Протокол № 331 от 11.11.2024, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 331 гр. Варна, 06.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20243001000323 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 15:04 часа се явиха:

Въззивното дружество ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, редовно призовано, представлява се от адв. С. Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Въззиваемият А. С. С., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Н. С., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Вещото лице Л. Б. Б.-Щ., редовно призовано, явява се лично, изготвила и депозирала заключение в срок.

АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА и постъпилия писмен отговор, съобразно Определение № 415/10.07.2024 г., постановено по реда на чл. 267 ГПК.

АДВ. Д.: Запознати сме с определението. Нямаме възражения.

Поддържам депозираната въззивна жалба и оспорвам отговора на въззивната жалба.

АДВ. С.: Запознати сме с определението. Нямаме възражения.

Поддържаме отговора на въззивната жалба и оспорваме същата.

АДВ. Д.: Нямаме възражение по изслушване на заключението на вещото лице.

1

АДВ. С.: Не възразяваме да се изслуша вещото лице.

СЪДЪТ докладва постъпило заключение на вещото лице Л. Б. с вх.

7669/28.10.2024 г. и пристъпи към изслушване на заключението на вещото лице:

Л. Б. Б.-Щ., *****, *****, неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 НК, обещава да даде вярно и безпристрастно заключение.

Вещото лице Б.-Щ.: Поддържам представеното заключение.

На въпроси на адв. Д.:

Адв. Д.: В задача 1-ва не сте отговорили на въпроса какви са проявите на дегенеративните заболявания като клинична картина?

В. л. Б.-Щ.: Клинична картина може да няма при дегенеративни заболявания и това съм го описала в отговорите на въпросите. Когато един процес в човешкия организъм протича бавно и промените настъпват бавно, могат да не дадат клинична изява. Същите тези промени, ако настъпят внезапно по една или друга причина, давам пример с остро настъпила дискова херния, клиничната картина ще е много по-тежка, защото имаме данни за увреждане на нервни структури и съответно и меки тъкани около самата херния.

Адв. Д.: Въпросът ми е като дегенеративни заболявания. Игнорираме факта, че могат да нямат клинична картина. А при наличие на клинична картина, в какво се изразява тя, като обща клинична картина?

В. л. Б.-Щ.: Зависи от степента на дегенеративното заболяване. Няма такова понятие като обща клинична картина, защото тя е винаги в конкретен случай. Т.е. при подобни заболявания един от симптомите е болка. Друг симптом е сетивно нарушение, изтръпване в определени кожни зони, в зависимост от това кои нервни коренчета са засегнати. А при засягане на гръбначен мозък има моторни нарушения, когато са засегнати предните рога и моторните пътища или сетивни нарушения но с проводниково сетивно ниво, т.е. под мястото на увреда надолу има сетивни нарушения.

Адв. Д.: Тези сетивни нарушения, които са характерни за дегенеративните заболявания покриват ли се с оплакванията и болките на ищеца?

В. л. Б.-Щ.: Дегенеративно заболяване не е асоциирано със сетивно нарушение. Сетивно нарушение има при увреждане на част от нервната система, независимо коя е – главен мозък, гръбначен мозък, нервни коренчета, периферни нерви или плексусите.

Адв. Д.: При дегенерация на шийния отдел, на прешленни дискове, при разрушена хрущялна тъкан, налице ли са сетивни проявления?

В. л. Б.-Щ.: Само при увреждане на стави, на междупрешленни дискове основният симптом е болка. Тези сетивни нарушения се проявяват 2 само, ако има притискане на нервни коренчета или гръбначен мозък в случая.

Адв. Д.: При установените в следствие на образна диагностика данни на лицето, установените множество остеофити, тежката патология на целия цервикален отдел, мостовото калцифициране, възрастта на лицето и поставените диагнози шийна артроза, цервикоартроза и шийна остеохондроза в какво се изразяват, с какви проявления се изразяват?

В. л. Б.-Щ.: Аз обясних същото. Сега ще кажа в детайли, за да стане ясно какво е точно.

Спондилоза са костните разраствания или в популярен израз ошипявания, остеофити, които при пациента са най-изразени по предните ръбове на прешлените. Там нямат касателство към нарвните структури, освен евентуално локално дразнене. А евентуално клинична картина от нервната система ще дадат тези промени, които изпъкват към гръбначно-мозъчния канал и към нервофорамените или това са отворите, през които нервните коренчета напускат гръбначно-мозъчния канал.

До момента, аз направих справка 3 години назад, няма документирани оплаквания от пациента, за които да е ходил на преглед, при положение, че в един 5-годишен период има отчетени над 100 прегледа. Това е човек, който основно е ходил за кардиологични проблеми.

Адв. Д.: При калцифициране на дискове и междудискови прешлени и ошипявания, както искате го наречете…

В. л. Б.-Щ.: Не мога да го нарека както искам, защото първо, калцифициране на диска няма, по-скоро има калцификати вече при протрузията, т.е., когато е изпъкнал има протрузия или дискова херния, която е с голяма давност и тогава от дразненето се получават калцификати.

Адв. Д.: А в образната диагностика в «Света Марина» са посочени множество остеофити на шийния отдел.

В. л. Б.-Щ.: Остеофитите, сами по себе си, са най-малката причина за възникване на болки. Те нарастват бавно и при един бавен процес може да няма абсолютно никакви оплаквания. Оплакванията идват от тези промени, които стесняват, отново повтарям, гръбначно-мозъчния канал, където могат да притиснат гръбначния мозък или съответно нервните коренчета в нервофорамените.

Адв. Д.: Налице ли са такива промени при всички изследвания, които са правени на лицето А. С.?

В. л. Б.-Щ.: При образната диагностика се виждат само структурни промени. Оплаквания и резултат от притискането се установяват, първо, от прегледа по определени симптоми и второ – по нерво-физиологични изследвания. Това е електромиография, когато става въпрос за периферна нервна увреда. А за да се определи дали има нарушение в провеждането по гръбначния мозък, се прави транскраниална магнитна стимулация.

3

Адв. Д.: При поставената диагноза шийна остеохондроза има ли наличие на увреда на шийни коренчета, некласифицирани другаде, така, както е по класификатора?

В. л. Б.-Щ.: Преди травмата няма такива данни. По време на моя преглед установих, че има данни за централна нервна увреда и увредени сетивни коренчета. Това намирам във връзка с ПТП-то. Подобни описания на сетивни нарушения има и от предшестващите неврологични статуси от колегите, както от болницата в Попово, така и в доболничната помощ, които са описани след ПТП-то. Преди това не съм открила.

Адв. Д.: Въпросът ми беше при наличие на шийна остеохондроза има ли увреждане на шийните коренчета, некласифицирани другаде? Това е във връзка с диагнозата, която е поставена 2 месеца след произшествието – цервикоартроза и съответно диагнозата увреждане на шийни коренчета, некласифицирани другаде.

Представям за нуждите на разпита на вещото лице извлечение от класификатора на заболяването, където е класифицирано заболяването умствена увреда, с което е посочено, че тази увреда настъпва вследствие на шийна или цервикална остеохондроза, каквато диагноза е поставена, което е дегенеративно заболяване.

В. л. Б.-Щ.: Не, тук има инерционни сили, които са влошили състоянието внезапно.

Адв. Д.: При липса на дегенеративно заболяване на лицето щяха ли да настъпят проявления на въпросните симптоми?

В. л. Б.-Щ.: Да, биха могли да настъпят, но при наличие на тези дегенеративни заболявания, дори и в по-малък градус екстензия, т.е. повдигане на главата рязко назад, се получават такива увреждания, но няма застраховка дори и при пълно здрав гръбнак да възникнат такива нарушения, вкл. и пълно прекъсване на гръбначен мозък.

Адв. Д.: В крайна сметка имат ли връзка дегенеративните заболявания с ПТП-то и с тази симптоматика?

В. л. Б.-Щ.: Да, ПТП-то на практика е довело до увреждане на гръбначен мозък и коренчета, което преди това не е диагностицирано и е нямало оплакване от този характер.

АДВ. С.: Нямам въпроси към вещото лице. Считам, че вещото лице се е справило със задачата и е отговорило на всички поставени въпроси. Моля да приемете заключението.

АДВ. Д.: Оспорвам заключението и всички констатации.

В. л. Б.-Щ. на въпроси на Член на състава: Извърших личен преглед и въз основа на този личен преглед констатирах, че не е само увреда на нервни коренчета, а имах съмнение за гръбначно-мозъчна увреда. Защото този тип слабост, която е описана в анамнезата много общо при първата 4 хоспитализация в хирургично отделение, но няма консулт с невролог или неврохирург, говори за точно това частично увреждане на гръбначния мозък, при което се проявява слабост и на горни, и на долни крайници, което е поизразено в горни крайници. Съответно оточността, която е продължила няколко месеца е поради по-изразената слабост в горни крайници и липсата на мускулна помпа, която да придвижва венозната кръв към сърцето. Всъщност това е причината и за отоците. Но при един консулт с невролог и съответно с неврохирург, нещата щяха да бъдат доста по-прецизирани на ранен момент.

И само едно допълнение - много често при ПТП се комбинира черепномозъчна с гръбначно-мозъчна травма. Колегите при диагностичните възможности, с които разполагат в Търговище, са направили максималното като образни изследвания, т.е. проведен е скенер на главен мозък, гръбначен мозък, шиен, торакален отдел, гръден кош, коремна кухина, за да изключат травми на органите, както и фрактури и листези, т.е. приплъзвания на прешлените, вследствие травмата.