Присъда № 10 от 28.05.2026, Районен съд - Нови пазар

МОТИВИ към Присъда с рег.№10/28.05.2026г.по НЧХД №201/2025г.по описа на НПРС ----------------------------------------------------------------------------------------------Делото е образувано на основание чл.247,ал.1,т.2 от НПК-по частна тъжба,подадена от чл.148,ал.1 т.1 във вр.с чл.146,ал.1 от НК с ЕГН:**********,с адрес:с.К.,общ.Н.К.,ул.“*** „№2 против М. М. А. с ЕГН:**********, ,с поС.ен адрес: с.К.,общ.Н.К.,ул.“***“ №40,с обвинение в това,че на ***г.около *** часа,в село К.,общ.Н.К. ,пред хранителен магазин ,стопанисван и експлоатиран от фирма „***“ЕООД,в присъствието на много хора е нарекла частния тъжител Н. А. Ф. с ЕГН:********** „***“, „***“,“ ***“, „***“, „***“, както и,че посегнала да му удря шамари и не спирала да го заплашва „***“, „ за какъв се мисли,че да прави забележки на майка й „,посегнала да го удари с юмрук, като по този начин казала и извършила нещо унизително за честта и достойнството му на публично място .,с което извършила престъпление по чл.148,ал.1 т.1 във вр.с чл.146,ал.1 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателното производство беше приет и гражданския иск,предявен от Н. А. Ф. против М. М. А. за сумата от ***лв./главница/,ведно със законната лихва върху нея до окончателното изплащане,представляваща обезщетение за причинените му с извършеното престъпление неимуществени вреди.

В съдебно заседание частният тъжител се явява лично и с пълномощника си адв.И. Т. –АК Шумен.Поддържат изцяло както обвинението,така и гражданския иск .Молят на подсъдимата да бъде наложено съответното наказание,както и да бъде осъдена да заплати на частния тъжител обезщетение за причинените му с извършеното престъпление неимуществени вреди в пълен размер.

Подсъдимата се явява лично и с упълномощения си защитник адв.М. М.- АК Шумен.Оспорва обвинението изцяло,както и гражданския иск – и по основание и по размер.

Счита,че не е реализирала престъпната деятелност,предмет на обвинението срещу нея,както и ако е изрекла към частния тъжител думи,представляващи за него обида,то същите са били казани на турски език,което не било изрично обективирано в частната тъжба.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

Частният тъжител Н. Ф. и подсъдимата М. А. са съселяни. Живеят в с.К.,общ.Н.К.,обл.Шумен.Ф. е кмет на населеното място.

Свидетелят М. А. С. работи в семейния магазин в с.К. на половин работен ден,помагал на жена си.Направило му впечатление през месец май миналата година,около обяд ,че една кола се върти около магазина –един път,втори път,трети път.През това време той разговарял отвън ,пред магазина с приятеля си С. /свидетелят С. А. /.

По някое време се появил тъжителят Н.,който застанал на вратата и с когото също си приказвали.

Не минали 5-10 минути,когато подсъдимата М. изскочила от колата е отправила към Н. обиди и псувни: „***“, „***,***“, посягала му с юмруци.Поне два-три пъти налитала да го удари с юмруци и се спирала.Н. не отговорил на „***“.Не го е хващала за дрехите,казвала му „***“.

Докато М. се разправяла с Н.,майка й я чакала в колата.

Свидетелят С. е категоричен ,че е възприел лично случващото се,тъй като се намирал точно пред магазина,стоял на пейката.Докато трае разправията между тъжителя и подсъдимата ,станал и се изправил,а С. стоял на масата.Другият свидетел –С.то по това време дошъл с кола,спрял,слязъл от колата и влязъл в магазина.

Св.С. ги попитал защо се карат пред магазина,а тъжителят Ф. му обяснил,че е направил забележка на майка й,че е изхвърляла някакъв боклук.

След тази случка Ф. близо 2-3 месеца не излизал на улицата ,не се срещал със С.,не общувал с хората.Било го срам от хората,че му се подигравали затова,че едно момиче посяга на кмет,на длъжностно лице.Да псува и разни обидни думи.

1

Свидетелят С. Х. С. сочи в показанията си пред съда,че е присъствал на конкретната случка.В него ден имал уговорка с тъжителя да се видят и отидат до язовира.С. бил с двете си деца.Когато пристигнал в селото,видял на място една бяла кола,в която стояли подсъдимата М. и нейната майка.Там вече бил Н..Слизайки от автомобила си,М. започнала да се кара на Н. ,казвайки му :“***,***,***“.Накрая го хванала за яката и започна да го удря.

От случилото се,децата на С.,които били вътре в колата му, се уплашили.

След случката хората се подигравали на Н..Той не излизал,срамувал се.

Майката на подсъдимата – Н.Ш.Х. също беше разпитана като свидетел по делото.В показанията си тя твърди,че когато изхвърляла оборска тор ,станал скандал между нея и „господин кмета –Н.“.Той я попитал дали това място,на което си изхвърля боклука е нейно и тя му казала,че него не го интересува.Отговорил й,че щял да види тези работи.Като се прибрала в дома си,я разказала на дъщеря си М. какво се е случило ,“че още един тормоз е претърпяла“.Решили,че това нещо няма да продължи така и решили да излязат.Искали да го попитат докога „ще продължи този тормоз“.Тръгнали с кола,управлявана от М..Тръгнали за магазина и го срещнали там.Първо слязла М.,майка й „останала назад“. Момичето /подсъдимата/ му казала на турски език „***“,а той й отговорил,че нея дори собствения й вуйчо я мразил.Св.Х. оспорва някой да е удрял някого.Твърди,че св.С. е бил там с колата си ,но останал настрани –на разС.ие около 200 метра.Дори се прибрал в нея.Заявява,че не е видяла на мястото св.М.,а само св.С. А..

В проведената помежду им очна ставка,всеки от свидетелите М. С. и Н. Х. поддържа показанията си.

Като свидетел по делото беше разпитана Ш. А. И. ,съпруга на свидетеля М..Тя сочи,че живее в къщата,където се намира магазина им.Във въпросния ден не била на работа в магазина,бил мъжът й.Тя шетала пред дома им.Дочула крясъци,арогантни приказки.Станало й любопитно да разбере кой с кого се кара.Надникнала пред врата и видяла М.,която отправяла на турски език арогантни думи към Н. :“*** „, „***“,“***“.

Видяла мъжа си пред магазина,С., както и С. от с.Р.,както и кола,черна на цвят,за която подозира,че вероятно е била на С..Колата според нея да е била на пет-шест метра разС.ие от магазина.

Свидетелят С. А. С. твърди,че през месец май миналата /2025 година/ надвечер към 17.00*** часа,точно пред магазина на М.,двамата с него пиели кафе и по някое време при тях отишъл частният тъжител Н..

След него ,с колата дошла подсъдимата М. с майка си.Спрели отстрани на магазина,на 56 метра.М. слязла от колата и започнала да крещи на висок тон на Н. ,а той искал да й обясни защо майка й хвърля боклук в някаква градина.Тя /подсъдимата/започнала да го обижда :“***ак“,“***“,“***“, „За какъв се мислиш ти ?“Разговорът бил на турски език.След нея дошла една черна кола –момче от съседното село и той бил очевидец там с децата си.Съпругата на М. също излязла,поседяла една минута и пак се прибрала.Колите на М. и С. били било една до друга,там имало паркинг.

В резултат на случилото се,хората започнали да се подиграват на тъжителя ,да се смеят,той отбягвал контакт с тях. Едва когато разбрали,че е подал жалба в полицията ,спрели да приказват.

Подсъдимата М. А. даде обяснения във връзка с повдигнатото й обвинение Признава,че между майка й и частният тъжител възникнал словесен конфликт,по повод на изхвърлена оборска тор в нива.Двете решили да го търсят на завоя,пред магазина на М..

Очаквали,че той ще се появи там,дори подсъдимата ходила два пъти.Накрая се появил.Бил сам.Там се намирал Х.,пред когото имало бира.,С. бил на крака.Появил се и С. от с.Р.,който бил с двете си деца,едното от които ,след като чуло,че говорят на висок тон,се върнало в колата си.По думите на подсъдимата,тя казала на тъжителя да престане да се занимава с тях,те били две самотни жени,майка й вдовица и си живеели сами.Той бил кмет на общинска собственост и нямал право да се намесва в частни ,за какъв се мислел да се намесва от името 2 на трети лица“.След като чул тези нейни думи,той я попитал за каква се мислела,нямала си никого,дори собствения й вуйчо я ненавиждал.

Твърди,че той започнал да се дърпа сам за яката ,викайки й да го удари,а тя му отвърнала,че няма да го направи.Казала му :“***“.Не била употребила думите „***,***,***“.

Първоначално тъжителят е подал жалба до полицията,за което е образувано ДП №***/2025г.по описа на РУ-К.,производството по което е спряно с Постановление на наблюдаващия прокурор от 23.07.2025г.с мотиви,че от проведеното разследване е установено,че е М. А. е отправила обидни думи по адрес на местния кмет Н. А. Ф. публично,поради което се касае за извършено от нея престъпление по чл.148,ал.1 във вр.с чл.146,ал.1 от НК,което се преследва по тъжба на пострадалото лице до компетентния съд.

При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

Съдът кредитира с пълно доверие като безпристрастни,логични и последователни,кореспондирайки помежду им,показанията на разпитаните по делото свидетели М. А. С., С. Х. С., С. А. С. и Ш. А. И..

Доколкото показанията на свидетеля Н.Ш.Х./майка на подсъдимата /обслужват лансираната защитна версия и спестява подробни моменти от изречените от подсъдимата обидни думи,които дори самата подсъдима цитира в обясненията си/, съдът счита,че те не следва да бъдат кредитирани с нужното доверие ,доколкото са пристрастни/показанията/ с оглед крайния изход на делото.

Ето защо ,съдът прие,че подсъдимата е целяла прекия контакт с частния тъжител и то на конкретно публично място /пред магазина на М./, ходила е дори два пъти ,за да го търси и чака той да се появи на това място,за да влезе в словесен контакт,според нея,породен от желанието й да му потърси обяснение ,защо е направил забележка на майка й за изхвърлен оборски тор в нива,която не е тяхна собственост.

Безспорно се установи,че същата е отправила на турски език публично,пред свидетелите М. А. С., С. Х. С., С. А. С. и Ш. А. И. думите : „***“, „***“,“за какъв се мисли,че да прави забележки на майка й „,посегнала да го удари с юмрук.

Думите и действията й са възприети недвусмислено както от пострадалото лице –в случая тъжителя,така и от лицата,които в конкретния момент са се намирали на това място.

Без значение за обвинението и тежестта на доказване е,че думите са били изречени на турски,а не на български език и това не е посочено изрично в частната тъжба и обвинението.

Като краен резултат, всеки от присъстващите –както частният тъжител,така и свидетелите , е чул и е възприел смисъла на всяка от тези обидни думи и действия.

Обидата е съзнателно, целенасочено унижаване на лично достойнство на пострадалия чрез думи или действия, които по съдържанието си противоречат на изискванията за благоприличие и на добрите нрави. За да е налице престъплението обида от обективна страна засегнатото лице, трябва да е възприело лично обидните думи или действия.

Съдържанието на казаните думи и изрази от подсъдимия са обидни. С изречените думи подсъдимият е изразил своето презрително, негативно отношение към личността на тъжителя, по начин противоречащ на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на другите. Обидата е раз***ранена публично.

Пострадалият е имал възможността да възприеме обидните думи или действия лично.

Същата е доведена до знанието на множество лица. Това обстоятелство несъмнено е съзнавано и целено от дееца, поради което деянието е съставомерно.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е казал думи, с които е целял и предвиждал настъпване на сочените в тъжбата обществено-опасни последици - целенасоченото унижаване на лично достойнство на пострадалия и които по съдържанието си противоречат на изискванията за благоприличие и на добрите нрави.

3

Причината за извършване на престъплението се корени в несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на доброто име на човека в обществото и на положителната обществена оценка за личността.

В случая не се касае за упражнено конституционното право на свободно изразяване на мнение. Гарантираното от Конституцията на Република България право за изразяване и раз***раняване на мнение не е абсолютно и търпи ограничения в случаите, когато при реализирането му се накърняват правата и доброто име на другите. Правото на всеки да отстоява своето мнение и да получава, съобщава и предава мнения, идеи или информация независимо от начина на изразяване не следва да води до накърняване правата, репутацията или законни интереси на другите.