Протокол № 799 от 07.05.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 799 гр. Пазарджик, 07.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Д.а Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220105347 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

И на второ повикване в 10:02 часа се явиха:

Ищцата Й. С. К. – редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

От пълномощника й адв. Д. М. е постъпило писмено становище с вх.

№5555/24.02.2025 г., с което заявява, че в случай, че е служебно ангажиран или възпрепятстван да се яви в днешното съдебно заседание, моли да се даде ход на делото в негово отсъствие, както и, че поддържа изцяло депозираната исковата молба и приложените с нея доказателства. Моли да се приеме Списък с разноските по чл.80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие. Оспорва предоставения отговор. С оглед на предоставения от ответната страна отговор и договор за кредит, уточнява, че главницата по кредита е в размер на 4000 лева, за срок от кредита 36 месеца, при ГПР:

49.03% и ГЛП: 41%, при дължима сума с лихва общо 6895.80 лева, с допълнителни услуги фаст 1800 лева и флекси 3360 лева. Моли да се даде ход на делото по същество, като в тази връзка излага своите доводи по съществото на спора.

Ответникът „**“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител.

От пълномощника на дружеството юрк. И. Т. е постъпила молба с вх. № 6702/07.03.2025 г., с която моли делото да бъде разгледано в нейно отсъствие, поради обективна невъзможност да присъства. Заявява, че поддържа всичко изложено в депозирания от ответното дружество отговор на искова молба като счита подадената искова молба за неоснователна. Заявено е, че в случай, че ищецът представи доказателства, направи доказателствени искания и/или изрази допълнително становище по основателността на исковите претенции в 1 хода на съдебното заседание, моли да бъде дадена възможност на ответното дружество да вземе становище и/или ангажира допълнителни доказателства, във връзка със заявеното от страна на ищцата, както и, в случай, че ищецът или негов представител не се явят в открито съдебно заседание, не са взели становище по отговора на исковата молба и не са поискали изрично разглеждане на делото в тяхно отсъствие, моли да се прекрати делото и да се присъдят разноски. Посочва, че счита, че в отговора на искова молба, са изложени подробни съображения относно неоснователността на предявените искове, както и относно действителността на процесния договор за кредит, поради което моли съдът да ги вземе предвид при постановяване на крайния си съдебен акт. Моли съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявените от ищеца Й. С. К. установителни искове за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № ** и на отделни негови клаузи, като неоснователни. Моли съдът да присъди направените съдебни и деловодни разноски по делото, включително и за юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с Наредбата за заплащането на правната помощ помощ в размер на 360,00 лева за извършено представителство по предявените искове. С молбата, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, е направено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, в случай че същото надвишава минималния размер, определен съобразно НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като излага съображения в тази посока. Моли, в случай, че двете страни по делото бъдат осъдени на разноски съобразно уважената част на предявените искове, съдът да направи прихващане на присъдените разноски, както и моли съдът да задължи ищеца да представи банкова сметка, по която да му бъдат заплатени всички присъдени суми в случай, че такива са присъдят с крайния съдебен акт по делото. Моли съдът да задължи и процесуалния представител на ищеца, в случай, че лично на него бъдат присъдени разноски за адвокатски хонорар по делото, да представи банкова сметка, по която да му бъдат заплатени присъдените разноски.

Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът, на осн. чл. 146, ал. 1 от ГПК пристъпи към излагане на ДОКЛАДА си по делото в следния смисъл.

Предявената искова претенция е с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 10, 11, 19, ал. 4 от ЗПК.

2

В подадената искова молба от адв. Д. В. М., Пловдивска Адвокатска Колегия, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр. Пл** в качеството на пълномощник на ищцата Й. С. К. с ЕГН:**********, с постоянен адрес обл.

**, съдебен адресат: гр. П** против: ** ЕООД,ЕИК: **, със седалище и адрес на Управление гр. ** представлявано винаги от двама управители: ***,***,*** с посочен предмет на иска: чл.26 ал.1 от ЗЗД и цена на иска: 12055.80 лева се твърди, че ищцата е била страна по Договор за потребителски кредит № ** подписан с ответното дружество ** ЕООД. Твърди се, че съгласно раздел VI от договора за потребителски кредит, именуван „Параметри“, ищцата била получила сумата от 5000 лева, като трябвало да върне сумата по кредита в размер на 6895.80 при срок на кредита от 36 вноски. Посочва се, че съгласно същия раздел от договора, ищцата трябвало да заплати възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, в размер на 5160 лева, разпределени на 36 вноски. Счита се, че Договорът за потребителски кредит № ** сключен между ищцата и ** ЕООД е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. Твърди се, че на първо място, сключеният между ** ЕООД и ищцата Договор за потребителски кредит № ** е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК, както и, че в случая в цитирания договор липсвали каквито и да е било условия за прилагането на този член. Твърди се, че липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е бил фиксиран за целия срок за кредита или е бил променлив. Сочи се, че нарушението било още по съществено, доколкото нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да можело да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Твърди се, че визираната неяснота съществено ограничавала правата на ищцата и е основание за недействителност на Договора за потребителски кредит. Сочи се, че съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, както и че съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Липсвало, обаче, каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включвали в посочения процент.

Твърди се, че посоченият годишен лихвен процент е 41.00%, както и, че не било ясно как точно се съдържат и как се изчисляват по отношение на общия ГПР. Отделно от това се сочи, че било предвидено и възнаграждение по пакет от допълнителни услуги, като се твърди, че по този начин ищцата била поставена в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване 3 на ползвания от нея финансов продукт. Сочи се, че за да бъде спазена разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, следвало в договора да биде посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които ищцата щяла да направи и които са били отчетени при формиране на ГПР. Твърди се, че поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Наред с това, се сочи, че с предвиждането за заплащане на допълнителни услуги в размер на 5160 лева се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като се твърди, че безсъмнено събирането на такива разходи била част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Сочи се, че съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Посочва се още, че съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на допълнителен пакет услуги следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно било на кредитора и се заплащало от потребителя. Освен това се сочи, че дейностите, посочени в допълнителния пакет услуги са пряко свързани с кредитната дейност на дружеството – приоритетно разглеждане на договора, възможност за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Твърди се, че било налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с 4

ПМС№426/2014г. Твърди се, че реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Твърди се, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. Сочи се, че с преюдициално заключение по дело С-453/10 е било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП, която подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Сочи се, че разпоредбата на чл. 22 ЗПК, приложима за процесното договорно правоотношение, която норма изрично посочвала, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените се сочат и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР.