Решение № 213 от 22.08.2022, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. П., 22.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Поля П. Иванова при участието на секретаря Д.Н.Б като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело №

20223520100039 по описа за 2022 година

Ищцата С. С. АЛ. от с. Г., общ. О., твърди в исковата си молба, че с ответника били съпрузи от 19.12.1999 г., като бракът им бил сключен в с. Г., общ. О..

Като семейство живели в жилище, собственост на родителите на ответника, находящо се в с. Г., общ. О., ул. ***.

Твърди, че от брака им били родени две деца – Р., роден на 26.10.2000 г. – пълнолетен понастоящем и А., роден на 14.05.2006 г. – непълнолетен понастоящем.

Твърди, че през последните години ответникът проявявал лошо отношение към ищцата, злоупотребявал с алкохол и правел ежедневни скандА.. Отправял обиди и заплахи към съпругата си, които засягА. достойнството й като жена и човек.

Твърди, че през м. юни 2021 г. след пореден предизвикан от ответника скандал, ищцата напуснала семейното жилище и се установила да живее в дома на родителите си – в с. Г., общ. П..

Като счита, че бракът им е изчерпан от съдържание, моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им с развод, по вина на ответника; да определи местоживеенето на непълнолетното дете при баща му и на него да предостави упражняването на родителските права; да предостави ползването на семейното жилище на ответника; да възстанови предбрачното й фамилно име – А.. Претендира разноски.

В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от адв. Б.К. от АК – Т., като пълномощник на ответника АЙД. Р. АЛ., в който изразява становище за допустимост на предявените искове, както и за основателност на предявения иск за развод. Възразява по отношение на твърдението на ищцата, че ответникът е виновен за разстройството в брачните отношения между страните, по отношение на твърденията й за неговите личностни качества, по отношение на наведените от нея доводи за злоупотреба от негова страна с алкохол, по отношение на твърденията й за непристойно поведение от негова страна и др.

Твърди, че неразбирателството в семейството било породено от безотговорното поведение на съпругата и извънбрачните й връзки. Твърди, че през годините той е издържал семейството.

Твърди, че през м. юни 2021 г. съпругата предизвикала скандал в семейството, напуснала семейното жилище и няколко дни след това се установила да живее при друг мъж, с когото 1 живеела и понастоящем. Твърди, че с действията си съпругата му потъпкала както неговото, така и на синовете им достойнство.

Освен това твърди, че от раздялата и до момента съпругата му не била потърсила нито веднъж децата и не се била интересувала от тях, нито им била заплащала издръжка. Исковете по чл. 53 и чл. 59 от СК били напълно основателни. Претендира разноски.

Подадена е и насрещна искова молба, с която, като твърди, че от м. юни 2021 г. ответницата по насрещния иск е напуснала семейното жилище и се е дезинтересирала от децата си, а последните живеели при баща си, който им осигурявал необходимите средства за издръжка, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата като майка, да заплаща текуща издръжка на ненавършилия пълнолетие А. А. Р.ев, в размер на по 180.00 лв. месечно, както и да я осъди да му заплати сумата 1620.00 лв. – издръжка за минало време за периода 01.06.2021 г. – 28.02.2022 г. Претендира разноски.

В едномесечния срок за отговор по насрещната искова молба е подаден такъв от ответницата по него чрез пълномощника си. В същия е изразено становище за неоснователност и недоказаност на насрещните искове. Твърди, че не се е дезинтересирала от децата си, дори няколко пъти ходила в училището на малкия си син, но той отказал да говори с нея. Твърди, че от 5 месеца получавала детски добавки в размер на по 40.00 лв. месечно, но синът й отказал да посочи банкова сметка, за да може тя да му внесе парите по нея.

Твърди, че първоначално, когато напуснала семейното жилище, и двамата й синове я посещавА. на работното й място, за да я видят, за да й искат пари и пр., но след известно време прекратили срещите си с майка си поради заплаха от баща им.

Моли съдът се съобрази с минималния установен размер на издръжката при определяне на текущата издръжка, както и да отхвърли изцяло иска за издръжка за минало време.

В съдебно заседание страните поддържат исковата молба, отговора , насрещната искова молба и отговора по нея чрез пълномощници с изрични пълномощни, както следва: за ищцата по първоначалния иск – адв. Р. Денева от АК – Т., а за ответника по първоначалния иск – адв. Б.К. от АК – Т..

Съдът, след анА.з и преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и въз основа на вътрешното си убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните са съпрузи по силата на акт за граждански брак № *** г., съставен в с. Г., общ. О., обл. Т. (видно от заверено копие на удостоверение за сключен граждански брак – л. 8).

Сключеният брак е първи по ред за двамата съпрузи. По време на брака между страните са родени две деца, както следва: Р. А. Р.ев, роден на 26.10.2000 г. – пълнолетен понастоящем и А. А. Р.ев, роден на 14.05.2006 г. – непълнолетен понастоящем (видно от приложените на л. 9 и 10 заверени копия на удостоверения за раждане).

Няма спор, че страните са живели в семейно жилище, собственост на родителите на мъжа, находящо се в с. Г., общ. О., ул. ***.

Няма спор и че от началото на м. юни 2021 г. съпрузите са разделени, като ищцата е напуснала семейното жилище, а ответникът, заедно с пълнолетния и с непълнолетния синове на страните са останА. да живеят в семейното жилище.

Всеки от съпрузите изтъква различна причина за настъпилото влошаване на брачните им отношения и последвалата раздяла. Според ищцата причината е в злоупотребата от ответника с алкохол и предизвикваните от него ежедневни скандА., обиди и закани към ищцата, уронващи човешкото й достойнство. Според ответника причината е в извънбрачната връзка на съпругата с друг мъж.

С оглед доказване твърденията и възраженията на страните по делото бяха изслушани четири свидетели, по двама на всяка от страните.

2

Според св. Айнур Юмерова Юсменова от гр. О. – бивш работодател на ищцата и св. К. А.

А. от с. Г., общ. О. – бивша колега на ищцата, същата е била много изпълнителна и съвестна в работата си като санитар в Дома за стари хора в с. Г., общ. О.. И двете свидетелки заявиха, че през годините основно ищцата се е грижела за децата си и им е осигурявала средства за издръжка.

Парите не им стигА. и тя разчитала основно на помощта на своите роднини – братята си и майка си, както и вземала в заем от колегите си. И двете свидетелки заявиха, че съпругът на ищцата често злоупотребявал с алкохол, като според св. Юсменова вследствие на това устройвал скандА. вкъщи, за част от които лично свидетелката по молба на ищцата се обаждала на кварталния полицай за съдействие.

Според св. А.Р.М. от с. Г., общ. П. – сестра на ответника и св. Р. А. Р.ев от с. Г., общ. О. – син на страните, известно време ответникът работил в чужбина и изпращал пари за съпругата и децата си, като се връщал в страната веднъж годишно. СкандА. в семейството имало през годините по разни въпроси и двамата съпрузи редовно се карА., но скандА.те зачестили, след като съпругът се прибрал в България по време на пандемията от Корона вирус. Основна причина за последните скандА. били съмненията на ответника, че съпругата му има извънбрачна връзка с друг мъж. Отначало тя отричала, но след като напуснала съпруга си през м. юни 2021 г., същата се установила да живее именно при същия този мъж – Абтуш, в с. Г., общ. О.. Според св. Р.ев, преди раздялата майка му също имала подозрения, че баща му има извънбрачна връзка с друга жена, но свидетелят заяви, че не му е известно това да е факт. Освен това, въпреки че майка му живеела в същото село, тя отбягвала и двамата си синове и от около година нито той, нито брат му били контактувА. с майка си. След раздялата на родителите му, в къщната работа помагала сестрата на ответника – св. Мустафова, като мъжете също се справяли с домакинските задължения. След раздялата на съпрузите майката не била заплащала никаква издръжка на непълнолетния си син, като според св. Мустафова, едва през м. юни 2022 г. ищцата внесла по сметка на сина си А. 200.00 лв.

Непълнолетният син на страните – А. А. Р.ев, е изслушан непосредствено пред съда, на основание чл. 15, ал. 1 от ЗДетето, като в с.з. същият заяви, че след раздялата на родителите си живее заедно с баща си и брат си и че се чувства добре при тях. Може да разчита на помощ и съвет от баща си, а с майка си не контактува, тъй като тя ги е изоставила преди една година.

Срещнал се е два-три пъти случайно с майка си, но тя дори не го поздравила. Детето потвърди, че през 2022 г., след завършване на учебната година, майка му му била превела по сметка 200.00 лв. и тази сума представлявала детските надбавки, които получавала за него. Откакто родителите му се разделили, майка му не го била търсила, не му била купувала нищо. Баща му употребявал алкохол, но не се напивал.

От приложените по дулото 3 бр. удостоверения, издадени от Дом за стари хора – с Г., е видно, че за периода м. юни 2020 г. – м. февруари 2022 г. ищцата С.А. е получила брутен доход в общ размер 16945.97 лв. или средно на месец по 627.63 лв. за целия посочен по-горе период.

В приложения по делото социален доклад, изготвен от ДСП-П. е посочено, че социалните работници са установили, че след раздялата между родителите, детето А. живее с баща си и брат си в жилище в с Г., общ. О., в което са нА.це подходящи условия за отглеждането му.

Физиологичните, здравните, психо-емоционалните и социалните потребности на детето се осигуряват от бащата, като социалните работници не са установили упражняване на манипулация върху детето по отношение на родителите му чрез думи или поведение.

Горепосочената фактическа обстановка бе изяснена посредством подробно описаните писмени доказателства, както чрез показанията на разпитаните свидетели. Съдът отчита възможната заинтересованост от изхода на делото на св. Атидже Мустафова и Р. Р.ев, но ги кредитира в частите, в които същите имат преки наблюдения и впечатления от подлежащите на доказване факти. Съдът кредитира и показанията на св. Айнур Юсменова и К. А. в частите, в които имат непосредствени впечатления от подлежащите на доказване факти.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна 3 следното:

Според чл. 49 от СК: „Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен“.

Според т. 2 от ППВС № 10/71 г., актуално в тази му част и при действието на СК`2009 г., „дълбоко“ е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липсата на взаимност, уважение, доверие и другарски отношения между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона. „Непоправимо“ е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.

В конкретния случай предявеният от съпругата иск за развод е допустим, а разгледан по същество, съдът го приема за основателен по следните съображения:

Настъпилата между страните фактическа раздяла, установена в началото на м. юни 2021 г. и продължаваща понастоящем, води до извод, че разстройството в брачните отношения между съпрузите е както дълбоко, така и непоправимо. След раздялата нито един от съпрузите не е заявил нито желание, нито е направил опит за подновяване на съвместното съжителство и за възстановяване на нормалните съпружески взаимоотношения. Фактът, че и двамата съпрузи категорично желаят прекратяване на брака също води до извод, че бракът им вече е само формален. Липсва една от основните му предпоставки – физическа и духовна близост между съпрузите.

Съдът приема, че това състояние на брака между съпрузите е непреодолимо към настоящия момент, затова и този брак е изчерпан от съдържание и се явява безполезен, както за страните, така и за обществото, поради което и съдът допуска развод.