Определение № 2776 от 03.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2776 гр. София, 03.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Дечев

Членове:

Петър Стоицев

Десислава П. Генова като разгледа докладваното от Десислава П. Генова Въззивно частно наказателно дело № 20251100605502 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.249, ал.3, вр.чл.248, ал.1, т.3 НПК, във връзка с глава XXII от НПК.

Образувано е по частен протест, подаден от прокурор от Софийска районна прокуратура (СРП) против определение от проведено разпоредително заседание на 17.06.2025 г., по н.о.х.д № 489/2025 г. на Софийски районен съд(СРС), Наказателно отделение (НО), 102 състав, в частта с която съдът е прекратил на осн.чл.249, ал.1, вр.чл.248, ал.1, т.3 НПК съдебното производство поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

В протеста представителят на държавното обвинение счита, че по отношение на постановлението за привличане на обвиняем не е налице нарушение, а изрично изискване за посочването на осъжданията, които да квалифицират деянието като опасен рецидив няма. В допълнение излага становище, че непосочването на легалната дефиниция дословно непосредствено преди посочване на конкретно осъждане като факт от обективната действителност, по никакъв начин не води до пречка обвиняемото лице да разбере в какво е обвинено. По отношение на обвинителния акт посочва, че всяко едно от осъжданията, които квалифицират престъплението, като извършено при условието на чл.29, ал.1, б."А" НК е посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт и липсата на повторението им в диспозитива не прави обвинението неясно или противоречиво. Поради това прокурорът от СРП моли въззивния съд да отмени протестираното определение на СРС като неправилно поради противоречие с процесуалния и материалния закон.

Софийски градски съд, като взе предвид частния протест, материалите по делото и атакуваното определение на СРС, намира за установено следното:

Производството пред СРС е образувано по внесен от СРП обвинителен акт срещу Д.

1

И. Р., ЕГН: ********** за това, че на 05.01.2023 г. около 18.00 ч. в гр. София, в търговски обект на дружество „Гото“ ЕООД, находящ се в търговски център „Дъ Мол“, бул.

„Цариградско шосе“ № 115 З, е отнел чужда движима вещ – 1 бр. златен пръстен от розово злато, инкрустиран с диамант, с тегло 2,39 гр. и нетна стойност 1850 лв, собственост на дружество „Гото“ ЕООД, от владението на С.С.Г., без нейното съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като престъплението е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б. „А“ НК, след като е осъждан с Присъда по НОХД № 4515/2020 г. по описа на СРС за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б. „А“ НК, с наказание „Лишаване от свобода“ в размер на „две години“ – престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б. „А“ НК.

С Разпореждане № 6709 от 26.05.2025 г. на съдията докладчик по делото, същото е било насрочено за разпоредително заседание на 17.06.2025 г. С определение от проведено разпоредително заседание на 17.06.2025 г. по н.о.х.д. № 489/2025 г. на СРС, НО, 102 състав съдът е прекратил на осн.чл.249, ал.1, вр.чл.248, ал.1, т.3 НПК съдебното производство поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Основният мотив на първоинстанционният съд е бил, че не били посочени в постановлението за привличане на обвиняем, както и в обстоятелствената, така и в диспозитивната част на обвинителния акт осъжданията, които квалифицират престъплението като извършено при условията на „опасен рецидив“. Освен това според районния съд липсата на словесно изразяване на хипотезата на опасния рецидив както е описан в самата разпоредба на чл. 29, ал. 1, б. „А“ НК е довело до ограничаване правата на обвиняемия. Според районният съд това прави неясно обвинението и съответно нарушава правото на защита на обвиняемия.

Това определение е предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Съдебният състав, след като се запозна с подадения частен протест и като извърши преценка, установи, че същият е депозиран в законоустановения срок от постановяване на определението на СРС, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка страна, поради което е и процесуално допустим. Разгледан по същество, частният протест е основателен.

Настоящата съдебна инстанция намира, че обвинението е формулирано от СРП по начин, по който предметът на доказване е ясно и непротиворечиво очертан. Въззивният съд споделя възраженията на прокурора, че изискванията, предвидени в чл.219, ал.3 НПК, на които следва да отговаря всяко постановление за привличане на обвиняем, не са били нарушени и че деянието, за което се привлича подсъдимият Д. И. Р. и правната му квалификация са били описани достатъчно ясно и точно, както и че непосочването на легалната дефиниция дословно непосредствено преди посочване на конкретно осъждане като факт от обективната действителност, по никакъв начин не води до пречка обвиняемото лице да разбере в какво е обвинено.

2

На следващо място, внимателният преглед на внесения в СРС обвинителен акт срещу подсъдимия Д. И. Р. сочи, че при изготвянето му са спазени всички изисквания на процесуалния закон, визирани в разпоредбата на чл. 246, ал. 1 НПК. Не са допуснати съществени нарушения, съобразно чл. 249, ал. 4 НПК и Тълкувателно решение № 2/2002 г. от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 Г., ОСНК на ВКС, относно наличните реквизити на обвинителния акт, от гледна точка на преценката за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Основната процесуална функция на обвинителния акт е да очертае по недвусмислен начин престъплението, в което се обвинява лицето, с всички негови обективни и субективни признаци, съобразно приетата правна квалификация и тяхната максимална конкретизация, а тази на неговата обстоятелствена част - да се опише престъплението, начинът, времето и мястото на извършването му, както и другите обстоятелства, визирани в чл. 246, ал. 2 НПК.

Въззивната съдебна инстанция не установи да е налице противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и неговата заключителна част, тъй като са посочени всички елементи от състава на престъплението, в чието извършване е бил обвинен подсъдимия. Те са описани разбираемо и словесно и цифрово, като не счита, че следва да се опишe наличието на опасния рецидив словесно в диспозитива, така като той е описан в разпоредбата на чл. 29, ал. 1, б.„А“ НК, напротив – това би било напълно излишно. В заключение може да се каже, че написан по този начин обвинителния акт дава достатъчно ясна и непротиворечива представа какво е обвинението и съответно подсъдимият може да осъществи пълноценно правото си на защита.

В обобщение на изнесените съображения се налага извод, че протестираното определение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 345, ал.1, вр. чл.249, ал.3, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК, Софийски градски съд., IV въззивен наказателен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от разпоредително заседание на 17.06.2025 г., по н.о.х.д № 489/2025 г. на СРС, НО, 102 състав, с което съдът е прекратил на осн.чл.249, ал.1, вр.чл.248, ал.1, т.3 НПК съдебното производство поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

ВРЪЩА делото на СРС на същия състав за продължаване производството по него.

Определението не подлежи на обжалване или протест

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4