Решение № 7091 от 23.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7091 гр. София, 23.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Въззивно гражданско дело № 20221100507561 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на Г. П . П. и “МГ” ЕООД срещу решение № 20012618 от 15.03.2022 г., постановено по гр.д. № 13969/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 65 състав, в частта, в която е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от “Балкам Груп” ЕООД срещу “МГ” ЕООД и Г. П. П. положителен установителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, че “МГ” ЕООД и Г. П. П. дължат солидарно на “Балкам Груп” ЕООД сумата от 5000 лева, представляваща неустойка по чл. 15 от договор от 08.10.2015 г., ведно със законната лихва от 29.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2394/2020 г. по описа на РС – Монтана.

Във въззивната жалба, подадена от Г. П . П. се излагат доводи, че решението в обжалваната част е неправилно поради противоречие с материалния закон, процесуалните правила, както и че е необосновано. Поддържа се, че СРС не е обсъдил възраженията по отношение на солидарната отговорност между “МГ” ЕООД и Г. П. П., както и за недействителност на клаузата по чл. 21 от договора. Поддържа се, че не са били налице предпоставките на чл. 15 от договора, тъй като не е имало неизпълнение на поетото задължение за реклама по чл. 14 от договора по време на уговорения 30-месечен срок на действие на договора. Навеждат се съображения, че разпоредбата на чл. 15 от договора е нищожна, тъй като надхвърля присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции функции.

1

В жалбата, подадена от “МГ” ЕООД, се излагат сходни съображения за неправилност на постановения съдебен акт в обжалваната му част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззИ.емата страна “Балкам Груп” ЕООД, в който излага доводи за неоснователност на двете въззивни жалби.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивните жалби са подадени от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправени е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явяват допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността му е ограничен до изложените във въззивната жалба доводи, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивната инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо – в обжалваната част, както и че настоящият казус не попада в двете изключения, визирани в тълкувателното решение.

Разгледана по същество, въззивните жалби са ОСНОВАТЕЛНИ.

Страните не спорят, че между дружеството ищец „Балкам Груп“ ЕООД и ответниците, явяващи се съответно купувач и солидарен длъжник, на 08.10.2015 г. е сключен процесният договор, съгласно който ищецът е поел задължение да продава на ответното дружество определени движими вещи, а ответникът – за целия срок на договора да закупува ежемесечно, еднократно или на части, предварително уговорени минимални количества 18 кг. кафе „Spetema Professional Grand Esspresso” или общо 540 кг. – за срока на целия договор, съгласно ценова листа на продавача, както и други видове стоки от ценовата листа на продавача. Към момента на сключване на договора ответницата е била управител и едноличен собственик на капитала на дружеството-купувач, като по силата на чл. 21 от договора е встъпвала като съдлъжник на купувача за всички поети задължения към продавача, включително за връщане на получените вещи и плащане на дължимите неустойки и обезщетения, ако има такИ..

Видно от разпоредбата на чл. 18 от договора, срокът на действие на същия е 30 месеца, като в случай, че до изтичането му купувачът не е изкупил минималното количество стоки, определено за целия срок на договора, договорът продължавал действието си до изкупуването му.

2

Не е спорно по делото, че страните са постигнали съгласие, че „Балкам Груп“ ЕООД е възложило срещу еднократно парично възнаграждение в размер от 5000,00 лв. на „М Г“ ЕООД и Г. П . П. за срока на целия договор да рекламира в търговския обект по чл. 9 от договора, стоките от ценовата листа по Приложение № 1, чрез поставяне, монтиране или ползване на рекламни материали, предоставени му от „Балкам Груп“ ЕООД – чл. 14 от договора. От представените по делото заверени копия на фактура и платежно нареждане се установява, че сумата е била авансово платена на дружеството-ответник на 23.10.2025 г.

В разпоредбата на чл. 15 от договора е предвидено, че в случай на едностранно предсрочно прекратяване на договора от продавача по причина, за която отговоря купувачът, той дължи връщане на полученото възнаграждение като неустойка за неизпълнение, като последната е дължима в седемдневен срок от прекратяване на договора. В чл. 19 от договора са уредени и основанията за прекратяване на договорното правоотношения, като чл. 19.3 регламентира правото на продавача едностранно и без предизвестие да прекрати договора в случай, че купувачът не изпълнява или е в забава с повече от 14 календарни дни след уговорения падеж на кое да е от задълженията си по сключения договор.

С нотариална покана, връчена на ответниата Г. П. на 21.06.2019 г., ищецът едностранно е прекратил сключения договор поради неизпълнение на договорното задължение на дружеството да закупува минимално месечно количество кафе и е поканил ответниците в седемдневен срок, считано от връчването на поканата, а именно 28.06.2019 г., да заплатят неустойката по чл. 15 от договора.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите П.Ю.Л. и П.Ц.П. /съпруг на ответницата/, чиито показания са преценени по реда на чл. 172 ГПК. От посочените гласни доказателствени средства се установява, че в търговския обект са се рекламирали продукти с логото на марката „Спетема“, но служителите са използвали кафе машината за зърна на друга марка поради технически проблем с предоставената такава от фирмата – продавач.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Основателността на предявения иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е обусловена от установяване в кумулативност на наличието на следните предпоставки: 1/ валидна облигационна връзка, от която да възниква задължение за изпълнение; 2/ изпълнение от страна на кредитора по сключения договор; 3/ валидно прекратяване или разваляне на договора и 4/ действителна уговорка за плащане на неустойка в случай на неизпълнение на посочените задължения от страна на ответниците, както и размерът на неустойката за посочения период.

Първият спорен между страните въпрос е доколко клаузата, ангажираща солидарната отговорност на Г. П. в качеството й на едноличен собственик на капитала на дружеството купувач по договора, е действителна.

Задължението на физическото лице Г. П. произтича от сключения договор между нея като солидарен длъжник на купувача по договора - “МГ” ЕООД, и “Балкам Груп” ЕООД.

3

Съгласно чл. 21 от договора страните са се съгласили Г. П. П. да встъпи като солидарен длъжник на купувача по договора за всички поети от последния задължения. Няма спор, че този договор е подписан от Г. П. П. както в качеството й на управител на купувача в изпълнение на правомощията й по чл. 141 ТЗ, така и в лично качество, за да обезпечи със своето имущество изпълнението на поетите с договора задължения на дружеството. Макар и да съвпадат двете качества, са налице два различни правни субекта и две отделни волеизявления, включващи съгласието на дружеството купувач (волеизявляващо чрез своя управител) и съгласието на физическото лице. Доколкото се касае за самостоятелен правен субект, в настоящия случай е ирелевантно, че ответницата е и управител и едноличен собственик на капитала на дружеството купувач, тъй като няма законови ограничения за физическото лице да поема лични обезпечения за задължения на дружеството, което представлява, поради което неоснователен се явява доводът, че е нарушена разпоредбата на чл. 113 ТЗ. В съглашението за встъпване в дълг липсва специална уговорка, установяваща поредност или специфични условия, при които кредиторът може да търси изпълнение от встъпилия солидарен длъжник. Точно поради това и предвид липсата на законови ограничения кредиторът може да насочи изпълнение към избрания от него платежоспособен солидарен длъжник. Как след това ще бъдат уредени отношенията между кредитополучателя, усвоил паричните средства, и встъпилия солидарен длъжник, погасил задължението по кредита, е въпрос на вътрешни отношения, които не засягат правото на удовлетворяване на кредитора. Обезпечението на дълг на търговско дружество от неговия управител - физическо лице, чрез уговаряне на солидарна отговорност на същото, е в съответствие с предвидената възможност в закона за уговаряне на солидарна отговорност между длъжниците по чл. 121 ЗЗД. Още повече и в случаите, когато това физическо лице има тесни професионални и функционални връзки с дружеството (в случая управител), е и житейски оправдано същото да има възможност да обезпечава задълженията на дружеството и със свое лично имущество при изрично изразено съгласие.

С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че клаузата, уреждаща солидарната отговорност на ответницата Г. П., е действителна.

Следващият спорен по делото въпрос е свързан с това дали клаузата по чл. 15 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка, е валидна.

Съобразно разрешението, дадено в ТР № 1/2020 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Съгласно т. 3 от ТР № 1/2009г. от 15.06.2010г. по т.д. № 1/2009г., ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В цитираното тълкувателно решение се сочи, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

4

Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способипоръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.

В клаузата на чл.15 от договор от 08.10.2015 г. страните са постигнали съгласие, че неустойката е в размер равен на стойността на уговореното между страните възнаграждение, което се дължи авансово за извършване на възложените действия по реклама, което е платено от възложителя на изпълнителя. За да бъде преценено дали така уговореният размер на неустойката отговаря на присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съдът трябва да сравни нейният размер с размера на обичайните вреди, които кредиторът би претърпял при неизпълнение на задължението, което тя обезпечава, което е задължението за извършване на реклама на предлаганите от ищеца стоки.