Акт от 05.05.2022, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е №302

05.05.2022г. гр.Хасково

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд Хасково в публичното заседание на осми април две хиляди и двадесет и втора година в следния състав:

Съдия: ПАВЛИНА

ГОСПОДИНОВА

Секретар Светла И.

Прокурор като разгледа докладваното от съдията адм.д.№922 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и е образувано е по жалба от ЕООД Д. П. – ***, ЕИК *********, срещу

Ревизионен акт №Р-16002620008438-091-001/22.06.2021г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №431/05.08.2021г. на изп.пр. Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП. Твърди, че РА е незаконосъобразен, постановен в противоречие с процесуалните правила и материалния закон, неправилен и необоснован. При ревизията било посочено, че с Протокол №Р-16002620008438-ППД-001 от 10.03.2021г. били приобщени данни от проверка, приключила с Протокол №П-16002620014358-073-001/30.11.2020г., в който се сочело само, че били установени търговски надценки съобразно счетоводната отчетност на дружеството. Същевременно в РД се посочвали констатациите на извършена проверка на обекта на дружеството на Неделен пазар – Димитровград, при което били установени продажни цени, превишаващи 10 пъти отчетната стойност на стоките и неотговарящи на счетоводната отчетност, както и че били издавани фискални бонове без количествено отчитане и без описание на видовете продадени стоки.

Ревизията обаче не съдържала писмени доказателства от извършената проверка на обекта, поради което се твърди, че е извършено съществено процесуално нарушение. За да се обоснове извод, че са продавани стоки с много по-високи от декларираните надценки, били използвани са 41 бр. фактури за периода от 2014-2019г., но пък продажбите не били отразявани само във фактури, а за тях се издавали и касови бонове, като именно тези продажби не били взети предвид. Така ревизията не обхванала всички данни, а само отделни и бил постановен необоснован акт. Незаконосъобразно било определянето на ревизията при условията на чл.122, ал.1, т.1 и т.4 от ДОПК, като било прието, че са налице данни за укрити приходи или доходи и че счетоводната отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не давала възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Не се установявали недекларирани приходи, защото били декларирани и осчетоводени всички продажби по действителните цени.

Не било установено дружеството да продава артикули без да издава касови бонове или това да било на занижени цени; нямало разлики в касовата наличност.

Липсвали доказателства за завишени надценки над декларираните, избирателно били ценени само част от продажните документи. Обектът функционирал като такъв за продажби на едро и на дребно, като се прилагала двойна ценова политика в зависимост от количеството продадена стока; прилагали се намаления и отстъпки за всички стоки, тъй като били внос и с различно качество; извършвали се сезонни разпродажби и такива на стоки, които не били в пълна серия номерация.

Така били обосновани различни ценови равнища и подхода на дружеството да изписва продажбите стойностно по средно притеглена цена, определена на база реализирания оборот от дадена група дрехи и разделена на бройките от тези видове дрехи. Не били взети предвид надценките на всички видове стоки и не била формирана стойността на база всички продажби, а оттук и бил направен неправилен извод за десетократно завишени надценки. Нямало неотчетени приходи и разходи. Не бил правилен изводът на проверяващите, че при счетоводството на дружеството нямало възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Нямало доказателства за начисляване на по-високи надценки; нямало неточни при осчетоводяването, имало заприхождаване и изписване на стоки; в срок били декларирани печалби и внасяни изискуемите данъци; не били нарушени ЗСч и националните счетоводни стандарти. Оспорват се определените данъци и по размер, като се счита, че няма основание за определяне на приходи над формираните чрез оборот от касов апарат. Нямало икономическа логика в надценката, определена от проверяващите – 01.01.2016г. – 31.12.2016г. – 69,53% вместо установената от счетоводните данни 49,58%; за 01.01.2017г. – 31.12.2017г. – 125,42% вместо 34,87%; 01.01.2018г. – 31.12.2018г. – 128,42% вместо 33,57%; 01.01.2019г. – 31.12.2019г. – 86,99% вместо 48,62%. Иска се съдът да постанови решение, с което да бъде отменен Ревизионен акт №Р-16002620008438-091-001/22.06.2021г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №431/05.08.2021г. на изп.пр. Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП.

Ответната страна счита жалбата за неоснователна, като иска да се постанови решение, с което да бъде отхвърлена и претендира направените от тях разноски, представляващи юрк.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност по отношение на разноските от жалбоподателя, ако ревизионният акт бъде отменен.

Като разгледа жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, съдът направи следните изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законния срок, от ревизираното лице до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на Ревизионния акт №Р-16002620008438-091-001/22.06.2021г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП – Пловдив - Началник на сектор при ТД на НАП Пловдив и Главен инспектор по приходите. В оспорения акт органите по приходи приели, че при установената счетоводна отчетност на дружеството няма реална представа за продадените стоки по видове артикули в количествено и стойностно изражение - надценките на стоките многократно превишавали декларираните данни в ОПР за съответната година; изписаните като количество стоки били действително продадени, но не бил издаден документ за действителните пазарни продажни цени, а получените приходи не били отчетени, а укрити; продажбите не били осчетоводявани в счетоводните регистри и получените приходи не били отразени по ЗСч, СС 7 Отчети за парични потоци и СС Приходи, като така били установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК. Поради това ревизиращият орган е определил размера на данъчната основа за облагане с корпоративен данък за период от 01.01.2016г. до 31.12.2019г. и за ДДС за периода от 06.12.2016г. до 31.12.2019г. С Решение №431/05.08.2021г. Директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил РА, който е издаден за допълнително установените задължения по ЗКПО и ЗДДС – корпоративен данък за 2016г. – 739,67 лева и лихва от 317,26 лева; корпоративен данък за 2017г. – 7346,08 лева и лихва от 2406,03 лева; корпоративен данък за 2018г. – 11 616,09 лева и лихва от 2 626,74 лева; корпоративен данък за 2019г. – 3990,84 лева и лихва от 395,79 лева; ДДС за период от 06.12.2016г. до 31.12.2019г. в размер на 48 006,22 лева и лихви от 14 385,36 лева. Решението е връчено на жалбоподателя на 09.08.2021г. – л.879, т.1/3 от делото, поради което с подаване на жалбата на 23.08.2021г. /чрез куриер – л.880/, е спазен предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК 14-дневен срок и жалбата е допустима.

Ревизията е образувана със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002620008438-020-001 от 31.12.2020г., издадена от Началник Сектор в ТД НАП Пловдив, последващо изменена след искане за продължаване на срока – Заповед от 06.04.2021г., като в заповедта за възлагане изрично е посочено, че ревизията обхваща задълженията за корпоративен данък и данък добавена стойност за периода съответно от 01.01.2016г. до 31.12.2019г. и от 06.12.2016г. до 31.12.2019г. За ревизионното производство е определен срок за приключване до 10.05.2021г., като ревизионният доклад следва да бъде съставен не по-късно от 14 дни след завършването.

Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от компетентните органи в кръга на определените им правомощия - от органа, възложил ревизията и определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция и от ръководителя на ревизията, определен със заповедта за възлагане на ревизия /Заповед №РД-09-2433/16.12.2019г.; Заповед №ЗЦУ-ОПР-23/01.07.2021г. и Заповед №П-63137/21.07.2021г. – л.184-185 от делото/.

Поради това съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт.

Въз основа на събраните доказателства е съставен Ревизионен доклад №Р-16002620008438-092-001/21.05.2021г., като срещу него е подадено възражение в срок, постъпило чрез куриер на 08.06.2021г. След съставянето на РД и обсъждане на възражението е издаден оспореният ревизионен акт. Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него, а органът по приходите е длъжен да обсъди направените срещу РД възражения и представените доказателства. Това задължение органът по приходите е изпълнил, като е отчел, че няма новопредставени доказателства. Възраженията във връзка с липсата на обстоятелства по чл.122 от ДОПК ревизията да протече по специалния ред събраните доказателства са обсъдени подробно. Аргументирано е изложено, че при извършените процесуални действия са събрани доказателства, представени от дружеството, изготвените справки са въз основа на извършен анализ на данни от счетоводната отчетност с представени първични документи /фактури за покупки и продажби на еднородни стоки за съответен период, хронологии на счетоводни сметки, отчитащи стоките и приходите, контролните ленти от ЕКАП, отчитащи размера на отчетените приходи/, като са всички събрани доказателства са обсъждани и в посока събраните писмени обяснения от представителя на дружеството. Отчетени са безспорно установените факти – цените на продажби на стоки значително по-високи от тези, които са посочени в отчетните регистри; изписването на стоките е общо, като информацията била предавана устно от представляващия дружеството в счетоводството; в счетоводството не се съдържат подробни данни относно вида и количеството на осчетоводените намаления в склада; ЕКАФП не отчита продажбите в съответствие с Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, като тези факти са посочени като данни, имащи значение за законосъобразността на издадения акт, които били изяснени с допустимите по ДОПК доказателствени средства. Именно поради това ревизиращите след съвкупна преценка на доказателствата приемат, че правилно било прието, че дружеството е укрило приходи и че водената от него счетоводна отчетност не давала възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Допълнително е изложено и че при проверката, предхождаща ревизията, в търговски обект на Неделния пазар се установило, че продажната цена на артикула в описа на налични стоки била вписана в диапазон, а продажните цени превишавали над 10 пъти отчетната стойност на стоките и не отговаряли на данните по счетоводната отчетност на дружеството за отчетените приходи, като в издадените касови бележки липсвали количество и вид на подаваните стоки и се сочело единствено само продажна стойност.

Извършено е и подробно анализиране за всяка от годините от ревизионния период – 2016г., 2018г. и 2019г, като са анализирани обстоятелствата по чл.122 от ДОПК с общи приходи, включващи декларирани и неотчетени приходи от продажби; разходи, данъчна основа; дължим корпоративен данък, внесен корпоративен данък и е определен корпоративният данък за внасяне, а също и дължимата за всяка отделна година лихва. По отношение на дължимия допълнително данък върху добавената стойност са установени резултати за внасяне за всеки отделен данъчен период, считано от 06.12.2016г. до 31.12.2019г., както и е изчислена съответната дължима лихва.

При направения анализ на всички събрани доказателства ревизиращият екип дал заключение за установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и 4 от ДОПК, както и изложил изрични мотиви относно приложението на презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, съгласно която при извършена ревизия по реда на чл.122 от ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК са подкрепени със събраните доказателства. Относно РД е посочено изрично, че е част от ревизионния акт.