Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 179 от 13.07.2020, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 183/2020
Вид
Решение № 179
Подписан
13.07.2020
Състав
ИВАН ВАЛЕРИЕВ НИКИФОРСКИ, РЕНАТА ГЕОРГИЕВА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА, МАРИЯ ГЕОРГИЕВА АДЖЕМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127 · Семеен кодекс
  • чл.127 ал.2 · Семеен кодекс
  • чл. 59 · Семеен кодекс

Р Е Ш Е Н И Е №179 гр. ВРАЦА, 13.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател:РЕНАТА Г.

МИШОНОВА - ХАЛЬОВА

Членове:МАРИЯ АДЖЕМОВА мл.съдия:ИВАН

НИКИФОРСКИ в присъствието на секретаря Веселка Николова, като разгледа докладваното от мл. съдия Никифорски в.гр.дело N 183 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 8565/18.12.2019 година, подадена от адвокат С.Г., в качеството й на процесуален представител на В.К.Х. против Решение № 342 от 05.12.2019 година, постановено по гр.дело 989/2019 година по описа на Pайонен съд – гр. Бяла Слатина.

Иска се от въззивния съд да отмени атакуваното решение като неправилно и вместо него да бъде постановено ново,с което предявените от ищеца – въззивник искове с правно основание чл.127 ал.2 СК да бъдат уважени с произтичащите от това правни последици.В условията на евентуалност, ако съдът не сподели изложените съображения, се моли същият да оредели по - разширен режим на лични отношения, с оглед необходимостта от полагане на усилия за преодоляване на родителското отчуждение.

Срещу съдебният акт е депозирана и жалба, озаглавена въззивна, от В.С..Съдържанието на същата може да бъде разделена на три пункта.По отношение на първите два, имащи характер на искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските и допълване на същото е налице произнасяне от районния съд, който се е произнесъл по тези въпроси с допълнително решение № 34 / 09.03.2020 г. и определение № 154 / 09.03.2020 г.Тези съдебни актове не са атакувани от В.С. и са влезли в законна сила.В третият пункт от жалбата се изразяват съображения за несъответствие на присъдената от първостепенният съд издръжка с месечните доходи на въззивника – В.Х..Поради това и с оглед липсата на направено изрично искане за изменение на решението, касателно размера на присъдената от районния съд издръжка, на В.С. бе указано с определение № 292 / 15.05.2020 г. да направи уточнение обжалва ли решението на съда в тази му част.В предоставения от съда срок уточнение не бе направено, но в проведеното на 12.06.2020 г. открито съдебно заседание В.С. заяви, че не оспорва решението на районният съд в частта, касаеща размера на присъдената издръжка, на малолетното дете.

По изложените по - горе съображения настоящият съдебен състав не прие за разглеждане жалба вх. № 11206 / 27.12.2019 година, депозирана от В.С..

Твърди се във въззивна жалба вх.№ 8565/18.12.2019 година, подадена от адвокат С.Г., в качеството й на процесуален представител на В.К.Х., че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че последното е постановено при непълнота на доказателствата и нарушение на процесуалните норми, поради следното:

Посочва се, че съдът е анализирал подробно събраните по делото писмени и гласни доказателства, но е направил неправилни изводи относно родителските и възпитателските качества на майката-ответница.Неправилно е прието,че и двамата родители имат желание,капацитет и възможност да отглеждат малолетното дете.В случая, съдът е подценил заключението на съдебно- психологическата експертиза /СПЕ/ на детето К.

- с вещо лице В.Д.,която подробно е обосновала в заключението си наличието на синдром на родителско отчуждение /СРО/ на детето от бащата,като отчуждаващ родител е майката-ответница по делото.В тази насока са и социалните доклади по делото, от които е видно, че майката по никакъв начин не оказва съдействие за подобряване на отношенията между баща и детето, и не насърчава общуването помежду им. Напротив, тя пречи на осъществяване режима на лични отношения с него - при осъществяване на определените по това дело привременни мерки.От заключението на СПЕ се твърди, че е видно,че за психичното и емоционалното здраве на всяко едно дете е необходимо да има контакт и с двамата родители и с оглед пола на детето,липсата на контакт с бащата се отразява негативно върху детето. В тази връзка се твърди, че „Най-добрият интерес на детето” предполага извеждането му от средата на отчуждаващия го родител,водеща до развитие на СРО,тъй като този синдром съставлява тип „емоционална злоупотреба с огромни и дълбоки последици за детето”.

Твърди се на следващо място, че съдът не е отчел добрите жилищни и битови условия на въззивника,обстоятелството,че работи по трудов договор и има постоянни доходи, а ответницата е безработна.Твърди се също така, че в недостатъчна степен е отчетено и здравословното състояние на ответницата - в тази насока са представени писмени доказателства и има заключение на комплексна психолого-психиатрична експертиза, което е прието в последното съдебно заседание пред първия съд.

В заключение се аргументира тезата, че са събрани писмени и гласни доказателства,от които е видно,че въззивникът притежава по-добри родителски и възпитателски качества да отглежда и възпитавам детето, както и че в интерес на последното е именно Х. да упражнява родителските права по отношение на него.

Препис от въззивната жалба е бил връчен на възиваемата страна В.С., която е депозирала писмен отговор,в който се твърди, че обжалваното решение е правилно, в частта, в която упражняването на родителските права са възложени на майката,а подадената въззивна жалба е неоснователна и необоснована.Развиват се подробни съображения в тази насока. Претендират се разноски.

Във въззивното производство е изискан и приет като доказателство по делото актуален социален доклад от ДСП - гр.***.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт.При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Атакуваното решение на РС- гр.Бяла Слатина е валидно и допустимо.

В исковата молба ищеца твърди, че от връзката си с ответницата имат едно малолетно дете - К.. Поддържа, че през 2018г., поради влошаване на отношенията с ответницата е напуснал съвместно обитаваното жилище, след което са му създавани пречки да вижда детето и да контактува с него. Твърди, че майката не разполага с достатъчно средства за отглеждане на детето и не полага необходимите грижи.

Поради това, че двамата не могат да постигнат споразумение по чл.127,ал.1 от Семейния кодекс, за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника В.С.С., с който оспорва предявения иск. Твърди, че изцяло сама полага необходимите грижи за детето и ищецът не се е интересувал от същото, респективно не е имал желанието да се грижи за него. Поддържа, че контактите между ищеца и детето не са ограничавани, освен когато са създавали стрес за детето. Посочва, че ищецът е оказвал финансова подкрепа, но не разполага с възможността да полага останалите необходими грижи за детето. Поддържа, че на тази възраст детето има нужда от своята майка. Твърди, че ищецът злоупотребява с алкохол, което се отразява негативно на детето. Поддържа, че ищецът следва да заплаща издръжка за детето.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното и в настоящото производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Детето К. В. Х., ЕГН **********, е родено на *** год. от майка В.С.С. и баща В.К.Х., видно от представеното по делото писмени доказателства.

Не е налице спор между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че родителите на детето са живеели на съпружески начала в гр.***, от което съжителство се родило детето К. В. Х.. Майката и бащата се разделили в началото на 2018 г., като след раздялата на родителите, за К. се полагат грижи основно от майката.

По делото са събрани доказателства за доходите на родителите на детето.

Бащата е представил у-ние изх.№ 503/20.11.2018г. изд.от РС- ***/л.176 от делото/ удостоверяващо, че за периода м. ноември 2017г. до м.октомври 2018г. има нетно трудово възнаграждение в общ размер от 34343.97 лв. Представил е характеристика от местоработата си/л.174 от делото/, в която е посочен като отговорен и трудолюбив човек, не допуска използване на служебното си положение с цел лично облагодетелстване, както и нерегламентирани контакти.

Майката е безработна, с регистрация в ДБТ *** с право на обезщетение.

Подпомага се от ДСП *** на осн. Чл.7 ал.1 ЗСПС.

Ищецът е представил медицински документи от ЦПЗ Враца, МБАЛНП „***“, гр. ***, УМБАЛ „Александровска“ ЕАД *** и ТЕЛК с информация относно провеждано лечение на В.С.С., кога и с каква диагноза, както и с копия от съответните епикризи и история на заболяването.

За изясняване на обстоятелствата по делото пред *** съд - гр. Бяла Слатина са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетели.

Като свидетели на ищеца са разпитани: К.Ц.М. и Д.К.К./без родство със страните/.

В показанията си свидетелят К.Ц.М. заявява, че познава страните, с които са съседи в гр. ***, като живее под техния апартамент, който е собственост на ищеца. Двамата живеели в този апартамент заедно с детето до преди два месеца.

Детето е в първи или втори клас.

Точната причина за раздялата им свидетелят не знае, но започнали неприятни скандали помежду им. Той не е очевидец на скандалите, но ги чувал често да се карат. Предполага, че детето също е било в апартамента, тъй като го е чувал да плаче по време на скандалите. Не се е интересувал по какъв повод са скандалите.

И двамата родители се грижили за детето. Откакто се разделили, детето вече не живее в апартаментна, а е с майка си на друго място. Свидетелят посочва, че след раздялата на родителите не е виждал детето в апартамента на бащата.Твърди, че познава по –добре ищеца и го намира за нормален човек, който се грижил доста добре за семейството си. Всяка сутрин карал детето на училище, а и преди това на детска градина, виждал го да носи и покупки от магазина.

Ответницата и ищецът се събрали заедно от около 1-3 години преди раждането на детето, като от този момент до сега ответницата работила в Община ***, за около година.

Свидетелят заявява, че ищецът му е споделял, че след раздялата с ответницата, тя не му дава да вижда детето. Детето учи в у-ще „***“, което се намира на около 50 метра от работата на ищеца. Няколко пъти е виждал ищеца в училището, защото свидетелят ходи да взима внук си.

Свидетелят сподели, че в грижите за детето ищецът би могъл да разчита на своята сестра, която не е семейна. Доколкото знае майката на ищеца също е жива и би могла да помага в грижите за детето. Смята, че ищецът е финансово обезпечен и има качества да се грижи за детето и може да разчита на близки, които да помагат в грижи за детето.

Свидетелят заявява, че е имало случаи, в които ищецът да е изхвърлял тигана с мазнина върху изолацията, да си хвърля цигарите през терасата и да слуша висока музика. Свидетелят е коментирал тези случаи с ответницата, като след това ищецът е преустановявал тези си действия.

В последната година ищецът по - рядко е водил детето на училище по причини, че той го чака в колата пред входа, а ответницата го води на училище.

След раздялата между двамата ищецът напуснал собственото си жилище, а в същото останали да живеят ответницата и детето. В този период се чували шумове и блъскане в случаите, в които ищецът посещавал апартамента. Имало е случаи, в които на ищеца не му е бил отключван апартамента от страна на ответницата.

Доколкото знае, ответницата преди време боледувала, нямало я известно време, но свидетелят не знае къде е била и какво е правила. През този период по негово мнение ищецът бил с нея.

Другият свидетел Д.К.К.заявява, че преди около девет години страните заживели заедно. От съжителството имат родено дете, което е на 7-8 години.

Преди да се разделят, те живеели в апартамента на Х. ***. Докато живеели заедно и двамата се грижели за детето. Имало е случаи, в които ищецът и сам се е грижел за детето. Споделял е пред свидетеля, че и в момента се притеснява за детето.