Решение № 1102 от 25.10.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1102 гр. Бургас, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело № 20232100100306 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба, подадена от З. А.

М., ЕГН ********** от ********* и П. С. П., ЕГН ********** от ********* чрез адв. Деян Николов- САК, съдебен адрес: гр. София, ул. „Триадица“ № 5Б, ет. 1, офис 101 против ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 16, представлявано от Андрей Бойков Александров, Павлин Деков П., Йоанис Коцианос, Веселин Владимиров Ангелов и Елена Новак за осъждане на ответника да заплати на ищците следните суми: 120 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди на З. М.; 50 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди на П. П. и сумата от 5 000лв.- обезщетение за имуществени вреди за П. П.. Претендира се и законната лихва върху сумите от 29.12.2020г. до окончателното изплащане.

В хода на делото е направен отказ от иска на ищеца З. М., като производството по отношение на нея е прекратено. С протоколно определение от 27.09.2023г. е допуснато увеличаване размера на заявената от П. П. претенция за неимуществени вреди от 50 000 лева на 70 000 лева.

Книжата по делото са разменени редовно, а предявеният иск е допустим. Налице е правен интерес от завеждането му, тъй като се твърди че в полза на ищеца е възникнало изискуемо вземане за обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от причинено пътно-транспортно произшествие.

Заявява се в исковата молба, че на 11.09.2020г. К.Д.И., ЕГН ********** управлявал товарна композиция, състояща се от влекач „ДАФ ФТ ЦФ“ с рег. № А 8733 МР и прикачено към него полуремарке „СТАС 0 38 3 ФАК“, с рег. № С 4152 ЕС. Масата на полуремаркето 1 била 7 980 кв. и в него били натоварени семена от рапица със собствено тегло от около 35 700кг., поради което общото тегло на полуремаркето, заедно с товара възлизало на 43 680кг. Същевременно технически допустимата максимална маса на полуремаркето била 38 000кг., което означавало, че същото е претоварено с 5 680кг. над максимално допустимото. Отделно следвало да се отбележи, че влекачът може да тегли полуремарке само при условие, че общата маса на цялата композиция не превишавала тегло от 44 000кг.

В конкретния случай масата на влекача била 7 419кг., като след добавяне тежестта на полуремаркето и на товара от рапица излизало, че общото тегло на композицията било 51 099кг., което е с 7 099кг. повече от горепосоченото максимално допустимо тегло от 44 000кг.

Освен че било претоварено полуремаркето било и технически неизправно, тъй като спирачната му система не функционирала. Поради това се разчитало на дисковата спирачна система.

Около 12:00ч. през деня на горепосочената дата, водачът И. управлявал гореописаната претоварена композиция по третокласен път 208, с посока на движението от с. Ябълчево към гр. Айтос. При навлизането си в гр. Айтос последният продължил да шофира по въпросния път, който в рамките на града бил означен като ул. „Хаджи Димитър“ и разполагал с две пътни ленти- по една в двете посоки. Пътят бил с постоянен наклон на спускане и И. започнал често да натиска педала за задействане на спирачната система на влекача с цел да контролира скоростта на движение на композицията. Честата употреба на спирачната система на влекача обаче, в комбинация с обстоятелствата, че полуремаркето било претоварено довела до постепенно понижаване на ефективността на същата. Движейки се в горепосоченото направление по ул. „Хаджи Димитър“, на около 220метра преди кръстовището с ул. „Цар Освободител“ спирачната система на влекача станала толкова неефективна, че въпреки натискането на педала, скоростта на композицията започнала да се увеличава вместо да намалява.

По ул.“Хаджи Димитър“, непосредствено преди кръстовището с ул. „Цар Освободител“, гледано в посоката на движение на композицията имало обозначена пешеходна пътека. В момента, в който композицията се намирала на около 70м. преди тази пътека, пешеходката Е.Х. предприела пресичане по нея и водачите на общо 3 автомобила предвижващи се в двете посоки на движение на ул. Хаджи Димитър“ преустановили движението си, съобразявайки се с предимството на пешеходката. Тъй като в този момент водачът К.И. осъзнал, че не може да спре изместил МПС в насрещната лента за движение, с цел да премине между горепосочените автомобили. Въпреки това, влекачът ударил левите странични части на спрелите в неговата лента за движение автомобили „Пежо 206“ с рег. № А 8936 МХ и „Ауди А4“ с английски рег. № WV04XYL и предната лява част на спрелия в насрещната лента автомобил „Опел Вектра“ с рег. № А 6826 НН. Пресичащата пешеходка Е.Х. също била блъсната от преминаващата композиция.

След горепосочената катастрофа, товарният състав продължил своето движение по ул. „Хаджи Димитър“, като след около 410м. достигнал колона от девет автомобила, чиито 2 водачи изчаквали, за да се включат в движението по кръгово кръстовище, където се осъществявала пътната връзка между ул. „Хаджи Димитър“ и главен път I-6. Достигайки колоната със скорост на движение от около 66км/ч., влекачът се ударил в последния автомобил „Форд Транзит“ с рег. № А 8981 ВТ. Поради ударния импулс деветия автомобил ударил осмия в колоната- „Фолксваген Кади“ с рег. № СА 3037 КК. В резултат на това, въпросният осми автомобил ударил с предната си лява част задната дясна част на седмия автомобил „Тойота Рав-4“ с рег. № T 9946 AK. Вследствие на последния удар монтираната в задната част на автомобила газова бутилка рязко била изместена напред, целостта на стената й била нарушена и последвало възпламеняване на изтеклия газ- пропан бутан от бутилката, с мигновенно разпространение на пожара в цялата вътрешност на леката кола. Водачът на този автомобил- П. П. успял да се измъкне от превозното средство, но пътуващата на задната дясна седалка негова спътничка, с която последният живеел на семейни началаА.М., загинала на място, вследствие на получените изгаряния.

Последвали още много удари при реализираната верижна катастрофа , при което били нанесени щети и върху останалите шест автомобила в колоната. За процесното пътнотранспортно произшествие било образувано досъдебно производство, но преди приключване на разследването водачът К.И. починал.

Към момента на настъпване на горепосоченото деяние по отношение на влекaча имало сключена с ответното дружество застрахователна полица № ****** за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със срок на застрахователното покритие от 22.01.2020г. до 21.01.2021г. С оглед на това на 28.09.2020г. била предявена извънсъдебна претенция към застрахователя. На 19.10.2021г. последният постановил отказ да плати на П. П. обезщетение за неимуществени вреди, като се аргументирал, че основанието на претенцията не било доказано.

Ищецът счита, че настъпването на процесното ПТП се дължало на противоправното деяние на водача К.И.. Същият нарушил разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7/27.04.2018г. за укрепване на превозните товари; чл. 126 ЗДвП; чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП. Също така се дължало и на технически неизправното МПС.

Застрахователят следвало да отговаря и на основание чл. 479 ал. 1 КЗ, която разпоредба предвижда, че за нанесените по време на движение вреди от ремарке, което е свързано и е функционално зависимо от МПС, отговорност носи застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“. На последно място ищецът посочва, че е от лицата, имащи право на обезщетение, тъй като починалата била от близкото му обкръжение- негов фактически съжител. Същият претърпял и продължавал да търпи силни душевни болки и страдания в резултат на настъпилата смърт на своя партньор. Двамата били сгодени, като имали планове за брак и деца в най-близко бъдеще. Още по-силна била болката от загубата на любимия човек, тъй като смъртта на А. настъпила пред очите на ищеца.

Ответникът с отговора на исковата си молба е оспорил иска по основание и размер.

На първо място счита за недоказан по делото фактът на силната връзка, която са имали ищецът и загиналата А.М.. Също така размерът на предявените неимуществени вреди бил 3 изключително завишен и не отговарял на критериите за справедливост. Излага подробни мотиви в тази връзка.

Съгласно чл.493 ал.1 т.3 КЗ застрахователят покривал отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди на имущество, възникнали вследствие на притежаването или използването на МПС по време на движение или престой. Съгласно чл.

399 ал. 2 КЗ при вреди на имущество обезщетението не можело да надвиши действителната стойност на причинената вреда. Съгласно чл. 400 ал. 1 КЗ действителна застрахователна стойност се смятала стойността, срещу която вместо застрахованото имущество можело да се купи друго от същия вид и качество. Съгласно чл. 390 ал. 2 КЗ тотална щета на МПС била налице, когато стойността на разходите за необходимия ремонт надвишавали 70 на сто от действителната му стойност, а стойността за разходите се определяла въз основа на експертна оценка- при изплащане на обезщетението.

Към исковата молба не били приложени доказателства за действителното състояние на процесния автомобил поради липса на каквото и да е съдействие от страна на пострадалото лице.

Неоснователна била претенцията на ищеца за изплащане на законна лихва. Това е така, тъй като увреденото лице било длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ, като представи документите, с които разполага и които са свързани със застрахователното събитие и причинените вреди, съдействайки при установяването на обстоятелствата във връзка със събитието и размера на вредите. В процесния случай процесуалният представител на ищеца изпратил молба с вх. № 1-101-4101-1739/28.09.2020г. с приложен към нея констативен протокол за ПТП. Към молбата не се съдържали никакви обстоятелства относно основанието и размера на вредите понесени от П. П., нито дори се съдържало искане за изплащане на застрахователно обезщетение. Въпреки това била образувана щета № 1000/20/217/500137 и с писмо изх. № 2101-4101-3084/-6.10.2020г. ответникът изискал подробни доказателства. Поради непредставяне на доказателства бил постановен отказ.

Претенция за изплащане на обезщетение за имуществени вреди П. заявил едва на 23.03.2022г. с покана вх. № 1-101-4101-991. По тази претенция била образувана щета № 1000/22/272/500193. Отново не били представени доказателства, удостоверяващи чия е собствеността на автомобила и какви по вид и стойност са нанесените щети върху него.

Моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

На 11.09.2020г. К.Д.И., ЕГН ********** управлявал товарна композиция, състояща се от влекач „ДАФ ФТ ЦФ“ с рег. № А 8733 МР и прикачено към него полуремарке „СТАС 0 38 3 ФАК“, с рег. № С 4152 ЕС по третокласен път 208, в посока от с.Ябълчево към гр.Айтос. След навлизането на пътния състав в населеното място, превозното средство продължило движението си по ул.“Хаджи Димитър“. В този участък пътят бил с постоянен наклон, а камионът претоварен и с недобре функционираща спирачна система, която при 4 приближаването към кръстовището с ул.“Цар Освободител“ станала напълно неефективна.

Поради невъзможността да намали скоростта водачът се престроил в насрещната лента за движение, удряйки левите странични части на спрелите там леки автомобили. Продължил движението си по ул.“Хаджи Димитър“ и непосредствено преди кръговото кръстовище с главен път I-6 се врязал в колона автомобили, изчакваща, за да се включи в движението.

Като последица от сблъсъка с товарния състав деветият в колоната автомобил „Форд Транзит“ с рег. № А 8981 ВТ ударил осмия по ред марка „Фолксваген Кади“ с рег. № СА 3037 КК, който от своя страна се блъснал с предната си лява част в задната дясна част на седмия автомобил „Тойота Рав-4“ с рег. № T 9946 AK. От удара монтираната в багажното отделение на последния автомобил газова бутилка се изместила напред, целостта и била нарушена и последвало възпламеняване на изтеклия пропан бутан, като пожарът се разпространил моментално в купето на леката кола. Водачът на автомобила и ищец в настоящия процес- П. П. успял да се измъкне от превозното средство, но пътуващата на задната дясна седалка А.М., с която живеел на семейни начала, загинала вследствие на получените изгаряния.