Протокол № 1697 от 29.09.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1697 гр. Пазарджик, 29.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20265220100686 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:40 часа се явиха:

Ищцата А. Н. И. - редовно призовА. чрез процесуалния си представител, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Постъпила е молба с вх. № 26634/28.09.2026 г. от адв. Т. Ц., пълномощник на ищеца, с която поддържа ИМ, оспорва ОИМ и допълнителните молби от ОИМ. Моли да се приеме заключението на вещото лице. Да се задължи повторно ответника по реда на чл. 190 от ГПК да предостави цялото кредитно досие, като моли съдът отчете поведението на ответника до момента. Изразява становище по разноските. В случай, че се даде ход по същество, молят да се предостави срок за писмени бележки. Към молбата е приложен Списък с разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършено плащане, Договор за правна защита и съдействие, пълномощно.

Ответникът „К. Й.“ ООД - редовно призован чрез процесуалния си представител, не изпраща законов или процесуален представител.

Постъпила е молба с вх. № 25862/18.09.2026 г. от адв. К. К., пълномощник на ответника, с която моли да бъде даден ход на делото в случай на липса на процесуални пречки. Поддържа депозирания ОИМ. Няма въпроси към вещото по изготвената ССчЕ. Изразява становище по съществото на спора и претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната стрА.. Към молбата е приложено 1 пълномощно.

Вещото лице Б. С. Д. – редовно призовА., се явява лично.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба, в която се твърди, че ищцата е сключила с ответната страна от разстояние Договор за потребителски паричен заем № 616184 /вписан в Централния кредитен регистър към БНБ под номер 616184, с дата на разрешаване 31.01.2025 г./.

Твърди се, че на ищцата не е предаден екземпляр от договора за кредит и не разполага с копие на електронен или на хартиен носител. Към настоящия момент ответното дружество е прекратило и достъпа на ищцата до профила в сайта на ответното дружество и същата не разполага с абсолютно никаква информация по отношение на процесния договор за кредит освен вписА.та в Централния кредитен регистър и информацията предоставена от ответното дружество в електронното им приложение.

Съгласно вписаното в Централния кредитен регистър към БНБ и приложението на ответното дружество, кредитът е с главница от 5000 лв.

Общата задбалансова експозиция към дата 23.07.2025 г. е 9401.00 лв. От екранните снимки на приложението е видно, че срокът на издължаване на Договор за потребителски паричен заем № 616184 е 28.10.2026 г. и дължими 21 вноски в размер на 552,99 лв.

Така общата дължима сума по кредита съобразно приложението на ответника е 11 612.72 лв.

Дори при проста аритметична сметка е видно, че ГПР съгласно правилата на ЗПК, тъй кат надвишава максималния допустим размер.

Твърди се, че всеки съд е длъжен да констатира и от страни всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Съдът не само може, но е и длъжен да провери 2 действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: 1/. при нарушение на добрите нрави; 2. /при неравноправни клаузи във вреда на потребителя и 3. / при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства. Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Ищецът е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответното дружество е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.

Твърди се, че процесният договор е недействителен, тъй като съдържа нищожни клаузи. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В чл. 11, т. 10 и т. 11 от ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:

10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; 11. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В чл. 22 от ЗПК се казва, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В договора е посочен неправилно изчислен и не отразяващ 3 действителния размер на ГПР, който надхвърля законоустановения максимум.

При всички случаи така посочения годишен процент на разходите дори да пише, че включва всички такси, включва единствено размера на лихвата. В него изобщо не е включени таксите „ангажимент“ и др. При реалното включване в ГПР, същият надвишава многократно допустимия размер по Закона за потребителския кредит.

В случай, че в Договора има включени такси – такса за „експресно разглеждане“ и „такса за фиксиран лихвен процент“, последните противоречат и на разпоредбата на чл. 10а ЗПК , тъй като са такси и услуги свързани с усвояване и управление на кредита. Тяхната цел е единствено допълнителното обогатяване на заемодателя. Дори втората такса, която сама по себе си надвишава 50% от стойността на усвоената главница не е включена изобщо в ГПР.

Твърди се, че договорът е недействителен на основание на чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, защото не сочи коректно годишния процент на разходите, а при коректното му определяне той надвишава допустимия размер от 50%.

Налице е специална правна уредба и по отношение на договора за кредит, по който е страна потребител – физическо лице, а именно Законът за потребителския кредит (ЗПК). Същият урежда изискванията към договора за потребителски кредит и специални хипотези на нищожност, респективно неравноправност на клаузите конкретно в договорите за потребителски кредит в разпоредбите на чл. 20 и следващите от ЗПК. Наред с тези два нормативни източника законодателят е преценил, че на потребителите – физически лица, които сключват договори с търговци от разстояние, следва да им се гарантира още по-засилена защита и за целта е приел Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).

Съгласно чл. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски 4 през целия период на тяхното предоставяне. Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в ЗПФУР, както и в Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и Съвета за продажба от разстояние на финансови услуги.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирА. от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация – едно или повече. Дефиниция на понятието „финансова услуга“ се съдържа в § 1, т.

1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на „средство за комуникация от разстояние“ – в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Твърди се, че процесният договор за кредит е сключен при действието на ЗПК, Ищецът има качеството на потребител съгл. чл. 9, ал. 3 ЗПК, а кредитодателят е юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Според договора за потребителски кредит е отпуснат кредит в размер на 600 лв. Според договора и погасителния план кредитът се издължава на 3 бр. вноски, Посочен е фиксираният лихвен процент – 2.5 %.

Уговорено, че ГПР е в размер на 47.660%. Формулиран по този начин ГПР е неправилно посочен, тъй като на практика се преповтарят законовите изисквания на чл. 19, ал. 1, 2 и 3 ЗПК без да се внася конкретика относно това кои са другите разходи наред с възнаградителната лихва, които формират ГПР.

Според чл. 19, ал. 4 от ЗПК /ред. ДВ бр. 35 от 2014 г. в сила от 23.07.2014 г. /, който е бил в сила към момента на сключване на договора, годишният процент на разходите, който включва и законната лихва, не може да бъде по висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в 5 съответната валута на кредита, определена с ПМС. Според чл. 19 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи като лихви, други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията по кредита.

Стойността на ГПР съответства и онагледява разходите, които потребителят следва да заплати при нормално развитие на правоотношението и точно изпълнение на задълженията от негова страна. В случая разходите за допълнителни такси и неустойки следва да бъдат реално включени в ГПР като разход за потребителя по договора за кредит. В конкретния случай това не е така. Цитира се практика на СЕС.

Потребителски кредит, в който не са спазени изискванията за изчисляване/посочване на ГПР, е недействителен според чл. 22 ЗПК. В случая посоченият в договора ГПР не е действителният, т. к. той не включва разходите за таксата „ангажимент“Моли се съдът да постанови решение, с което да прогласи за нищожен Договор за потребителски паричен заем № 616184 /вписан в Централния кредитен регистър към БНБ под номер 616184, с дата на разрешаване вписА. в ЦКР 31.01.2025 г. /, сключен между „К. Й.“ ООД, с ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, бул. „България“ № 196 и А. Н. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Дунав“ № 1, ет. 1, ап. 3.Претендират се разноски.