Определение № 652 от 23.03.2026, Районен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 652 гр. Враца, 23.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Н. Петров като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело № 20251420103837 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от "Т.В." ЕАД, гр. Враца, ЕИК ***********, против А. Г. М., ЕГН **********, с посочен в исковата молба адрес: гр. В., ж. к. Д., бл. О. № ....................

Исковата молба е с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК и с нея се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 241,42 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2020 год. до 30.06.2020 год. и сумата от 98,27 лева - обезщетение за забавено плащане, считано от падежа на всяко отделно плащане до предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 31.07.2020 год. - 11.04.2025 год., ведно със законната лихва върху главницата от 241,42 лева, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Ответницата не е намерена на посочения по делото адрес за връчване на препис от исковата молба, поради което е извършена служебна справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 год., от която се установява, че настоящият адрес на ответницата А. Г. М. е в с. Д., О. Р., ул. "Б. С." № ...., а постоянния адрес на страната е в гр. С., бул. "Ц. Б. III" № .........

Твърденията в исковата молба и приложенията към нея аргументират извода, че се касае за потребителски спор, свързан с качеството на ответника като страна по облигационно отношение с потребителски характер във връзка с доставка на топлинна енергия до топлоснабден имот в град В.. Единствено основанието, от което произтичат отношенията между страните (в случая потребителски/о договор/правоотношение) е от значение за качеството потребител на едно физическо лице (Определение № 188/16.01.2020г. по ч.т.д.2502/2019г. на ВКС, ІІт.о.).

1

Преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието "потребител" в § 13, т. 1 ЗЗПотр, или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони, когато са приложими по съответния правен спор – например § 1, т. 20 от Закона за кредитите на недвижими имоти на потребители, в чл. 9, ал. 3 от Закона за потребителския кредит, § 1, т. 41б, б. "а" от Закона за енергетиката и др., както и релевантните разпоредби в актовете на правото на Европейския съюз. Посоченото общо определение на понятието "потребител" отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗПотр вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗПотр понятие "потребител" се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. "б" от Директива 93/12 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което, като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е потребител е даден в редица решения на Съда на Европейския съюз.

Според него потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката дали са налице тези отличителни качества на физическото лице – съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец. За да установи дали се касае за потребителски договор, съдът трябва да прецени характера и целта на сключения договор, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства. При извод, че при сключването на договор с търговец физическото лице е действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият правен спор следва да се разгледа по реда на общия исков ред за гражданските дела, в какъвто смисъл е чл. 113 ГПК. При спор, възникнал от потребителски договор, включително тогава, когато в същината на спора лежи въпросът дали този договор е действителен, дали е породил правни последици и дали между страните е налице облигационно отношение по него, следва да се приложат не само транспонираните в националното законодателство специални материалноправни норми, гарантиращи по-силна и ефективна защита на правата и интересите на потребителите, но и да се съблюдават заложените основни принципи и цели в първичното право на Европейския съюз (чл. 4, §2, б. "е", чл. 12, 114 и 169 ДФЕС и чл. 38 от Хартата на основните права на ЕС), както и директно приложимите норми от европейски регламенти, установяващи различни мерки за защита на потребителите (арг. от Тълкувателно решение № 3/2019 г. по тълк. дело № 3/2019 г. на Върховния касационен съд, ОСГТК).

Ответницата А. Г. М. има качеството на потребител на предоставяните от ищеца услуги по смисъла на §13, т. 1 ЗЗПотр, съответно ищецът има качеството на търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗПотр. Предвид обстоятелството, че в конкретния случай се твърди физическото 2 лице да ползва услуга, която не е установено да е предназначена за извършване от него на търговска или професионална дейност, то приложение намира и нормата на чл. 113 ГПК (така Определение № 44/07.02.2022г. по ч.т.д. № 83/2022г. на ВКС, І т.о.), включително установената с нея местна подсъдност на спора. Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Така определената местна подсъдност е задължителна и за нея съдът следи и служебно до първото по делото заседание – чл. 119, ал. 3 ГПК.

Поради тези причини настоящото производство пред С. р. с. следва да бъде прекратено, а делото да се изпрати на компетентния да го разгледа Р. с. - В., тъй като настоящият адрес на ответницата е в с. Д., Община Р., което населено място попада в съдебния район на Районен съд - В..

Водим от горното и на основание чл. 119, ал. 3, вр. чл. 113 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3837/2025 год. по описа на Районен съд - В..

ИЗПРАЩА гр. дело № 3837/2025 год. по описа на Районен съд - В. по подсъдност на Районен съд - В..

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В. в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението на основание чл. 7, ал. 2 ГПК да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

3