Определение № 159 от 19.03.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 159 гр. Сливен, 19.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно частно наказателно дело № 20242200600155 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 243, ал.7 от НПК, образувано по подаден частен протест от прокурор при Районна прокуратура - Сливен, Териториално отделение - Нова Загора против Определение № 44 от 14.02.2024 г. по ЧНД № 35/2024 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, с което е отменено постановление от 19.01.2024 г. за прекратяване на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК на наказателно производство по досъдебно производство № 441/2023 г. по описа на Районно управление-Нова Загора, пр.пр. № 2845/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Сливен, Териториално отделение - Нова Загора, образувано за престъпление по чл.

144, ал. 2 във вр. с, ал. 1 от НК и делото е върнато на Районна прокуратура Сливен за изпълнение на задължителните указания по прилагане на процесуалния наказателен закон.

Съдебният акт се оспорва като неправилен и незаконосъобразен.

Изразява се несъгласие с извода на съда, че Постановлението на Районна прокуратура - Сливен е изготвено при непълнота на разследването. В хода на разследването в качеството на свидетели били разпитани всички лица, имащи отношение към извършеното деяние. С оглед противоречието в показанията на свидетелите И.П.Н. и М.В.И. била проведена очна ставка между двамата.

От съвкупният анализ на събрания до момента доказателствен материал, не следвал извод, заканата да е била отправена от неустановено в хода на разследването лице, респ. че разследването било проведено непълно и били налице съществени пропуски за установяването на авторството на престъплението. В случая липсвали категорични и безспорни гласни и каквито и да било други доказателства за единствен и несъмнен извод, че свид. Н. отправил закана спрямо личността на свид. П. и затова наказателното производство било прекратено. Твърденията на свид. П. в жалбата срещу атакуваното постановление за прекратяване на наказателното производство, 1 че в деня на инцидента пред дома на свид. П.а в с.Кортен бил паркиран служебен автомобил на КЕЦ - Нова Загора, не се подкрепяли от останалия събран в хода на разследването доказателствен материал, а предвид изминалия период от време от повече от половин година, обективно нямало как да бъдат събрани доказателства в тази насока, както и да се изискат видеозаписи от камерите на работното място на свид. Н., от които да се установи дали в часовия диапазон на извършване на твърдяното престъпление същия се е намирал извън сградата на КЕЦ - Нова Загора. Разпити на негови колеги в тази насока нямало да разколебаят и да променят с нищо установените по делото фактически изводи. В отмененото постановление за прекратяване на наказателното производство било направено задълбочено и аналитично обсъждане на приобщения по делото след проведеното пълно, всестранно и обективно разследване доказателствен материал, въз основа на което бил направен правния извод, че обективно не били налице доказателства, от които да следва единствено възможния, несъмнен и безспорен извод, че свид. Н. извършил престъплението по чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 НК, поради което обвинението срещу него не можело да бъде доказано.

Освен това, не били събрани доказателства, от които да се направи категоричен извод дали въобще спрямо свид. П. в качеството му на длъжностно лице - Главен специалист в Община Нова Загора са били отправени закани срещу личността му. Прокурорът предлага атакуваното определение на Районен съд – Нова Загора да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и окръжният съд да потвърди Постановление от 19.01.2024 г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 441/2023 г. по описа на Районно Управление - Нова Загора, пр.пр. № 2845/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Сливен, Териториално отделение - Нова Загора, като правилно и законосъобразно.

Частният протест, като подаден от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок за оспорване на първоинстанционния съдебен акт, е процесуално допустим, но разгледан по същество е неоснователен.

Досъдебно производство № 441/2023 г. по описа на РУ - Нова Загора, пр.пр. № 2845/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Сливен, Териториално отделение - Нова Загора, е образувано на 07.09.2023 г. по реда на чл.212, ал. 1 от НПК за това, че на 02.06.2023 г. в с. Кортен, общ. Нова Загора, е отправена закана с престъпление против личността - причиняване на телесна повреда на длъжностно лице - Главен специалист в Община Нова Загора, а именно П. П. П., при изпълнение на службата му и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

В хода на разследването няма привлечено към отговорност конкретно лице.

С постановление от 19.01.2024 г. прокурор от РП – Сливен, ТО- Нова Загора на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратил наказателното производство.

Това постановление е отменено с атакуваното Определение № 44 от 14.02.2024 г. по ЧНД № 35/2024 г. по описа на Районен съд - Нова и делото е върнато на Районна прокуратура Сливен.

Правилно, в пределите на проверката по чл. 243 ал.5 от НПК 2 първоинстанционният съд е приел, че постановлението на прокурора за прекратяване на воденото наказателно производство е необосновано и постановено в нарушение на принципа на обективната истина, формулиран в чл.13 от НПК, както и на изискването на чл.14 ал.1 от НПК.

Въззивната инстанция изцяло споделя посочените от районния съдия основания за отмяна на постановлението от 19.01.2024 г.на прокурор при Районна прокуратура – Сливен, ТО – Нова Загора, с което е прекратено наказателно производство по досъдебно производство № 441/2023 г. по описа на РУ – Нова Загора, пр. пр. № 2845/23 г. по описа на Районна прокуратура – Сливен, ТО – Нова Загора, образувано за престъпление по чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 НК и връщане на делото на Районна прокуратура - Сливен за изпълнение на задължителните указания по прилагане на процесуалния наказателен закон.

Окръжният съд приема за установена фактическата обстановка, описана подробно в обжалваното определение и не намира за необходимо да преповтаря установените факти, които споделя изцяло. В изложението на подадения протест липсват наведени оплаквания, които да не са обсъдени и да не е отговорено задълбочено, мотивирано и правилно в проверяваното от настоящата инстанция определение от 14.02.2024 г. на РС- Нова Загора.

Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. НПК е да се извърши проверка на законността и обосноваността на постановлението на прокурора, с което се поставя край на наказателното производство, като при извършване на тази проверка проверяващият съд се произнася по същество на делото. За нуждите на производството по чл. 243 НПК съдът проверява, дали са спазени материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва и преценката, дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципа за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, както е в настоящия случай, съдът разполага с правомощие да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени. Съгласно разпоредбата на чл.

13, ал. 1 НПК съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Също така следва да се отбележи, че чл. 14, ал. 1 НПК сочи, че съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. В този смисъл в процедурата по чл. 243 НПК съдът може да преценява дали събраните по досъдебното производство доказателства са достатъчни за правилното решаване на казуса, при което не се касае за подмяна на вътрешното убеждение на решаващия орган (на прокурора), а до съдебен контрол по спазването на закона при упражняване на правомощията на прокурора в досъдебната фаза да прекрати наказателното производство и по този начин да прегради пътя на бъдещо съдебно производство. Проведеното до момента разследване не е изпълнило основното си предназначение – чрез методите и 3 със средствата предвидени в НПК да се съберат необходимите за изясняване на обективната истина по делото доказателства. Доколкото прокурорът не е изпълнил задълженията си, по чл. 226, ал. 2 НПК (да провери дали разследването е проведено законосъобразно, обективно, всестранно и пълно), е формирал вътрешното си убеждение при несъблюдаване на критериите в чл.

14 НПК. Това обстоятелство само по себе си се явява абсолютно и безусловно основание за отмяна на прокурорския акт. Формирането на вътрешното убеждение на прокурора относно значимите за правилния изход на делото факти е съществено опорочено, а и преждевременно, доколкото е съществувала възможността за събирането на още относими към предмета на делото доказателства и извършване на допълнителни действия по разследването. Не са извършени всички действия по разследването с цел установяване на обективната истина и постановлението за прекратяване на наказателното производство от 19.01.2024г. е незаконосъобразно и необосновано. Прокурорът трябва да е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства. В тази връзка в Решение № 510 от 23.12.2009г. на ВКС по н. д. № 466/2009г., II н.о. са развити съображения в насока, че ако не са изчерпани всички доказателствени възможности за разкриване на обективната истина по делото, фактическите и правни изводи на прокурора биха имали „произволен и предположителен характер“. Делото следва да бъде върнато на РП-Сливен, ТО-Нова Загора, която при продължаване на процесуалните действия следва да съобрази задължителните указания, изложени в мотивите на определението на Районния съд, които напълно споделя и настоящата инстанция. Тъй като досъдебното производство не е образувано срещу определено лице, настоящият въззивен състав приема, че за да бъде прекратено от прокурора наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК – поради недоказаност на обвинението, следва да са извършени всички възможни и допустими процесуално – следствени действия в досъдебното производство, без да се достигне до обоснован извод за авторството на деянието. В случая обаче, в хода на досъдебното производство не са положени всички усилия за разкриване извършителя на деянието. Държавното обвинение следва да продължи действията по разследването. С оглед противоречието в показанията на свидетелите И.Н.. и М.И. е проведена очна стачка между тях, но противоречие има и в показанията на свид. П. П. и свид. М.И., но очна ставка между тях няма. Същата е необходима и за изясняване на конкретното съдържание на заканата, а от там и изследване на обстоятелството дали заканването би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

Не е установена причината поради която свид. М.И. в показанията си от 02.10.2023г. убедително свидетелства, че мъжът, който „опонирал“ „на всяка дума“ на свид. П. бил И.Н.., а поставена в очна ставка с него твърди, че го вижда за първи път. Освен дадените указания за установяване дали в процесните ден и час свид. Н. е бил на работа, следва да се установи и в какво се изразява неговата работа в „Електроразпределение Юг“ ЕАД, КЕЦ – Нова Загора; къде е работното му място (дали само в сградата на КЕЦ – Нова Загора или и на обекти извън нея); дали при изпълнение на служебните си 4 задължения той е ползвал служебен автомобил и конкретно на 02.06.2023г. ползвал ли е такъв, в колко часа и по какъв маршрут; как се отчита работното му време, чрез използването на индивидуалната магнитна карта на устройствата за чекиране - дали при всяко излизане и след това влизане в сградата на КЕЦ се използва тази карта или само в началото и края на работния ден.