Решение № 420 от 01.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20251000503254 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. въззивнa жалбa на ЗД „Евро инс“ АД и на Ц. К. А. чрез адв. П. И. срещу решение № 185 от 31.07.2025 г. по гр.д.

211/2021 г. на ОС Монтана в частта, в която искът на Ц. К. А. за неимуществени вреди от ПТП на 22.09.2019 г. срещу ЗК „Лев инс“ АД е отхвърлен за сумата от 31 500 лева до 45 000 лева със законната лихва от 08.03.2021 г. до плащането.

Оплакванията в двете жалби са за неправилно приет принос на ищцата за настъпване на инцидента от 30 %.

Подаден е отговор на въззивната жалба на ищцата от ответника чрез адв. Е. В. Х., в който се твърди нейната неоснователност. Въззивната жалба е допустима, няма направени доказателствени искания и настоящата инстанция не е събирала нови доказателства.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на водача на л.а. марка Ауди модел А6, както и противоправността на неговото поведение и вината му, установени с присъда. Спорно пред въззивната инстанция е налице ли е принос на пострадалата, водач на л.а. „Рено 19“ за инцидента и вредите.

По този спорен въпрос въззивният съд излага следните мотиви. В жалбите няма 1 доводи срещу приетото от съда, че ищцата не е спряла на знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“.

Предвид наличието на влязла в сила присъда № 260019/15.09.2021 г. по НОХД № 356/2021 г. на РС-Монтана, изменена по отношение размера на наказанието с решение № 128/15.08.2024 г. на ОС-Враца, следва да се приеме за установено, че на 22.09.2019 г. на път Е-79, км 75+100 /разклона за село Белотинци, обл. Монтана/, В. Е. А. при управление на МПС – лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № ********, нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал със скорост от 70 км/ч, по-висока от разрешената за пътния участък скорост – 60 км/ч, с което нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Ц. К. А. тежка телесна повреда, изразяваща се в подкапсулни и паренхимни кръвоизливи на далака /слезката/, довели до оперативното й отстраняване, което увреждане отговаря на медико биологичен признак „загуба на слезка“ и средна телесна повреда, изразяваща се в травма на задстомашната жлеза с остър кръвоизлив, което увреждане причинило на А. разстройство на здравето, временно опасно за живота, с оздравителен период около 1,5-2 месеца - престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б”, пр. 1 и 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр.

3 от НК.

От съдебно-автотехническата експертиза, изготвена от вещото лице О. В., се установява, че процесното ПТП е настъпило в зоната на кръстовище на път I-1 (Е79) и път 11216, регулирано по надлежен ред с пътни знаци. Лекият автомобил марка „Рено“ се е движил по път 11216, със скорост 17 км/ч и на кръстовището с път I-1 водачът му е имал намерение да продължи в права посока, като при наличието на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ е предприел пресичане платното за движение на път I-1 без да пропусне лекия автомобил марка „Ауди“, в резултат на което е настъпило произшествието. Лекият автомобил „Ауди“ се е движил в дясна пътна лента на път I-1 (Е79) в посока от Видин към Монтана със скорост около 70 км/ч, при въведено ограничение с пътен знак B26 на 60 км/ч, като на кръстовището с път 11216 водачът е имал намерение да продължи движението си в права посока към Монтана. Според заключението приближаващият към кръстовището л.а. „Ауди“, при управление със скорост по-висока от въведеното ограничение, не е имал техническата възможност да намали скоростта или при необходимост да спре преди мястото на удара, при което се блъснал в лявата странична част на л.а „Рено“. Ударът е бил неизбежен, тъй като мястото на удара е попаднало в опасната зона за спиране на автомобила. Вещото лице заключва, че в условията на произшествието неправомерно е поведението на водача на л.а. „Рено“, който при наличието на пътен знак не е спрял и не е изпълнил задължението си да пропусне движещия се по пътя с предимство л.а „Ауди“. От заключението се установява, че ако л.а. „Ауди“ се е движил със скорост от 60 км/ч, при възникналата опасност, е щял да има техническа възможност да предотврати произшествието. Инцидентът е настъпил през светлата част на денонощието, при ясно слънчево време, като взаимната видимост между двата автомобила е била значителна (повече от 160 м). Вещото лице приема, че причините, довели до настъпване на процесното ПТП, са в резултат на субективните действия от страна на двамата водачи. Според експерта произшествието не би настъпило, ако водачът на л.а. „Рено“ е изпълнил задължението си да пропусне движещия се по път I1 л.а. „Ауди“, а водачът на последния, ако е управлявал с технически съобразената скорост от 60 км/ч, при която е щял да има възможността да предотврати настъпилото ПТП, тъй като мястото на удара не би попаднало в опасната зона за спиране на автомобила.

О т повторната съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице И.

Т., също се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП са субективните 2 действия на водача на л.а. „Ауди А6“, който се движил със скорост от 72 км/ч при максимално разрешена 60 км/ч, а също така и на водача на л.а. „Рено 19“, който е предприел пресичане на кръстовището без да е осигурил предимство на л.а. „Ауди А6“.

Оплакванията за липсата на принос на водача на Рено 19 са неоснователни по следните съображения.

Вярно е, както се твърди и в двете жалби, че вещото лице по повторната САТЕ е посочило, че при запазване на праволинейното движение автомобил „Ауди А6“ е било предотвратимо независимо от спирането на знак „Стоп“ на л.а. Рено 19, при задействана спирачна система в полагащата му се лента за движение (последно изречение от заключението). Вещото лице посочва още в отговора на въпрос 3.2. на страница 13 от заключението, че водачът на Ауди А6 е имал техническа възможност при движение със скорост от 72 км/ч при запазване на праволинейното си движение в полагащата му се лента за движение с предприемана на аварийно спиране, да пропусне Рено 19. За застрахования при ответника водач отговорността е установена с влязла в сила присъда. Непредприемането на аварийно спиране обаче не може да е основание за изключване на приноса на ищцата за инцидента. Скоростта на автомобил „Ауди А6“ е била с 20 % по-висока от разрешената и абсолютната й стойност – 72 км/ч ( посочена е тази скорост, тъй като в жалбата доводите са във връзка с изводите на вещото лице Т., според присъдата скоростта е била 70 км/ч), т.е. не е била извънредно висока. Кръстовището е регулирано и за водача на „Рено 19“ е налице знак Б2. Този знак изисква от водача не просто да намали, а да преустанови движението на автомобила преди стоп-линията (или границата на платното), за да възприеме пътната обстановка. Неспирането е първичното нарушение, което поставя началото на причинно-следствения процес. Ако водачът беше спрял, той би имал възможността да извърши обективна преценка на скоростта и разстоянието до приближаващия „Ауди А6“. Моментът на възникване на опасността за водача на „Ауди“-то е именно предприемането на пресичане на кръстовището от страна на „Рено 19“. Следователно действието на водача на „Рено“ - навлизането в платното за движение на автомобила с предимство създава „критичната ситуация“. Без това навлизане, превишената скорост на „Ауди“-то нямаше да доведе до сблъсък в това конкретно място и време. Тъй като ищцата е имала видимост, при спазване на изискването за спиране на знак „Стоп“, е можела да види приближаващия автомобил. Скоростта от 72 км/ч (според изчисленията на вещото лице Т.) не е скорост, която прави автомобила „невидим“ или „внезапно появил се“, ако водачът на „Рено“ беше изпълнил задължението си да спре и да се огледа. От заключението на повторната СТЕ се установява, че ударът е настъпил в момент, в който л.а. „Рено“ е пресичал траекторията на л.а. „Ауди“. Фактът, че ударът е настъпил в зоната на кръстовището, докато „Рено“-то се движи „от дясно на ляво“ спрямо „Ауди“-то, доказва, че водачът на „Рено“ не е пропуснал превозното средство с предимство.

Превишената скорост на застрахования при ответника водач е установена с присъда и е безпредметно да се обсъжда, а въззивните оплаквания са почерпени именно от поведението на този водач. Наличието на присъда не изключва прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. И двамата водачи са допуснали нарушение на правилата за движение – единият се е движил по път с предимство със скорост от 70 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, а другият – при включване от път без предимство на главен път не е спрял на знак „Стоп“. Отговорността за настъпване на инцидента е и на двамата. Без което и да е от тези две обстоятелства, ПТП не би настъпило по този начин. Оплакването, че водачът на „Рено“ няма принос е неоснователно – именно неговото противоправно поведение - неспирането, е активното действие, препречило 3 пътя на автомобила с предимство.

Ето защо правилно е прието от първоинстанционния съд наличието на противоправно поведение на ищцата А. в причинна връзка с пътния инцидент.

Процентното му изражение от 30 % не следва да се намалява, липсват и въззивни доводи за намаляване, като се твърди липсата изобщо на принос.

Решението следва да бъде потвърдено в обжалваната от ищцата и от третото лице помагач част.

Ответникът по въззивните жалби не е поискал разноски, поради което съдът не присъжда такива.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 185 от 31.07.2025 г. по гр.д. 211/2021 г. на ОС Монтана в частта, в която искът на Ц. К. А. за неимуществени вреди от ПТП на 22.09.2019 г. срещу ЗК „Лев инс“ АД е отхвърлен за сумата от 31 500 лева до 45 000 лева със законната лихва от 08.03.2021 г. до плащането.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4