Определение № 3131 от 09.09.2026, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 9544/2026
- Вид
- Определение № 3131
- Подписан
- 09.09.2026
- Състав
- НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3131 гр. П., 09.09.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Н.Т.З. като разгледа докладваното от Н.Т.З. Гражданско дело № 20261720109544 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „***“, ТЕЦ „****“, срещу В. О. Д., с адрес: гр. П., ж.к. „****, с която са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца общо сумата 1 276,89 евро, от която 1 088,26 евро – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., и 188,63 евро – обезщетение за забава за периода от 09.07.2023 г. до 27.01.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.02.2026 г. до окончателното изплащане.
От приложеното електронно ч. гр. д. № 20261320100382/2026 г. по описа на Районен съд – В. се установява, че на 10.02.2026 г. е издадена Заповед № 279 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която длъжникът В. О. Д. е осъдена да заплати на „Топлофикация-П.“ АД сумите 1 088,26 евро – главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., 188,63 евро – мораторна лихва за периода от 09.07.2023 г. до 27.01.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.02.2026 г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 21,71 евро държавна такса и 40,90 евро юрисконсултско възнаграждение.
Съобщението и заповедта за изпълнение са изпратени до длъжника на адрес: гр. П., ж.к. „****, който съгласно извършената справка в НБД „Население“ е както постоянният, така и настоящият адрес на лицето.
От отбелязванията на връчителя се установява единствено, че при посещенията на адреса на 15.02.2026г., 23.02.2026г. и 17.03.2026г. не е намерен никой, и на оставени известия лице за получаване на съдебните книжа не се явява. При извършения опит за връчване на посочения адрес на месторабота са събрани сведения единствено, че на адреса не се намира посоченото търговско дружество. Впоследствие на домашния адрес е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК.
В удостоверяванията на връчителя обаче не са отразени събрани сведения, че длъжникът не живее на постоянния и настоящия си адрес, нито е посочен източник на такива данни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявените искове са недопустими.
1
Съгласно т. 10а от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на специалните процесуални предпоставки за допустимостта му и не е обвързан от констатациите на съда в заповедното производство.
Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК указания за предявяване на иск се дават, когато заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, като е удостоверил това с посочване на източника на данните в съобщението.
В конкретния случай от материалите по приложеното електронно заповедно дело не се установява да са били налице предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Отразени са единствено неуспешни опити за връчване. Тези обстоятелства не съставляват събрани и удостоверени данни, че длъжникът не живее на постоянния и настоящия си адрес.
Напротив, от извършената справка в НБД „Население“ се установява, че адресът, на който е извършвано връчването, е както постоянният, така и настоящият адрес на длъжника.
В исковата молба е посочено, че срещу заповедта е подадено възражение по чл.
414 ГПК, но такова възражение не се съдържа сред материалите по приложеното заповедно дело.
При това положение не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК. Поради липса на подадено възражение и на надлежно събрани и удостоверени данни, че длъжникът не живее на адреса, издадената заповед за изпълнение е влязла в сила след изтичане на срока за възражение, поради което за заявителя липсва правен интерес от предявяване на иск по чл. 422 ГПК.
Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно в хода на цялото производство. Ето защо исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.
Заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване, тъй като е влязла в сила.
След влизане в сила на настоящото определение приложеното ч. гр. д. № 20261320100382/2026 г. по описа на Районен съд – В. следва да бъде върнато на заповедния съд ведно с препис от настоящия съдебен акт за продължаване на съдопроизводствените действия и преценка за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 416 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА като недопустима исковата молба, подадена от „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „***“, ТЕЦ „****“, срещу В. О. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „****, с която са предявени положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимостта на вземанията, предмет на Заповед № 279/10.02.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 20261320100382/2026 г. по описа на Районен съд – В..
2
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 9544/2026 г. по описа на Районен съд – П., V-ти състав, като недопустимо.
ПРИЕМА, че Заповед № 279/10.02.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 20261320100382/2026 г. по описа на Районен съд – В., не подлежи на обезсилване, тъй като е влязла в сила.
След влизане в сила на настоящото определение ч. гр. д. № 20261320100382/2026 г. по описа на Районен съд – В. ДА СЕ ВЪРНЕ на заповедния съд ведно с препис от настоящото определение за продължаване на съдопроизводствените действия и преценка за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 416 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – П. в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3