Решение № 7619 от 24.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7619 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: .......... при участието на секретаря ...... като разгледа докладваното от .......... Гражданско дело № 20251110121147 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК. Ищецът ....... претендира установяване на вземане срещу ....... в общ размер на 2846.05 лв., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 10614/2025 г. по описа на СРС.

Ищец: ......, твърди, че на 24.02.2025 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ........... Вземането е в размер на 2846,05 лв., от които:

1075,02 лв. – главница за топлинна енергия за периода от февруари 2022 г. до май 2023 г. и от 01.12.2023 г. до 31.12.2023 г.; 1771,03 лв. – законна лихва за забава за периода от 31.03.2022 г. до 19.02.2025 г. По ч.гр.д. № 10614/2025 г. е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение. Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди по силата на: Договор № ....../01.12.2022 г.; и Договор № ...../....../19.11.2019 г. Посочва, че за обекта на ........ не е сключен договор за дялово разпределение и не са изготвяни изравнителни сметки. Счита, че задължението за плащане настъпва до 20-то число на месеца, следващ доставката, след получаване на фактура. Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи сумата от 2846,05 лв., ведно със законната лихва от 24.02.2025 г. до окончателното плащане, както и разноските.

Ответник: ........... Оспорва иска по основание и размер. Признава, че между страните съществуват договори за продажба на топлинна енергия, но счита, че част от вземането е погасено по тригодишната давност (чл. 111, б. „в“ 1 Този файл е копие на електронно подписан документ, тъй като се касае за периодични плащания. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и да му присъди разноските.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК , вр. чл . 150 1

ЗЕ– за установяване съществуването на вземането, предмет на заповедното производство.

Ищецът следва да докаже: Наличието на валидни облигационни правоотношения между страните (договори за доставка на топлинна енергия). Реалната доставка и количеството на топлинната енергия. Размерът на дължимата главница и на претендираната законна лихва.

Изпращането на покана за плащане и изпадането на ответника в забава Спиране и прекъсване на давността. Ответникът следва да докаже: Плащане на претендираните суми, ако такова е извършено.

С доклада по делото е обявено за безспорно следното: Между страните са сключени договори за доставка на топлинна енергия, намират се страните в облигационни отношения Издадена е заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 10614/2025 г., срещу която е постъпило възражение. не се спори за размера на иска, както и обема доплинна енергия да е доставяна,в сочения в искова молба такъв.

С молба-уточнение от 21.05.2025 г. ищецът заявява, че сумата се формира от: 1475.61 лв. – мораторна лихва върху главница от 25 207.41 лв. (описана в Таблица № 1 от молбата), която е била платена със забава.; 1075.02 лв. – главница и 295.42 лв. – мораторна лихва, произтичащи от фактури №.........., №.......... и №.............. (Таблица № 2 от молбата).

Ответникът оспорва иска със следните единствени възражения: Възражение за давност:

Твърди, че претендираните вземания са погасени по давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.; Възражение за плащане: Твърди, че е погасил изцяло сумите по Таблица № 2, като представя преводни нареждания, в които като основание за плащане са вписани именно номерата на фактури.

Приети по делото са писмени доказателства, както и в открито съдебно заседание ответникът представя преводно нареждане от 02.02.2023 г., в което за основание е въведне номера на фактура № ............./31.03.2022, наредена е сумата в размер на 95348.38лв.; в преводно нареждане от 21.07.2023 г., като в основание е посочен номер на фактура № **********/31.05.2023г. , като преведена сумата в размер на 4675.04 лв. и в преводно нареждане с посочено основание във Фактура № ................./31.12.2023г. за сумата от 118 288.70лв. . Видно от приложена покана с рег индекс №

......../07.11.2024г., приложена към искова молба, която ответникът не отрича и не оспорва да е получил, посочените номера на фактури по- горе номера на фактура № ............./31.03.2022, е начислена и осчетоводена с размер изцяло за сумата в размер на 95 348.38лв, която е изцяло платена с посоченото по - горе преводно нареждане.; фактура № **********/31.05.2023г. е за сумата в размер на 4675.04лв., изцяло платена с преводно нареждане посочено по - горе и фактура с № ................./31.12.2023г. е за сумата в размер на 118 288.70лв., изцяло платена с преводно нареждане, описано по - горе , като във всички три изрично е посочено кое свое задължение длъжникът погасява с изписване на номер на фактура и дата на издаване., като сумите са наредени от .......... към .......

По възражението за плащане на сумите от Таблица № 2: Съдът намира това възражение за 2 основаелно. От приетите по делото платежни документи е видно, че ответникът изрично е посочил като основание за преводите номерата на фактурите, формиращи според ищеца и неговата счетоводна систенма претенцията за главница от 1075.02 лв.

Съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, длъжникът има право да определи кое от няколко еднородни задължения погасява. Това право е упражнено коректно и е обвързващо за кредитора.

Клаузите на Общите условия, позволяващи на ищеца едностранно да отнася плащания към най-старото задължение, не могат да дерогират закона и законовата воля на длъжника, изразена в платежния документ. Тъй като главницата е платена според указаното основание, искът за 1075.02 лв. - главница и акцесорната лихва от 295.42 лв. е неоснователен.

По претенцията за лихва от 1475.61 лв. (Таблица № 1 от уточнителна молба): За тези суми ответникът не е представил доказателства за своевременно плащане. Експертизата потвърждава съществуването на историческата главница от 25 207.41 лв. и нейното забавено погасяване. В тази част искът е основателен.

По възражението за настъпила погасителна давност: вземанията за топлинна енергия имат характер на периодични плащания и се погасяват с 3-годишна давност. Заявлението по чл.

410 ГПК е подадено на 24.02.2025 г. Тъй като най-старото претендирано вземане е с падеж 30.03.2022 г., 3-годишният срок не е изтекъл към момента на подаване на заявлението.

Възражението за давност е неоснователно.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, страните имат право на разноски съразмерно с уважената, съответно отхвърлената част от исковете. При обща сума на претенцията от 2846.05 лв. (1455.16 евро), искът се явява основателен за 51.85 % и неоснователен за 48.15 %.

Разноските за исковото производство (държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение от 55 евро) и за заповедното такова (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение) са изчислени съобразно представените списъци и доказателства за плащане. За нуждите на съдебния акт всички суми са преизчислени в евро при фиксиран курс 1.95583 лв. за 1 евро. Тъй като ответникът не е претендирал разноски в заповедното производство, съдът разпределя само направените от него разходи в исковия процес. Съобразно математическото съотношение, на ищеца се следват общо 207.22 евро, а на ответника – 26.48 евро.

Мотивиран от гореизложеното , Софийски районен съд, 34 - ти съдебен състав:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че ......., ЕИК ........., ДЪЛЖИ на ......., ЕИК ........., сумата от 1475.61 лв. (754.47 евро) – мораторна лихва за забава върху главница от 25 207.41 лв. (12 888.34 евро) за периода м.02.2022 г. – м.12.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част – за установяване на това, че ......., ЕИК ........., 3

ДЪЛЖИ на ......., ЕИК ........., сумата от главница в размер на 1075.02 лв. (549.65 евро) за периода от 01.02.2022 г. до 31.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на искова молба - 24.02.2025 г. до окончателното заплащане на сумата, както и отхвърля иска за частта от предявената мораторна лихва върху същата главница (1075.02 лв.

/ 549.65 евро) в размер на 295.42 лв. (151.05 евро), начислена за периода от 31.03.2022 г. до 19.02.2025 г. ЗА имот ДЕПО, находящо се в ......... като НЕОСНОВАТЕЛЕН и недоказан, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 6783/07.03.2025 г. по ч. гр. д. № 10614/2025 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА ......., ЕИК ........., да заплати на ......., ЕИК ........., сумата от 178.88 евро (349.86 лв.), представляваща разноски за исковото производство съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА ......., ЕИК ........., да заплати на ......., ЕИК ........., сумата от 28.34 евро (55.43 лв.), представляваща разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 10614/2025 г. съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА ......., ЕИК ........., да заплати на ......., ЕИК ........., сумата от 26.48 евро (51.79 лв.), представляваща разноски за исковото производство съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4