Решение № 41 от 29.01.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 231/2023
- Вид
- Решение № 41
- Подписан
- 29.01.2025
- Състав
- Грета Илиева Чакалова
Цитирани разпоредби
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.138, ал.1, изр.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.141 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.76 · Закон за задълженията и договорите
- чл.76, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
- §1, т.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 41 гр. Пловдив, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Грета Ил. Чакалова при участието на секретаря Боряна Д. Козова като разгледа докладваното от Грета Ил. Чакалова Търговско дело № 20235300900231 по описа за 2023 година
Предявен е иск от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, чрез процесуалния представител Д. Д., със съдебен адрес: **** против З. Г. Т., ЕГН **********, Т. К. Т., ЕГН **********, В. Т. Т., ЕГН ********** и К. Т. Т., ЕГН ********** – всички с адрес: **** с правна квалификация чл.422 ГПК във връзка с чл.430 ТЗ.
Твърди се в исковата молба, че е сключен Договор за кредит за текущо потребление от 21.06.2018 г., по силата на който „БАНКА ДСК“ АД е предоставило на кредитополучателите З. Т. и Т. Т. кредит за текущо потребление в размер на 35 339 лв за срок от 144 месеца, считано от датата на усвояването на кредита – 21.08.2018 г., като падежът на всяка месечна вноска е двадесето число от месеца; изготвен е и подписан погасителен план.
Страните са уговорили и заплащането на лихва, чийто размер към момента на сключването на договора е 6.5% годишно, формиран от стойността на 6месечен SOFIBOR 0.163% и фиксирана стандартна надбавка в размер на 6.337 %. Годишният процент на разходите е определен в размер от 6.7%. Договорът за кредит е обезпечен с Договор за поръчителство от 21.06.2018 г., като К. Т. и В. Т. са се съгласили да отговарят при неизпълнение от страна на кредитополучателите З. Т. и Т. Т. на задължението, предмет на Договор за кредит за текущо потребление от 21.06.2018 г.
С Допълнително споразумение от 10.07.2020 г. „БАНКА ДСК“ АД и З.
Т. и Т. Т. са се уговорили за следното: „БАНКА ДСК“ АД се отказва от вземането си в размер на 33.48 лв, а за остатъка от 34 917 лв е променен 1 срокът за издължаване на 120 месеца с тримесечен гратисен период.
Уговорено е да се заплаща променлив лихвен процент в размер на 6.43% годишно, формиран от стойността на референтен лихвен процент от 0.150% и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6.28%, като е изготвен нов погасителен план.
Поръчителите В. Т. и К. Т. са се задължили да отговорят при неизпълнение на задължението на кредитополучателите.
Поради неизпълнение на задължението за заплащане на месечните погасителни вноски за период от 90 дни “БАНКА ДСК“ АД е упражнило правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем, за което са уведомени кредитополучателите.
Със Заповед 167/17.06.2022 г. и Изпълнителен лист от 17.06.2022 г. , издадени по ч.гр.д. 161/2022 г. на РС – Първомай, З. Т., Т. Т., К. Т. и В. Т. са осъдени солидарно да заплатя на „БАНКА ДСК“ АД следните суми:
-32 722.64 лв – главница, ведно с обезщетение за забава в размера на законната лихва от 30.03.2022 г. до окончателното изплащане;
-1 205.46 лв – договорна лихва за периода 16.02.2021 г. - 09.03.2022 г., -303.66 лв – обезщетение за забава за периода 27.01.2021 г. /10.03.2022 г.
- 29.03.2022 г.;
-120 лв – заемни такси.
Доколкото длъжниците са подали възражение по смисъла на чл.414 ГПК, за ищеца възниква интерес от предявяването на настоящия иск и поради това се иска да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на З. Т., Т. Т., К. Т. и В. Т. вземането на „БАНКА ДСК“ АД, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 21.06.2018 г. и Договор за поръчителство от 21.06.2018 г. , както следва:
-32 722.64 лв – главница, ведно с обезщетение за забава в размера на законната лихва от 30.03.2022 г. до окончателното изплащане;
-1 205.46 лв – договорна лихва за периода 16.08.2021 г. 09.03.2022 г., -303.66 лв – обезщетение за забава за периода 27.01.2021 г. 29.03.2022 г.;
-120 лв – заемни такси.
Претендира присъждане на направените в заповедното производство разходи, както и разходите, направени в настоящото производство.
Ответниците Т. Т. и З. Т. застъпват следното становище:
-Оспорва се обстоятелството, че кредитополучателят е усвоил заемната сума, тъй като тя не е предоставена по сметка на кредитополучателя.
-Прави се възражение, че без правно основание едностранно и произволно от Банката са погасявани задължения в нарушение на правилото 2 на чл.76 ЗЗД и са погасявани лихви в завишен размер от договорения.
-При сключването на договора за кредит от 21.06.2018 г. лихвеният процент е 6.5% годишно, който се формира като сбор от шестмесечен SOFIBOR със стойност 0.163% и лихвена надбавка от 6.337%. Съгласно публичната информация на БНБ размерът на SOFIBOR към момента на сключването на договора е отрицателна стойност и поради това лихвеният процент е трябвало да бъде в размер на 6.33%. След 01.07.2018 г. SOFIBOR отпада, а ищецът е продължил да прилага по кредита лихвен процент от 6.5%.
На 10.07.2020 г. между страните е сключено допълнително споразумение, което променя размера на лихвения процент. Твърди се, че Банката не е взела предвид намаляването на SOFIBOR за периода на кредита, като с договора не са уговорени клаузи, които предоставят право на кредитополучателя при изменение на базовия лихвен процент да последва намаляване на лихвения процент, както и възможност на кредитополучателя да се откаже от договора. Посочва се, че методът на изчисляване на лихвения процент трябва да съдържа ясна и конкретна процедура, която да указва вида, количествените изражения и относителната тежест на елементите, включени в лихвения процент. Заявява се, че ако Банката е съобразила реда на погасяване на вземанията по кредитната експозиция и основанията за плащане, то посочените като просрочени плащания биха били удовлетворени към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК и не би било налице неизпълнение, което да послужи като основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Прави се възражение за нищожност на клаузите за лихва в договора и допълнителното споразумение като противоречащи на добрите нрави.
С чл.5 от договора и чл.3 от допълнителното споразумение се уговарят различни размери на лихвения процент и ГПР, като в договора липсва означение на това какви други разходи се начисляват и в какъв процент, както изисква чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Следователно, неправилно е изчислен размерът на ГПР и договорът е нищожен с оглед разпоредбата на чл.22 ЗПК. След като договорът е недействителен, се дължи само полученото.
-Посочва се, че е неоснователна претенцията за заплащане на заемни такси. Съобразно договора се дължи такса при забавено изпълнение. От начина, по който е уговорено задължението като конкретно определен размер, а не с оглед реалните разходи, които се очаква да се направят, означава, че таксата не представлява разход, а отнапред уговорено задължение на кредитополучателя при забавено изпълнение. Така уговорената такса е неравноправна според чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение да заплати необосновано високо обезщетение.
Иска се отхвърляне на иска. Претендират заплащане на разноски и адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ЗА.
3
Ответниците В. Т. и К. Т. застъпват следното становище:
-Считат, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави с оглед разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗЗД поради това, че не е сключен при спазване на чл.11, т.9 и 10 от ЗПК и чл.22 ЗПК и поради това се дължи само полученото. Предвид нарушението на добрите нрави се е достигнало до нееквивалентност на престациите и извличане на облага за кредитора.
Заявява се също, че съдебната практика приема, че при определяне на размера на възнаградителната лихва обективен критерий е размерът на законната лихва. Разумен размер на възнаградителната лихва е този, който не надвишава с повече от два пъти размера на законната лихва при обезпечени кредити. Според §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход за потребителя са всички разходи – лихви, комисиони, такси, възнаграждения и други разходи, пряко свързани с договора, които потребителят трябва да заплати. Когато не се посочват конкретните елементи и точният размер на ГПР, това обосновава неравноправния характер на клаузата по смисъла на чл.143 ЗЗП.
Неравноправният характер на клаузата, показваща неверен размер на ГПР, води до нищожност на договора съобразно правилата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Твърди се също, че не е изпълнено изискването на чл.11, ал.1,т.9 ЗПК, според който се посочва лихвеният процент по кредита, тъй като тогава потребителят няма да бъде информиран относно действителния размер на лихвата, което е в разрез с добросъвестността.
Предвид твърденията, че договорът е недействителен , доколкото не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК – да се посочи точният размер на лихвения процент и ГПР, договорът не поражда действие и при условията на чл.23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност.
Иска се отхвърляне на иска. Претендират заплащане на разноски и адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ЗА.
В срока по чл.372 ГПК с подадената допълнителна искова молба ищецът оспорва възражението за нищожност на договора за кредит поради противоречие с добрите нрави. Заявява, че е спазено изискването на чл.5 на Директива 93/13, според който текстът на договора е предложен в ясен и разбираем език и потребителят е имал възможност да проучи всички клаузи.
Заявява се също, че страните са уговорили заплащане на лихва, като размерът на лихвата е променлив и се състои от шестмесечен SOFIBOR и надбавка, както и че ГПР е уговорен в т.8 от договора.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
4
Установява се от приетия по делото препис от Договор за текущо потребление от 21.06.2018 г., че страните са се споразумели за следното:
-Ищецът „БАНКА ДСК“ АД, от една страна като кредитор, предоставя на З. Т. и Т. Т. – като кредитополучатели парична сума в размер 35 339 лв с цел вътрешно рефинансиране на следните остатъци от кредити:
1.Кредит за текущо потребеление от 14.10.2011 с титуляр В. Р. К.;
2.Кредит за текущо потребление от 18.06.2015 г. с титуляр З. Т. – чл.1 от договора.
-Уговорен е срок за издължаване на кредита от 144 месеца, считано от датата на усвояване, като месечната погасителна вноска е в размер на 200 лв – чл.2 от договора за първите дванадесет месеца от договора, а следващите погасителни вноски са в размер на 374.20 лв, видно от приложения погасителен план.
-Уговорено е кредитът да се погасява чрез разплащателна сметка на ответника З. Т. чрез месечни вноски за главница и лихва с падежна дата 20-то число на месеца, съгласно погасителен план, съставляващ неразделна част от договора и съдържащ информация за общата сума, дължима от кредитополучателя – чл.3 и 4 от договора.
-Уговорено е заплащането на възнаградителна лихва, чийто размер към момента на сключването на договора е 6.50%, съставляваща променлива величина, формирана от стойността на шестмесечен SOFIBOR 0,1 6 3 % и фиксирана стандартна надбавка в размер на 6.337% - чл.5 от договора.
Посочва се в договора, че лихвеният процент се променя с промяната на шестмесечния SOFIBOR при предпоставките, по реда и сроковете, посочени в Общите условия и в случаите, когато SOFIBOR е отрицателна стойност, ще се приема за стойност 0% и крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка – чл.6 от договора.
-Кредитът се обезпечава със залог на вземане по разплащателна/депозитна сметка с титуляр З. Т. и поръчителство на К. Т. и В.
Т. чл.9 от договора.
-Годишният процент на разходите по кредита е 6.7 % и може да бъде променян при предпоставки, предвидени в Общите условия т.8 от договора.
Съгласно т.17 от договора неразделна част от него са Общите условия на Банката за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, както и Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които „БАНКА ДСК“ АД прилага по извършвани услуги на клиента.
В раздел III ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление е предвидено, че променливият лихвен процент, зависещ от шестмесечния SOFIBOR, се променя от кредитора два пъти в годината – на 15.01. и 15.07. и 5 промяната се обявява два дни преди 15.01. и 15.07. на интернет страницата на БНБ.
Разпечатката съдържа 56 от 184 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b28084a-2482-46c1-b8d1-de6fb9351db8