Решение № 202 от 13.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Слави Г. Славов при участието на секретаря Красимира Й. Динева в присъствието на прокурора Р. Н. Р. като разгледа докладваното от Слави Г. Славов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100603844 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава 21 от НПК.

С присъда от 13.01.2025г., постановена по н.о.х.д. № 12020 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, НО, 94 - ти състав, подсъдимият Д. С. Д. е признат за виновен в това, че на 08.04.2022 г. около 23.30 часа в гр. София, ж.к. "Лев Толстой", в градинката между блок 44 и блок 45, чрез нанасяне на удар с метален лост тип "кози крак" в областта на гърба, причинил на Р. Н. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в закрита гръдна травма: разкъсно - контузна рана на гърба, счупване на пето и шесто леви ребра, травматичен излив на въздух в лявата гръдна кухина, която е причинила на Р. Г. разстройство на здравето, временно опасно за живота, като престъплението е извършено в условията на опасен рецидив - Д. С. Д. е извършил престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК - с определение, влязло в сила на 19.01.2018 г., по НОХД № 1053/2018 г. по описа на СРС, НО, 106 състав, е одобрено споразумение, с което Д. С. Д. е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 325 ал. 2 вр. ал. 1 НК, и му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от шест месеца, отложено с изпитателен срок от три години; с определение № 138/14.11.2019 г. по ЧНД № 285/2019 г. по описа на РС - Червен бряг, в сила от 02.12.2019 г., е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените на Д. С. Д. по НОХД № 99/2019 г. по описа на РС - Червен бряг и по НОХД № 107/2019 г. по описа на РС - Мездра, в размер на една година и шест месеца "лишаване от свобода", което да се изтърпи ефективно при първоначален общ режим, поради което и на основание по чл. 131а пр. 2 вр. чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29 ал.

1 б. "б" НК му е наложено наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от шест години и шест месеца, което на основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „а“ и б. „б“ ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален "строг" режим.

1

С присъдата на основание чл. 304 НПК Д. Д. е признат ЗА НЕВИНОВЕН и е оправдан по обвинението да е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, и по квалификацията по чл. 29 ал. 1 б. "а" НК.

Подсъдимият също така е осъден да заплати на основание чл. 189, ал. 3 НПК, сумата от 298,20 лв., по сметка на СДВР, представляваща сторените в досъдебното производство разноски; сумата от 1863,73 лв., в полза на Софийски районен съд – разноски в съдебната фаза, както и сума в размер на 1 500 лв., в полза на Р. Н. Г., представляваща сторените от частния обвинител разноски за процесуално представителство.

Срещу горепосочения съдебен акт, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е постъпила въззивна жалба от Д., чрез неговия защитник – адв. Ц. З., в която с наведени твърдения, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, поради което се обжалва в осъдителната й част. Поддържа, че фактическата обстановка по делото останала неизяснена, а подсъдимият бил признат за виновен при липса на доказателствена обезпеченост за това.

Допълва, че първоинстанционният съд е подценил част от доказателствата като не е оценил правилно тяхното значение, поради което и изградил неправилни изводи за фактическите положения. Твърди, че в рамките на първоинстанционното производство, районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, ограничаващо правата на подсъдимия, с това, че оставил без уважение исканията на защитата за събиране на доказателстваадв.

Отговор на въззивната жалба от насрещните страни по нея не е постъпил.

В закритото заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК от 16.06.2025, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на допълнителни доказателства чрез провеждането на съдебно следствие във въззивното производство, а доказателствените искания на защитата са оставени без уважение.

В откритото съдебно заседание пред втората инстанция от 01.12.2025г, защитникът на подсъдимия – адв. З. поддържа въззивната жалба и като не излага нови факти и обстоятелства в подкрепа на искането си. Твърди, че от показанията на свидетеля М.К. се извежда различна фактическа обстановка от изложената в обвинителния акт и приета за установена от СРС. Навежда, че подсъдимият е бил в съС.ие на афект в инкриминирания период, след като е понесъл удар в областта на главата. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда.

Обвинението оспорва жалбата като прави искане тя да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а оспорената с нея присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Счита, че първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства, събрано по делото, в това число инвокиранит от защитата, като е достигнал до правилни фактически и правни изводи.

Частният обвинител Р. Г., чрез повереника си адв. Ц. не е изразил становище по съществото на спора в депозираната молба, докладвана в съдебното заседание.

В правото си на последна дума, подсъдимият Д. С. Д. заявява, че не е виновен.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите и възраженията във въззивният протест, допълнението му и въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, която проверка включва нейната законосъобразност и справедливост, намира за установено следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни, писмени доказателства и доказателствени средства и способи за събиране и проверка на 2 доказателства и доказателствени средства / експертизи/.

От събраните по делото доказателства, се установява следната фактическа обстановка, която по същество не се различава от възприетата от контролираната инстанция:

Подсъдимият Д. С. Д. с ЕГН: ********** е роден на ******** година в град Бяла Слатина, България. Той е българин, български гражданин, разведен, осъждан, притежава средно образование, работещ, с адрес в с. Габаре, общ. Бяла Слатина, ул. „ В********.

Д. често в свободното си време посещавал денонощен магазин в квартала, където живеел, където общувал със познати съседи и приятели. Магазинът се намирал на бул. „ Рожен “ срещу модна къща „ Агресия“. Там на 08.04.2022г. привечер се събрали и консумирали алкохол подсъдимият и свидетелите М. Н. К. и Е.Л.Е.. Е. пристигнал вече употребил значително количество алкохол по – рано от останалите. Д. и К. работили на едно и също място, в близост до денонощния магазин. На срещата им К. донесъл със себе си метален лост тип „кози крак“ от общото им работно място. Около 23:00 часа тримата били под въздействие на алкохол като съС.ието на Д. се състояло в алкохолно опиянение от средна степен, без качествена промяна в съзнанието и личността, без психоза, а само със занижен праг на дразнимост.

Същата вечер по – рано свидетелите Р. Г., Д.Т. и Т.К. били заедно на гости на роднина на К. в квартал „ Триъгълника“ в град София. Пътували с таксиметров автомобил, управляван от Т., чиято професия била таксиметров шофьор, а Т. и Г живеели заедно на съпружески начала. Към онзи момент К. бил непълнолетен.

Около 22:00 и 22:30 тримата напуснали апартамента, където били на гости, и тръгнали с таксиметровия автомобил, управляван от Т. към домовете си в квартал „ Лев Толстой“. Решили, че Т. иска да си купи цигари и сладки, поради което тя поела в посока и пристигнала пред денонощния магазин за цигари и алкохол, където се намирал подсъдимият с неговите познати. В таксиметровия автомобил К. стоял на задните седалки, Г. на пасажерското място, а Т. – на мястото на шофьора. Единствено дамата напуснала автомобила и влязла в магазина, а останалите мъже останали вътре в колата. Между стоящият вътре Г. и мъжете пред заведението, сред които и подсъдимият, които към онзи момент били повече от трима, възникнал словесен конфликт. Д. се приближил до автомобила, извадил с физическа сила Г. от него и го повалил на земята. Останалите мъже от компанията на подсъдимия заобиколили двамата мъже, но до размяна на удари не се стигнало. В този момент от магазина излязла Т., която се притекла на помощ на приятеля си, развикала се, мъжете се разпръснали, при което тя и Г. се качили в таксиметровия автомобил и потеглили. Насочили се към междублокова градинка между блок 44 и 45 в ж.к. „ Лев Толстой“, намираща се зад сладкарница „ Кериан“, оставили колата наблизо и влезли вътре.

На пейка в градинката седнали К. и Т., докато Г. бил правостоящ. Подсъдимият междувременно напуснал денонощния магазин, носейки със себе си металния лост тип „ кози крак“. Т. видяла как Д. се приближава в гръб по отношение на Г., докато държал ръцете зад гърба си. Подсъдимият се приближил до пострадалия и му нанесъл удар с металния лост в областта на гърба, от който Г. паднал на земята. Д. инициирал втори удар, но Т. се намесила, вследствие на което тя понесла удар по средния пръст на дясната й ръка. От виковете и намесата и на свидетеля К. Д. преустановил нападението и напуснал мястото на инцидента. Г. съобщил на Т. и К., че изпитва трудности при дишане, поради което К. подал сигнал на спешен център 112. Пристигнал медицински екип, който откарал пострадалия до УМБАЛСМ „ Н.И. Пирогов“. Лекарите установили няколко травматични увреждания, сред който две счупени ребра у Г., поради което на 09.04.2022г. в същото медицинско заведение бил подложен на операция с процедура „ гръден дрен“. На 14.04.2022г. пострадалият бил освободен от болничното заведение.

В това време в близост до мястото на случилия се инцидент Д. бил ударен в главата от неустановено по делото лице с предмет с изразен ръб, в лявата теменна област, който предмет би могъл да бъде и човешки крайник.

3

По сигнала на спешния телефон бил изпратен екип от състава на 02 РУ – СДВР при МВР, състоящ се от свидетелите и полицейски служители Д.Д. и Е.С.. На място полицаите установили пострадалия, който бил качен на линейка към болницата, както и св. Т.К.. От последния разбрали, че Г. бил ударен от лице от мъжки пол с метален лост тип „ кози крак“, което би могло да бъде намерено при денонощния магазин на бул. „ Рожен“ наблизо.

Полицейските служители установили Д. пред магазина, а присъстващия К. го разпознал като лицето, нанесло удара на Г.. До подсъдимия бил металният инструмент „ кози крак“, който той предал доброволно на Д., за което бил съставен протокол на доброволно предаване.

Полицейските служители установили на мястото и свидетелите М.К. и Е. Е.. Двамата свидетели ведно с подсъдимия били задържани по реда на чл. 72 ЗМВР за двадесет и четири часа със заповеди.

По случая било образувано досъдебно производство, по което на 09.04.2022г. бил извършен оглед на междублоковата градинка, на която Г. бил ударен от Д., при който се установили две червеникаво – кафеви петна върху земята.

На същата дата в хода на разследване били извършени и два боря разпознавания на лица, в които свидетелите Д.Т. и Т.К. разпознали Д. Д. като мъжът, нанесъл на Р. Г. удар в областта на гърба с метален лост. Свидетелите уточнили, че го разпознават, тъй като е облечен със същите дрехи от инцидента, а също така по телосложение, форма на лице и ръст.

По досъдебното производство били назначени и изготвени и два броя заключения по експертизи, както следва: заключение по комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на Д. Д. и съдебно - медицинска експертиза на Р. Г.. В първата експертът е приел, че подсъдимият не страда от заболяване на психиката, разбирал е свойството и значение на постъпките си и в инкриминирания период е бил единствено в алкохолно опиянение от средна степен. Във втората вещото лице е установило, че травматичните увреждания, причинени на Г. са съставени от закрита гръдна травма, състояща се в разкъсно – контузна рана на гърба, счупване на 5 и 6 леви ребра и травматичен излив на въздув в лявата гръдна кухина, както и че те могат да бъдат получени от удар в гърба с метален предмет – кози крак, а техния медико – биологичен признак е „ разстройство на здравето, временно опасно за живота“.