Решение № 108 от 30.04.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Велико Търново, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500574 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 173 от 15. 07.2024 г. по гр. д. № 149/2023 г. на Окръжен съд Габрово е осъдено ЗАД „ОЗК - Застраховане“ да заплати на Х. Н. Д. сумата 200000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на съпруга й Д. Г. Д., настъпила при ПТП от 03.10.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.11.2022 г. до окончателното изплащане, като предявеният иск за разликата над присъдения размер до пълния предявен размер от 300000 лв. е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Осъдено е ЗАД „ОЗК Застраховане“ да заплати на П. Д. Д. сумата от 200000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Д. Г. Д., причинена при ПТП от 03.10.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.11.2022 г. до окончателното изплащане, като предявеният иск за разликата над присъдения размер до претендирания размер от 300000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Със същото 1 решение е осъдено ЗАД „ОЗК - Застраховане“ да заплати на Е. Д. Д., чрез нейната майка и законен представител Х. Н. Д., сумата от 250000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Д. Г. Д., настъпила при ПТП от 03.10.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.11.2022 г. до окончателното изплащане, като искът за разликата над присъдената сума до претендирания размер от 300000 лв. е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ЗАД „ОЗК - Застраховане“, като същото се обжалва, както следва: в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на ищцата Х. Д. обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 100000 лв. до присъдените 200000 лв.; в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на ищцата П. Д. обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 100000 лв. до присъдените 200000 лв.,; в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на ищцата Е. Д. обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 100000 лв. до присъдените 250000 лв. Наведени са доводи за определен завишен размер на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, които не отговарят на изискванията на справедливостта и действително установените и доказани вреди. В тази връзка се сочи, че показанията на разпитаните свидетели са заинтересовани. Ищцата П. Д. не живее от дълги години в едно домакинство с баща си, имали са планове за сватба със св. Ц. С., което сочи на откъсване от предишните връзки и създаване на нови. Не са изложени особени обстоятелства, налагащи особена уязвимост на приживелия родственик, поради преждевременната смърт на член на семейството. По отношение на Е.

Д. се излагат доводи, че тя е била на ниска възраст, не е разбрала и осъзнала функцията и ролята на бащата в семейството, не е в състояние да осъзнае неговата липса, респ. да изживее твърдените в исковата молба болки и страдания. Поради тази причина, жалбоподателят счита, че присъденият размер от 250000 лв. се явява изключително завишен. От събраните доказателства се установява, че Х. Д. е претърпяла болки и страдания в рамките на общоприетите. Показанията на разпитаните свидетели са емоционално натоварени от родствената близост, поради което не следва да се вземат предвид. Свидетелите сочат, че тя е трябвало да се върне на работа, за да издържа семейството, но според жалбоподателя това е станало, поради 2 приключване на отпуска й за отглеждане на дете. По изложените съображения жалбоподателят счита, че присъдените суми не отговарят на принципа на справедливост, на социално икономическата обстановка в страната и установената съдебна практика. Оспорва се изводът на съда относно приетата липса на съпричиняване. Скоростта на т.а. Ситроен Немо, управляван от починалия, е била 86,4 км/ч, при ограничение на скоростта от 60 км/ч, докато скоростта на л.а. Опел Зафира е била 72,1 км/ч. Сумарната скорост на двата автомобила е била около 160 км/ч. Няма данни починалият водач да е предприел действия за спиране на движението на МПС или на друга маневра за избягване на удара. При движение със съобразената скорост, дори при запазване скоростта на л.а. Опел Зафира, то сумарната скорост на двата автомобила би била около 130 км/ч, което означава, че елементи от т.а.

Ситроен Немо не биха навлезли толкова дълбоко в купето и не биха достигнали тялото на починалия водач.

Отправено е искане за отмяна на постановеното решение в обжалваните части, вместо което се постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове за разликата над по 100000 лв. за всеки ищец.

Депозиран е отговор от ответниците по жалба, с който се заема становище за нейната неоснователност, като се излагат подробни доводи.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена Х. Н. Д., лично и в качеството 3 на майка и законен представител на Е. Д. Д., и от П. Д. Д. против ЗАД „ОЗК Застраховане“ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Д. Г. Д., причинена при ПТП на 03.10.2022 г., като пострадалият е бил съпруг на първата ищца, и баща на Е. и П..

В исковата молба са изложени обстоятелства, че на 03.10.2022 г. около 19,00 ч. на ПП І-5, км 114+200, Велико Търново – Габрово, посока Габрово, в близост до комплекс Бряста, е настъпило ПТП с челен удар между товарен автомобил Ситроен Немо, управляван от Д. Г. Д., и лек автомобил Опел Зафира, управляван от Д. И. И., като причината за произшествието е, че водачът на лекия автомобил Опел Зафира е променил посоката и траекторията си на движение и е навлязъл в пътната лента за насрещно движение, в който момент там се е движел товарен автомобил Ситроен Немо. В резултат на произшествието е починал Д. Г. Д., водач на товарния автомобил. Законни наследници на починалия са Х. Д. – негова съпруга и децата му – П. Д. и Е. Д..

Х. Д. и починалия са били семейство от 07.06.1997 г., като отношенията им се отличавали с изключително разбирателство, хармония и любов. При внезапната смърт на Д., Х. е загубила не само своя съпруг, но и стожерът в семейството, който с много грижа и любов се грижел за съпругата си и двете си деца. Х. Д. била в отпуск по майчинство, когато научила за смъртта на съпруга си. След внезапната му загуба, тя се принудила да се върне на работа, тъй като останала без подкрепата на съпруга си и с малко дете, което няма навършени три годинки. Стресът и болката, които преживява и към момента, са неизмерими. Принудена е да отглежда малката си дъщеря Е. сама, да я възпитава и да й обясни какво се е случило с Д.. Детето пита за своя баща, принудено е да израсне без баща си, без неговата обич, подкрепа, присъствие и грижа. Към момента на загубата П. е била на 24 години. Тя е лишена от бащината подкрепа и закрила в деликатен житейски момент и в млада възраст, в която всеки има нуждата от подкрепата на баща си. Освен че П. преживява загубата на родител, тя помага и на своята майка при отглеждането на Е.. На П. предстои да създаде свое семейство, като след внезапната загуба на баща си тя се отчуждила от околните, затворила се в себе си и желае да бъде поблизо до своята майка и малката си сестра, за да преодолеят заедно мъката, болката от загубата и тъгата. Към момента на произшествието застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил Опел Зафира е ответното дружество, към което ищците предявили претенции по реда на чл.

4

380 КЗ. Въпреки представянето на наличните документи, на 07.02.2023 г. получили отказ от страна на ответника да заплати застрахователни обезщетения.

С оглед на това, е отправено искане за обезвреда на претърпените неимуществени вреди от загубата на починалия в размер на по 300000 лв. за съпругата и децата му, ведно със законна лихва върху сумите, считано от 04.11.2022 г. до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба са направени следните възражения: оспорва се механизма на ПТП, оспорва се виновното поведение на застрахования водач; излагат се доводи, че виновно поведение за настъпване на ПТП има единствено водача на товарния автомобил Ситроен; за застрахования водач произшествието се явява случайно събитие; направено е възражение за съпричиняване, тъй като загиналият рязко е навлязъл в лентата за движение на лек автомобил Опел Зафира, не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал, движел се е с несъобразена с пътните условия скорост, като по този начин е станал единствена причина за настъпване на ПТП, управлявал е неизправно превозно средство, не е предприел действия за предотвратяване на произшествието, бил е без поставен предпазен колан; оспорват се размерите на претендираните вреди.

Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетения на ищците, като е анализирал значимите към определяне на размерите обстоятелства и е приел за справедлив размер обезщетения по 200000 лв. за Х. Д. и за П. Д., както и обезщетение в размер на 250000 лв. за Е. Д.. Отречено е възражението за съпричиняване на пострадалия Д. Д., изразяващо се в липса на действия от страна на пострадалия за предотвратяване на произшествието чрез спиране, както и пътуване в автомобила без предпазен колан, поради което приетите от съда за справедливи размери на обезщетенията са присъдени изцяло.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 03.10.2022 г., протокол за оглед на ПТП, влязла в сила присъда № 23/20.09.2023 г. по НОХД № 306/2023 г. на Окръжен съд Велико Търново, с която Д. И. е признат за виновен за нарушаване правилата за движение по 5 пътищата – чл. 16, ал.1, т. 1 ЗДвП и причиняване на смърт по непредпазливост, както и заключението на комплексната автотехническа и медицинска експертиза, на 03.10.2022 г. е реализирано ПТП при следния механизъм: на 03.10.2022 г., около 19,05 ч., на първокласен път І-5, при км 114+200, товарен автомобил Ситроен Немо, управляван от Д. Г. Д. се е движел в посока от гр. В. Търново към гр. Габрово, със скорост от около 86,4 км/ч. По същото време лек автомобил Опел Зафира, управляван от Д. И. И., се е движел в посока от гр. Габрово към гр. В. Търново със скорост от около 72,1 км/ч.

Когато двата автомобила са се намирали на разстояние около 97,6 м. един от друг лекия автомобил Опел Зафира предприел отклонение на ляво, когато автомобилите се намирали на разстояние около 75,4 м той навлязъл в лентата за насрещно движение, след което траекториите им се пресекли и последвал челен ексцентричен удар между тях. Водачът на товарния автомобил Ситроен Немо е загинал. Според експертите по приетата комплексна експертиза опасната зона за установената скорост на движение на л.а. Опел Зафира е 62,1 м, а на т.а. Ситроен Немо е 82,5 м. При насрещно движещи се автомобили опасната зона за установените скорости на движение е 144,6 м. Автомобилите с началото на отклонение на ляво от л.а. Опел Зафира са се намирали на разстояние 97,6 м, а при навлизане в лентата за насрещно движение – са се намирали на разстояние 75,4 м. При опасна зона за скоростта им на движение от 144,6 м вещите лица са направили извода, че произшествието не е предотвратимо чрез спиране. Вещите лица са изчислили и при движение на т.а. Ситроен Немо със скорост от 60 км/ч. Отстоянието, на което биха се намирали автомобилите при началото на отклонение на лекия автомобил е около 81,7 м, а при навлизането му в лентата за насрещно движение – около 60,9 м. Общо за двата насрещно движещи се автомобила опасната зона за скоростта им на движение е 109 м, поради което вещите лица са направили извода, че произшествието не е предотвратимо чрез спиране. По делото няма данни, които да свидетелстват за ползването на обезопасителен колан от водача на т.а. Ситроен Немо, като описаните в експертизата на труп травми могат да бъдат получени както от предпазния колан, така и от притискане на тялото от части на автомобила вследствие на деформациите. Няма измервания за изместване на купето вследствие на удара, като от снимковия материал на ДП вещите лица са констатирали, че арматурното табло и волана са в голяма близост до облегалката на седалката на водача на т.а. Ситроен Немо. Водачът е 6 получил травмите си на седалката си – няма данни за излитане и удар на главата напред/нагоре, при което може да се очакват фрактури на черепа, множество порязвания и тежка шийна травма, каквито няма. Поради значителните деформации на предницата на автомобила и към купето в зоната на водача, според вещите лица със или без наличие на предпазен колан, при голямата инерционна сила на удара и деформацията, биха се получили описаните травми. Травмите отговарят да са от удар и притискане от деформираните предни части на купето на автомобила. Наличието на предпазен колан би имало значение ако няма деформации в автомобила, достигащи зоната на тялото на водача. Наличието на предпазен колан не би предотвратило смъртоносните увреждания.