Решение № 12776 от 27.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12776 гр. София, 27.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20241110157971 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД за осъждане на Столична община да заплати на „ЗЕАД Б.В.“ ЕАД сумата от 3210.85 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вредите по лек автомобил „Мерцедес R350“ с рег. ........... вследствие на ПТП- попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, настъпило на 09.01.2024г. на общински път- ............ в посока от с. Доброславци към с.

Мрамор, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 01.10.2024г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 09.01.2024г. на ............ в посока от с. Доброславци към с.

Мрамор застрахованият от него по силата на договор за имуществено застраховане „Каско“ на МПС лек автомобил „Мерцедес R350“ с рег. ........... попаднал в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно- дупка, за което счита, че отговорност носи ответникът, който следвало да стопанисва и поддържа процесния пътен участък като част от общинската пътна мрежа. В резултат от инцидента на МПС били причинени уврежданиякора под двигател, подкалник, амортисьор и др., на обща стойност 3210.85 лева, която сума била изплатена от ищеца в полза на правоимащото лице с платежно нареждане от 11.04.2024г. Застрахователят отправил регресна покана до ответника да възстанови стойността на изплатеното застрахователно обезщетение, което последният отказал да стори.

При тези съображения в настоящото производство ищецът претендира процесното регресно вземане, законна лихва върху него, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете, оспорвайки процесният инцидент да е покрит застрахователен риск по сключения договор за застраховка „Каско“, имащ за предмет соченото за увредено имущество. Поддържа, че за ищеца не било възникнало задължение да заплаща застрахователно обезщетение по процесния договор за имуществено застраховане, тъй като застрахованият не изпълнил задължението си по договора да установи застрахователното събитие чрез писмени показания на свидетел. Оспорва инцидентът да е 1 настъпил при сочения в исковата молба механизъм, като оспорва в тази връзка доказателствената стойност на представените с исковата молба доказателства. В условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на МПС, който не съобразил скоростта си на движение с пътната обстановка, в частност с евентуално наличната дупка на пътя. Оспорва иска и по размер, поддържайки, че при определяне на застрахователното обезщетение не била отчетена амортизацията на увредените детайли. Поддържа, независимо от всичко, че изпълнил задължението си да поддържа изправна пътната мрежа, вкл. процесния участък, като за целта сключил с ДЗЗД „София Зона 3 2022“ договор от 27.07.2023г. за поддръжка и текущ ремонт на пътната мрежа, в изпълнение на задълженията си по който дружеството извършило ремонт на конкретния участък на .........., като СМР били приети на 26.10.2023г. При тези фактически твърдения заявява искане за конституиране на ДЗЗД „София Зона 3 2022“ като трето лиценегов помагач. Претендира разноски.

В проведеното на 26.03.2026г. открито съдебно заседание процесуалният представител на третото лице- помагач на ответника е оспорил предявения иск, поддържайки заявените с отговора на исковата молба на ответника доводи и възражения.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника се обуславя от доказване на следните материални предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо към датата на ПТП застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ с предмет увреденото имущество; 2/ настъпване в срока на действие на този договор на застрахователно събитие- ПТП (попадане в дупка на пътното платно), в причинна връзка с което да са причинени вреди на застрахования лек автомобил; 3/ виновно противоправно поведение (бездействие) на работници или служители на ответника или на трети лица, на които последният в качеството си на стопанин на пътя и задължен да го поддържа е възложил сигнализирането, обезопасяването и отстраняването на препятствия на пътя (на основание нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 4/ пътният участък, на който е настъпил инцидентът, да е част от общинската пътна мрежа; 5/ изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в полза на правоимащите лица.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК горепосочените предпоставки следва да бъдат пълно и главно установени от ищеца.

Не са спорни между страните, поради което и на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че в изпълнение на задължението си по процесния застрахователен договор ищецът е заплатил в полза на правоимащото лице застрахователно обезщетение в размер на 3210.85 лева, както и че процесният пътен участък, на който се твърди да е настъпило произшествието, е част от общинската пътна мрежа на Столична община.

Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези правнорелевантни факти се установяват от надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени от страните застрахователна полица № 4704230200033269 и общи условия към нея, както и преводно нареждане от 11.04.2024г. за извършено от ищеца в полза на автосервиза, извършил ремонта на сочения за увреден лек автомобил, плащане на сума в размер на 3210.85 лева. Освен това, противно на поддържаното от името на ответника, попадането в дупка на пътното платно се явява покрит по процесната застраховка застрахователен риск, доколкото съгласно полицата покрити рискове са включените в клауза 2

„Пълно Каско“ по общите условия на ищеца, както и от съдържанието на последните, съгласно които на обезщетяване от застрахователя подлежат уврежданията по МПС в резултат от ПТП, каквото попадането в дупка на пътното платно несъмнено е съобразно дефинитивната разпоредба на § 6, т. 30 ДР на ЗДвП.

Ирелевантно в случая е дали застрахованият е доказал настъпването на ПТП пред застрахователя чрез писмени сведения от трето за договора лице, доколкото в случай че такова изискване действително е предвидено в договорното съдържание, легитимирана да се позовава на него е единствено страна по правоотношението, поради което ответникът, който не притежава такова качество, не би могъл да черпи възражения от съдържанието на правоотношението между ищеца и застрахованото лице.

Фактът на настъпване на процесния пътен инцидент, както и неговият механизъм се установяват от показанията на водача на МПС към момента на инцидента- разпитаната като свидетел в настоящото производство Х. М., която заявява, че си спомня за пътен инцидент, който претърпяла с управлявания от нея лек автомобил „Мерцедес R350“, чийто регистрационен номер не помни, като изяснява, че се движила по ..........- не помни дали в посока от с. Доброславци към гр. София или обратно, изяснявайки в тази връзка, че това е обичайният й маршрут до и от работа, когато попаднала в дупка на пътното платно, в резултат от което се спукала гумата на управлявания от нея автомобил. Допълва, че дупката не била сигнализирана и обезопасена. Не си спомня атмосферните условия, нито размерите на дупката, като твърди, че се движела със скорост не повече от 80км/час.

Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира така възпроизведените гласни доказателства за правдоподобни, доколкото са житейски логични, вътрешно непротиворечиви, а и доказателствената им стойност не се разколебава от останалата доказателствена съвкупност, като това е така, независимо от обстоятелството, че свидетелката не е съхранила точен спомен относно местонахождението и характеристиките на дупката, респ. относно точния момент от денонощието, през който ПТП е настъпило, тъй като се касае за събитие отпреди повече от две години преди разпита й пред съда, а и доколкото способностите на всеки човек да възприеме конкретни обстоятелства, да съхрани спомен за тях и да ги възпроизведе впоследствие са строго индивидуални и зависят от редица личностни характеристики на съответния свидетел. Поради това сами по себе си откъслечните спомени или липсата на спомени не биха могли да обосноват извод за недостоверност на все пак съхранените и възпроизведени пред съда такива.

Наред с това, данни в изложения от свидетелката смисъл се съдържат и в подадените от нея до ищеца декларация за настъпване на застраховатлено събитие и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, съгласно които движейки се по .......... между с.

Мрамор и с. Доброславци, попаднала в дупка с управлявания от нея лек автомобил „Мерцедес R350“.

Нещо повече, така възприетите данни относно механизма на ПТП намират опора и в заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за добросъвестно и компетентно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, и съгласно което така установеният в писмените и в гласните доказателства механизъм на ПТП е правдоподобен от техническа гледна точка и е от естество да причини уврежданията, предмет на процесната застрахователна претенция. С оглед на това и при липсата на други данни в тази насока настоящият съдебен състав счита за установено в хода на производството настъпването на пътния инцидент- така, както същият е описан в исковата молба, а именно, че на 09.01.2024г., на .........., между с. Мрамор и с. Доброславци, управляваният от Х. Е. М. лек автомобил „Мерцедес R350“ с рег. ........... е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.

За пълнота и прецизност следва да се изясни, че представеният от ответника акт за 3 приемане на СМР от 26.10.2023г. по .........., извършени от ДЗЗД „София Зона 3-2022“ въз основа на сключен със Столична община договор за изработка от 27.07.2023г., не е годен да разколебае извода за съществуваща към датата на ПТП дупка на пътното платно, доколкото съставянето му предхожда с почти три месеца датата на процесния пътен инцидент.

Видът и степента на настъпилите в резултат от ПТП вреди по процесния лек автомобил се установяват от отразеното в декларацията за настъпило застрахователно събитие и от съставения от застрахователя опис- заключение по щета, а причинната връзка между вредоносния резултат и инцидента се потвърждава от неоспореното и в тази му част заключение на съдебно- автотехническата експертиза. С оглед на това и при липсата на данни което и да е от обезщетените от ищеца увреждания да е съществувало отпреди пътния инцидент, неоснователни са доводите на ответника в отговора по чл. 131 ГПК за липса на причинна връзка между установения механизъм на ПТП и вредите, чието репариране се претендира.

Страните не спорят по обстоятелството с правно значение, че процесният пътен участък е част от общинската пътна мрежа, респ., че именно ответникът в качеството си на стопанин на пътя е задължен да поддържа пътната мрежа и да обезпечава отстраняването и сигнализацията на препятствията по нея.

Общинските пътища са публична общинска собственост - чл. 8, ал. 3 ЗП, и съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП тяхното управление се осъществява от кмета на общината, която на основание чл. 31 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища, същността на които дейности е изяснена и детайлизирана в дефинитивните разпоредби на т. 13 и т. 14 от §1 ДР на ЗП. А съгласно изричната разпоредба на чл. 167, ал. 1, изр. първо ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Ответникът в качеството си на стопанин на пътя осъществява тези дейности чрез служителите си и чрез други лица, на които е възложил извършването им, поради което и на основание нормата на чл. 49 ЗЗД носи обективна гаранционнообезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа, вследствие на техни виновни действия или бездействия, като на основание разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ГПК вината се предполага оборимо.