Решение № 260741 от 19.05.2021, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№

260741 19.05.2021 г. ГРАД БУРГАС

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд граждански състав

В публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника Яханаджиян при секретаря Жасмина Славова, като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№8421/2020 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по искова молба, подадена от В.К.А., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв.П.В., срещу „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ……………, седалище и адрес на управление в ………………, представлявано от инж.Г.Й.Т., с която са предявени искове за отмяна като назаконосъбразни на Заповед №РД-09-1041/16.10.2020 г. и на Заповед №РД-09-1124/04.11.2020 г., и двете на Изп.Директор на „ВиК“ ЕАД, с които са й наложени наказания „предупреждение за уволнение“, както и да признае за незаконно уволнението й и отмени Заповед №РД-09-1174/13.11.2020 г. на Изп.Директор на „ВиК“ ЕАД, с което й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, а така също и да отмени „Акт за прекратяване на трудово правоотношение“ №**********/12.11.2020 г., считано от 18.11.2020 г. – „поради дисциплинарно уволнение“, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „…………….“ в район П. и да осъди ответника да й заплати сумата от 5675,64 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от подаване на иска.

Твърди се в исковата молба, че страните са се намирали в трудови правоотношения, като ищцата е работила при ответника по безсрочно трудово правоотношение на длъжност „………………….“ в район П..

Ищецът сочи, че за времето от един месец са й връчени три заповеди, с две от които са й наложени дисциплинарни наказания „предупреждение за уволнение“, а с третата и дисциплинарно наказание „уволнение“ за системни нарушения на трудовата дисциплина. Счита, че заповедите и акта за прекратяване са незаконосъобразни-в същите не се съдържат данни относно твърдяните дисциплинарни нарушения, което опорачава изискуемата от закона форма и възпрепятства правото на защита на работника. Наред с това твърди, че не е спазено изискването за изслушване на работника преди налагане на дисциплинарните наказания, а акта за прекратяване е издаден преди да бъде издадена самата заповед за налагане на дисциплинарно уволнение. На подробно изложените в исковата молба аргументи се иска уважаване на предявените искове, в подкрепа на които са ангажирани писмени доказателства.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява и се представлява от адв.В., която поддържа исковете и моли за уважаването им.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е оспорил исковете като неоснователни. Счита, че иска за отмяна на наказанието „предупреждение за уволнение“, наложено със Заповед №РД-09-1041/16.10.2020 г. е погасен по давност, тъй като е изтекъл 2-месечният срок, регламентиран в чл.358, ал.1, т.2 от КТ.

Оспорва твърденията на ищеца за незаконосъобразност на издадените заповеди, като счита същите за мотивирани и издадени при спазване изискванията на КТ. На подробно изложени аргументи се иска отхвърляне на исковете. Ангажират се доказателства, претендират се разноски.

В съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощник – юк.Б., който поддържа отговора на исковата молба, моли за отхвърляне на исковете и прави възражение за прекомерност на търсения от ищцата адвокатски хонорар.

ПРАВНАТА

КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е по чл.357, вр.чл.188, т.2 и т.3 и чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.

Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел за безспорно в отношенията между страните, че същите са се намирали в трудово правоотношение помежду си, като от допълнително споразумение към трудов договор от 01.01.2020 г. е видно и това, че ищцата е заемала при ответника длъжността "…………… в р-н П.“, който факт също не се оспорва от ответната страна. Към настоящия момент по делото са налице данни, че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 18.11.2020 г. с акт за прекратяване на трудово правоотношение №**********/12.11.2020 г., л.21, а като основание за прекратяването е посочено – поради дисциплинарно уволнение. Същото е наложено със Заповед №РД-09-1171/13.11.2020 г. на Изп.Директор на „ВиК“ ЕАД, приета като доказателства по делото и издадена на основание чл.188, т.3 от КТ, вр.чл.190, ал.1, т.7, предл.второ от КТ – други тежки нарушения на трудовата дисциплина и чл.190, ал.1, т.3 от КТ – системни нарушения на трудовата дисциплина. В мотивите на заповедта работодателят е посочил, че от страна на ищцата са извършени при условията на системност нарушения на трудовата дисциплина, за две от които са й наложени дисциплинарни наказания „Предупреждение за уволнение“ в рамките на една календарна година, а именно със Заповед №РД-09-1041/16.10.2020 г. и Заповед №РД-09-1124/04.11.2020 г., и двете на Изп.Директор на „ВиК“ ЕАД, приети като доказателства по делото. От съдържанието им става ясно още, че са издадени след изготвени до Изп.Директор на ответното дружество доклади – с вх.№РД-02-412/30.09.2020 г., и с вх.№РД-02-418/13.10.2020 г., и двата, изготвени от инспектори отдел „Правен“ при ответника, отразяващи резултатите от извършени проверки в имоти в карнет …., ………, ……….. с инкасатор – ищцата А., при които са констатирани наличие на неправомерни присъединявания към ВиК мрежата на гр.П., които водят до непълно отчитане на питейна вода, съответно надписани водомери, непломбирани водомери, повредени водомери, несъответствие на адреси на имоти с базата данни, наличие на водомери с голям разход на вода и липса на реален отчет от повече от шест месеца, сгради с повече от един потребител и без централни водомери. За същите свидетелстват и показанията на разпитаните по делото свидетели М.П. и Б.Д., които съдът кредитира като достоверни и непротиворечащи на събрания по делото писмен доказателствен материал. От същите става ясно и това, че докладите са изготвени въз основа на реални проверки с участието на ищцата. Във връзка с двете заповеди са приети като доказателства още покана, изх.№ТрД-436/21.10.2020 г. и изх.№ТРД-405/02.10.2020 г. и писмени обяснения към тях, от които в съвкупност става ясно, че от ищцата са били поискани писмени обяснения във връзка с констатираните от работодателя дисциплинарни нарушения, за които впоследствие са й наложени дисциплинарни наказания „Предупреждение за уволнение“.

Приети като доказателства по делото са доклад, вх.№РД-02-416/07.10.2020 г., писмо, изх.№ТрД-430/13.10.2020 г., писмени обяснения, вх.№ТрД-430-1/23.10.2020 г., от съдържанието на които става ясно, че предхождат издаването на заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За основателността на исковете с правно основание чл.357, вр.чл.188, т.2 от КТ, съдът следва да констатира незаконосъобразност на издадената заповед на формално или материалноправно основание или несъразмерност на наложеното дисциплинарно наказание с извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Такива предпоставки не са налице по отношение и на двете заповеди – Заповед №РД-09-1041/16.10.2020 г. и Заповед №РД-09-1124/04.11.2020 г., и двете на Изп.Директор на „ВиК“ ЕАД, тъй като са издадени от компетентно длъжностно лице, в надлежна писмена форма, с очертаване обективните признаци на нарушенията, посочен е нарушителят, наказанието и законовия текст, въз основа на който са постановени. Ето защо доводите на ищцата, въведени в исковата молба и поддържани в съдебно заседание от пълномощника й за незаконосъобразност на заповедите на формално основание, са неоснователни. Съгласно даденото в Решение №164 от 22.06.2015 г. по гр.д.№6474/2015 г. на ВКС, III г. о., разрешение, задължението по чл.195, ал.1 от КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл.189, ал.2 от КТ за еднократност на наказанието, с цел съобразяване на сроковете по чл.194 от КТ и възможността на наказания работник да упражни правото си на защита в хода на съдебното производство. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е в съответствие с изискванията на закона. Такъв е и настоящият случай, при който целите на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ са постигнати, тъй като нарушенията на трудовата дисциплина са посочени в заповедите за налагане на дисциплинарно наказание по разбираем за работника начин. Времето и мястото на извършване на деянията също са определени – неправомерните присъединявания към ВиК мрежата са констатирани с КП №4/23.09.2020 г., КП №5/28.09.2020 г., КП №6/28.09.2020 г., КП №7/28.09.2020 г. и КП №8/28.09.2020 г. по Заповед №РД -09-1041/16.10.2020 г., а надписаните, непломбираните и повредени водомери, несъответствието на адреси на имоти с базата данни, наличието на водомери с голям разход на вода и липса на реален отчет от повече от шест месеца, сгради с повече от един потребител и без централни водомери, са определени в доклад, вх.№РД-02-418/13.10.2020 г. Като цяло вписаните обстоятелства и в двете заповеди са достатъчни и не накърняват правото на защита на ищцата.

На следващо място, съдът констатира, че изискването на чл.193 от КТ за снемане на обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание също е спазено при издаване на двете обжалвани заповеди. Доколкото обясненията не съдържат конкретни възражения, то съдът приема, че същите са взети предвид от органа на дисциплинарната власт.

Изложеното обосновава извод, че не е налице нарушение в процедурата по налагане на двете дисциплинарни санкции „Предупреждение за уволнение“, тъй като обжалваните заповеди отговарят на формалните и съдържателни изисквания на закона, което налага разглеждане на спора в тази му част по същество, а именно – извършени ли са вменените на ищцата дисциплинарни нарушения и съразмерни ли са наложените наказания с тях, при съобразяване с критериите по чл.189 от КТ. Съгласно цитираната разпоредба, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.

Дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение" е второто по тежест, предвидено в закона за нарушение на трудовата дисциплина, а за да е налице нарушение на трудовата дисциплина е необходимо да се установи, че служителят не е изпълнил задължение, произтичащо пряко от характера на трудовото му правоотношение или свързано непосредствено с трудовата му функция.

В случая, по делото се събраха категорични доказателства за бездействие от страна на ищцата във връзка с констатирани неправомерни присъединявания към ВиК мрежата на гр.П. и което бездействие правилно е квалифицирано от работодателя като нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.3, 7 и 9 от КТ. Действително, по делото не е приета като доказателство длъжностната характеристика на ищцата, но доколкото последната не оспорва, че по длъжностна характеристика има задължение да следи за наличието на неправомерни присъединявания към ВиК мрежата и да уведоми работодателя си за тях, то съдът приема, че същата не е престирала дължимото по трудовото си правоотношение.

Идентично е положението и при Заповед №РД-09-1124/04.11.2020 г. – издадена е за извършени дисциплинарни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в надписани водомери, констатирани непломбирани и повредени водомери, несъответствие на адреси на имоти с базата данни, наличие на водомери с голям разход на вода и липса на реален отчет от повече от шест месеца, сгради с повече от един потребител и без централни водомери, всяко от които произтича пряко от характера на трудовото правоотношение и е свързано непосредствено с трудовата функция на ищцата, като последното също не се оспорва от ищцата. От анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че тези дейности не са били изпълнени коректно от ищцата, като последната не оспорва, че са й били изрично възложени от работодателя и включени в длъжностната й характеристика.