Определение № 5710 от 15.04.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5710 гр. София, 15.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Б.а като разгледа докладваното от Здравка И.а Въззивно гражданско дело № 20221100505072 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 248 ГПК, вр. с чл. 250 ГПК.

С решение № 3736 от 07.07.2023 г. на СГС, ІV Д с - в, по настоящото дело, е отменено решение № 2282/21.03.2022 г. по гр. д. № 38814/2021 г. по описа на СРС, 180 с - в, в обжалваната част, в която е признато за установено, по искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. Г.

М., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *******, солидарно с В.С.М., сумите : 1 689. 91 лв. – за доставена, на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., до обекти с абонатен № 330407, представляващ ап. № 71, находящ се е гр. София, ул. „******* (мезонет), ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 09.04.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 145. 75 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 16.10.2019 г. - 22.03.2021 г. и 59.16 лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 09.04.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 19999/2021 г. на СРС, 180 с-в, както и в частите, в които е осъдена за заплащане на разноски в полза на „Топлофикация София" ЕАД, по чл. 78, ал. 1 ГПК и вместо това е отхвърлил исковете на „Топлофикация София" ЕАД срещу А. Г. М..

Първоинстанционното решение, в частта, в която са уважени исковете срещу В.

С.М., ЕГН *******, както и в частта в която исковете са отхвърлени, е влязло в сила, като необжалвано от страните. На жалбоподателката А. Г. М. е присъдено адвокатско възнаграждение за исковото производство пред СРС в пълен размер - т. е. още 346, 23 лв., както и разноските, сторени във въззивното производство, в общ размер от 388 лв.

Постъпила е молба от 13.07.2023 г. от въззивника – ответник А. Г. М., чрез адв.

В. И., с искане за допълване на въззивното решение от 07.07.2023 г. по реда на чл. 248 ГПК и присъждане на адвокатско възнаграждение за представителство и защита на ответницата във заповедното производство в размер на 300 лв. Изтъква се, че съдът се е произнесъл по разноските в исковото производство чл. 422 ГПК пред СРС, но е 1 пропуснал да присъди сторените и доказани разноски за заповедното производство.

Ответната страна по молбата „Топлофикация София“ ЕАД в писмен отговор поддържа, че молбата е неоснователна. Сочи, че не са доказани материалните предпоставки на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Твърди, че длъжникът не е материално затруднено лице и не е близък на процесуалния представител. Моли да се остави молбата без уважение или евентуално съдът да определи подходящ размер на възнаграждението, който да кореспондира на правната и фактическа сложност на производството, включително и в размер, по-нисък от определения минимален размер съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. МРАВ.

По искането за допълване на решението в частта с разноските, съдът намира следното:

Процесуалният ред за разглеждане на молбата за допълване на съдебния акт с присъждане на разноските, които съдът е пропуснал да възложи, е този по чл. 248 ГПК. Това е специално правило, което е приложимо винаги, когато се засяга въпроса за дължимите разноски в производството, както когато се иска изменение на решението или определението в тази част, така и в случаите, когато съдът не се е произнесъл по искането за разноски.

Според уредените в ГПК срокове, когато съдебният акт е обжалваем срокът за подаване на молба по чл. 248 ГПК е срокът за обжалване, а ако съдебният акт е необжалваем, срокът за подаване на същата молба е едномесечен и тече от постановяване на необжалваемия съдебен акт.

Поради изложеното и доколкото молба по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в едномесечния срок от постановяване на решението (което е било необжалваемо), то и законоустановеният срок е спазен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е основателна по следните съображения:

С въззивното решение, чието допълване се иска, изцяло е уважена въззивната жалба на ответника А. М., решението на СРС е отменено в оспорената уважителна част и исковете по чл. 422 ТГПК са отхвърлени.

Съгласно разясненията, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 год., по тълк. дело № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. В това производство съдът следва да разгледа и възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Въззивният съд установи, че в мотивите на решението се е произнесъл по разноските на ответницата за адвокатско възнаграждение в исковото производство по иска по чл. 422 ГПК, като е счел, че следва да бъдат присъдени всички направени разноски в това производство в нейна полза, които са доказани по делото, но е пропуснал да се произнесе по разноските на длъжника за заповедното производство.

Съдът констатира, че срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в заповедното производство от длъжника М. е подадено възражение, чрез адв. В. И., към което е приложен договор за правна защита и съдействие от 14.05.2021 г. за договорено възнаграждение в размер на 300 лв., платено на датата на сключване на договора.

Предвид изложеното, възраженията на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, за 2 предоставена безплатна помощ на ответника по реда на чл. 38 ЗАдв. са ирелевантни и не следва да се обсъждат.

По възражението за прекомерност на адвокатско възнаграждение на длъжника за заповедното производство, съдът намира следното:

Настоящият съдебен състав на първо място намира, че Наредба № 1/2004 г.

МРАВ не предвижда ред за определяне размера на адвокатското възнаграждение на длъжник в заповедно производство за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, за разлика от възнаграждението, дължимо на заявителя по чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 от НМРАВ. Поради това съдът приема, че размерът на възнаграждението следва да се определи като се съобразяват и общите критерии, посочени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА размерът му да бъде справедлив и обоснован.

Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Според разрешението по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дел о С-438/22, чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът споделя становището, че фактическата и правна сложност на процесуалните действия, извършени от представителя на заявителя и тези на представителя на длъжника не е еднаква. За подаване на възражението по чл. 414 от ГПК е предвидена бланка, чието попълване не изисква никакво конкретно мотивиране, т. е. за настъпване на правните последици на възражението не се налага да се излагат никакви съображения или да се прави обосновка от длъжника. Достатъчно е възражението да се подаде в срок и на попълнен образец.

В обобщение, като се съобразят извършените от адвоката на длъжника действия в заповедното производство, въззивният съд намира, че справедливият размер на възнаграждението за оказано съдействие на длъжника за попълване на възражение по чл. 414 ГПК, е 50 лв., който е обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв. за положения от адвоката на длъжника труд. Въззивният съд приема, че няма обективно основание да бъде определян по - висок размер на възнаграждението на този етап на производството.

Поради изложеното, молбата за допълване на решението по чл. 248 ГПК е основателна и следва да се уважи до размера от 50 лв. Решението по настоящото дело следва да се допълни, като в полза на ответницата А. М. се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното производство по по ч. гр. д. № 19999/2021 г. ва СРС, 180 с-в. в размер на 50 лв.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 250 ГПК, решение № 3

3736 от 07.07.2023 г. по гр.д. № 5072/2022 г., на СГС, ІV Д с - в, в следния смисъл :

ОСЪЖДА „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *******, с адрес : гр. София, ул.

*******“ № 23Б да заплати на А. Г. М., ЕГН **********, с адрес : гр. София, пл.

„*******, ап. 1, чрез адв. И., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв. за заповедното производство по ч. гр. д. № 19999/2021 г. ва СРС, 180 с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4