Решение № 519 от 29.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. София, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100513186 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по 3 бр. въззивни жалби на въззивниците Т. П. П., Б. К. П. и К. П.

П., конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия ищец в първоинстанционното производство П.Т. П., срещу решение № 20058004/16.09.2022г. по гр.д. № 12195/2020г. по описа на СРС, 138-и състав, с което е отхвърлен предявеният от П.Т. П. срещу „Топлофикация София“ ЕАД иск с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за сумата 1 086.88 лева, представляваща главница, събрана без правно основание по и.д. № 20188630402799 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863, за която по ч.гр.д. № 42293/2019г. по описа на СРС, 138-и състав на 18.12.2019г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

С въззивната си жалба Т. П. П., конституиран по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на делото ищец П.Т. П., чрез адв. Д., твърди, че обжалваното решение било неправилно и необосновано. Сумата 1 086.88 лева била събрана неоснователно от наследодателя му П.Т. П. в рамките на образуваното и.д. № 20188630402799 по описа на ЧСИ С.Х., след като правото на принудително изпълнение на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД се погасило поради изтичане на тригодишна погасителна давност. Изпълнителният титул бил издаден по ч.гр.д. № 41030/2014г. по описа на СРС, 43-и състав, при неразвило се исково производство, тъй като П. П. не бил възразил срещу заповедта за изпълнение в законовоустановения срок.

Неправилно СРС приел, че влизането в сила на заповедта по чл. 410 ГПК имало ефект, 1 сходен със силата на пресъдено нещо на съдебното решение, поради което приложение намирал давностният срок по чл. 117, ал. ЗЗД. Приложима била специалната тригодишна давност за периодичните вземания. Позовава се на съдебна практика.

Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, а вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният от него иск да бъде уважен за 1/6 част от сумата, съобразно наследствените му права. Претендира разноски.

С въззивната си жалба Б. К. П., конституирана по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на делото ищец П.Т. П., чрез адв. Л., твърди, че обжалваното решение било неправилно и необосновано. Сумата 1 086.88 лева била събрана неоснователно от наследодателя й П.Т. П. в рамките на образуваното и.д. № 20188630402799 по описа на ЧСИ С.Х., след като правото на принудително изпълнение на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД се погасило поради изтичане на тригодишна погасителна давност. Изпълнителният титул бил издаден по ч.гр.д. № 41030/2014г. по описа на СРС, 43-и състав, при неразвило се исково производство, тъй като П. П. не бил възразил срещу заповедта за изпълнение в законовоустановения срок.

Неправилно СРС приел, че влизането в сила на заповедта по чл. 410 ГПК имало ефект, сходен със силата на пресъдено нещо на съдебното решение, поради което приложение намирал давностният срок по чл. 117, ал. ЗЗД. Приложима била специалната тригодишна давност за периодичните вземания. Позовава се на съдебна практика.

Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, а вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният от нея иск да бъде уважен за 4/6 част от сумата, съобразно наследствените й права. Претендира разноски.

С въззивната си жалба К. П. П., конституиран по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на делото ищец П.Т. П., чрез адв. Д., твърди, че обжалваното решение било неправилно и необосновано. Сумата 1 086.88 лева била събрана неоснователно от наследодателя му П.Т. П. в рамките на образуваното и.д. № 20188630402799 по описа на ЧСИ С.Х., след като правото на принудително изпълнение на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД се погасило поради изтичане на тригодишна погасителна давност. Изпълнителният титул бил издаден по ч.гр.д. № 41030/2014г. по описа на СРС, 43-и състав, при неразвило се исково производство, тъй като П. П. не бил възразил срещу заповедта за изпълнение в законовоустановения срок.

Неправилно СРС приел, че влизането в сила на заповедта по чл. 410 ГПК имало ефект, сходен със силата на пресъдено нещо на съдебното решение, поради което приложение намирал давностният срок по чл. 117, ал. ЗЗД. Приложима била специалната тригодишна давност за периодичните вземания. Позовава се на съдебна практика.

Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, а вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният от него иск да бъде уважен за 1/6 част от сумата, съобразно наследствените му права. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД не депозира писмен отговор на въззивните жалби. В хода на делото оспорва въззивните жалби като неоснователни. Претендира разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира единствения въведен с жалбите довод за неоснователен по следните мотиви:

С влизането в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл. 416 ГПК длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани.

Ефектът е на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. В този смисъл и в решение № 3/04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г., IV г.о., ВКС приема, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение.

По изложените съображения въззивният съд приема, че в разглежданата хипотеза приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е пет години.

По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното решение за правилно по въведените с жалбите доводи, поради което същото следва да бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК, като на основание последната норма настоящият съдебен състав препраща и към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна- ответникът „Топлофикация София“ ЕАД.

Пред СГС ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е заявил претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 200 лева. Настоящият състав на съда намира, че такива не следва да му се присъждат, тъй като ответникът не е депозирал отговор на въззивната жалба и не е изпратил представител в проведеното пред настоящата инстанция единствено съдебно заседание, а единствено е депозирал бланкетна молба с която е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Поради това 3 съдът намира, че защита от юрисконсулт реално не е осъществена пред настоящата инстанция, поради което липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал.

1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НМРАВ, поради което и съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № решение № 20058004/16.09.2022г. по гр.д.

№ 12195/2020г. по описа на СРС, 138-и състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4