Решение № 643 от 19.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 643 гр. Пловдив, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20265330201257 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН Обжалвано е

Наказателно постановление

№

21-1030010651/12.11.2021г., издадено от

НАЧАЛНИК ГРУПА към ОДМВР

ПЛОВДИВ, Сектор „Пътна полиция“- Пловдив.

С жалбата се оспорва законосъобразността на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна оспорва жалбата. Моли да бъде оставена без разглеждане, а НП да бъде обявено за влязло в сила. Алтернативно моли за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима.

ПО СРОЧНОСТТА НА ЖАЛБАТА И ВИСЯЩНОСТТА НА

ПРОИЗВОДСТВОТО.

1

С разпореждане № 1339/04.03.2026г. по настоящото дело жалбата е върната като просрочена и обжалваното НП е обявено за влязло в сила на две самостоятелни основания: редовно лично връчване на НП срещу подпис на жалбоподателя на дата 17.01.2022г.; плащане на глобата, наложена с обжалваното НП, на дата 15.05.2024г. и приложение на фикцията на чл. 186а, ал.6 ЗДвП.

С Определение № 4753/ 23.04.2026г. по частно КАНД № 978/2026 по описа на Административен съд-Пловдив разпореждане № 1339/04.03.2026г. на РС-Пловдив за връщане на жалбата като просрочена е отменено, като са дадени следните задължителни за настоящия състав указания: личното връчване на жалбоподателя на обжалваното НП на дата 17.01.2022г. не е редовно, доколкото в рамките на адм. дело № 177/2026г. по описа на Административен съд - Пловдив е изготвена съдебно- почеркова експертиза (протокол № 387/27.02.2026 г.), чието заключение установява, че подписът в разписката не принадлежи на жалбоподателя; да се съберат доказателства за начина на плащане на глобите по обжалваното НП и по-конкретно дали плащането е извършено лично от жалбоподателя, доброволно от него със съзнание, че заплаща именно глобите по процесното НП.

В изпълнение на задължителните указания на Административен съдПловдив са изискани справки от ТД на НАП-Пловдив и от ЧСИ – Мурджанова, от които се установява, че: глобите по обжалваното НП не са заплатени доброволно от жалбоподателя; глобите по обжалваното НП са събрани в рамките на образувано спрямо жалбоподателя изпълнително производство по описа на ЧСИ Мурджанова; на 28.02.2024г. на основание чл. 458 от ГПК, държавата е присъединена като взискател по воденото от ЧСИ Мурджанова изпълнително производство срещу жалбоподателя за събиране на публичните задължения на длъжника с общ размер от 1 967,68лв., сред които и 2

60 лева, представляващи дължими глоби по обжалваното НП; до длъжника И. А. Т. в хода на изпълнителното производство от ЧСИ Мурджанова е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 4579/12.02.2024г., редовно връчена на 15.02.2024г., в която е посочен общият размер на дължимото от него публично задължение, като в поканата не се съдържа разбивка по пера, тоест не са посочени основанията, от които е формиран общо дължимият размер на публичните задължения, включително и не е посочено, че 60 лева са дължими като глоби по обжалваното НП; от длъжника по изпълнително дело № 80/2024г. И. А. Т. са постъпили следните суми по дати и размери за погасяване на задълженията му: на 19.02.2024г. - 896,00лв.; на 14.05.2024г. -500,00лв; на 18.06.2024г.1685,00лв.; от така постъпилите по изпълнителното дело суми към ТД на НАП Пловдив от ЧСИ Мурджанова са преведени както следва: на 15.05.2024г.

- 438,00лв.; на 18.06.2024г. - 1529,68лв.; от получената сума в общ размер на 438 лева на 15.05.2024г., 60 лева са преведени от НАП в ползва на ОДМВР-Пловдив за погасяване на глобите в общ размер на 60 лева, дължими по обжалваното НП.

Налага се обобщен извод, че:

-глобите по обжалваното НП не са доброволно заплатени от жалбоподателя;

-глобите по обжалваното НП са събрани в хода на образувано спрямо жалбоподателя изпълнително производство;

-в рамките на изпълнителното производство жалбоподателят изобщо не е бил уведомен и по тази причина не е формирал съзнание, че 60 лв. от общо заплатените от него 3081 лева по изпълнителното дело са преведени на ОДМВР-Пловдив за погасяване на задължението по обжалваното НП.

При липса на:

- доброволно плащане на глобите по обжалваното НП;

- съзнание у дееца, че глобите по него са платени;

- редовно връчване на НП срещу подпис, доколкото е установено, че подписът е изпълнен от друго лице

3 хипотезата на чл. 186а, ал.6 ЗДвП се явява неприложима.

В този изричен смисъл са мотивите към законопроекта със сигнатура 49-302-01-44, с който в позитивното ни право е въведена новелата на чл. 186а, ал.6 ЗДвП: „Предвидено е, че след ДОБРОВОЛНО заплащане на дължимите глоби наложени с електронен фиш или наказателно постановление, същите се считат за връчени.“

От мотивите към законопроекта е видно, че въпреки недостатъчно прецизната формулировка на разпоредбата, всъщност волята на законодателя е била фикцията по чл. 186а, ал.6 ЗДвП да е приложима само в случаите на доброволно плащане, доколкото само тогава съществува сигурност, че жалбоподателят се е запознал с текста на НП и е направил обоснован и съзнателен избор да се откаже от конституционно установеното му право на обжалване. Такава сигурност и гаранции при плащане в рамките на принудително изпълнително производство не съществува.

По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното НП не е редовно връчено по нито един от алтернативно предвидените в ЗДвП и ЗАНН способи.

При липса на надлежно връчване, НП няма как да се счита за влязло в сила и жалбата срещу него е процесуално допустима.

ПО ИЗТИЧАНЕТО НА АБСОЛЮТНАТА ДАВНОСТ

АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАТЕЛНО ПРЕСЛЕДВАНЕ.

ЗА

Производството по делото е образувано по повод АУАН бл. № АА922331, издаден за това, че на 24.10.2021 г. около 17:20 часа в гр. Пловдив, на бул. „Копривщица“ срещу № 10 И. А. Т. управлява лек автомобил "*** с рег. № ***** като:

1. водачът не ползва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила по време на движение;

2. не представя контролен талон към СУМПС.

АУАН е издаден на 24.10.2021г., НП е постановено на 12.11.2021г.

Същото е незаконосъобразно отбелязано в регистрите на КАТ като влязло в сила на 01.02.2022г.

Предвид приетото по-горе от съда нередовно връчване на НП, следва да 4 се приеме, че и към настоящия момент административно наказателното производство продължава да е висящо.

Тук следва да се съобразят задължителните указания на Тълкувателно постановление № 1 от 27/02/2015 на ВКС и ВАС, с които се прие, че в административно-наказателния процес намира субсидиарно приложение абсолютната преследвателна давност от 4,5 години. Същата тече от довършване на деянието до влизане в сила на НП.

В процесния случай, нарушението се твърди да е извършено на 24.10.2021г. Към датата на издаване на АУАН и НП предвидените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове не са били изтекли, поради което формално погледнато упражняването на властническите правомощия на контролните органи към онзи момент се явява законосъобразно.

Бездействието да се връчи НП редовно в продължение на повече от 4,5 години, обаче е довело до изтичане на абсолютната преследвателна давност на 24.04.2026г.

Съгласно чл. 34 ЗАНН не се образува административно наказателно производство, а образуваното се прекратява, при изтичане на предвидената в закона преследвателна давност.

Съгласно задължителните указания на ППВС № 10 от 28.09.1973г. по н. д. № 9/1973г. съдилищата са длъжни да следят служебно за изтичане на давностните срокове в административно наказателния процес.

Според чл. 63, ал.6 ЗАНН съдът, независимо от материалната законосъобразност на НП, го отменя и прекратява административнонаказателното производство, в случаите предвидени в закон, един от които е изтичане на преследвателната давност по чл. 34 ЗАНН.

На основание изричния текст на чл. 63, ал.1 ЗАНН това следва да стане с решение, а не с определение, който акт намира приложение само при прекратяване на съдебното производство (в който случай НП влиза в сила), но не и при отмяна на НП и прекратяване на административно-наказателното производство.

В този смисъл е и трайната практика на ВКС, приемаща, че в случай на вече издаден първоинстанционен санкционен правораздавателен акт (тази роля изпълнява НП), ако основанията за прекратяване на наказателното производство настъпят пред въззивната инстанция (в случая тази роля се изпълнява от районния съд) или пред касационната инстанция, те се 5 произнасят с РЕШЕНИЕ, доколкото вече издадения правораздавателен акт не може да се отмени с ОПРЕДЕЛЕНИЕ.

Така Решение №149/08.10.2020 по дело №707/2020 на ВКС, Решение №26/13.05.2019 по дело №1239/2018 на ВКС, Решение №209/27.12.2019 по дело №614/2019 на ВКС.

Съгласно чл. 34 ЗАНН изтичането на абсолютната давност се явява безусловна пречка пред продължаващата висящност на административно наказателния процес, поради което НП следва да се отмени и административно-наказателното производство да се прекрати, без за съда да съществува възможност да разгледа материално-правния спор по същество.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят.

Това е така, доколкото според трайната съдебна практика при отмяна на НП и прекратяване на цялото административно-наказателно производство поради изтекла давност, разноските са в полза на жалбоподателя.

В този изричен смисъл Решение № 1821 от 12.10.2021 г. по к. адм. н. д.

№ 1955 / 2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2100 от 09.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2345 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.

Жалбоподателят е доказал реалното заплащане на:

- 210 евро адвокатски хонорар за процесуално представителство по АНД 1257/2026 по описа на РС-Пловдив;