Акт от 22.05.2019, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

Номер … /22.05.

Година

2019 Град

Перник

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав

На деветнадесети март

Година 2018

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Светослава Алексиева

Съдебни заседатели:

Секретар: Антоанета В.

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00130 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление №506/04.12.2018г. на Началник 01 РУ при ОД на МВР – Перник, на Р.Д.Г. *** е наложено административно наказание “глоба” в размер 100 /сто/ лева на основание чл. 257, ал.1 от Закона за МВР, за това, че на 10.11.2018г., в 19.15 часа, в гр. Перник, на кръстовището от ул. „Софийско шосе“ и надлез „Ив. Вазов“, при извършване на полицейска проверка, не изпълнил дадено му на основание чл.64 от ЗМВР устно разпореждане от служител на МВР - да предостави документ, с който да удостовери самоличността си – нарушение на чл.64, ал.1 и 4 от ЗМВР.

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от Р.Г., в която излага доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно задължителните реквизити към съдържанието на акта и постановлението, и поддържа, че в напрегнатата пътна обстановка, при която е констатирано нарушението, не е възприел отправено към него устно разпореждане и по тази причина не е представил документ за самоличност.

В съдебните прения Р.Г. излага твърдения, че спрямо него е упражнено физическо насилие /бил ударен от полицай Ст. К./, възприема въздалата се ситуация като недопустима, окачествява изявленията на част от свидетелите по делото като лъжливи, и обяснява, че именно поради това обжалва издаденото срещу него наказателно постановление.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – ю.к. Зв. В., изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 10.11.2018 г., за времето от 08.00 часа до 20.00 часа, свидетелите С.И.К. и В.Б.Б.- полицаи в група „ООР“ на сектор „Охранителна полиция“ към 01 РУ – Перник, били назначени в наряд като автопатрул на територията на 01 РУ – Перник.

Около 18.30 били изпратени на кръстовището от ул.„Софийско шосе“ и надлез „Вазов“ с цел подсигуряване на основната група от автомобили, участващи в протестно шествие, движещи се по ул. „Софийско шосе“ в посока от ПВ „Марина бара“ към ПВ „Хумни дол“. Двамата имали задача да осигурят безпрепятствено преминаване на колоната от автомобили, участващи в шествието, като за целта ограничат движението на превозни средства по надлез „Вазов“. Свид.

К. пренасочвал идващите по надлеза надясно, в посока към Автогара Перник /обратна на движението на шествието/, с цел да не навлизат наляво и да прекъсват колоната, а свид. Б.на определени интервали пропускал движещите се в обратна посока - от ПВ „Хумни дол“, завиващи надясно по надлеза, към центъра на града. Отивайки в района на кръстовището свид. К., като водач на патрулния автомобил, паркирал същия в горната част на надлеза, непосредствено преди кръстовището с ул. „Софийско шосе“, в лентата предназначена за завиване наляво към ПВ „Хумни дол“. Автомобилът бил с включена светлинна сигнализация, за да привлича своевременно вниманието на приближаващите водачи на МПС и да следват указанията на полицейските органи. Свид. С.К. застанал вдясно от автомобила и давал с ръка указания на приближаващите към него по надлеза автомобили, движещи се в лентата за завиване наляво, пренасочвайки ги да преминат в дясната лента и да продължат надясно по посока Автогара Перник. От лявата страна на патрулния автомобил стоял свид.

Б., който спирал и периодично пропускал водачите на движещите се превозни средства в посока от ПВ „Хумни дол“ по надлез „Вазов“, към центъра на града.

Малко след 19.00 часа жалбоподателят се движел с лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № *********по надлез „Иван Вазов“ към ул. „Софийско шосе“ в лентата, предназначена за завиване наляво. С него пътували съпругата му Т.С.Г.и двете им деца. Достигайки кръстовището Р.Г. спрял зад полицейския автомобил. Междувременно приближаващите зад него автомобили, движещи се в същата посока, изпълнявали указанията на свид.

К. като преминавали в съседната лента и се изтегляли надясно от кръстовището. След като останал около 10 минути на мястото, на което спрял, жалбоподателят рязко потеглил, като преминал отляво на патрулната кола, навлизайки в насрещното движение, с явното намерение да премине кръстовището и да продължи движението си в посоката, в която желаел – наляво към ПВ „Хумни дол“. В същият момент обаче, свидетелят

Б.пропускал автомобили към надлеза, т.е., директно срещу неправомерно навлезлия в лентата за насрещно движение. Поради реалната опасност от възникване на ПТП, свид. К., тичайки, заобиколил служебният автомобил и с вдигнати ръце подавал ясни знаци на водача незабавно да спре.

Възприемайки полицейския служител пред автомобила си, Г. се подчинил и рязко спрял. Без да слиза, свалил стъклото на предна лява врата. Свид. К. се навел към него, легитимирал се по предвидения ред и на висок тон му наредил да изгаси двигателя на автомобила, да излезе от него и да представи документ за установяване на самоличността му, което Г. не изпълнил. Междувременно, след като спрял насрещно движещите се, към тях се приближил и свид. Б.. В негово присъствие отново било дадено разпореждане на водача да представи документите си, което същият демонстративно пренебрегнал .

Свид. К. докладвал за пътната ситуация в ДЧ на 01 РУ и поискал съдействие от екип на сектор „Пътна полиция“. Междувременно, съпругата на жалбоподателя свид. Т.Г.влязла в словесен спор с полицейските служители, слязла от автомобила, викала и настоявала да се легитимират, тъй като К. не бил направил по-рано това.

След около 10 минути на мястото пристигнал автопатрул в състав Е.К.и Х.Б.. Жалбоподателят продължавал да седи в автомобила си, спрян в лентата за насрещно движение. Полицай К.се приближил към водача, легитимирал се и след поискване на документите му, последният му ги предоставил. По нареждане на служителя от сектор „ПП“ Г. преместил автомобила си след кръстовището вдясно, за да освободи движението. На това място спрямо него бил съставен АУАН по ЗДвП от служителите на сектор „ПП“, а свидетелите К. и Б.продължили да регулират движението в района на кръстовището, каквато задача им била възложена. Уведомили Г., че ще получи призовка за явяване в 01 РУ – ОД МВР – Перник за съставяне на АУАН за неизпълнение на даденото му полицейско разпореждане.

На

12.11.2018г. Р.Г. депозирал жалба до Директор ОД МВР Перник, която била входирана с №313000-10769. В нея изложил, че на

10.11.2018г., при изложените по-горе обстоятелства спрямо него е упражнено полицейско насилие /от страна на полицай Ст. К./ и са потъпкани човешките му права. Въз основа подадената жалба, със заповед на директор ОДМВР – Перник била разпоредена проверка.

На 14.11.2018г. жалбоподателят Р.Г. ***. В негово присъствие и в присъствие на свидетелите, установили нарушението - Ст. К. и В.Б., свидетелят Г.Ж.образувал административнонаказателно производство срещу него със съставяне на АУАН №506 /бл. № 0342501/ от 14.11.2018г., като приел, че Г. виновно е нарушил чл.64, ал.1, 2 и 4 от ЗМВР .

При съставяне на акта соченият като нарушител вписал формално възражение, като посочил, че ще депозира писмени възражения в законоустановения срок.. При предявяване на акта за запознаване и подписване, отказал да го подпише, което било удостоверено с подписа на свидетел.

Срещу съставения акт Г. подал писмено възражение, в което посочил, че при конкретните обстоятелства е било невъзможно да му се извърши каквато и да е проверка.

Твърди, че в същия момент движението е било интензивно поради протестите, било му е невъзможно да се включи в него и търсел информация за пускане на движението или алтернативен маршрут от намиращите се на кръстовището полицаи. Отрича към него да са отправяни някакви разпореждания.

На 04.12.2018г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН извършена въз основа на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР ангажирал административнонаказателна отговорност на Р. Г.за нарушение по чл.64, ал.1 и ал. 4 от ЗМВР.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г.Р.Ж., С.И.К., В.Б.Б., Т.С.Г., съставеният АУАН №506 /бл. №

0342501/ от 14.11.2018г.

Въз основа приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение №506/14.11.2018г., и издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят съответно на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Възражението на жалбоподателя за процесуално-правна незаконосъобразност на наказателното постановление, произтичаща от липса на ясно и конкретно описание на нарушението и обстоятелствата на извършването му , се приема за неоснователно.

Съдът приема, че акта и наказателното постановление са съставени съобразно изискванията на закона, с достатъчна по обем описателна част относно констатираното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Нарушението е формулирано ясно и разбираемо. Отразените фактически обстоятелства в съдържанието на акта и постановлението се припокриват изцяло и са достатъчни от гледна точка пълно очертаване на обективните признаци на деянието вменено във вина на нарушителя. В този смисъл, съдът приема, че описанието на нарушението е достатъчно не само с оглед адекватното упражняване на правото на защита от страна на нарушителя, но и с оглед извършване на съдебния контрол за законосъобразност и обоснованост на извода за нарушение по чл.64, ал.1 и 4 от ЗМВР.

С оглед дължимата служебна проверка за законосъобразност, съдът констатира известна непрецизност при правното квалифициране на нарушението, което обаче не може да се счете за съществено, обуславящо отмяна на наказателното постановление на това основание. Разпоредбата на чл.64, ал.1 ЗМВР /сочена също като нарушена/ регламентира правомощие на полицейските орган и не съдържа каквото и да е правило за поведение, което да обективира признаците на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН.

В действителност относима към словесното описание на нарушението е само нормата на ал.4 на чл.64 ЗМВР, посочена в случая кумулативно с ал.1 на с.р., тъй като именно в нея е регламентирано задължението на гражданите да изпълняват издадените към тях полицейски разпореждания – писмени, устни или чрез действия.

По същество:

Отразената в обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка - че при извършена на 10.11.2018г. полицейска проверка жалбоподателят не е изпълнил дадено му от полицейски органи устно разпореждане да представи документ, с който да удостовери своята самоличност, съдът приема за доказана чрез събраните по делото доказателства – гласни и писмени.. Свидетелите Ст. К. и В.Б.– установили нарушението, последователно, детайлно и по обективен начин излагат обстоятелствата по случая, като изявленията им изцяло съответстват на отразените констатации в съставения акт за нарушение, както и на изготвените във връзка със случая други писмени материали. Очертаните чрез посочените доказателствени източници фактически обстоятелства се припокриват изцяло и въпреки оспорването им от страна на жалбоподателя Р.Г., съдът приема, че са интерпретирани обективно и точно.

От страна на последния не се оспорва факта на присъствието му на мястото на проверката, не се оспорва, че е имал ясни възприятия за ограничаването на движението в района на процесното кръстовище, за наличието на полицейски служители, както и факта, че е предприел неправомерна маневра, в опит да продължи движението си в желаната посока. Твърди обаче, че това му действие е провокирало недопустима агресия от страна на полицай К., който през отворения прозорец на предна лява врата го ударил в лицето. Линията на защита на жалбоподателя е насочена към отричане да е възприел отправено към него разпореждане от полицейски служител. Позицията му се приема за защитна.