Определение № 1464 от 06.07.2016, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

Номер…1464

Година, 2016

Град Бургас

Бургаският окръжен съд…..…….……… граждански състав …………………………..

На шести юли ………...……..….…….…………. Година две хиляди и шестнадесета в закрито заседание в следния състав:

Председател: Радостина Калиманова

Членове: ……………………………………..

Съдебни заседатели: ……………………………………..

Секретар ………………………………………………………………………………..………

Прокурор

………………………………………………………………………….……………. като разгледа докладваното от …….....… Р.

Калиманова ……………………………. гражданско дело № ……… 2023....…. по описа за ………. 2015…………. година.

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковите претенции на С.П.Т. ***, Р.Г.Т. *** и М.Г.П. ***, всички със съдебен адрес *** чрез процесуалния им пълномощник против Община Поморие за приемане за установено по отношение на ответната страна, че ищците са собственици на реални части от следните недвижими имоти, а именно: 1541 кв.м. от поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Поморие, който имот представлява УПИ І - 153 в кв.240 по действащия план на ПУП на община Поморие и обхваща осем солници на площ от 671 кв.м. и един тиган на площ от 170 кв.м., находящи се в землището на град Поморие, местността „Стария път“, при съседи: Панайотаки Хрису и от две страни път и шест солници на площ от 600 кв.м. и един тиган на площ от 100 кв.м. в землището на град Поморие, местността „Кьошка“, при съседи: Паскал Г., Коста Мавромати и път, което описание е по стар план на населеното място, както и 1729 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Поморие, който имот представлява УПИ ІІ в кв.269 по действащия план на ПУП на община Поморие, с адрес град Поморие, ул.“Веслец“№2 и обхваща тринадесет солници на площ от 1200 кв.м. и един тиган на площ от 170 кв.м. в землището на град Поморие, местността „Акти“, при съседи: път, А.К.Мавромати и солници на църковното настоятелство, както и две солници на площ от 189 кв.м. и един тиган на площ от 170 кв.м., находящи се в землището на град Поморие, местността „Акти“, при съседи: Бахар Каруля, наследници на Д. Василев и наследници на М. Х., което описание е по стар план на населеното място. В подкрепа на отправените искания представят и ангажират доказателства.

Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че ищците са наследници на Мария Г. Тотева, бивш жител ***, починала на 03.11.1996 година. Със саморъчно завещание от 26.10.1994 година Т. М. Х., починал на 08.11.1997 година в качеството си на единствен наследник на покойния си брат Н. М. Х., починал 17.07.1945 година е завещал на племенницата си Мария Г.Т., всички наследени от брат си Н. М. Х. солници. Н. М. Х. е притежавал осем солници на площ от 671 кв.м. и един тиган на площ от 170 кв.м., находящи се в землището на град Поморие, местността „Стария път“, които по действащия ПУП на община Поморие попадат в УПИ І-153 в кв.240, шест солници на площ от 600 кв.м. и един тиган на площ от 100 кв.м. в землището на град Поморие, местността „Кьошка“, тринадесет солници на площ от 1200 кв.м. и един тиган на площ от 170 кв.м. в землището на град Поморие, местността „Акти“, които по действащия ПУП на община Поморие попадат в УПИ I-417 в кв.240, две солници на площ от 189 кв.м. и един тиган на площ от 170 кв.м., находящи се в землището на град Поморие, местността „Акти“, които по действащия ПУП на Община Поморие попадат в УПИ II в кв.269. Общата площ на гореописаните солници е 3090 кв.м. Правото му на собственост по отношение на същите е удостоверено с нотариален акт №67, том I, регистър 207, дело № 37/1939 година на Поморийски околийски съд, делбен протокол от 05.06.1937 година от съдебно заседание по гр.д.№119/1937 година по описа на Бургаския околийски съд и нотариален акт за покупко-продажба №165, том II, регистър 995, дело № 391/1939 година на Поморийски околийски съдия. С протокол от 10.03.1952 година на комисията, определена по §65 от Правилника за прилагане на Закона за национализацията на частните индустриални и минни предприятия и приложения към него нарочен баланс е било национализирано солодобивното предприятие на Н. М. Х., включващо солници и изпарители на обща площ от 3090 кв.м., като към момента на национализирането собственик е бил брат му Т. М. Х. в качеството си на единствен негов наследник.

За този имот нито праводателят на ищците, нито неговите правоприемници са получили обезщетение. С влизане в сила на ЗВСОНИ през 1992 година, собствеността върху национализираните солници е възстановена ех lege на Т. М. Х. Пак към същия момент описаният имот е в патримониума на ответната община. Понастоящем голяма част от бившите солници са незастроени и съществуват реално до размерите, в които са национализирани. Всичко така казано обосновава и правния интерес на ищците от предявяване на настоящите претенции за установяване правото им на собственост по отношение на процесните имоти.

Ответната по делото страна, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея с указания за отговор в едномесечен срок, съдържанието на отговора и последиците от неподаване на отговор и неупражняването на права в указания от закона и съда срок е депозирала такъв, представила е доказателства, направила е доказателствени искания. Сочи се в него на първо място, че исковете са недопустими. Изтъква се в тази връзка, че ищците не са наследници на бившите собственици на процесните имоти, както и че техните наследодатели не са били собственици на същите, което обстоятелство ги лишава от активна процесуална легитимация за предявяване на настоящите искове.

Не е налице първата и основна предпоставка за установяване правото на собственост на ищците и техните наследодатели към предвидения в ЗВСОНИ момент, а именно процесните имоти да са били национализирани въз основа на някой от законите, посочени в същия. Освен това, в двата поземлени имота през годините са било реализирани различни устройствени мероприятия като прокопаване и разширяване на канали, изграждане на нови и разширяване на съществуващи сгради, промяна предназначението на единия имот за озеленяване и други, което препятства възстановяване в реални граници на претендираните имоти и сочи на това, че не са налице предпоставките на чл.2 ал.3 /пред ал. 2/ от ЗВСОНИ.

На следващо място се изтъква, че се претендират имоти собственост на физическо лице, докато предмет на ЗНЧИМП, съгласно чл.1 от същия, е национализация на изрично изброените частни предприятия от различни клонове на индустрията. Ищците не биха могли да са наследници на търговското предприятие, за да могат да предявяват права върху негово имущество, а в исковата молба не се съдържат техни твърдения за това, че са наследници на лице - собственик на предприятие.

Сочи се на следващо място, че претендираните от ищците имоти не са индивидуализирани с отделни идентификатори и граници по ЗКИР. Изтъква се, че всеки от тях трябва да е ясно идентифициран с отделен идентификатор и посочени конкретни граници, каквито в случая липсват. Към настоящия момент имотите, които се претендират, не са заснети като самостоятелни обекти на кадастралната карта и кадастралния план на град Поморие. След като имотът не съществува като самостоятелна регулационна, съответно кадастрална единица, липсва годен обект на правото на собственост, който да бъде защитаван чрез предявените установителни искове.

Тоест, първоначално следва да се проведе иск по чл.53 ал.2 от ЗКИР и едва след индивидуализиране на претендираните имоти и нанасянето им на кадастралната карта е възможно да се пристъпи към предявяване на установителни искове, които по принцип се основават на налично право на собственост. Предмет на такива искове е поземленият имот в границите му определени с кадастралната карта.

Затова претендираното право на собственост може да се осъществи едва след като се извърши съответна промяна на кадастралната карта с нанасяне на възстановения на ищците имот като самостоятелен такъв. Преди имотите да бъдат юридически индивидуализирани, нанесени в КККР в резултат на проведен иск по чл.53 ал.2 от ЗКИР не би могъл да се предявява установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК, тъй като по принцип с този иск се цели установяване правото на собственост към момента на подаване на исковата молба до съда.

Въведен на следващо място във връзка с направеното възражение за недопустимост на исковете довод, че двата поземлени имота, в които ищците твърдят да попадат и наследствените им, са публична общинска собственост, поради което същите не биха могли да им бъдат възстановени. От това следва, че не са налице условията на чл.2 ал.3 от ЗВСОНИ и е същевременно налице забрана в тази насока, установена в чл.7 ал.4 от ЗОС. С оглед на това и в съответствие с чл.2 ал.7 от ЗОСОИ ищците не биха могли да претендират възстановяване на собствеността, а единствено да искат обезщетение в случай, че установят твърдяното от тях право на собственост по отношение на тях. Освен това, в тях са с извършени застроявания. В поземлен имот с идентификатор №*** са извършени многобройни трайни подобрения във връзка с обособяването и експлоатацията му като музей на солта от 2002 година до настоящият момент.

Намиращите се в имота сгради са разширени и обновени, прокарани са алеи, канали, изградена е и изцяло нова сграда - посетителски център и други.

Сочените като налични солници в поземлен имот с идентификатор № *** изобщо не съществуват към настоящия момент, включително и до размерите, в които са били отчуждени.

Изложени също така и доводи във връзка с основателността на предявените искове. Същите са оспорени изцяло по основание и размер, като е отправено искане като неоснователни и недоказани същите да бъдат отхвърлени. В тази част на писмения отговор отново е оспорено правото на собственост на ищците и техните наследодатели върху процесните имоти. В тази връзка на първо място се сочи, че ищците не са наследници по закон, респективно по завещание на лицата, които сочат за свои наследодатели. Ответната страна твърди, че наследниците на Нико М. Х. са трима - освен посочения от ищците Т. М. Х., негови наследници са и брат му Х. М. Х., родед на 15.01.1905 година и сестра му Е. М. Х., родена на *** година. Предвид факта, че Н. Х., освен брат си Т. Х. има и още един брат - Х. Х. и сестра Е. Х., ищци не биха могли да наследят процесните имоти, тъй като техните праводатели не са били единствени титуляри на правото на собственост.

На следващо място и във връзка с твърдяното като съществуващо в патримониума на ищците право на собственост по отношение на процесните имоти е оспорен от ответника нотариалния акт за собственост върху недвижими имоти, издаден въз основа на обстоятелствена проверка от 27.03.1939 година, том I, № 67, регистър 207, дело № 37, 1939 година. Пояснено е в таза насока, че от съдържанието му е видно, че са били разпитани двама свидетели, чиито имена са посочени на стр.2 от същия. Към него не е представен протокол от разпита на свидетелите, който следва да се съдържа според закона, а освен това вторият и третият свидетел са посочени само като фамилия, а първото и второто име само с инициали, след като по закон се изисква да са изписани и трите им имена; липсва и записката с която се удостоверява вписването на акта. Оспорен е също така и делбения протокол от 5 юни 1937 година по частно гражд. дело №119/1937 година по описа на Бургаски околийски съд с твърдения, че същият не е достоверен документ относно извършената делба поради това, че не е вписан по надлежния ред в съответните регистри съобразно Закон за нотариусите и мировите съдии, които извършват нотариални дела и действащото към 1937 година законодателство.

Оспорени са на следващо място и саморъчните завещания на Т. М. Х., и двете с дати 26.10.1994 година с твърдения, че те не са съставени на посочената в тях дата, нито са изцяло изписани и подписани от Т. Х., което е видно и от подписа на лицето, положен под двата документа и който съществено се различава в едното и в другото завещание. Изложеното обосновава извода за тяхната нищожност на основание чл.42 б.“б“ във връзка с чл.25 ал.1 от ЗН. Изтъква се, че завещанията не са обявени в нарушение на чл.27 ал.2 от ЗН, а също така не са и вписани по надлежният ред. След като в продължение на повече от 2 години до 1996 година двете завещания не са били обявени по надлежния ред, то това означава, че не е налице приемане на наследството на Т. Х. от страна на Мария Тотева, което лишава ищците от качеството на наследници на същото.