Решение № 93 от 10.03.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Пазарджик, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20225200500729 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №20 от 07.01.2022г., постановено по гр.д.№423/2021г. по описа на РС- Пещера е осъдено „Застрахователно акционерно дружество ОЗК- Застраховане“ АД, с ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр.С., район В., ул.“С. С.“ №7, ет.5, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д.-Изпълнителни директори, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.52 от ЗЗД, да заплати в полза на М. И. Т., с ЕГН ********** от гр.Б., ул.“Б.Ч.“ №16, сумата от 10000лв.- предявена като частичен иск от 25000лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие телесни и психични увреждания, причинени й от водач на ППС „Ивеко 35 Ц11“, с рег.№..., с валидно сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“ по полица №BG/23/...., валидна от 05.06.2020г. до 05.06.2021г., при ПТП от 26.10.2020г., ведно с лихва за забава от 30.12.2020г.- до окончателното изплащане на обезщетението и сумата от 260,58лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди- разходи за лекарства, 1 медикаменти и консумативи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.12.2020г. до окончателното й изплащане.

Осъдено е „Застрахователно акционерно дружество ОЗК- Застраховане“ АД, с ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр.С., район В., ул.“С. С.“ №7, ет.5, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д.- Изпълнителни директори, да заплати в полза на К. Н. Т., с ЕГН ********** от гр.Б., ул.“Б.Ч.“ №16, сумата от 1000лв.- предявена като частичен иск от 5000лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди по лек автомобил „Тойота- Ярис“ с рег.№..., при ПТП от 26.10.2020г.

Осъдено е „Застрахователно акционерно дружество ОЗК- Застраховане“ АД, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за Адвокатурата, да заплати на адв.Д. С. Т., член на САК, адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна правна помощ на ищците в размер на 868лв.

Осъдено е „Застрахователно акционерно дружество ОЗК- Застраховане“ АД, да заплати по сметка на РС- Пещера, ДТ в размер на 451лв. и разноски за вещи лица в размер общо от 882лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Застрахователно акционерно дружество ОЗК- Застраховане“ в частта над присъдените 5000лв.главница на М. Т., представляващи неимуществени вреди, в резултат на претърпени болки и страдания от ПТП на 26.10.2020г., ведно със законната лихва от 30.10.2020г., както и в частта в която на ищцата К. Т. е присъдена законна лихва върху главницата от 1000лв. от датата на завеждане на исковата молба.

Счита се, че решението в обжалваните му част е неправилно и необосновано.

Твърди се, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а напротив- избирателно е формирал убеждението си, само върху част от тях.

Визира се, че е налице несъответствие между приетите доказателства и направените от съда изводи в решението. Поради тази причина, първоинстанционният съд, неоснователно е уважил исковата претенция в завишен размер.

Приема се, че присъденото обезщетение от 10000лв. е прекомерно завишено и не съответства на вида на претърпените неимуществени вреди.

2

Твърди се, че решението е неправилно, тъй като съдебния състав не е направил преценка на конкретно събрани доказателства за конкретното ПТП, а е решил спора определяйки справедлив размер на застрахователното обезщетение на базата на твърденията на ищцата М. Т..

Счита се, че като не е обсъдил всички доказателства в тяхната цялост, първоинстанционният съд не е приложил правилно нормата на чл.52 от ЗЗД и не е определил справедлив размер на обезщетението.

Твърди се, че решението в обжалваната му част е и необосновано. В тази насока се визира, че липсват мотиви относно начина, по който съдебният състав е определил справедлив размер на обезщетението, като в съдебното решение не са коментирани всички критерии за определяне на справедлив размер.

Сочи се, че неправилно районният съд е допуснал назначаване на съдебно- психиатрична експертиза, предвид на което същата не следва да се кредитира.

Визира се, че при определяне на справедливия размер на обезщетението не са взети предвид продължителността на възстановителния период, възрастта на пострадалата и състоянието й към момента.

Приема се, че присъдения размер на застрахователно обезщетение за ищцата е прекомерно завишен и не отговаря на икономическата обстановка в страната и на присъждания размер на обезщетение за сходни случаи, настъпили към момент на процесното ПТП- през 2020г.

Оспорва се началната дата, от която първоинстанционният съд е присъдил законна лихва върху обезщетението- 30.12.2020г., т.е. датата на която е получена доброволна претенция от ищцата.

Приема се, че съгласно чл.496 от КЗ, застрахователят изпада в забава след изтичане на 3- месечния срок за произнасяне, т.е. в настоящия случай- от 30.03.2021г.

Визира се, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията, както и не е съобразил съдебната практика, че застрахователят изпада в забава при наличието на тотална щета, едва след представяне на доказателство за прекратена регистрация поради тотална щета.

Счита се, че в конкретният случай е безспорно, че собственикът на 3 автомобила не е желал да прекрати регистрацията на автомобила „поради тотална щета“, нито след настъпване на ПТП, нито към датата на завеждане на исковата молба, нито към датата на приключване на устните състезания.

Т.е., застрахователят не е изпаднал в забава по отношение на претенцията на К. Т. за заплащане на законна лихва, нито към датата 10.02.2020г., нито към датата на завеждане на ИМ, нито към настоящия момент.

Искането е да се уважи подадената жалба, като се отмени решението над присъдените 5000лв.- главница на М. Т., както и в частта, с която е присъдена законната лихва върху главницата за неимуществени и имуществени вреди за периода от 30.12.2020г. до 29.03.2021г. и в частта, с която на К. Т. е присъдена законна лихва върху главницата от 1000лв. от датата на завеждане на исковата молба, като неправилно и необосновано.

Моли се за присъждане на направените разноски по делото, вкл. и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

В срок е постъпил писмен отговор от М. И. Т. и К. Н. Т., чрез пълномощник им адв.Д. Т..

Счита се в него, че подадената от ответната страна въззивна жалба е изцяло неоснователна и необоснована.

Приема се, че оплакванията на застрахователя относно високия размер на присъденото от съда обезщетение за претърпени неимуществени вреди са неоснователни. Необосновани са и изложените от въззивника- ответник аргументи, че решението е неоснователно и неаргументирано, постановено при неправилно приложение на материалния закон и по- точно нормата на чл.52 от ЗЗД.

Счита се, че възприетите от първоинстанционният съд правни и фактически изводи в решението са обективни, същите се основават на съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства, на закона и са в съответствие с утвърдената съдебна практика.

Счита се, че присъдените обезщетения не само не са завишени, напротив. Същите не само не са прекомерни, но са и занижени, с оглед обстоятелството, че претендираните обезщетения за вреди са предявени като частични искове, като се счита,че дължимото обезщетение следва да бъде в по- голям размер.

Излагат се подробни съображения в насока неоснователност на 4 възраженията наведени във въззивната жалба.

Искането е да се остави без уважение подадената от „Застрахователно акционерно дружество ОЗК- Застраховане“ АД, като се потвърди решението на първоинстанционния съд.

Моли се за присъждане на направените разноски по делото, както и минимално адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.

С Решение №437 от 16.05.2022г., постановено по гр.д.№423/2021г. по описа на РС- Пещера, в производство по чл.250 от ГПК е допълнен диспозитива на Решение №20 от 07.01.2022г., постановено по гр.д.

№423/2021г. по описа на РС- Пещера, като е осъдено „Застрахователно акционерно дружество ОЗК- Застраховане“ АД, да заплати на К. Н. Т. и законна лихва върху сумата от 1000лв.- представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди по лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег.№.., считано от 05.04.2021г. до окончателното изплащане.

Постановено е, че това решение да се счита за неразделна част от Решение №20 от 07.01.2022г., постановено по гр.д.№423/21г. по описа на РСПещера.

Против това решение не са постъпили въззивни жалби.

С Определение №470/28.10.2022г., постановено по гр.д.№423/2021г. по описа на РС- Пещера, в производство по чл.248 от ГПК е допуснато изменение на Решение №20 от 07.01.2022г., постановено по гр.д.№423/2021г. по описа на РС- Пещера, в частта за разноските, като е посочено, че се осъжда „Застрахователно акционерно дружество ОЗК- Застраховане“ АД, на основание чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адв.Д. С. Т. и адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. за оказана от него безплатна правна помощ на ищцата К. Н. Т..

Против това определение не са постъпили въззивни жалби от страните по делото.

В съдебно заседание, жалбоподателят Застрахователно дружество „ОЗК- Застраховане“ АД, редовно призован, законен представител не се явява. От страна на последния е постъпило писмено становище в което се поддържа подадената въззивна жалба, като се оспорва отговора на същата.

Искането е да се уважи подадената въззивна жалба и се отмени решението в 5 обжалваните му части. Претендират се разноски.

Ответниците по жалбата- М. И. Т. и К. Н. Т., редовно призовани, не се явяват. За същите се явява процесуалния им представител адв. Т.. От страна на последния се застъпва становище в насока, че подадената въззивна жалба е неоснователна. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.

Моли се за присъждане на разноски, като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Производството пред РС- Пещера е образувано във връзка с постъпила искова молба от М. И. Т. от гр.Б. и К. Н. Т. от гр.Б. и двете чрез адв. Г. против ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с правно основание на предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 ЗЗД.

Твърди се в същата, че на 26.10.2020г. около 15:25 часа на кръстовището на ул.“А.П.“ и ул.“Б.Ч.“ в гр.Б. било настъпило ПТП с участието на лекотоварен камион- бус, марка „Ивеко“, модел „35Ц 11“, с рег.

№..., собственост на „Денис-89-С“ ЕООД, с ЕИК115816074, управлявано от Д.Ю.И. и лек автомобил ,марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег.№.., собственост на К. Н. Т. с ЕГН********** и управляван от М. И. Т. с ЕГН**********.

Сочи се, че процесният пътен инцидент бил настъпил през светлата част на денонощието и при наличието на отлична, ясна видимост, при слънчево време, суха пътна настилка. Вследствие на същото била пострадала ищцата М. И. Т. като били нанесени и сериозни материални щети по МПС, марка “Тойота“, модел „Ярис“ на стойност 1000лв.

Твърди се, че за пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадало лице №63, с рег.№315р- 17335/04.11.2020г. на РУ МВРПещера. Съгласно същият, виновен за настъпването на пътното произшествие бил водачът на лекотоварния автомобил,марка „Ивеко“, който не съобразил скоростта си на движение с пътните условия, движейки се по ул.“А.П.“ /второстепенен път/, не съобразил поведението си на участник в движението с пътен знак Б2, отнел предимството на движещия се по ул.“Б.Ч.“ /главна улица и път с предимство/ лек автомобил и реализирал ПТП. На виновният водач 6 бил съставен и АУАН.

Твърди се, че непосредствено след пътния инцидент пострадалата М. Т. била изпаднала в безсъзнание, а след това и в шок. Очевидци на инцидента извикали екип на спешна помощ, като пострадалата постъпила в „МБАЛПроф.Д.Р.“ ООД- гр.Пещера в тежко общо състояние. При престоя си в лечебното заведение, ищцата била подложена на редица изследвания и рентгенографии. След обстоен преглед на същата са поставени следните окончателни диагнози: “Контузия на главата; контузия на гръден кош; контузия на дясно коляно и подбедрица; контузия на ляво рамо; контузия на корема. Поради горепосочените травми,пострадалата търпяла травматични процедури. Същата получила и придружаващи заболявания, изразяващи се в силни болки в областта на главата /кръвонасядания и отоци/, в лявата ръка, в лявото бедро, седалището, десния лакът, глезена, гръдния кош.Оплаквала се от дезеориентация, главоболие, световъртеж и гадене.