Решение № 4484 от 16.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4484 гр. София, 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно гражданско дело № 20231100509017 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението Н. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. “*******, в качеството на наследник на П.С.М. срещу разпореждане от 18.05.2023 г. на ЧСИ Б.Б., с район на действие – СГС, в което е обективиран отказ за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № 20178560401630, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата се излагат доводи, че след конституирането на Н. Г. М. като длъжник в производството като наследник на починалия П.М. с разпореждане от 09.01.2019 г. до връчването на покана за доброволно изпълнение на 28.03.2023 г. били изтекли повече от две години и спрямо нея не били предприети никакви изпълнителни действия по искане на взискателя. Кръгът на изпълнителните действия, които имали характер на изпълнителни, съгласно възприетото в съобразителната част към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. бил изрично посочен и действие от този кръг не било извършено спрямо жалбоподателя. Затова и ЧСИ Б.Б. неоснователно и немотивирано отказала да прекрати изпълнителното производство, независимо, че взискателят не бил поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство се прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е депозирало отговор на жалбата, в който я счита за неоснователна – счита, че изпълнителни действия били извършвани и между тях няма период по-продължителен от 2 години, при отчитане на въведеното извънредно положение, през който да е бездействал.

В срока и на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Б.Б. е изложила мотиви, че подадената от длъжника жалба е процесуално допустима, но е неоснователна, тъй като в производството 1 регулярно били извършвани множество изпълнителни действия, които препятствали перемцията.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Уредбата на действащия ГПК е подчинена на принципа за ограничаване процесуалните възможности на участниците в изпълнителното производство да атакуват процесуалната законосъобразност на действията по изпълнението, като допустимите за обжалване действия и активно процесуално легитимираните лица, са изрично посочени. Във всички останали случаи защитата на участниците в изпълнителното производство се осъществява чрез ангажиране отговорността за вреди на съдебния изпълнител, като контролът за законосъобразност върху извършени действия, респ. отказ такива да се извършат, се осъществява косвено от съда, при преценка предпоставките за реализиране на деликтната отговорност.

Според чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва единствено следните действия на съдебния изпълнител: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и 7. разноските по изпълнението.

Правото на жалба срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство е изрично предвидено, като длъжникът е сезирал съдебния изпълнител с молба за прекратяване на производството, поради настъпила перемция на изпълнението и актът на ЧСИ Б.Б. за отказ, е годен предмет на обжалване.

Разгледана по същество жалбата на длъжника е неоснователна.

В чл. 433 ГПК законодателят изчерпателно е уредил хипотезите, пораждащи последицата на прекратяване, респ. приключване на изпълнението. Една от тях е бездействието на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години (т. 8). Законодателят приема, че липсата на процесуална активност е резултат на дезинтересиране на взискателя от осъществяваното принудително изпълнение. Прекратяването на производството съставлява и санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време (2 години) бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права. Прекратяването на производството настъпва ех lеgе с изтичане на двугодишния срок, като актът на частния съдебен изпълнител има само декларативно действие.

Действително, съгласно разясненията, дадени с ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д.

№ г. 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, на което се позовава длъжникът М., не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и т. н..

2

Постановката на тълкувателното решение в т. 10 обаче касае прекъсването на погасителната давност спрямо материалното право на вземане и именно в тази връзка разглежда само същинските изпълнителни действия като прекъсващи тази давност. Това разбиране не може автоматично да бъде приложено по отношение на перемпцията на изпълнението, настъпваща като резултат от бездействието на взискателя. Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предвижда прекратяване на производството само в хипотезата, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Следователно, перемпцията се основава на бездействието на взискателя да иска извършването на такива действия, а не на факта дали такива реално са извършени от съдебния изпълнител или не. Взискателят не може да понесе санкцията на прекратяване на производството при обективирани искания за предприемане на изпълнителни действия, а такива искания са налице.

В случая няма спор, че Н. Г. М. е била длъжник по изпълнението, но с разпореждане от 26.11.2018 г. производството спрямо същата е приключено поради погасяване на задълженията – чл. 433, ал. 2 ГПК. С оглед обаче настъпилата в хода на производството смърт на длъжника П.С.М., Н. Г. М. е конституирана в процесуалните му права като негов наследник по закон, с акт на съдебния изпълнител от 28.12.2018 г.. С молба, вх. № 17227/26.06.2019 г. взискателят поискал налагане на запор върху трудово възнаграждение/пенсия на длъжниците, респ. насрочване на опис на движими вещи, нова молба от взискателя е подадена на 19.08.2021 г., съответно и на 02.02.2023 г..

Периодът 26.06.2019 г. – 19.08.2021 г. надхвърля установения срок от 2 години с 53 дни, но следва да бъде отчетено и обявяването на извънредно положение с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и постановеното с разпоредбата на чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г. спиране течението на процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, каквото е процесното. Обявеното с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. извънредно положение върху цялата територия на Република България, първоначално обхваща периода от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., но срокът му е продължен с решение от 03.04.2020 г. на Народното събрание до 13.05.2020 г.. Съгласно параграф 13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван в Държавен вестник, бр. 44 от 13.05.2020 г., поради което периодът на спирането на процесуалните срокове, включително и този по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК обхваща 69 дни, което означава, че преди изтичането на срока, взискателят е направил искане за предприемане на изпълнителни действия, с което е предотвратил перемпцията.

До Н. Г. М., вече в качеството на длъжник по изпълнението като наследник на починалия П.М., е изпратена покана за доброволно изпълнение на 01.03.2023 г., получена на 28.03.2023 г. и наистина изпълнителни действия за изпълнение на задължението не са осъществени, но взискателят е правил искания за предприемането им, поради което и не 3 може да бъде санкциониран с перемпция.

При извод да не е перемирано изпълнението поради бездействие на взискателя, жалбата е неоснователна и се налага да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Н. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. “*******, срещу разпореждане от 18.05.2023 г. на ЧСИ Б.Б. № 856, с район на действие – СГС, с което е отказано да бъде постановено прекратяването на изпълнителното производство по изп. д. № 20178560401630, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4