Решение № 12030 от 20.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12030 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110117450 по описа за 2024 година

„.” АД е предявило срещу Ж. Г. С. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о ЗВ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 2917.42лева, представляваща стойност на доставени . услуги през периода от 29.11.2017г. до 28.06.2021г. в обект, находящ се в гр. С.., клиентски номер ., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.12.2021г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 460.54 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 29.01.2018г. – 28.07.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 69373/2021г., по описа на СРС, 119 състав.

Ищецът твърди в исковата молба, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на . услуги при публично известни общи условия на „.“ АД, по отношение на които в исковата молба е посочен и интернет адрес за достъп. Поддържа, че ответникът е потребител на . услуги и че за процесния период е доставил на ответника . услуги, като купувачът не заплатил дължимата цена, както и дължимото обезщетение за забава върху нея. Претендира и присъждане на сторените разноски, като прави при условията на евентуалност и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника Ж. С. е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Излагат се подробни съображение досежно наличието на несъответствие между издадената заповед за изпълнени на парично задължение и исковата молба. Навеждат се доводи за неяснота относно клиентския номера и партидата, открити за процесния имот, доколкото в различни искови производство бил посочен различен клиентски номер и различна договорна сметка.

1

Изреждат се различни съдебни производство образувани във връзка с претенции на ищец спрямо ответника за потребени Ви К услуги и изхода по тях. Подчертава се, че в исковата молба не било посочено точно количеството потребена вода и как е било отчетено. Предвид това се противопоставя установяването на тези обстоятелства да се извърши с допускането на поисканите от ищеца експертизи. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност за вземането. Поддържа се,че поради недължимост на главното задължение и акцесораната претенция за лихви се явява неоснователна. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени.

По допустимостта на предявените искове:

При извършената от съда проверка за допустимост на предявените искове, за която съдът следи служебно, настоящият състав намери, че част от предявения иск за цена на . услуги за периода от 29.11.2017г до 28.12.2017г се явява недопустимо, доколкото видно от представеното по делото влязло в сила решение № 71939/13.04.2020г. по гр.д.№ 36943/2018г по описа на СРС, 28 състав, вече е налице формирана сила на присъдено нещо досежно дължимостта на цената на . услуги за същия имот между същите страни за период от 27.03.2012г до 28.12.2017г. Следователно за част от периода на потребление на . услугите, предмет на настоящото производство, вече е налице произнасяне на съда с влязъл в сила акт.

Ето защо производството по делото следва да бъде прекратено за периода от 29.11.2017г до 28.12.2017г. и за сумата от 52.81 лева /съгласно съдебно-счетоводна експертиза/. При съобразяване на дадените разяснения в т.13 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС с оглед прекратяването на производството за част от периода, следва да бъде обезсилена и част от заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, като именно исковият съд е компетентен да стори това. Предвид това производството следва да продължи за сумата от 2864.61 лева – главница за периода от 29.12.2017г до 28.06.2021г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 198о от ЗВ:

По иска предявен по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на . услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял . услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на . услугите са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Предоставянето на . услуги на потребителите срещу заплащане 2 се осъществява от . оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите . се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата).

По отношение на въпроса за наличието на облигационна връзка между страните настоящият състав приема следното:

За доказване правото на собственост на ответника С. по делото от „.” АД е представена справка от С. за осъществени вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида на Ж. Г. С. в периода от 01.01.1998г до 06.07.2021г, от която е видно, че по партидата на ответника е направено отбелязване на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.10.2000г., съгласно което С.В., В.В.а и Д.В. са продали притежаваното от тях жилище – апартамент с адрес в гр.. на .тор К.С. и на ответника Ж. Г. С., като изрично не е посочено всеки от купувачите каква част от правото на собственост е придобил.

Направените в справката отбелязвания в . за разлика от нотариалния акт и писмения договор по чл. 18 от Закона за собствеността, не представлява пряко доказателство за придобиване на право на собственост, но не може да бъде пренебрегнато, а следва да се цени в съвкупност с всички събрани по делото доказателства.

Актовете, с които се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, както и актовете, с които се признават такива права, освен в хипотезите на чл. 5 от Правилника за вписванията, подлежат на вписване, като по отношение на всички тези актове приложение намира разпоредбата на чл. 113 ЗС, която предвижда, че до вписването им те не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот. Законът следователно обвързва ефекта на противопоставимостта с факта на вписването по отношение на всички актове на разпореждане с вещни права върху недвижими имоти, за които такова вписване е предвидено, тъй като целта на вписването на тези актове е внасяне на яснота, определеност и стабилност в притежаването на вещни права върху недвижими имоти, както и регулиране на конкуренцията на актовете, от които различни лица черпят права върху един и същи имот от един и същи праводател, т.е. вписването на тези актове има оповестително-защитно действие. И тъй като вписването има това действие по отношение на всички актове, посочени в чл. 112 ЗС, както и в чл. 4 от Правилника за вписванията, обстоятелството, какъв е видът на акта (нотариален акт, писмен договор, учредителен акт или едностранно волеизявление) е ирелевантно. Определящ при разрешаване на спор за конкуренция между два такива акта е единствено моментът на вписването. При съобразяване значението на 3 извършеното вписване Софийски районен съд приема, че извършването на вписване на посочения договор за покупко-продажба на недвижимия имот в Служба по вписвания следва да се приеме, че има значение на едно официално удостоверяване, че съществува именно договор за покупко-продажба, по силата на който ответникът Ж. С. заедно с трето за спора лице е придобила право на собственост върху водоснабдения имот.

Настоящият съдебен състав обаче намира, че следва да се отбележи, че от представената справка от . се установява, че имотът е притежаван в съсобственост между ответника и трето за спора лице – .тор С., доколкото съгласно вписания договор за покупкопродажба има двама купувачи, т.е налице са двама съсобственици. Следователно представените по делото доказателства не са достатъчни да установят, че ответникът Ж. С. е единствен собственик на имота, като не са ангажирани доказателства жилището да е било притежаван от нея и .тор С. в режим на ., поради което и съдът приема, че .тор С. и Ж. С. са притежавали имот при равни квоти от по 1/2. Изрично в доклада по делото съдът е указал на ищеца, че не е ангажирал доказателства ответникът да е единствен собственик на жилището, но въпреки това доказателства от „.“ АД не са представени.

Ето защо при извършване на съвкупна преценка на представените доказателства, Софийски районен съд приема, че по делото е доказано при условията на пълно и главно доказване, че Ж. С. е била собственик на 1/2 ид.ч от имот, находящ се в гр.. в периода, за който са начислявани суми за . услуги – 29.12.2017г до 28.06.2021г., доколкото не са ангажирани доказателства до края на исковия период ответникът С. да се е разпоредила с придобитите права върху имота.

С оглед изложеното и при съобразяване на дадената в чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, дефиниция Софийски районен съд приема за доказано, че ответникът С. е потребител на предоставяните от ищцовото дружество услуги, т.е намира се в облигационна връзка със „.“ АД, но е материално легитимирана да отговаря само за 1/2 от дължимите суми за предоставените . услуги, натрупани през исковия период, съобразно квотата си в съсобствеността. Същевременно от ищеца не са ангажирани доказателства, ответникът С. да е подала изрично заявление с искане партидата за имота да е открита изцяло на нейно име, с което да изрази желание да встъпи в правоотношение с ищцовото дружество за целия имот.

Обстоятелството, че от ищцовото дружество са променяли номера на партидата през различни периоди от време не може да обоснове липса на облигационна връзка. Промяната в клиентския номер и договорната сметка се дължи на това, че при образуване на съдебно производство за суми по партидата се извършва прехвръляне на вземането по съдебна сметка, т.е това е специфика на начина, по който дружеството ищеца организира деловодната си система, без това обстоятелство да влияе на дължимостта на сумите. Видно е, че се касае именно за имот с адрес гр.С..

По отношение на обстоятелството дали е доставена реално . услуги съдът намира следното:

4

В нормата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. е посочено, че при сгради етажна собственост и водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки потребител поставя индивидуални водомери. Индивидуалните водомери след общия водомер или в общите части на водопроводното отклонение са елемент на сградната водопроводна инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа на потребителите. Индивидуалните водомери могат да бъдат монтирани и в помещението след общия водомер или в общите части. Същевременно именно съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите.