Разпореждане № 49485 от 20.04.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 49485 гр. София, 20.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско дело № 20231110116586 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление, подадено от .... против Н. А. И., с ЕГН: ********** с искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 200 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № ... от 24.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 24,78 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 15.08.2019 г. до 15.02.2020 г., 60 лева, представляваща възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“ за приоритетно одобряване и отпускане на кредита; 100 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ за едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента; 25,56 лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.08.2019 г. до 14.02.2020 г., сумата от 109,30 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.02.2020 г. до 29.03.2023 г. и сумата от 30 лева, представляваща неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземането.

Съдът, след като разгледа заявлението, намира, че са налице основания за отхвърлянето му в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземанията, представляващи стойност на услугите „Фаст“ и „Флекси“, като съображенията за това са следните:

Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 24.07.2019 г., като възникналото въз основа на него облигационно правоотношение се регулира от специалните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.

Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

В т. 12 от заявлението е посочено, че такса „Фаст“ е за получаване на приоритетно становище по искането за отпускане на потребителски кредит, а такса „Флекси“ предоставя възможност на кредитополучателя да прави едностранни промени в уговорения погасителен план. С оглед описанието, направено от заявителя, съдът достига до извод, че двете услуги са свързани с усвояване и управление на кредита, поради което събирането на такси за 1 същите е забранено по силата на сочената разпоредба на ЗПК. В допълнение, по отношение на такса „Флекси“ следва да се има предвид, че същата е дължима дори и когато кредитополучателят не се е възползвал нито веднъж от тази услуга, което е в противоречие с добрите нрави и води до неоснователно обогатяване на кредитора за негова сметка, както и води до значително неравноправие между тях. Ето защо, налице е нарушение на разпоредбата на чл.10а ЗПК, което обуславя недействителност на договора за заем в частта относно такса „Фаст“ за приоритетно одобряване и отпускане на кредита и такса „Флекси“ за едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента, съответно поради противоречието им с чл. 21, ал. 1 ЗПК, според който всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

С оглед императивния характер на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК следва да бъде отхвърлено и искането за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за вземането в размер на сумата от 30 лева, представляваща такса за извънсъдебно събиране на вземането. Съгласно посочения законов текст при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В случая заявителят е претендирал такава лихва за забавата, а наред с нея претендира и вземането в размер от 30 лева. Съдът намира за недопустимо под формата на такси да се начислява обезщетение за забавено плащане над размера на законната лихва, което се явява и в противоречие с разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП.

В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.

Ето защо, заявлението по отношение на тези вземания и за съответната им част от разноските по делото за държавна такса, следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя ...., с ЕИК: ... за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против Н. А. И., с ЕГН: ********** за следните суми: 60 лева, представляваща възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“ за приоритетно одобряване и отпускане на кредита; 100 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ за едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента; 30 лева, представляваща такси за извънсъдебно събиране на вземането, както и за сумата от 8,64 лева – разноски по делото за държавна такса, съразмерна на отхвърлената част от вземанията.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2