Протокол № 711 от 21.06.2022, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 711 гр. Сливен, 16.06.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря Албена Г. Василева

Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20212230104802 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:50 часа се явиха:

Ищецът, редовно призован, не се явява. По пълномощие се представлява от адв. Д.

О., надлежно упълномощен с пълномощно, представено по делото.

Ответното дружество, редовно призовано, се представлява по юриск. Й.С., редовно упълномощен с пълномощно, представено по делото.

Вещото лице: ПЛ. ХР. Г., редовно призован, явява се лично.

АДВ. О.: Да се даде ход на делото. юриск. Й.С.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

Заседанието е първо по делото.

За изясняване на фактическата обстановка и т.н. предварителни въпроси съда излага, че негов предмет е иск за обезщетяване на неимуществени вреди – физически и психични болки и страдания, претърпяни от ищеца, в резултат на ПТП. Искът е предявен не срещу прекия причинител на инцидента, съотв. на вредите, а срещу застрахователното дружество, при което за моторното-превозно средство, управлявано от виновния за настъпването му водач, е имало сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

1

Искът се предявява като частичен, а до тази частична претенция ищеца е достигал по следния начин: намира, че справедливото обезщетение за вредите му е в размер на 100 000 лв. и с такова искане се обърнал, извънсъдебно, към застрахователя. От последният получил обаче само 5 000 лв. Това го мотивирало да заяви съдебна претенция срещу същото застрахователно дружество, като предявил частичен иск с цена 25 000 лв. от вземане, което ищеца настоявал, че има - 95 000 лв. /приспадайки вече получените 5 000лв./. С влязло в сила решение тази сума му била присъдена.

Цената на иска, за разглеждането на който е образувано настоящото дело, е 20 000 лв., т.е. търсеното обезщетение е в този размер, като това, по обяснение на У., е остатъка, който се получава след като се приспаднат вече заплатените му от застрахователя извънсъдебно 5 000 лв.; 25 000 лв., които са му присъдени с влязло в сила решение и се вземе предвид, че становището на съда, присъдил му сумата 25 000 лв., е било, че всъщност има вземане дори за 50 000 лв. Това означава, че настоящия иск всъщност е частичен от вземане иначе в размер на 95 000лв. и се явява втори по ред частичен иск, предявен от същия ищец срещу същия ответник.

Претенцията си ищеца основава на твърдението, че в резултат на смъртта на дядо си търпял болки и страдания, тъй като двамата са имали изключително близка връзка, много често са били заедно- както се изразява в исковата си молба ищеца, дори и сутрин, обед и вечер, а също и че след раздялата на родителите му дядо му е заместил баща му в неговите функции. Тези твърдения са както във връзка с основателността на претенцията, така според съда и по допустимостта й с оглед изискването на нарочно тълкувателно решение на ОСГНК на ВКС.

Препис от исковата молба е връчен на ответното дружество и от същото е депозиран писмен отговор, с който иска се оспорва, при конкретни аргументи. Намира, че житейската и емоционална връзка между ищеца и неговия дядо приживе не е била толкова близка, колкото се твърди в исковата молба и колкото се изиска според споменатото тълкувателно решение.

Следващото възражение на застрахователя е, че ищеца не е търпял толкова големи страдания и емоционална болка от загубата на дядо си, че те да изискват толкова голямо по размер обезщетение.

Ответникът оспорва и началния момент, от който следва да се присъди сумата за обезщетение, ако иска бъде уважен, като предлага това да бъде датата, на която той като застраховател се е произнесъл по заявената пред него от ищеца, но извънсъдебно, претенция - 22.10.2020 г.

Следва да се спомене, че в исковата си молба ищеца е предложил някои, конкретно посочени, факти да бъдат обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване с други 2 доказателствени средства. Съдът указва, че така или иначе е длъжен служебно да го направи, ако констатира такива факти.

ЮРИСК. С.: По повод на искането да бъде отделено като безспорно, че ищеца е претърпял неимуществени вреди в следствие на инцидента, аз се противопоставям да бъде отделено като безспорно. Възможно е той да е претърпял неимуществени вреди в следствие инцидента, но в никакъв случай те не са били с такъв интензитет. Плащането, което сме направили на У. извънсъдебно не трябва да се разбира по начина, който току-що изрази председателя на съдебния състав, а именно- като наше извънсъдебно признание, че в резултат на смъртта на дядо си ищеца е претърпял неимуществени вреди. Платили сме извънсъдебно, преди да се стигне до предявени срещу нас искове, на Й.У. сумата 5000 лв. не защото признаваме фактите, на които се позовава той, а за да минимизираме риска. В моментът, в който е взето решение да му се изплати тази конкретна сума, застрахователя не е разполагал с доказателства за взаимоотношенията между ищеца и загиналия. Към този момент застрахователя не е разполагал и с безспорни доказателства за наличието на вина на водача на застрахования автомобил. Не е могло да се извърши преценка на съществените доказателства. При всички положения, дори да се установи по делото или съда да приеме, че е налице особената връзка, която дава право на ищеца да получи обезщетение, считам че доброволно заплатената сума на Й.У. от представляваното от мен дружество и присъдената му сума с решението на Районен съд – Сливен е достатъчна, за да компенсира ищеца.

С оглед изявлението на пълномощника на ответника, съда указва на ищеца, че следва да ангажира доказателства както за това, че е претърпял неимуществени вреди вследствие смъртта на дядо си, така и да докаже обстоятелствата, твърдяни в исковата молба за близката му родствена, емоционална и житейска връзка с дядо му. Съдът дава тези указания въпреки, че е убеден, че всъщност не те се нуждаят от доказване, предвид влязлата в сила присъда на наказателния съд и решението на гражданския съд- СлРС, който със свое влязло в сила решение, потвърдено и от въззивната инстанция, е присъдил на У. обезщетение в размер на 25 000лв., за претърпяни от него неимуществени вреди. Тук следва да се отбележи, че съгласно чл.300 от ГПК, присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, по въпросите извършено ли е то, противоправно ли е и за виновността на дееца. Това означава, че за съда по настоящото дело са категорично доказани обстоятелствата ,че виновен за възникване на процесното ПТП е водача на автомобила, за който в ответното дружество е имало сключена застраховката „ГО“ на автомобилистите; че деянието му е противоправно и че той е действал виновно. Също и че в резултатна ПТП-то е настъпила смъртта на дядото на Й.У..

Т.е., и без да бъдат отделяни от съда с нарочен акт като безспорни, тези факти са такива.

От друга страна, влязлото в сила решение по гражданско дело е задължително за постановилия го съд и за всички други съдилища в държавата ни- чл.297 от ГПК, а решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание.

3

Пренесено към настоящото дело това означава, че съда по настоящото дело е задължен да приеме, че в резултат на ПТП-то и настъпилата в следствие на същото смърт на дядо му, ищеца е претърпял неимуществени вреди, както и че те трябва да бъдат обезщетени, при това от ЗД“Евроинс“АД. Така е, защото именно тези обстоятелства са били основанието и на вече разгледания от съд, в с влязло в сила решение, иск на Й.У. и именно такова е било неговото искане, зачетено от съда с това решение. Невъзможно е съда по настоящото дело да приеме, че в резултат на коментираното ПТП и смъртта на дядо му, ищеца не е претърпял вреди, както и че такива не следва да се обезщетяват! Както и не е възможно съда по настоящото дело да приеме, че между ищеца и дядо му не е съществувала близка, силна, емоционална връзка, изисквана от нарочното тълкувателно решение на ОСГНК на ВКС.

Защото този факт също представлява основание на вече разгледания с влязло в сила съдебно решение иск. А то е дори условие за неговата допустимост.

Съдът указва, че ищеца следва да докаже не само, че е претърпял болки и страдания, но и вида им, интензитета им и продължителността им.

Според съда могат да се обявят за безспорни и ненужни за доказване обстоятелствата за наличието на инцидента като пътно- транспортното произшествие, описано в исковата молба; че в резултат на същия е настъпила смъртта на дядото на ищеца; че виновен за това ПТП е водач на моторно превозно средство, гражданската отговорност на който е била застрахована при ответното дружество, като застраховката е действала към него момент.

Тъй като в днешното заседание не се постигна спогодба, съда излага следния по делото

ДОКЛАД

По т. 1 – Обстоятелствата, на които ищцовата страна основава вземанията си са следните:

На първо място, че на 09.10.2019 година на път ІІ-66 километър 4 след кръстовището на село Мечкарево и гр. Кермен, общ. Сливен водачът К.Л.В. при управление на МПС лек автомобил БМВ Х 5 с рег. № 1000 АР е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, като управлява със скорост от 100 км/ч при допустима скорост от 90 км/ч извън населено място, като не е изпълнил задължението си и изпреварвайки при навлизане в първата лента, предназначена за насрещно движещите се по нея и в нарушение на забраната е използвал пътната лента за насрещно движение, без да може да се върне безпрепятствено в напусната пътна лента, за да извърши изпреварване и по непредпазливост е причинил смъртта на едно лице К.И.В. на 69 години от с.Самуилово общ.

Сливен и средна телесна повреда на едно лице Й. Т. УВ. от с. Глуфишево, изразяващо се в „трайно затрудняване на движенията на снагата“.

По случая е образувано досъдебно производство, приключило с внесен обвинителен 4 акт, като К.Л.В. е признат за виновен, тъй като е причинил смъртта на едно лице и средна телесна повреда на Й. Т. УВ., изразяваща се в „Трайно затрудняване на движенията на снагата“ и четири леки телесни увреждания, както и други увреждания.

Ищецът твърди, че с настъпилата смърт на дядо му Косьо Великов живота му се променил негативно, тъй като дядо му е бил и като баща, тъй като майка му и баща му са били във фактическа раздяла и той живеел с майка си в дядовата си къща над десет години.

Сочи още, че непредвидимата смърт на дядо му и стреса от участието в катастрофата са отключили допълнителни негативни емоционални изживявания, които са се отразили на ежедневието му, като са му причинени значителни по интензитет неимуществени вреди – душевни болки и страдания, свързани със смъртта на дядо му. Всичко това наложило да се изнесе от дома на дядо си, животът му станал толкова объркан и безсмислен, все още не можел да се отърси от смъртта на дядо си и преживения стрес.

Според ищеца, при тези факти са възникнали на предпоставки и ангажиране на отговорността на ответният застраховател за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в пълния им претендиран размер, без да се прилага ограничаването на отговорността на застрахователя до сумата от 5 000 лева за всяко увредено лице.

Със заявление пред ответника е била предявена претенция за заплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение, като са били представени всички изискуеми и относими писмени доказателства, необходими за определяне и изплащане на обезщетение по основание и размер. Въз основа на заявлението е образувана щета № 1500107790 за 2020 година по която ответника изразил становище, че няма законно основание за изплащане на обезщетение. По банкова сметка на ищеца е била платена сумата от 5000 лева.

Всичко това определя и правния интерес на ищеца за насочване на съдебен иск срещу застрахователното дружество.

Ищецът претендира обезщетение за причинените му неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания, търпени в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника, с което същият причинил на ищеца в резултата на ПТП. Счита, че претендираната сума ще бъде справедлива компенсация за преживяното и до някаква степен ще репарира неговите болки и страдания.