Решение № 4162 от 25.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4162 гр. София, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно гражданско дело № 20231100505967 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

Делото е образувано по жалба с вх.№12781/24.03.2023 година, подадена от „С.П.“ ООД, ЕИК *******, чрез адв. Ж.Н., длъжник по изпълнително дело №20238600400027 по описа на ЧСИ В.М., рег.№860 на КЧСИ, срещу постановление за разноски, инкорпорирано в електронно писмо от 14.03.2023 година, с което на длъжника за възложени в тежест разноски в размер на 1 2440,40лв. и определената по т.26 ТТРЗЧСИ пропорционална такса.

В жалбата се твърди, че от постановлението не става ясен начина на определяне на дължимите разноски, като заявява, че същите са прекомерни и определени при неспазване на принципа на съразмерност.

Основанието за твърдението за незаконосъобразност на атакуваното постановление е, че липсва яснота за определяне на размера на същите, тъй като ЧСИ не е посоли какви разноски по пера начислява; твърди, че са начислени разноски и такси за изпълнителни способи, каквито не са послужили за събиране на дълга; по делото са наложени множество запори на вземания на длъжника и движими вещи, без да има доказателства, че взискателят е заплатил авансови такси за тези ограничителни мерки; предварително са начислен такси за вдигане на обезпечителни мерки, които към този момент не са дължими; твърди наличие на несъразмерност на осъществените от ЧСИ действия, водещи до кумулиране на разноски, защото пред този ЧСИ има още две изпълнителни дела между същите страни, като по тези три общо изпълнителни дела държавата е присъединен взискател с 1 вземане от 512 000лв. и в случая е налице обезпечаване три пъти на едно и също вземане, което е обезпечено и от самата държава; налице е пристъпване към изпълнение по отношение на активи на длъжника, които са обект на неприключило изпълнение по ДОПК, по аргумент от нормата на чл.191, ал.1 ДОПК, поради което за изпълнение спрямо тези вещи ЧСИ не може да начислява такси.

Моли съда да отмени атакуваното постановление и присъди на длъжника разноските по това дело.

В срока за отговор на жалбата е постъпило възражение от З.И. К., ЕГН **********, чрез адв. Д.Д..

С това възражение насрещната страна в процеса оспорва твърдението на длъжника за наличие на неяснота относно начина на формиране на сумата за разноски; твърди, че при задължение към НАП, което е над 1 000 000лв. е нормално на длъжника да бъдат възложени разноските за всички предприети изпълнителни действия; не спори, че по делото са наложени множество запори върху активи- вземания и движими вещи на длъжника, но това било сторено по настояване на самия длъжник; твърди, че е налице възлагане по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ да извърши всички действия, които счете за необходимо, за да бъде удовлетворено вземането на взискателя, като не оспорва, че не е внасял авансово такси, защото му било пояснено, че такива не следва да бъдат внасяне предварително, като се позовава на нормата на чл.79, ал.2 ГПК; твърди, че начисляването на такси за вдигане на запорите, защото при събиране на дълга ЧСИ вдига тези ограничителни мерки дължимите за това такси не могат да останат за взискателя или съдебния изпълнител; оспорва да е налице несъразмерност на разноските, спрямо размера на дълга; по отношение на предприетите действия от ЧСИ не е имало информация за действията на публичния изпълнител.

Моли съда да остави без уважение жалбата на длъжника, а ако приеме същата за основателна и я уважи, то да не присъжда разноски в това производство.

ЧСИ В.М., на основание чл.436, ал.3 ГПК, излага подробни мотиви за допустимост, но неоснователност на подадената жалба.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

Въз основа на молба от З.И. К., ЕГН **********, чрез адв. Д.Д., отправена до ЧСИ Р.С. рег.№812 на КЧСИ, с район на действие ОС Кърджали, е образувано изпълнително дело за принудително удовлетворяване на вземането на взискателя, което има спрямо длъжника „С.П.“ ООД, ЕИК *******, с адрес на управление гр.София, бул.“*******.

В молбата е поискано от ЧСИ да се пристъпи към принудително събиране на вземането на взискателя от 360лв., представляващо разноски в производство, като се наложи запор върху дружествените дялове на длъжника, банковите му сметки, да се извърши опис и оценка на движимите вещи, които се намират в офиса на дружеството в гр.Кърджали за изнасянето им на публична продан и е направено възлагане по чл.18 ЗЧСИ.

2

Към молбата и приложен изпълнителен лист от 04.04.2022година, издаден от ОС- Кърджали въз основа на решение №38/25.03.2022г. по гр.д.

№58/2022г., съгласно който длъжникът „С.П.“ ООД, ЕИК *******, с адрес на управление гр.София, бул.“*******, е осъден да заплати на взискателя З.И.

К., ЕГН **********, разноски по делото от 360лв.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложено пълномощно на адв. Димитров и договор за правна защита и съдействие, както и ПКО за сумата от 66лв. за образуване на изп.дело и три справки по него. За тази сума е издадена фактура от ЧСИ, като посоченото основание за платените 66лв. е: такса от 20лв. за образуване на делото; такса от 20лв. за изготвяне на покана до длъжника и такса от 15 лв. за три броя справки за длъжника и неговото имущество. Изготвена е и сметка в този смисъл, като по делото са налични доказателства за заплатена по банков път сума от 66лв.

На 08.04.2022 година е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника; за която няма данни да е връчена на страната.

На същата дата са изпратени две запорни съобщения касателно банкови сметки на длъжника, като на взискателя е указано да внесе такси за запорите.

ЧСИ С. е отправил искане до директора на ТД на НАП- Кърджали да му бъдат издадени копия от дневниците за продажби на длъжника на06.04.2022г.

Съобразно представените на 12.04.2022 година документи от НАП е наложил запор върху вземания на длъжника, които последният им към СДВР, за което на 18.04.2022 година е изпратено запорно съобщение за всички настоящи и бъдещи вземания на длъжника спрямо СДВР.

След проучвания на имущественото състояние на длъжника и изпълнение на процедура относно това дали длъжникът има задължения на държавата, на 26.04.2022 година ЧСИ С. издава постановление, с което на основание постъпило по делото удостоверение за наличие на задължения на длъжника, на основание чл.458 ГПК присъединява държавата, чрез НАП за взискател по изп.дело №435/2022г. за сумата от 207 222,97лв.

Налага запор върху вземанията на длъжника, които има към Агенцията по вписванията, впоследствие отново спрямо вземанията на длъжника към СДВР, НАП, НЗОК, ОДМВР- Добрич и др. трети лица.

Резултат от наложените запори няма, тъй като по делото постъпват писма от третите лица, че към момента на налагане на запорите същите нямат отношения с длъжника, а предходните им задължения са изплатени преди налагане на запорните съобщения.Някои от банковите институции дават отговор, че насметките на длъжника имат наложени предходни запори /“ПИБ“ АД/.

На 01.06.2022 година постъпва по делото отговор от ПОД“Съгласие“ АД, с което пенсионноосигурителната компания признава основателността вземането, за което е наложен запора и пояснява, че върху вземането на длъжника до този момент не е налаган запор. Въпреки, че получава това съобщение по делото не са налични данни, че са предприети действия по удовлетворяване на вземанията на двамата взискатели.

3

На 16.12.2022 година по делото постъпва молба от взискателя З. К., чрез адв. Д.Д., изпълнителното дело да бъде изпратено на ЧСИ В.М..

По този повод ЧСИ С. изготвя проекто- сметка на основание чл.79 ГПК, с получател взискателя З. К., съгласно която дължимите такси и разноски по делото на този взискател са в размер на 602,50лв. с ДДС.

От тази сметка се установява, че дължимите прости такси са в размер на 450лв., без ДДС, от които 225 лв. за наложени 15 броя запори.

На 13.01.2023 година съставя писмо, с което изпраща делото на ЧСИ В.М., рег.№860 на КЧСИ, като отправя искане да бъдат събрани сумите по съставената проекто- сметка и същите да се преведат по посочената сметка на ЧСИ С..

След образуване на изпълнителното дело под №27/2023г. по описа на ЧСИ М., съдебният изпълнител отново изисква от НАП дневниците за покупки на длъжника и изпраща нови запорни съобщения, голяма част /над 90бр. касаещи МПС на длъжника/, касателно вземания на длъжника и движими вещи.

На 23.02.2023 година по делото постъпва изявление от НАП, във връзка с удостоверение по чл.191 ДОПК, с което се уведомява ЧСИ М., че размерът на публичните задължения на длъжника е достигнал до 908 143,30лв и по отношение на него са наложени обезпечителни мерки: запор върху търговска марка на длъжника, регистрирана в ПВ на Република България; запор върху 38 броя МПС и възбрана върху два недвижими имота за обезпечаване на вземане на държавата, което произтича от РА № Р- 22222519007494-091001/03.08.2020г., като изпълнението на задълженията по този РА е спряно, въз основа на решение от 03.09.2020г. на Директора на ОДОП при ЦУ на основание чл.153 ДОПК. В това писмо са посочени постановленията на публичния изпълнител, с които са наложени ограниченията на правната сфера на длъжника – запори и възбрани.

С това писмо НАП представя описаните в писмото актове на публичната администрация.

Във връзка с наложените запори върху МПС на длъжника по делото са постъпили многобройни писма от КАТ -ПП, с които съдебният изпълнител е уведомен, че описаните от него МПС имат наложени запори от съдебните органи.

На 09.03.2023 година ЧСИ съставя протокол, на основание чл.434 ГПК, с който констатира, че по делото е постъпила сума от 2 257,28лв. от длъжника „С.П.“ ООД, която разпределя както следва: т.1 такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 24,17лв.; т.2 – обикновени такси от 1 600лв.; т.3 ДДС – 328,83лв.; т.4- допълнителни разноски; т.5 за взискателя – 284,28лв.

На същата дата ЧСИ издава фактура на длъжника за сумата от 1 973лв.

Като основание за тази фактури са посочени такси, дължими по т.9,31,5,т.5 ТТРЗЧСИ, пропорцианална такса от 24,17лв. и „Спиди“ – 7,08лв.

Издадена е сметка от същата дата и преводно нареждане за сумата от 284,28лв. за извършен превод по сметка на адв. Д.Д..

4

На същата дата постъпва молба от длъжника за справка по делото и по още две дела.

На 14.03.2023 година ЧСИ изпраща по електронен път писмо до длъжника, съдържащо разбивка на дължимите суми по трите изпълнителни дела.

Съобразно това писмо дългът е в размер на 360лв. към първоначалния взискател, към държавата – 512 421,47лв.; обикновените такси са в общ размер на 1 244,40лв., а пропорционалната по т.26 ТТРЗЧСИ е от 13 634,15лв.

На 24.03.2023 година по делото постъпва възражение от длъжника, което по съдържанието си е идентично с настоящата жалба, което под №12781 и второто възражение от същата дата с вх.№12782, което се явява възражение срещу извършеното разпределение от ЧСИ.

В констативния протокол съдебният изпълнител изрично се е позовал на нормата на чл.434 ГПК съгласно която при образуване, движение и приключване на изпълнителното производство съдебният изпълнител се произнася с разпореждане, за което съставя протокол.

Предмет на обжалване е актът на ЧСИ, обективиран писмо, изпратено до длъжника на 14.03.2023 година, съобразно което съдебният изпълнител е възложил в тежест на длъжника заплащане на разноски общо в размер на 1 244,40лв., а пропорционалната по т.26 ТТРЗЧСИ е от 13 634,15лв, представляващ по същината си постановление за разноски.

ЧСИ удостоверява, че възражението на длъжника относно размера на дължимите разноски е оставено от него без уважение със съобщение от 28.04.2023 година и доколкото самият длъжник заявява, че ако възражението му е оставено без уважение, то същото да се счита жалба по смисъла на чл.435, ал.2, т.7 ГПК, съдът приема, че жалбата е постъпила в преклузивния срок по чл.436, ал.1 ГПК.