Решение № 1330 от 14.06.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1330 гр. Бургас, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20222120106306 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „Кей би си банк България” ЕАД (предишно наименование „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД) против И. В. Ц., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът, солидарно с „Низ 2018“ ЕООД, дължи на ищцовото дружество следните суми: 20109.00 лв. – изискуема главница по сключен между страните договор за срочен банков кредит № *** / 18.02.2020 год., 1176.58 лв. - договорна лихва за периода от 15.09.2020 год. до 26.09.2021 год., 759.89 лв. - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 15.10.2020 год. до 18.11.2021 год., 60.00 лв.

- разноски за уведомяване, законната лихва върху главницата, начиная от 23.11.2021 год. до окончателното изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 8167/2021 год. на БРС са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

Горните искове са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.82 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - са допустими.

В съдебно заседание ищцовата банка не се представлява. С нарочна молба процесуалният представител на същата поддържа исковете и моли за уважаването им.

Ангажира доказателства и претендира разноските по делото.

Особеният представител на ответника оспорва исковете, считайки ги за неоснователни, по съображения, подробно развити в писмения си отговор.

Бургаският районен съд, въз основа на събраните по делото доказателства, 1 намира за установени следните факти, относими към правилното решаване на спора:

На 18.02.2020 год. между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД-кредитодател, „Низ 2018“ ЕООД - кредитополучател и Ц. - солидарен длъжник, е сключен договор за срочен банков кредит № ***, по силата на който банката е предоставила на ответника целеви кредит в размер на 20450 лв., усвоим по следния начин: 450 лв. - за заплащане на застрахователна премия по застраховка „Живот+“; 6810 лв. и 3212 лв. - за рефинансиране на съществуващи кредит, отпуснати на солидарния длъжник-физическо лице от „Обединена българска банка“ АД и „Кредисимо“ ЕАД; 9978 лв. - за покупка на вендинг автомати.

Крайният срок за издължаване на кредита е уговорен до 15.02.2025 год., а погасяването му - на 59 равни, анюитетни месечни вноски от по 341 лв., както и една последна, изравнителна, в размер на 331 лв.

С договора кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката и: годишна лихва, формирана от два компонента - краткосрочен лихвен процент по статистиката на БНБ, плюс добавка от 6 %, но не по-малко от 6 % съвокупно; еднократна комисионна такса за управление в размер на 3%; годишна комисионна такса за ангажимент в размер от 1.5 % от неусвоената сума; договорна неустойка за забава в размер на референтния лихвен процент плюс 20 % годишно.

По инициатива на кредитополучателя „Низ 2018“ ЕООД, условията по кредита са предоговорени - отсрочено е плащането на вноските по главницата за период от 6 месеца - до 15.09.2020 год., в който период се дължи само договорната лихва, като крайният срок за издължаване на кредита е удължен до 15.08.2025 год., а отсрочените главници е следвало да се издължат от 15.04.2020 год. до 15.09.2020 год.

С уведомления, изпратени до адреса на управление на първия ответник и постоянния и настоящ адреси на втория, банката е направила опит да обяви предсрочната изискуемост на кредита, поради необслужването му в периода от 14.10.2020 год. до 08.04.2021 год.

Ангажираният с връчването им съдебен изпълнител е съставил нарочни протоколи за връчването им по реда на чл.50, ал.4, съотв. на чл.47, ал.5 от ГПК, след ненамиране управителя на „Низ 2018“ ЕООД на адреса на управление, който управител е и солидарен длъжник. Последният е търсен и на настоящия му адрес (т.к. постоянният съвпада с адреса на управление на дружеството), при липса на актуална месторабота.

За връчванията чрез съдебен изпълнител, ищцовата страна е сторила разноски в размер на 60 лв., заплатени с преводно нареждане на 14.10.2021 год.

На 14.07.2022 год. в ТР е вписана промяна в наименованието на банката кредитодател - „Кей би си банк“ ЕАД, а на 10.04.2023 год. е вписано и влИ.ето й в „Обединена българска банка“ АД.

Според заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза, кредитополучателят е усвоил кредита от 20450 лв. В заключението подробно е отразена структурата на дълга - главница от 20109 лв., възнаградителна лихва от 1176.58 лв.

2 и мораторна лихва в размер на 759.89 лв., изчислени са падежиралите погасителни вноски към датата, на която банката е отнесла кредита като предсрочно изискуем и към датата на исковата молба, описани са компонентите на неплатените вноски, като е констатирано и извършено на 19.01.2023 год. плащане на сума в размер на 5000 лв.

По депозирано на 23.11.2021 год. от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД заявление, е образувано ч.гр.д. № 8167 / 2021 год. на БРС, приключило с издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу двамата ответници - солидарни длъжници, с предмет процесните вземания.

При така очерталата се фактическа обстановка, Бургаският районен съд намира първоначалните установителни искове за частично основателни.

Очевидно е, че страните са били обвързани от валиден договор за кредит, който с оглед търговското качество на кредитополучателя, не е потребителски. По него банката е предоставила на „Низ 2018“ ЕООД срочен кредит и последното, редом със солидарния длъжник-физическо лице, са дължали връщането му разсрочено, съобразно погасителния план, ведно с договорна лихва, както и законната лихва за забава. Банката е обявила предсрочната изкуемост на кредита преди депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, респ. по чл.50, ал.4 от ГПК, на 27.09.2021 год., провокирано от неизпълнение на договорното задължение на солидарните длъжници, като е понесла вреди, изразяващи се в разходи за връчване на уведомление. Оттам насетне дължими са били непогасения остатък от главницата, договорната лихва, начислена до датата на обявяване на предсрочната изискуемост, мораторната лихва до предяване на исковете и разноските за събиране.

Но е налице извършено доброволно плащане в размер на 5000 лв., извършено в хода на настоящия процес или по - точно на 19.01.2023 год. (стр.7 от приетото неоспорено заключение по счетоводната експертиза), което следва да се отчете, съгласно чл.235, ал.3 от ГПК - т.13 от ТР № 4/2013 год., ОСГТК. При липса на данни за реда, по който длъжникът-кредитополучател, респ. солидарния длъжник, е извършил погашение на вземанията по договора за кредит, на основание чл.76, ал.2 от ЗЗД, с него са погасени изцяло договорната лихва от 1176.58 лв., мораторната лихва до 18.11.2021 год. от 759.89 лв., както и разноските от 60 лв. С остатъка от плащането е погасена частично главницата до размера от 17105.47 лв. (така ТР № 3/2019 год., ОСГТК).

Ето защо, следва да се постанови решение, с което предявените искове за възнаградителна/мораторна лихви и разноски да се отхвърлят, а исковете за главница и за законна лихва от 23.11.2021 год. (датата на предявяване на исковете, съгл. чл.422 от ГПК) да се уважат за основателните им размери, като се съобрази настъпилото правоприемство на страната на ищеца - чл.227 от ГПК.

На ищцовата страна, на основаине чл.78, ал.1 от ГПК, се дължат разноски, които за производството по ч.гр.д. № 8167/2021 год. възлизат на 492.11 лв., в т.ч. държавна 3 такса и юрисконсултско възнаграждение, а за настоящото - на 1242.11 лв., включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозити за вещо лице и особен представител.

Водим от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Низ 2018“ЕООД, ЕИК 205398859, седалище и адрес на управление: гр.Б., ***, представлявано от И. Ц. и И. В. Ц. от гр.Б., ***, ЕГН - **********, дължат солидарно на „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК 000694959, седалище и адрес на управление: гр.София, р – н Триадица, ул.”Витоша” № 89Б, представлявана от С.Г. и Т.М. (универсален правоприемник на ищеца „Кей би си банк България” ЕАД), сумата от 17105.47 лв. - изискуема главница по сключен между страните договор за срочен банков кредит № *** / 18.02.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата, начислена за периода от 19.01.2023 год. до окончателното й плащане, както и законната лихва върху главница в размер на 20109 лв., дължима за периода от 23.11.2021 год. до 18.01.2023 год., за които вземания по ч.гр.д. № 8167/2021 год. на БРС са издадени заповед за изпълнение на парично заъдлжение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница - за горницата над уважения до пълния предявен размер от 20109 лв., както и изцяло исковете за договорна лихва, за мораторна лихва и за разноски, поради извършено в хода на настоящото производство частично плащане.

ОСЪЖДА „Низ 2018“ЕООД и И. В. Ц. да заплатят на „Обединена

Българска Банка” АД (универсален правоприемник на ищеца „Кей би си банк България” ЕАД) деловодни разноски в размер на 492.11 лв. за производството по ч.гр.д. № 8167/2021 год. на БРС, както и в размер на 1242.11 лв. - за настоящото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4