Решение № 9117 от 25.10.2024, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 9117

Пловдив, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - I Състав, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ДАРИНА МАТЕЕВА

При секретар КОСТАДИНКА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурора ГИНКА ГЕОРГИЕВА ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА МАТЕЕВА административно дело № 2130 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на “Чизар” ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.3, ап.6, представлявано от управителя З. Ч., чрез адв. П. П., против Ревизионен акт № Р-16001622007447-091-001/08.06.2023 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - [населено място], потвърден с Решение № 290 от 28.07.2023 год. /л.10–15/ на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - [населено място] при Централно управление на Национална агенция по приходите, в частта относно установените задължения за корпоративен данък: - за 2016 г. – 17 000.00 лв. главница и 10 779.57 лв. лихви; за 2017 г. – 19 400.00 лв. главница и 10 323.52 лв. лихви; - за 2018 г. - 21 050.00 лв. главница и 9 072.99 лв. лихви и за 2019 г. – 12 950.00 лв. главница и 3 941.25 лв. лихви, или общо 70 400.00 лв. главница и 34 117.33 лв. лихви.

В жалбата се правят оплаквания за нищожност на административния акт поради липса на компетентност на лицето-издател на заповедта за възлагане на ревизията и лицата, издали РА. На следващо място се твърди незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на оспорения акт, постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, тъй като са нарушени изискванията на чл.7 и чл.9 от АПК, както и принципите, заложени в чл.3, чл.5 и чл.6 от ДОПК. Твърди се, че в ревизионния доклад и ревизионния акт органите по приходите избирателно и изолирано са оценили събраните доказателства и РА не се основава на действителните факти от значение за случая. В този смисъл се излагат подробни доводи и се иска отмяна на акта и присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адвокат П. поддържа подадената жалба по съображения, подробно изложени в представените по делото писмени бележки.

Ответникът по жалбата - Национална агенция за приходите – Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място], чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т., е на становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания ревизионен акт, като се присъди следващото се юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правни изводи, възприети от органите на приходната администрация при постановяване на оспорения административен акт в представените писмени бележки.

Участвалият в производството прокурор, представител на Окръжна прокуратура - [населено място] изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди обжалвания ревизионен акт.

Административен съд – [област], I състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие за установено следното:

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001622007447-020-001/07.12.2022 г., издадена от Н. Ж. К., началник сектор, с обхват на задълженията за корпоративен за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено по електронен път на 07.12.2022 г. Със заповед за изменение на ЗВР № Р-16001622007447-020-002/21.02.2023 г. е разширен обхватът на ревизията, като е определен нов период за проверка, а именно: - от 01.01.2016 г. – 31.12.2019 г. и е определен срок за приключване на ревизионното производство 07.03.2023 г. Заповедта е връчена по електронен път на 21.02.2023 г. Със ЗИЗВР № Р-16001622007447-030-003/07.03.2023 г. на същия орган по приходите, е продължен периодът за приключване на ревизията, като е определен такъв до 05.05.2023 г. Заповедта е връчена на РЛ по електронен път на 08.03.2023 г.

След завършване на ревизията и в срока по чл.117 ал.1 от ДОПК, резултатите от същата са обективирани в ревизионен доклад (РД) № Р-16001622007447--092-001/19.05.2023 г. (л.302, т.2). Срещу така изготвения РД, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, е депозирано възражение, ведно с доказателства.

След преценка на извършените при ревизията действия, на установените факти и обстоятелства, анализ на представените с възражението доказателства, на направените изводи и основания за тях, органът, възложил ревизията, и ръководителят на същата, са постановили оспорения в настоящото съдебно производство РА № Р-16001622007447-091-001/08.06.2023 г., с който е установен размерът на задълженията за корпоративен данък, както следва: - за 2016 г. – 17 000.00 лв. главница и 10 779.57 лв. лихви; за 2017 г. – 19 400.00 лв. главница и 10 323.52 лв. лихви; - за 2018 г. - 21 050.00 лв. главница и 9 072.99 лв. лихви и за 2019 г. – 12 950.00 лв. главница и 3 941.25 лв. лихви, или общо 70 400.00 лв. главница и 34 117.33 лв. лихви.

Срещу този административен акт жалбоподателят депозира жалба пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 290/28.07.2023 г. е потвърдил РА, с който са определени посочените по-горе задължения.

Решението на директора на дирекция "ОДОП" [населено място] е връчено на РЛ по електронен път на 28.07.2023 г., видно от представеното по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път, а жалбата пред настоящата инстанция е подадена на 11.08.2023 г. чрез административния орган.

Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2 във връзка чл.118 ал.2 и чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация.

Следва да се констатира и това, че от представените по делото доказателства се установява, че ЗВР и ЗИЗВР, ревизионният доклад и ревизионният акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи, за което са представени сертификати за валиден електронен подпис.

Отделно от това, всички протоколи от извършени насрещни проверки и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от трети лица, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени средства.

Не се констатират допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на развилото се ревизионно производство, обуславящи извод за незаконосъобразност на ревизионния акт.

Дори и това да е така, това обстоятелство, само по себе си, не обуславя незаконосъобразността на ревизионния акт, като краен резултат, тъй като съдът в настоящото производство действа при условията на чл.160 от ДОПК и е задължен да разреши материалноправния спор по същество, с оглед събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, действайки вместо органа по приходите, като провери наличието на всички материалноправни предпоставки за определяне на задължения по ЗДДС. Предвид на това, дори и при констатиране на процесуални нарушения, допуснати в ревизионното производство, съдът няма правомощието да отмени РА, а следва да приложи материалния закон по отношение на установените по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните задължения.

Относно твърдяната нищожност на оспорения административен акт, съдът намира за необходимо да отбележи следното:

Недействителността на административните актове се проявява в двете си форми - нищожност и унищожаемост. И нищожният акт, както и унищожаемият, за да бъде обявен за такъв, следва да е постановен в нарушение на някое от петте изисквания за законосъобразност по чл.146 от АПК. Разликата между унищожаемия и нищожния административен акт е в тежестта на порока, от който е засегнат и последиците от засягането. При унищожаемия административен акт нарушението, което го опорочава е съществено, а при нищожния - особено съществено. При унищожаемия административен акт той поражда предвидените в правната норма последици и до отмяната му като редовен акт. При него отмяната има действие за бъдеще, докато при нищожния - от момента на издаването му. Решението по отмяната на унищожаемия административен акт има конститутивно действие, докато решението по прогласяване на нищожния акт има декларативно действие. На унищожаемия акт се дължи подчинение до момента на отмяната, докато на нищожния акт не се дължи подчинение и той не подлежи на изпълнение. Съдебната практика е установила ясен критерий единствено при нищожност на административния акт в хипотезата на липса на компетентност. В случая, каза се по-горе в настоящото изложение, такава не е констатирана, поради което и оспореният административен акт не е нищожен.

По отношение твърденията за нищожност на РА поради липса на компетентност на издателите и на РД, съдът намира за необходимо да отбележи следното: - издателят и на трите ЗВР – Н. Ж. К., началник сектор в ИРМ – [област], е оправомощен да издава заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113 ал.3 от с. к., както и да изпълнява правомощията по чл.7 ал.3, чл.63, чл.114 ал.2 и чл.119 ал.2 от ДОПК със Заповед № РД-09-789/13.05.2022 г. директора на ТД на НАП – [област]. Лицата, издатели на РД – Б. Г. Ч. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, и Надя Н. Н. – главен инспектор по приходите, са оправомощени за това със Заповед № РД-09-788/13.05.2022 г. на директора на ТД на НАП – [област]. С оглед горното съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя в насока нищожност на РА.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Извършената ревизия на “Чизар” ЕООД относно правилното прилагане на ЗКПО обхваща периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г.

В резултат на същата, органите по приходите при ТД на НАП – [област], са направили следните констатации, подробно изложени в РД № 900613/17.12.2009 г., който по силата на чл.120 ал.2 от ДОПК, е неразделна част от обжалвания РА, със следните мотиви:

„Чизар“ ЕООД с ЕИК *********, е регистрирано в ТД на НАП – [област] на 15.11.2012 г., с едноличен собственик, представляващ и управляващ дружеството З. К. Ч.. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 22.07.2015 г. с основание „Задължителна регистрация във връзка с облагаем оборот“.

Декларираната дейност в подадените от дружеството ГДД по чл.92 от ДКПО за периода 2014 – 2017 г. е с КИД код 1419: Производство на друго облекло и допълнения за облекло“, за 2018 г. е деклариран КИД код 9609: „Други персонални услуги, некласифицирани другаде“, а за 2019 – 2020 г. упражняваната дейност е: „Производство на горно облекло без работно с КИД код 1413“.

Задълженото лице няма регистрирано ФУДВ.

По данни от СУП към 16.05.2023 г. ЗЛ няма изискуеми данъчни и осигурителни задължения. Не са установени данни за получени/предоставени заеми от ЗЛ; в регистър АНП има данни за съставен АУАН на ЗЛ на 22.07.2015 г. за нарушение на чл.92 ал.2 от ЗКПО във връзка с чл.92 ал.1 от с. з. В ИР няма вписвания по булстата на дружеството; в справка МДТ в Бидис няма данни за притежавани недвижими имоти, а само за две МПС. ЗЛ е осигурител – регистрирани са 44 трудови догова, като към момента на ревизията има 9 действащи; подадени са декларации обр. 1 и обр.6 до м.03.2023 г.

Управителят на дружеството – З. К. Ч. се е осигурявала по трудови правоотношения от „Макстил 2014“ ЕООД с ЕИК *********, за периода до м.11.2019 г., а към момента на ревизията се самоосигурява от ревизираното дружество „Чизар“ ЕООД.