Определение № 179 от 21.03.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 179 гр. София, 20.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно търговско дело № 20241001000068 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.25, ал.4, изр.2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по частна жалба вх. № 112637 от 01.12.2023 година по описа на Софийски градски съд на Р. М. М., ЕГН **********, чрез адв. В. Д. Т., против определение № 3964 от 13.11.2023г., постановено по търговско дело № 20231100901608 по описа за 2023 година на Софийски градски съд, ТО, VI - 25 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на Р. М. М., ЕГН **********, срещу отказ №20210413225811/21.08.2023г., постановен по Заявление А 4 вх.№20210413225811 за вписване на промени по партидата на „ОКОИН“ ООД с ЕИК 204714069.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно незаконосъобразно, по подробно изложени съображения, като иска същото и да бъде отменено и съдът да се произнесе по същество по подадената жалба, като укаже на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията да впише обстоятелствата, заявени със Заявление А4 с вх.№20210413225811/13.04.2021г. претендира присъждане на сторените в производството съдебно деловодни разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263 ГПК Агенция по вписванията е представила отговор на въззивната жалба подадена от Р. М. М., в който поддържа становището за неоснователност на същата, по подробно изложени съображения, като претендира съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. за осъщественото процесуално представителство.

Софийският апелативен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, от фактическа и правна страна приема следното:

1

Софийски градски съд е сезиран с жалба вх. № 15-00-544/24.08.2023г.на Агенция по вписванията – гр.София на Р. М. М.,

ЕГН **********, в качеството му на съдружник и управител на „ОКОИН“ ООД с ЕИК 204714069, срещу отказ с №

20210413225811 от 21.08.2023г., постановен от длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията, по партидата на „ОКОИН“ ООД с ЕИК 204714069.

При постановяване на обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията е приело, че е заявено заличаване на съдружник Р. М. М., на основание чл.126, ал.3, т.3 ТЗ и вписване на оставащия в дружеството съдружник като едноличен собственик на капитала.

От приложените към заявлението документи не се установява спазване на процедурата по изключване, уредена в чл.126, ал.3 ТЗ. Не са представени доказателства за законосъобразно свикано и проведено общо събрание, на което е взето решение за констатиране на неправомерно поведение на съдружника и за отправяне на предупреждение до последния за изключване, като в подкрепа на този извод са изложени подробни съображения. Съгласно чл.115, ал.3 ТЗ идентификационен код на съдружниците е задължителен реквизит на дружествения договор. В представения за обявяване учредителен акт

ЕИК-а е заличен.

Софийски градски съд, като е обсъдил представените със заявлението документи и изводите на длъжностното лице по регистрацията е приел, че производството пред него е образувано по жалба на Р. М. М. срещу отказ с № 20210413225811/21.08.2023г., постановен по Заявление А4 вх. № 20210413225811 за вписване на промени по партидата на „ОКОИН“ ООД – заличаване на жалбоподателя като съдружник, освобождаването му като управител на дружеството, вписването на другия съдружник „Вест Бизнес“ ЕООД като едноличен собственик на капитала и обявяването на нов учредителен акт на дружеството.

Съдът е преценил, че жалбата е недопустима, като изхождаща от нелегитимирано лице. В изпълнение указания на съда Р. М. М. е уточнил, че обжалва постановения отказ в лично качество, а не от името на дружеството „ОКОИН“ ООД, и не е необходимо представяне пълномощно от другия управител или потвърждаване на действията му по подаване на жалбата.

Заявление вх. № 20210413225811 е подадено от „ОКОИН“ ООД, изрично упълномощен от оставащия след освобождаването жалбоподателя управител В. Г. Г. адвокат В. Г. К..

Жалбата, по която е образувано производството пред СГС, е подадена Д. Т., в качеството му на упълномощен от Р. М. М. адвокат. чрез на от адв.В.

При съобразяване на горното, съдът е намерил жалбата за недопустима, като подадена от лице, което не е страна в регистърното производство. След като е разяснил характера на производството по вписване, заличаване и обявяване на предвидените в закона актове по партидите на търговски дружества и юридически лица с нестопанска цел едностранно и безспорно, съдът е приел, че жалбата следва да бъде оставена без

2 разглеждане.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.25, ал.4 ЗТР, от лице имащо право и интерес от обжалването, след като негова жалба е оставена без разглеждане, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Настоящият състав на съда споделя изводите на градския съд, като основание чл.272 ГПК, вр. с чл.278, ал.4 ГПК, препраща към мотивите обжалваното определение. на на

Предвид възраженията в частната жалба, следва да се има в предвид следното:

Заявление вх. № 20210413225811/13.04.2021г. по описа на Агенция по вписванията е подадено от „ОКОИН“ ООД, ЕИК 204714069, чрез адвокат

В. Г. К., изрично упълномощена от В. Г. Г. – управител, като това е посочено и в постановения отказ с №20210413225811 от 21.08.2023г., постановен от длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията, а и в този смисъл са представените към заявлението документи.

В срока по чл.25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, предвид датата на постановяване на отказа, срещу постановения отказ е постъпила жалба, подадена от Р. М. М., в качеството му на съдружник и управител на „ОКОИН“ ООД, ЕИК 204714069, чрез адв. В. Д. Т., за който е представено пълномощно по жалбата.

С молба вх. № 102347 от 07.11.2023г. по описа на СГС Р. М. М. е уточнил, че подава жалбата не от името на „ОКОИН“ ООД.

Към датата на подаване на заявлението пред агенцията по вписванията, датата на подаване на жалбата, а и към настоящият момент „ОКОИН“ ООД, ЕИК 204714069, се представлява от вписаните в търговския регистър управители Р. М. М. и В. Г. Г. заедно, т.е. не може да се приеме, че жалбата е валидно подадена от дружеството само чрез Р.

М. М., в какъвто смисъл са и изричните изявление на жалбоподателя в молбата до СГС от 07.11.2023г.

Регистърното производство по чл.13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ притежава характеристики на охранително производство съгласно чл.530 ГПК – безспорно и едностранно, като в този смисъл е трайната практика на ВКС / Определение №60380 от 27.10.2021г. на ВКС по ч.т.д.

№ 1267/2021 г., II т. о., ТК; Определение № 60391 от 1.11.2021г. на ВКС по ч.т. д. № 1975/2021 г., II т. о., ТК; Определение № 60400 от 16.11.2021г. на ВКС по ч.т. д. № 2221/2021 г., I т. о., ТК, и мн.др./.

Постановеният отказ по реда на чл.24, ал.1 ЗТРРЮЛНЗ може да бъде обжалван само от заявителя по чл.600, т. 1 ГПК, вр. чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ – в случая „ОКОИН“ ООД, ЕИК 204714069, но не и от трети лица, защитата на които е по реда на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.

3

След като в случая жалбата срещу постановения отказ по реда на чл.24, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ не е подадена от заявителя, а от Р. М. М., който твърди, че е съдружник и управител в „ОКОИН“ ООД, ЕИК 204714069, но не подава жалбата от името на дружеството, за което няма и представителна власт, предвид вписания в търговския регистър начин на представляване на дружеството, настоящият състав на съда приема, че липсата на легитимация по чл.15 ЗТРРЮЛНЦ лишава жалбоподателя от качеството на страна в съдебното производство по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, съответно жалбата е процесуално недопустима /в този смисъл Определение № 682 от 11.10.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 585/2010 г., II т. о., ТК; Определение № 29 от 20.01.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 900/2011г., I т. о., ТК; Определение № 831 от 3.12.2013 г. на

ВКС по ч. т. д. № 3741/2013 г., II т. о., ТК/.

Предвид изложеното, възраженията в частната жалба за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, са неоснователни. Изложените съображения за наличието на правен интерес от жалбоподателя да обжалва постановения отказ по чл.24, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, предвид освобождаването му като съдружник и управител в дружеството, са ирелевантни, доколкото не обосновават качеството на заявител по смисъла на чл.15 ЗТРРЮЛНЦ, което е необходима предпоставка за легитимацията му в производството по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.

Поради съвпадане на изводите на градския и апелативния съд, обжалваното определение следва да бъда потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Според трайната практика на ВКС - създадената нова ал.6 на чл.25

ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че „в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс“, не е съобразена с едностранния охранителен характер на производството по чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ и също както обсъдената по-горе ал.2, е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр. 105/2020г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ не е спорно и в него Агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея – подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство.

Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл.25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителят. / В този смисъл

Определение № 570 от 20.07.2023г. на ВКС по ч. т. д. № 1068/2023г., II т. о., ТК;

Определение № 157 от 11.04.2022г. на ВКС по ч. т. д. № 585/2022 г., II т. о., ТК;

Определение № 60480 от 20.12.2021г. на ВКС по ч. т. д. № 2562/2021 г., II т. о., ТК, и др./.

4

При съобразяване на цитираната практика, която настоящият състав на съда приема, на Агенцията за вписване не следва да бъдат присъждани разноски.

По тези съображения и на основание чл. 271, ал.1, предл.1 ГПК вр. с чл. 278, ал.4 ГПК, Софийският апелативен съд и чл.272 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3964 от 13.11.2023г., постановено по търговско дело № 20231100901608 по описа за 2023 година на Софийски градски съд, ТО, VI - 25 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________