Решение № 211 от 11.06.2019, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 11.06.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А

Р О Д А

СОФИЙСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА

РОСИНА

ДОНЧЕВА при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. д.

№ 15 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „К.– Г“ ЕООД, с ЕИК:, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Т.Г.-управител, чрез адв. И.И. срещу решение № 79/15.10.2018 г., постановено по гр.д. № 285/2017 г. на РС- гр. Сливница, с което е отхвърлен изцяло предявения от „К.“ ЕООД отрицателен установителен иск, с който се претендира да бъде признато за установено, по отношение на О.С. че не е собственик на следните недвижими обекти:

-

Самостоятелен обект, находящ се в северната част на втория етаж, с вход от към централните стълбища на сградата, включващ:помещение-лекарски кабинет по трудова медицина, офис включващ кафе-клуб и външна Г-образна тераса

-

Стол-ресторант, находящ се в западната част на мазето на сградата със самостоятелно стълбище и вход към него от североизточната част на сградата, състоящ се от кухня, хладилна камера, складови помещения, съблекалня с баня и тоалетна за персонала, тоалетни за клиенти, зала с бар, входно стълбище с изход на първия партерен етаж на сградата и товарен асансьор.

-

Складово помещение за амбалаж с площ от 30 кв.м., находящо се в северната част на първия партерен етаж, със самостоятелен вход.

Присъдени са разноски на О.С. в размер на 900,00 лева.

Решението се обжалва изцяло от ищеца в първоинстанционното производство „К. – Г“ ЕООД с доводи за неправилност и незаконосъобразност.

Твърди, че първоинстанционния съд е възприел грешна фактическа обстановка, с което е достигнал до неправилни изводи. Процесната сграда била построена от ТПК „В.Л.“ въз основа на издадено строително разрешение и е нанесена в кадастралния и регулационен план през 1977 г. ТПК „В.Л.“ е преобразувана в ДПУ „В. Л.“, а в последствие през 1991 г. отново се преобразува в ТПК „В. Л.“, като собствеността върху процесните имоти не е напускала патримониума на кооперацията. С нотариален акт 109, том III, дело

1000/1993 г. на Сливнишки районен съдия, издаден на основание чл. 483, ал. 2 ГПК /отм./, ТПК „В. Л.“ е призната са собственик на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1239 кв.м., съставляващо парцел III-954 от кв. 106 по плана на гр. С., заедно с построената в имота триетажна масивна жилищна сграда с обслужващо предназначение битов комбинат със застроена площ от 530, 75 кв.м.. Излага съображения, че липсват предпоставките за актуване на процесните имоти. Към 17.09.1991 г. сградата на битовия комбинат е била включена в баланса на Държавно предприятие за услуги „В. Л.“, което към тази дата е било държавно юридическо лице, образувано чрез реорганизация на стопанско поделение при ОНС-Сливница с решение на ИК на СОНС от 16.11.1976 г. Битовият комбинат е бил предмет на встъпителния баланс на предприятието към 01.01.1977 г., от която дата влиза в сила решението на ИК на ОНС. Същият се е водил по баланса му и към 31.03.1991 г. – преди влизане в сила на ЗМСМА, поради което и на осн. пар. 7, ал. 2 от ЗМСМА, не е преминал в собственост на общината. По същество моли да бъде отменено обжалваното решение изцяло и бъде уважен предявения иск като основателен. Претендира разноски.

Въззиваемата страна О.С. в срока по чл. 263, ал. 1