Определение № 4270 от 13.11.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4270 гр. Варна, 11.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

М. Недкова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20233100501864 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 22033/13.09.2023 г., уточнена с молба от 08.08.2023 г., от адв. Н.Б., действаща като процесуален представител на П. В. С., Л. Н. В., М. К. К., М. И. А., Е. Д. П., П. Й. В. и Ж. П. П., против решение № 2488 от 06.07.2023 г. по гр. дело № 20223110109263 по описа на ВРС за 2023 г., 7-ми състав, с което е прието за установено в отношенията между страните по делото, че ищците С. Д. Д., Г. М. Г. и Х. М. Г. са собственици въз основа на договор за доброволна делба от 30.01.1991г. и по наследство от Марин Г. Радев на реална част с площ от 246 кв.м. от ПИ № *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. със Заповед № КД-14-03-1401/31.05.2013г. на Началника на СГКК, посл. изм.

30.09.2021 г., при граници на реалната част: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № *** и останалата част от ПИ №***, като заключена между точки А-Б-В-Г, графика 5 към заключението на в.л. на лист 170 от делото на ВРС, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, която реална част погрешно е отразена в кадастралната карта, изм. със Заповед № КД-14-03- 1401/31.05.2013 г. в границите на ПИ № ***, на осн. чл. 54 от ЗКИР и П. В. С., Л. Н. В., М. К. К., М. И. А., Е. Д. П., П. Й. В. и Ж. П. П. са осъдени да заплатят на С. Д. Д., Г. М. Г. и Х. М. Г. сумата от 3185,57лева, представляваща сторени по делото съдебноделоводни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и нарушаване на материалния и процесуалния закон.

Твърди се, че неправилно съдът не е взел предвид регулационните планове преди 1992 г. По силата на ЗРП от 1983 г. парцел XX-3417,3418 е запазил своята самостоятелност, като единствено е намалена площта му с 140 кв.м. (придадена към имотите с лице към ул.

„Еделвайс“). С одобряването на ЧЗРП от 1996 г. са били възстановени старите граници на всеки един от засегнатите имоти, в т.ч. и процесния, по предходната регулация от 1966 г., актуализирана през 1975 г., поради което въпросните 140 кв. м. са се върнали в парцел XX1 3417,3418. Границата между имоти 526 и 527 е незасегната. Въззивниците сочат, че кадастралният план от 1992 г. може и да показва фактическото положение, но той не променя права, като меродавно е състоянието на имотите при първия одобрен дворищнорегулационен план от 1966 г.

На следващо място, се навежда обстоятелството, че парцелът е реално неподеляем, както било прието в заключението на вещото лице в допълнителната СТЕ. Невъзможно било изготвянето на проект за два УПИ, които да отговарят на изискванията на строителните норми – за лице и площ. Сочи се и липсата на път към вътрешната част на парцела.

Изложено е становище, че важно значение за определяне границите на собствеността имат отговорите на въпросите за приложението на уличните и дворищно-регулационните планове, както и на техните изменения.

В кадастралния план от 1956 г. частите от лозето, собственост на Димитър Янакиев, предмет на покупко-продажбите по НА №387/1918 и НА № 386/1918 г., са отразени като самостоятелни имоти. По силата на РП от 1966 г., актуализиран със Заповед № 77 от 11.07.1975 г. двата имота са обединени в общ парцел и вътрешната граница е заличена.

Общият имот е с дворищно-регулационните граници на парцел XX-3417,3418. Според допълнителната СТЕ границите на РП от 1966 г. (в червен цвят) съвпадали с тези на имот № 527 по кадастралната карта след изменението от 2013 г. Разлика имало в регулационната граница към ***/1968 г. имотът е индивидуализиран според регулацията от 1966 г. и е описан с административен адрес на ул.

„Подвис“ № 7а. Този адрес е посочван във всички нотариални актове. Излага се, че няма пречка собствениците на обединения имот да ползват границите, както са били преди регулацията, но границата не е имотна и не следва да се отразява в кадастралната карта.

По преписката за изменение на КК от 2013 г. непълнотата е била в неотразяването на имотната граница между имоти 526 и 527, която е преустановена с влязлото в сила ЧЗРП от 1996 г. Имот 3417 не е бил обединяван с имот 526 (по КК) във всички планове.

Неприложеният РП от 1983 г. е засегнал 140 кв.м. от имот 3417, като останалото е част от парцел XX-3417,3418. Границата по неприложения план от 1983 г. е различна от тази между старите имоти с номера 3417 и 3418. Видно е било, че по всички планове тези два имота са обединени. Не е провеждана процедура за обединяване на имот № 526, като по преписката липсва необходимото по закон съгласие на съсобствениците. От ЧЗРП от 1996 г. се установявало възстановената границата между 526 и 527, която граница минавала по северните стени на гаражи 7 и 8 по графика 1 към основаното СТЕ. Правилно, поради това, в КК след изменението от 2013 г., имот 527 е отразен с граници, съвпадащи с приложената регулация от 1966 г., актуализирана 1975 г.

Твърди се, че делба на съсобствения парцел не е извършвана. Делбата от 1991 г. е делба на съсобствена сграда, находяща се във вътрешната част на имот 527 към ул.

„Подвис“.

Моли се въззивният съд да отмени изцяло решението на ВРС и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Липсват мотиви в какво се изразява правната сложност на делото, поради което не е уважено направеното възражението за прекомерност.

Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от адв. Н.А. – процесуален представител на въззиваемите С. Д. Д., Г. М. Г. и Х. М. Г.. В него е изразено становище за неоснователност на жалбата в обосновано в подробно изложение.

Възразява срещу твърдението, че двата имота са обединявани в общ парцел и е възникнала съсобственост между страните по делото. В приложените по делото документи за собственост (при действието на РП от 1966 г., Заповедта за отчуждаване от 1982 г., 2 издадена след актуализацията на плана през 1975 г.) спорният имот е индивидуализиран като самостоятелен с площ от 305 кв. м., съответно 270 кв. м. Планът от 1992 г. не е влязъл в сила, съответно предвижданото с него обединяване не се е реализирало. Правилно в одобрената от 2008 г. КК имотите са били нанесени с кад. № № *** и ***. Погрешно при изменението през 2013 г. тези два имота са отразени без имотна граница, с един кадастрален номер. Твърди се също, че има достъп до улица откъм имота на ответниците (кад. № ***). Имот с кад. № ***, видно от СТЕ, отговарял на строителните норми, конкретно на изискванията за самостоятелно УПИ.

Въпросът за делимостта не е относим в конкретния случай, тъй като реално имотите не са били обединявани. Преди 2013г., когато са нанесени промени в кадастралната карта, имотът на ищците е бил самостоятелен, съгласно предходните регулационни планове. Обръща внимание, че предмет на делото е собствеността върху имот с № 527.

Относно разноските твърди, че обжалваното решение в тази му част е правилно и законосъобразно. Делото е с предмет обективно и субективно обединени искове, отличава се с фактическа и правна сложност, което обосновава присъдения размер за разноски.

Моли се съда да остави без уважение жалбата и да им бъдат присъдени разноски.

Съдът, като се запозна с постъпилата въззивна жалба, намира, че същата е подадена в законния срок, съдържа изискуемите реквизити, подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и редовна.

Доказателствени искания не са направени в жалбата или отговора, поради което и жалбата следва да бъде внесена в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 22033/13.09.2023 г. от адв. Н. Г. Б. – процесуален представител на П. В. С., Л. Н. В., М. К. К., М. И. А., Е. Д. П., П. Й. В. и Ж. П.

П., всички със съдебен адрес в гр. Варна, *** против решение № 2488 от 06.07.2023 г. по гр. дело № 20223110109263 по описа на ВРС за 2023 г., 7-ми състав.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1864/2023 г. по описа на ОС – Варна за 29.01.2024 г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като се връчи и препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3