Решение № 370 от 26.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШ.Е

№ 370 гр. Пловдив, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Б. Бонев

Членове:

Даниела Д. Събчева

Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Гинка К. Големанска в присъствието на прокурора Владимир П. Вълев като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Частно наказателно дело № 20235300201114 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 44, ал.11-12 от ЗЕЕЗА, вр. чл.457, ал.2-5 от НПК.

Образувано е по повод постъпило в Пловдивски окръжен съд предложение от Окръжния прокурор на Окръжна прокуратура Пловдив за приемане изпълнението на присъда на Първоинстанционния съд в Мантуа, Република Италия спрямо италианския гражданин Е. Б., роден на *. С присъдата е било наложено наказание от две години лишаване от свобода. Предложението се отправя по повод предходно наказателно производство по ЕЗА – ЧНД 1857/2023г., разгледано от настоящия съдебен състав, приключило с реШ.е, с което на основание чл.44, ал.8, вр. чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА е отказано изпълнението на ЕЗА за изпълнение на наказание лишаване от свобода спрямо италианския гражданин Е. Б. и е прието присъдата да се приведе в изпълнение в Република България.

С предложението се отправя искане за привеждане в изпълнение на наложено с чужда присъда наказание от две години лишаване от свобода спрямо италианския гражданин Е. Б., съобразно постъпилата ЕЗА и реШ.ето на Окръжен съд Пловдив да откаже предаването на осъденото лице.

1

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Пловдив поддържа предложението и моли да бъде приведена в изпълнение постановената и влязла в законна сила чужда присъда.

Процесуалният представител на осъдения- адв. Д. моли да се приеме на основание чл. 457 НПК изпълнението на присъдата, постановена в Република Италия по отноШ.е на нейния подзащитен, като се постанови условното й изпълнение.

Осъденото лице Б. поддържа казаното от своя адвокат. Заявява, че не желае да влиза в затвора.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Осъденото лице Е. Б. е * по произход и италиански гражданин, роден на * в *, с регистриран настоящ адрес в гр.Пловдив, * от 11.09.2015г, но живущ на адрес гр.Пловдив, *, във фактическо съжителство, със статут на продължително пребиваващ в РБългария до 15.08.2022г. и понастоящем със статут на постоянно пребиваващ съгласно Понастоящем исканото лице * е със статут на постоянно пребиваващ, съгласно реШ.я на Съда на ЕС по дела С-123/2008 и С-66/08 и данните сочещи периодите и основанията на пребиваването му в страната.

С присъда на Първоинстанционния съд в Мантуа/Италия, постановена с реШ.е № 218/2018, Е. Б. е бил осъден ефективно да изтърпи наказание "Лишаване от свобода" за срок от две години /ЧНД 1857/2022г том 1, стр.217/. Присъдата е постановена на 22.02.2018г след споразумение поискано от довереният адвокат на осъдения, притежаващ специално пълномощно, дадено му за това от Е. Б. /т.1, стр.200/ и е станала окончателна на 20.03.2018г. След проведена процедура по искане за прилагане на алтернативна мярка на задържането под стража, Съда за изпълнение на наказанията в гр.Бреша, Италия е отхвърлил на 24.05.2022г тази молба /т.1, стр.202/ и на 31.05.2022г е издадена заповед за изпълнение на наказанието по дело №230/2018, с която е постановено задържането на Б.. За изпълнението е съставен протокол за неуспешно издирване на осъденото лице от РПУ на Карабинерите в гр.Гуилия /т.1 стр.204/.

Видно от осъдителното реШ.е № 218/2018, наказанието е било наложено на Е.

Б. за престъпление измама по италианския наказателен закон. Според описаните факти в същото /том 1, стр.217/, с няколко изпълнителни действия, допуснати по различно време, в качеството си на единствено лице, упълномощено да получава пенсия на своята майка *, представлявала наследствена пенсия, изплащана от сметката на „Занаятчийската камера“, чрез хитрост и коварство, състоящи се в пропускане да уведоми Националния институт за социална сигурност за кончината на майка си, случила се в България на 22.04.2004г, продължил да взема пенсията й, чак до 2

04.09.2014г чрез многократни тегления на каса като се облагодетелствал по този начин неправомерно, в ущърб на други лица, в размер на обща сума от 57 934 евро. Според мотивите на съда изложени в същото реШ.е, сумата, с която се е облагодетелствал осъдения е възлизала на 79 041 евро, но доброволно е започнало връщането й, макар и незавършено, което е било оценено като смекчаващо вината обстоятелство.

Видно от реШ.ето, Съда в гр.Мантуа е приел за доказано извършено от осъденото лице Б. престъпление измама в особено голям размер, като деянието е преквалифицирано по чл.316-3 от италианския НК. Описани са и фактите на случая, според които единствено подсъдимият има отноШ.е към извършеното деяние и настъпилия обществено опасен резултат.

Настоящият съдебен състав, при изпълнение на своите задължения в процедурата по реда на чл. 44, ал. 11 ЗЕЕЗА вр. чл. 457, ал.2-5 НПК, винаги следва да изхожда от мотивите, изложени в чуждестранния съдебен акт, чието приспособяване следва да бъде сторено спрямо българското законодателство. Необходимо е да се прецени съответствието на осъщественото от италианския гражданин Б . в чуждата държава престъпно деяние към очертания в българския наказателен закон престъпен състав без да е нужно да е налице пълна идентичност между обективните признаци на двата престъпни състава. Тази преценка е предпоставена единствено и само от фактите, приети за установени и очертани в присъдата на чуждия съд, която следва да бъде приета за изпълнение, като правната квалификация на деянието, според закона на изпращащата държава е без значение за българския съд. В настоящата процедура българския съд разполага само с правомощията по чл. 457, ал.2-5 НПК, а именно да приспособи към българския наказателен закон една постановена и влязла в законна сила присъда от чуждестранен съд, с цел да бъде изтърпяно наложеното наказание на осъдения италиански гражданин Б. от чуждестранен съд, к а т о не разполага с възможността да ревизира вече влезлия в сила съдебен акт на чуждестранния съд.

Воден от горепосоченото и съобразявайки фактическо описание в мотивната част н а италианското съдебно реШ.е, настоящият съдебен състав счита, че описаното деяние изпълва признаците от обективна страна на престъплението "измама в големи размери" съгласно чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.2, вр. ал.1, вр.чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс на Република България, извършено в периода от 22.04.2004г до 04.09.2014г. Основанията за подобна квалификация са налице, тъй като случаят не може да се определи като особено тежък по смисъла на чл.211 от НК. Не са описаните в чуждестранното реШ.е обстоятелства, които да разкриват изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца, което според българската съдебна практика не може да се обоснове единствено с размера на причинените имуществени вреди.

Настоящият съдебен състав съобрази и предвиденото наказание за това 3 престъпление по българското законодателство, което е по вид "Лишаване от свобода", както и неговия размер, който е от една до осем години. Липсват законови основания за настоящия състав да реализира правомощията си по чл. 457, ал. 4 НПК и да намали определеното и наложено от съда на РИталия наказание.

Италианският гражданин Б. не е бил задържан във връзка с италианското наказателно производство, както и по българското производство по постъпилата ЕЗА, разгледана по ЧНД№1857/2022г и производството относно мярка за неотклонение ЧНД№1858/2022г, поради което не са налице основанията на чл. 457, ал. 5 от НПК за приспадане на време на предварително задържане.

По тези съображения Е. Б. следва да изтърпи в РБългария наложеното му с реШ.е № 218/2018 на Съда в гр.Мантуа, Република Италия наказание от две години лишаване от свобода за извършено престъпление измама в големи размери по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.26, ал.1 според българския НК.

В хода на производството по ЧНД 1857/2022г по описа на ПОС, образувано по постъпила ЕЗА по реда на чл.44 от ЗЕЗА, са събрани доказателства за сериозно влошено здравословно състояние на осъденото лице. Тези обстоятелства не са сред предвидените по чл.457 от НПК, които съдът дължи да прецени в настоящото производство. Дали здравословното състояние на осъденото лице представлява пречка за фактическото изтърпяване на наказанието е въпрос, извън предмета на настоящото производство, свързан с изпълнението на самото наказание от компетентността на прокуратурата.

Воден от горното и на основание чл. 44, ал.11-12 от ЗЕЕЗА, вр. чл.457 ал.2-5 от НПК, Окръжен съд Пловдив

РЕШИ:

ПРИЕМА за изпълнение реШ.е № 218/2018 на съда в гр.Мантуа, Република Италия, постановено на 22.02.2018г, в сила о т 20.03.2018г, с което спрямо италианския гражданин Е. Б., роден на * в * е било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, за престъпление по чл.316-3 от италианския НК, което СЪОТВЕТСТВА на престъплението по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс на Република България.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоначален "ОБЩ" РЕЖИМ за изтърпяване на така наложеното и приведено в изпълнение наказание.

4

РеШ.ето подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски апелативен съд в 5дневен срок.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5