИ указания за отстраняване на констатираните нередовности не само не е последвало тяхното отстраняване, а 4 е постъпило категоричното становище не непълнолетния взискател, че не желае да се води изпълнителен процес срещу баща му.

Изложеното води до извод, че изпълнителното производство следва да се прекрати на осн. чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129, ал. 3 ГПК, като молбата за образуване на изпълнително дело следва да се върне на молителя.

С оглед горното, настоящият състав намира, че отказът на ДСИ да прекрати изпълнителното производство, обективиран в разпореждане от 20.08.2024 г., е незаконосъобразен и като такъв подлежи на отмяна.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба с вх.№ 21409/30.08.2024 г. по регистъра на ДСИ при СИС на ВРС, подадена от непълнолетния В. Р.-взискател по изпълнително дело № 6058/2024 г., разпореждане от 20.08.2024 г. на държавен съдебен изпълнител по изп. дело № 6058/2024 г. по описа на СИС при ВРС, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство.

ВРЪЩА делото на ДСИ за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 6058/2024 г. по описа на СИС при ВРС.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5