Определение № 241 от 30.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 241 гр. София, 30.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Грозева

Членове:

Бонка Янкова

Калин Калпакчиев като разгледа докладваното от Бонка Янкова Касационно частно наказателно дело № 20268003200404 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 44 ал. 1 от НПК.

Производството пред ВКС е инициирано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, по повод протоколно определение от 27.04.2026 г., с което съдията - докладчик при Окръжен съд Перник е прекратил производството по н.ч.д. № 151/2026 г. по описа на същия съд и е повдигнал спор за подсъдност между Окръжен съд Перник и Окръжен съд Варна.

Върховният касационен съд, като се запозна с материалите по делото, намери следното:

По повод постъпило Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/2014/ПВР на Съвета относно прилагане принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение, постановено от несъдебен орган в Кралство Нидерландия на 26.11.2025г. и влязло в сила на 07.01.2026 г., в Окръжен съд Варна било образувано н.ч.д. № 579 по описа на същия съд за 2026 г. В изпратеното Удостоверение отбелязаният адрес на лицето, по отношение на което е постъпило искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция в размер на 310 евро – И. В. е К., България. При извършената от НБД „Население“ проверка е установено, че актуалния адрес на В. – постоянен и настоящ е в град Б., област П.. С аргументи, основани върху специалната подсъдност по чл.31, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, определяща компетентност на окръжния съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето, съдията - докладчик от ОС Варна прекратил образуваното съдебно производство и изпратил делото по компетентност на Окръжен съд Перник.

С протоколно определение № 141/ 27.04.2026 г. по ч.н.д. № 157/2026 г. по описа на Окръжен съд Перник съдията - докладчик от своя страна намерил, че делото не му е подсъдно и прекратил съдебното производство. В мотивната част на протоколното определение са изложени доводи свързани от една страна с ненамиране на лицето на адреса в гр.Б., а именно върната призовка, с отбелязване, че „такова лице не живее там“. От друга страна, са изложени съображения за непълноценно изпълнение на задълженията на съдията от ОС Варна да провери дали засегнатото 1 лице В. действително не живее на територията на област Варна или дали не се касае за населеното място К. в Република Северна Македония и е обобщено, че изпращащият съд немотивирано приложил нормата на чл.15, ал.1 от

ЗПИИРКОРНФС. С тези доводи, съдията - докладчик от ОС Перник приел, че делото не му е подсъдно и повдигнал спор за подсъдност считайки, че ОС Варна не е положил никакви усилия за установяване на лицето.

ВКС намира, че делото е подсъдно на Окръжен съд – гр. Перник.

С оглед изричната разпоредба на чл.31, ал.1, вр. чл.15, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване на решението за налагане на финансови санкции е съответният окръжен съд, в чийто териториален обсег се намира местоживеенето или обичайното пребиваване на санкционираното лице. По делото е изяснено, че регистрацията на засегнатото лице, което е с двойно гражданство – гражданин на Северна Македония и на България, по постоянен адрес и по настоящ адрес е на територията на град Б. област П. и е актуална. Както е известно, постоянният адрес е адресът, на който дадено лице избира да бъде вписано в регистъра на населението и този адрес, съгласно чл.93, ал.7 от Закона за гражданската регистрация, съставлява адресът му за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление, а настоящият адрес е адресът, на който лицето живее (чл.94, ал.1 от ЗГР). И двата адреса, както се посочи, са установени на територията на град Б.. Обстоятелството, че лицето не е намерено на заявения от него адрес, не води автоматично до извода, че лицето има друго обичайно пребиваване, налагащо предприемане на издирвателни мероприятия за неговото установяване или че лицето е с „неустановено местоживеене или обичайно пребиваване“ по смисъла на чл.15, ал.5 от ЗПИИРКОРНФС. В тази връзка некоректно е отправеното към първият съд, пред който е било образувано производството възражение за бездействие, вероятно в контекста на евентуална приложимост на нормата на чл.15, ал.5 от ЗПИИРКОРНФС. Действително, в случай, че не бъде установено местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето законът определя специална компетентност на Софийския Градски съд, но случаят не разкрива наличието на посочената хипотеза.

Вярно, е че съдията от ОС Варна не е призовал лицето на посочения в удостоверението адрес в село К. и не е проверил дали лицето няма обичайно пребиваване на територията на посоченото село, но при положение, че засегнатото лице е с регистриран постоянен и настоящ адрес на територията на град Б., като данните са актуални, то и в контекста на предназначението на посочените норми – регламентиращи статута на регистрацията по постоянен и настоящ адрес, следва да се приеме, че така установените данни определят подсъдност за разглеждане на делото на Окръжен съд Перник, в чийто административен обхват попада град Б..

Обстоятелството, че към момента на предприетите от съда действия по призоваване, с оглед изпълнение на съдебната процедура по чл. 32 във връзка с чл.16, ал.1 – ал.8 от ЗПИИРКОРНФС, засегнатото лице В. не е намерено на адреса, който впрочем е един и същ в Удостоверението по чл.4 и в справката от НБД“Население“, като само населеното място е различно, е въпрос с процесуален характер, относим към процедурата, по която делото да бъде разгледано и не касае подсъдността. Нередовното призоваване на засегнатото лице при наличието на предпоставките на чл.269, ал.3 от НПК, субсидиарно приложими съгласно чл. 32, ал.4 от ЗПИИРКОРНФС, не изключва разглеждането на делото в негово отсъствие, когато правните основания за това са налице. Въпрос по същество е и установяване наличието или отсъствието на предпоставките по чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС – в това число и дали лицето изобщо се намира на територията на страната (в този смисъл Определение № 46/ 17.03.2014 г. по ч. н. д. № 342/2014 г., на ВКС, Второ н.о.) 2

Последното обаче също е от компетентността на решаващия съд и не касае въпроса за подсъдността.

По изложените съображения и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА ч.н.д. № 157/2026 г. по описа на Окръжен съд Перник, образувано по искане за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган в Кралство Нидерландия по отношение на И. В., за разглеждане от същия съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото определение да се изпрати за сведение на Окръжен съд Варна.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3