Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260055 от 13.10.2020, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 34/2020
Вид
Решение № 260055
Подписан
13.10.2020
В сила
05.07.2022
Състав
МАРИЯ МИНЧЕВА ВЕЛКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 167, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11 · Закон за общинската собственост
  • чл.3, ал.3 · Закон за пътищата
  • чл.5 · Закон за пътищата

Р Е Ш

Е Н И Е

N 260055 гр.Русе, 13.10.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в публичното заседание на първи октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА при секретаря Иванка Венкова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА гражданско дело N34 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт с правно основание чл.49 от ЗЗД.

Ищцата А.Я.П. твърди, че

09.12.2019 г. около 16:30- 17:00 часа в гр.Русе, на територията на община Русе, придвижвайки се пеша от пл.“ Св. Т.“ по ул.“ М.“ в посока ул.“ П.Д. П.“, ходейки по левия тротоар, попаднала на участък на тротоара в района на №**, бл.“*.“ с разбити, неукрепени и липсващи плочки, спънала се, изгубила равновесие и паднала по лице, при което силно ударила главата си. Причина за падането й бил разбития, покрит с неукрепени и липсващи плочки участък от пътно платно, част от което бил тротоара на улицата, по която вървяла. Въпреки, че била с удобни и подходящи за сезона обувки и облекло, поради разбитото пътно покритие, паднала и в резултат на това получила сериозни телесни увреждания. Участъкът не бил обезопасен и не очаквала, че пресичането й оттам крие риск. При падането почувствала остра болка в главата.

Не могла сама да се изправи. Помощ да стане от земята й оказала придвижващата се с нея А. Б.. След падането била в несвяст, неориентирана. Постояла около 20 минути в седнало положение и с помощта на Балевска се придвижила до дома си, където промили кръвта и Б. й помогнала да си легне. На следващата сутрин Б. й звъняла по телефона и след като не получила отговор, я посетила в дома й, където я намерила объркана, с виене на свят, силно главоболие. Като видяла състоянието й, Б. я закарала в УМБАЛ „Канев“-Русе. В болничното заведение било констатирано, че е в увредено общо състояние, объркана за време и място и с болка в главата. След компютърно томографско изследване на главен мозък на 10.12.2019 г. бил диагностициран остър субдурален хематом с размер до 9 мм в аксиален план. Незабавно било престъпено към медикаментозно животоспасяващо лечение под активно наблюдение. Болката не намалявала, а състоянието й не се подобрявало от медикаментите. Това наложило извършване на множество томографски изследвания, при които било констатирано разсейване на хематома и оперативна намеса. На 20.12.2019 г. й била направена сложна оперативна интервенция с отваряне на черепа за отстраняване на хематома- краниектомия регио фронто-темпоралис декстра евакуацио хематома субдуралис акутис декстра.

Постоперативното болнично лечение продължило с активно наблюдение и проследяване на главния мозък с томографски изследвания. На 27.12.2019 г. била изписана като й било предписано домашно амбулаторно лечение, назначен хигиенно двигателен режим и прием на противоепилептични медикаменти за период от шест месеца. Въпреки спазването на медицинските предписания, болките й не намалявали. Получената вследствие на инцидента животозастрашаваща увреда й причинили болки и страдания със значителен интензитет в първия месец, а лечебно- възстановителния процес продължавал и до момента като прогнозите били неблагоприятни. Уврежданията на главния мозък я поставили за дълъг период в състояние, налагащо щадящ постелен режим, като за задоволяване на елементарните хигиенни и най- обикновени потребности / хранене, хигиенно обслужване/, се нуждаела от чужда помощ. В първите седмици след инцидента се придвижвала с инвалидна количка, а по- късно с придружител. През първия месец изпитвала непрестанни болки в главата, не можела да спи, да се отпусне, а когато заспяла сънувала кошмари. Изпитвала дискомфорт при елементарни движения, при гледане на телевизия, четене, при минимално физическо усилие- дейности, присъщи за всеки трудоспособен човек.

Нарушена за дълго била фината моторика на ръцете. Получените травми довели до общо постоянно увреждане на здравословното й състояние, налагащо постоянен прием на медикаменти. Изпитвала в продължение на месеци пристъпи на силна болка в главата, световъртеж, нестабилност, водещи до загуба на ориентация, което влошило качеството й на живот. Променила се емоционалната й стабилност. При най- малко умствено или физическо натоварване получавала главоболие, не се чувствала стабилна и здрава, така както била преди инцидента. Получила емоционални травми- появили се симптоми на тревожност, потиснато настроение, липса на апетит, сънливост, промени в настроението, преминаващи от апатия до безпричинна агресия. От жена с активен живот и множество социални контакти, всеотдайна майка, в добра физическа форма и самочувствие станала неуварена и апатична. Преди 09.12.2019 г. водела деен живот - поддържала в изряден вид дома си, срещала се с приятели, посещавала постановки, ходела на кино, посрещала с радост дъщеря си, която била студентка в Б., подготвяла й изненада, посещавала я в Румъния, обичала на шие гоблени. След произшествието невъзможността сама да се справя с елементарните потребности я променили коренно. Чувствала се в тежест на детето си, безполезна и безпомощна, преустановила срещите с приятели.

Болките и многобройните изследвания се отразили негативно на самочувствието й, на външния й вид. Станала притеснителна, тревожна, с понижено самочувствие, срамувала се от белега, останал на главата й и непрекъснато го прикривала с бритон. Усещането за непълноценност я разстройвало. Освен физическите болки, преживяла психически срив и негативна промяна в поведението- станала страдащ и апатичен човек. Изпитвала срам от срещите с познати и приятели, тъй като не искала да я виждат в безпомощното състояние, в което била преведена. Преустановила заниманията си и интересите си, свързани със спорт и ръкоделие. Страхувала се, когато излизала навън. До момента не била възстановена и продължавала да има болки в главата, да получава пристъпи на гадене и немощ. Ответната община следвала да обезщети причинените й неимуществени вреди, тъй като не предприела необходимите мерки за поддържане на настилката на тротоара. Отговорността на ответника се обуславяло от неизпълнение на задълженията, визирани в чл.31 от ЗП, чл.3, ал.3 във вр.чл.5 от ЗП, както и чл.11 от ЗОС. По силата по горепосочените правни норми ремонтът и поддържането на общинските пътища следвало да се осъществява от общината. Неизпълнението на задълженията за поддържане на уличната мрежа, обуславяло ангажиране на отговорността на ответника за претърпените от нея вреди, чийто справедлив размер възлизал на 60 000 лв. Претендира, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживените болки и страдания в резултат на телесните уреждания, получени на 09.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта до окончателното плащане. Претендира и направените разноски.

Ответникът Община Русе оспорва основателността на предявеният иск по съображенията, изложени в отговора. Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения- наличието на телесни увреждания и свързаните с това болки и страдания, както и начина на получаването им. Твърди, че не е налице бездействие от страна на общината, тъй като същата сключила договор от 15.09.2017 г. по реда на ЗОП -ДЗЗД „С. П.“, ЕИК ********* като в предмета на поръчката влизал и ремонт на процесната улица. Оспорва претенцията и по размер с доводи, че същият противоречи на принципа за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД. Прави възражение за съпричиняване по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД като се твърди, че ищцата не проявила необходимото внимание за безопасното си придвижване, не била с подходящи за сезона обувки и не потърсила незабавно медицинска помощ.

Третите лица- помагачи на страната на ответника „Автомагистрали-

Черно море“ АД-Ш. и „П.“ ЕООД-София – съдружници в ДЗЗД „С. П.“ оспорват основателността на иска. Твърди се, че са изпълнили задълженията си, произтичащи от договора След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 09.12.2019 г. след обяд в гр.Русе А.Я.П. се движила заедно с А. В. Б. по ул.“М.“ в посока ул.“П.Д.П.“. В участъка зад операта улицата била еднопосочна, с много паркирани автомобили като двете вървели бавно по тротоара и разговаряли. Я. била със зимни боти с равна подметка. При движението си приближили участък от тротоара с изронени плочки, но поради невъзможност да се движат по платното, предприели преминаване през този участък с уронените плочки. Изведнъж А.П. се спънала или изкривила крак и паднала пред Б.по лице. А. Б. се навела, изправила я и видяла, че над края на веждата има кръв. Попитала я дали я боли, но Я. не й отговорила, гледала изненадано и питала къде се намират. Б. завела Я. в дома й, обработила раната като в участъка под косата тя била по- дълбока и я сложила да си легне. А.Я. споделила, че я боли главата, но не искала да се обаждат на дъщеря й, която била студентка в Букурещ, Румъния. На следващият ден А. Б. се опитала да се свържи по телефона с А.П., но след като не успяла, я посетила в дома й, където я намерила объркана, дезориентирана, със силно главоболие, виене на свят. Това наложило да бъде откарана незабавно в болнично заведение, където констаттирали увреденото й състояние и била приета на лечение.

В резултат на падането А.П. получила следните увреждания: Подостър кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в областта на дясната голямомозъчна химисфера, което наложило болнично лечение и извършването на оперативна интервенция за отстраняване на колекцията от кръв.

Увреждането се квалифицира по медикобиологичен признак: Разстройство на здравето, временно опасно за живота.

В болничното заведение на ищцата били направени множество изследвания като първоначално било проведено медикаментозно лечение- с лекарствени препарата, подобряващи мозъчната дейност, противогърчови средства, антипхипертензивни средства, противоотночни средства, електролити, противосъсирващи. Поради липса на подобряване било проведено оперативно лечение. Престоят на ищцата в болничното заведение е продължил 17 дни- от 10.12.2019 г. до 27.12.2019 г. След изписването от болницата лечението било в рамките на нормалния възстановителен период при такива травми и лечение, без наличие на усложнения.

Непосредствено след травмата ищцата имала болки в главата, дезориентирана, нарушено равновесие, повръщане. След проведеното оперативно лечение същата е била на постелен режим, нуждаела се е от чужда помощ, имала главоболие като в период от шест месеца имала притъпи на главоболие и нестабилност, от болките не можела да спи, изпитвала ужас от превръзката на главата.

Нормалният възстановител период бил около шест месеца, през които ищцата е била на постелен режим, изпитвала болки и страдания, главоболие и нарушено равновесие. След изписването е преминала през адаптивен период за възстановяване на нормалното си движение, не можела да извършва трудова дейност, не искала да излиза и да контактува с други хора, изпитвала неудобство от белега от раната и по тази причина започнала да си пазарува само вечер. Била отчаяна и често плачела. Ищцата имала периодични оплаквания от главоболие, нестабилност при физическо и психическо пренапрежение, преохлаждане, прегряване, преумора. Липсата на костна пластика на мястото на оперативната интервенция оставяла мозъка незащитен дори и при леки травми и това определя необходимостта тази част от главата да се пози от удари и неволни травми, от охлаждане и прегряване. Увреждането на костта можело да бъде възстановено само оперативно, тъй като анатомичното нарушение на костната част от черепа е невъзстановимо.

При ищцата бил налице белег от оперативната интервенция в окосмената част на главата вдясно и пигментации в дясно на челото, които не могат да се квалифицират като загрозяване.

А.П. била весела, лъчезарна, дейна жена, добра домакиня, грижовна майка, занимавала се с ръкоделие- шиела гоблени, спортувала, но след инцидента се променила- не искала да излиза, да общува, изпитвала притеснения, имала кошмари. До момента приемала медикаменти и се възстановявала от травмите.