Решение № 270 от 13.04.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Шумен, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20223630102046 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Депозирана е искова молба от П. П. М., ЕГН **********, адрес: **** срещу **********“ ЕАД, ЕИК 202317122, седалище и адрес на управление:

**********, в която посочва, че съгласно Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№3975/2009 г. по описа на ШРС е осъден да заплати на „** (понастоящем АД) следните суми: 5165 евро - главница по договор за кредит от 15.04.2008г., 526,42 евро – лихва за периода 20.05.2009г. до 10.11.2009г., ведно със законната лихва върху сумата от 11.11.2009г. до окончателното й изплащане и 699,67 лева разноски.

На 13.11.2009г. е издаден изпълнителен лист за гореописаните суми. На 16.02.2010г., въз основа на изпълнителния лист издаден в полза на “********** срещу П. М. е образувано изп.д.№ 264/2010г. по описа на ЧСИ ********** **********, с район на действие ОС-Шумен. На 16.02.2010г. е подадена молба за присъединяване н а гореописания изпълнителен лист от 13.11.2009г. по ч.гр.д.№3975/2009г. по описа на PC-Шумен, към и.д.№ 264/2010г. на ЧСИ **********. На 11.03.2010г., съгласно удостоверение от НАП, държавата е присъединена като взискател по делото. На 01.12.2010г. вследствие на извършената публична продан на ипотекирания недвижим имот, по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 55 500 лева. На 16.08.2012г. е сключен договор за цесия, по силата на който “**********” АД е прехвърлило вземанията си, предмет на гореописаните изпълнителни листове на настоящият ответник. На 22.01.2013г. е подадена молба от “****” ЕАД за конституиране като взискател по делото. На 15.06.2015г. е подадена молба за налагане на възбрана на недвижим имот. На 20.01.2021 г. ЧСИ *** е издала постановление с изх. № 1920/20.01.2021г. за прекратяване на и.д.

№264/2010г. по неин опис, на основание чл.433, ал. 1, т.8 от ГПК. Съгласно 1 удостоверение с изх.№ 1442/19.01.2021 г., по и.д.№ 264/20Юг. на ЧСИ *** са постъпили следните суми: на 30.07.2010г. - 100 лева , на 01.12.2010г. - 55 500 лева.

На 19.01.2021г. ЧСИ *** е издала удостоверение с изх.№ 1442/19.01.2021г., съгласно което актуалния размер на задълженията по процесния изпълнителен лист, след извършените по делото разпределения, е както следва: 10 101.86 лева – главница , 11 540.80 лева - законна лихва за периода от 11.11.2009г. до 19.01.2021г. , 1 029.59 лева - мораторна лихва, 699.67 лева - разноски по гражданско дело.

Твърди, че веманията на “****” ЕАД, обективирани в изпълнителен лист по ч.гр.д.№3074/2009г. на РС- Шумен, въз основа на които е образувано и.д.№ 264/2010г. по описа на ЧСИ ********** **********, с район на действие ОС-Шумен, по което са били претендирани и настоящите суми по силата на съдебно решение №342/04.05.2022г. по гр.д.№2963/2021г. на РСШумен, влязло в законна сила, са признати за погасени по давност, тъй като вземанията са се погасили по давност, поради бездействие на взискателя в изпълнителния процес.

С оглед процесуалното поведение на “****” ЕАД, в което е признато , че вземанията, предмет на изпълнителното дело са погасени по давност поради бездействие на взискателя и предвид твърденията им по настоящото дело, че по изпълнителното дело последното валидно изпълнително действие е на 01.12.2010г. то счита, че същото представлява съдебно установен факт. Ето защо считаме, че това е и моментът, от който следва съдът да приеме, че е започнала да тече давността и по настоящото дело и същата е изтекла към настоящия момент. Ако съдът изследва отново фактическата обстановка по делото, то счита ,че от гореизложеното е видно, че в продължение на повече от четири години - от 01.12.2010г. до 15.06.2015г. по и.д.№ 264/2010г. на ЧСИ ********** не са предприемани изпълнителни действия, поради което същото се е прекратило по силата на закона, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2/201 Зг. От 26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, новата погасителна давност за вземанията, предмет на изпълнителното производство започва да тече от датата на последното в а л и д н о изпълнително действие, в процесния случай от

01.12.2010г. и е изтекла на 01.12.2015г.

От гореизложеното е видно, че към настоящия момент процесиите задължения са се превърнали в естествени такива, които не подлежат на принудително изпълнение.

Счита, че за П. П. М. е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, с който да бъде признато за установено, че същият не дължи на “**** *** ***” ЕАД сумите по изпълнителен лист от 13.11.2009г. по ч.гр.д.№3975/2009г. на PC-Шумен, тъй като дружеството разполага с изпълнителен титул за същите. Така правната сфера на ищеца се явява накърнена само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземането.

Счита, че правният интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск се поражда и от обстоятелството, че “****” ЕАД обявява информация за процесиите задължение

Централния кредитен регистър, съгласно удостоверение с изх.№ БНБ-101824/06.11.2020г.

2

Предвид горното моли да бъде признато за установено, че П. П. М. не дължи на “ОТП *** ***” ЕАД, ЕИК 202317122, сумите по Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 3975/2009г. по описа на РС-Шумен поради погасяването им по давност.

Претендира разноски.

В хода на производството ищецът поддържа предявения иск.

В отговора по чл.131 от ГПК ответникът прави възражение , че искът е недопустим, алтернативно неоснователен , излага подробни съображения .

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

На първо място следва да се посочи, че ответникът заявява възражения за недопустимост на предявения иск, които съдът счита за неоснователни по съображения изложени в Определението по чл.140 от ГПК.

По делото не е спорно и се доказва от представените писмени доказателства, че съгласно Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№3975/2009 г. по описа на ШРС ищецът е осъден да заплати на „** (понастоящем АД) следните суми:

5165 евро - главница по договор за кредит от 15.04.2008г., 525,42 евро – лихва за периода 20.05.2009г. до 10.11.2009г., ведно със законната лихва върху сумата от 11.11.2009г. до окончателното й изплащане и 699,67 лева разноски На 13.11.2009г. е издаден изпълнителен лист за гореописаните суми.

Н а 16.02.2010г., въз основа на изпълнителния лист издаден в полза на “********** по ч.гр.д.№3974/2009г. по описа на ШРС срещу ищеца е образувано изп.д.№ 264/2010г. по описа на ЧСИ ********** **********, с район на действие ОС-Шумен. На 16.02.2010г. е подадена молба за присъединяване на гореописания изпълнителен лист от 13.11.2009г. по ч.гр.д.

№3975/2009г. по описа на PC-Шумен, към и.д.№ 264/2010г. на ЧСИ **********. На 11.03.2010г., съгласно удостоверение от НАП, държавата е присъединена като взискател по делото. На 01.12.2010г. вследствие на извършената публична продан на ипотекирания недвижим имот, по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 55 500 лева. На 16.08.2012г. е сключен договор за цесия, по силата на който “**********” АД е прехвърлило вземанията си, предмет на гореописаните изпълнителни листове на настоящият ответник. На 22.01.2013г. е подадена молба от “****” ЕАД за конституиране като взискател по делото. На 15.06.2015г. е подадена молба за налагане на възбрана на недвижим имот. На 20.01.2021 г. ЧСИ *** е издала постановление с изх. № 1920/20.01.2021г. за прекратяване на и.д.

№264/2010г. по неин опис, на основание чл.433, ал. 1, т.8 от ГПК.

Съобразно описаната и доказана по делото фактическа обстановка, ищецът твърди, че вземанията на кредитора са погасени по давност. Това обстоятелство се признава от ответника и съдът го приема за установено, но доколкото ищецът не е направил изрично искане да бъде постановено решение при признание на иска, съдът дължи излагането на мотиви, които са в следния смисъл:

Ищецът твърди, че по образуваното изп.д.№ 264/2010г. по описа на ЧСИ ********** **********, с район на действие ОС-Шумен последното изпълнително действие, което прекъсва течението на погасителната давност е 3 извършено на 01.12.2010г., когато е извършена публична продан. Самият ищец обаче посочва, че на 15.05.2015г. взискателят е подал молба за налагане на възбрана на недвижим имот. Това действие по общо правило прекъсва течението на погасителната давност, но в случая не са налице тези правни последици. Изпълнителното действие е извършено след изтичането на две години считано от 01.12.2010г., когато е извършена публичната продан, т.е. към 15.05.2015г. вече са настъпили материално-правните предпоставки за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, следователно молбата за налагане на възбрана е подадена по прекратен изпълнителен процес и не произвежда действия по прекъсване на погасителната давност. Фактът, че постановлението на ЧСИ с което изпълнителното дело се прекратява на основание чл.443,ал.1,т.8 от ГПК е издадено на 20.01.2021г.не променя горния извод, т.к. в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС е прието, че актът на съдебния изпълнител по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК има само декларативно действие. Изпълнителното дело се счита прекратено от момента в който са настъпили материално-правните последици на т.нар „перемция“, което в настоящия случай е станало на 01.12.2012г. Съобразно изложеното, съдът приема, че след датата на прекратяване на изпълнителното дело, което е станало по силата на закона на 01.12.2012г., в продължение на повече от пет години не са предприемани действия от категорията на чл.116 от ЗЗД, водещи до прекъсване на течението на погасителната давност, ето защо твърдението на ищеца, че вземанията на ответника са погасени по давност се явява изцяло основателно. Тук само за пълнота следва да се отбележи, че становището на ищеца, че началото на течението на погасителната давност следва да се зачита от 01.12.2010г. е неправилно, защото според Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС .В случая изпълнителното дело е образувано преди приемане на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., поради което докато изпълнителният процес е бил висящ или с оглед приетото по-горе – до 01.12.2012г., до който момент изпълнителното дело е било висящо, погасителна давност не е текла.

Относно разноските в производството, съобрази следното:

Ответникът оспорва дължимостта на разноските, като заявява, че не е дал повод за завеждане на делото и признава изцяло исковете. Съдът счита товавъзражение за неоснователно. По делото безспорно се установи, че срещу ищеца има валидно издаден изпълнителен лист, материализиращ вземания, чийто носител, към датата на предявяване на иска, е ответното дружество.

Няма спор, че за принудителното осъществяване на вземането е иницииран и воден изпълнителен процес. На следващо място, се установи, че в случая ответното дружество не е подало информация към Централния кредитен регистър, съгласно правомощието си по чл. 10 от Наредба № 22/16.07.2009 г. за

ЦКР. Въпреки изтеклата погасителна давност, като кредитната задлъжнялост на ищеца съществува в информационните масиви на регистъра.

Само този факт съдът приема, че съставлява поведение на ответника, което да стане повод за предявяване на иск за признаване правото на ищеца, че вземанията по процесния договор за кредит са погасени по давност и не подлежат на принудително изпълнение. Ето защо приема, че в случая, с оглед 4 разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, извършените от ищеца разноски следва да се заплатят от ответника.