Решение № 41 от 02.07.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Варна , 01.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Милен П. Славов

Мария Кр. Маринова

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20213000500220 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, гр.

София, представлявано от адв. Ст. Р., против решение № 260008/12.01.2021г., поправено с решение № 260039/23.02.21г., постановени по т.д. № 618 по описа за 2020г. на Окръжен съдВарна, в частите му, с които същото е осъдено да заплати на СН. Н. СТ. от с. Блъсково, обл.

Варна сумата от 40 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат й Р.И.А. починал на 16.10.15г., вследствие на ПТП от 09.10.15г., причинено от Ч.И.А. при управление на л.а. „Мерцедес“, с ДК № В9600НК, за което водачът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 464/16г. на ШОС, ведно със законната лихва върху тази сума от 19.05.17г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, и дружеството е осъдено да заплати таксите и разноските по делото. Счита се, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и се претендира неговата отмяна изцяло и отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Основното наведено съображение от въззивника е липсата на установена по делото трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и пострадалия й брат Р.А., както и естеството и продължителността на търпените от ищцата болки и страдания. Поради това се счита, че материалният закон не е приложен съобразно указанията, дадени с ТР № 1/21.06.18г. по т.д. № 1/16г. на ОСНГТК на ВКС. Счита се, че съдът неправилно е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като 1 същите са заинтересовани от изхода на спора в полза на ищцата поради родствената си връзка с нея, както и поради факта, че майка й също е ищец по дело срещу застрахователното дружество за присъждане на обезщетение на вредите от смъртта на сина й Р.А.. Добавено е, че искове против дружеството са били предявени и от децата на загиналия, по които са били присъдени обезщетения. Претендира се обжалваното решение да бъде отменено изцяло, а предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, ведно с присъждане на разноските по делото.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна СН. Н. СТ. чрез адв. Н. М., с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че по делото е установено, че между ищцата и загиналия й брат е съществувалата силна привързаност, тясна и дълбока емоционална връзка и настъпилата смърт е причинила на ищцата морални болки и страдания. Сочи се в тази връзка, че първоинстанционният съд изцяло е съобразил указанията, дадени с цитираното ТР № 1/21.06.18г. по т.д. № 1/16г. на ОСНГТК на ВКС. Излага се, че съдът следва да кредитира показанията на свидетелите, които имат непосредствени впечатления за негативните преживявания на ищцата, вследствие смъртта на нейния брат. Изложени са и съображения, които не отговарят на оплакванията на въззивника, свързани с приложимостта на нормата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101/18г. в сила от 07.12.18г./. Неотносими се считат аргументите на въззивника за неоснователност на претенцията на ищцата, свързани с наличието на други претенции от други лица против същия застраховател, произтичащи от същото застрахователно събитие. Претендира се въззивната жалба да се остави без уважение, ведно с присъждане на разноските по делото.

С молба от 29.06.21г. въззиваемата страна чрез процесуалния си представител е заявила, че поддържа съображенията си за неоснователност на въззивната жалба, изложени в отговора на исковата молба, претендира нейното отхвърляне и присъждане на разноските по делото. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частите му, с които е отхвърлен иска на СН. Н. СТ. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 40 000 лв. до претендирания размер от 100 000 лв. и за присъждане на законната лихва върху главницата за периода от 09.10.15г. до 19.05.17г.

За да се произнесе съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на подадената на 19.05.20г. искова молба от СН. Н. СТ. от гр. Девня против ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., изразяващи се в преживени тъга и депресия от причинената смърт на брат й Р.И.А. починал на 16.10.15г., вследствие на ПТП от 09.10.15г., причинено от Ч.И.А. при управление на л.а. „Мерцедес“, с 2

ДК № В9600НК, за което водачът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 464/16г. на ШОС, ведно със законната лихва върху тази сума от 09.10.15г. до окончателното й изплащане. В исковата молба е било изложено, че на 09.10.15г. Р.И.А. се е возил на задната лява седалка в посочения автомобил, при управлението на който е предизвикано ПТП от неговия водач. Вследствие на катастрофата Р. е бил тежко ранен, изпаднал в безсъзнание, бил неадекватен и от ушите и носа му течала кръв. Бил приет в ОИЛ при МБАЛ-Шумен, където въпреки проведеното лечение е починал на 16.10.15г. вследствие на получените травматични увреждания. Отговорността на водача на автомобила е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество с период на действие на застраховката от 20.12.14г. до 20.12.15г. Отношенията между ищцата и нейният брат били много топли и близки, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа, уважение. Имали силно изградена емоционална връзка. Цял живот са живели в един дом, израснали заедно, споделяли едно домакинство, радост и тревоги.

Имали общи приятели и излизали често в една компания. Подкрепяли се взаимно като си разменяли съвети за всичко, което им се случва. Помагали си в трудните моменти, вкл. и финансово. Всичко това изградило трайна и дълбока емоционална и душевна връзка между ищцата и нейният брат Р. Вследствие на неговата смърт ищцата изпаднала в тежка депресия, станала е затворена и неконтактна, постоянно плачела и тъгувала за брат си. Въпреки изминалия период от датата на смъртта, мъката и болката за ищцата са нестихващи и тя много често посещава неговия гроб и говори за него. Животът на ищцата коренно се променил и никога той няма да бъде същият, тъй като тя е загубила най-близката опора в живота си.

В депозирания от ответното застрахователно дружество отговор на исковата молба е потвърдена валидността на застрахователното правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица BG22114003123371, сключена за л.а.

„Мерцедес“, с ДК № В9600НК и с период на действие от 20.12.14г. до 20.12.15г. Искът обаче е оспорен, тъй като не са били налице предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на ищцата, указани в ТР № 1/16г. от 21.06.18г. на ОСНГТК на ВКС - наличието на изключително близка връзка между ищцата и нейният брат, надхвърляща представите за обичайните взаимоотношения между брат и сестра. Това, че двамата са си помагали и уважавали, не е израз на такава изключително дълбока емоционална връзка, за която да се приложи изключението, предвидено за лица, имащи право на обезщетение за вреди съгласно цитираното ТР. Релевирано е и възражение за съпричиняване на вредите като се твърди, че загиналият към момента на настъпване на ПТП не е бил поставил обезопасителен колан. Оспорен е и предявеният размер на обезщетението. Релевирано е било и възражение за изтекла кратка погасителна давност за претендираните лихви.

В допълнителната искова молба и в допълнителния отговор на същата страните са поддържали релевираните твърдения, оспорвания и възражения.

С оглед релевираните от ищцата твърдения и отправеното до съда искане за 3 осъждане на застрахователя на делинквента да заплати обезщетение за претърпените от същата неимуществени вреди от смъртта на нейния брат, настъпила на 16.10.15г., вследствие на нанесените му травматични увреждания при ПТП от 09.10.15г. и въз основа на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен при действието на КЗ /отм./, то правната квалификация на иска е по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.

Това е така, защото договорът за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е сключен при действието на отменения КЗ и няма данни страните да са уговорили друго след влизането в сила на новия КЗ – по арг. от § 22 ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г.

С определение № 260735/21.10.20г. съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните факти: че с влязла в сила присъда № 7/16.02.17г. по НОХД № 464/16г. на ШОС водачът на л.а. „Мерцедес“, с ДК № В9600НК Ч.И.А. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК, за това, че на 09.10.15г. по път І-2 в Шуменска област на км 146+207 е нарушил конкретни правила за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на Р.И.А. /копие от присъдата е на л. 6-7/; наличието на застрахователното правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество по полица BG22114003123371, сключена за л.а.

„Мерцедес“, с ДК № В9600НК и с период на действие от 20.12.14г. до 20.12.15г. /видно и от справката, извършена в ГФ и приложена на л. 11/.

При това положение е налице хипотезата на чл. 300 от ГПК и настоящият граждански съд следва да приеме въз основа на влязлата в сила присъда на наказателния съд, че е извършено виновно и противоправно деяние от Ч.И.А. на 09.10.15г., състоящо се в нарушение на правилата за движение при управление на МПС, при което са нанесени описаните телесни увреждания на Р.И.А. вследствие на които увреждания е настъпила на 16.10.15г. неговата смърт /препис-извлечение от акта му за смърт е на л. 5/. Престъплението, за което подсъдимият е бил осъден, квалифицирано по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, е резултатно – при управление на ППС и нарушаване на правилата за движение е причинена по непредпазливост смъртта на другиго.

Видно от удостоверение за родствени връзки на л. 10, че ищцата е сестра на починалия Р.И.А. който е имал и еднокръвен брат – С. и еднокръвна сестра – С.

Пред първоинстанционния съд е изслушано заключението на съдебно-медицинската и автотехническа експертиза, от което се установява, че процесното ПТП е настъпило на 09.10.2015г. около 15.30ч. на път I-2 в посока от гр.Варна към гр.Нови пазар, в светлата част на денонощието, по време на дъжд. Механизмът на настъпване на ПТП е установен от вещото лице по следния начин: след с. Белоградец автомобилът навлязъл в локва на пътното платно, водачът натиснал спирачка, загубил контрол над управлението, автомобилът се занесъл, задната част се отклонила в посока на движението, а предната част вдясно.

4

Автомобилът излязъл извън пътното платно, минал през банкета, канавката и се ударил под ъгъл 40 ° в крайпътно дърво, като ударът е в задната лява част в зоната на левия калник деформация. Починалият е седял на задна лява седалка по време на ПТП, ударът в части от купето е в дясна слепоочна област на главата и в дясна гръдна половина, които биха могли да бъдат от съприкосновение с облегалката на предна дясна седалка. При откъсване на предно ляво колело и отклоняване на автомобила в посока надясно, тялото запазва посоката на движение и полита напред и надясно, след което се връща на задната седалка, след удара в дървото тялото вследствие на удара се премества в посоката на удара и отново се удря в зоната на предна дясна седалка. Тялото се е движило странично спрямо предницата на автомобила и направо спрямо посоката на движение на автомобила. Обезопасителният колан служи за ограничаване движението на тялото в посока напред. В посока настрани коланът неефективно ограничава движението на пътника - не е предвиден за предпазване при странично движение на тялото, вследствие на страничен удар. В конкретния случай е налице кос удар, не е нарушен вътрешния обем на купето, деформацията е външна, в зоната на левия заден калник. Обезопасителният колан би ограничил движението на тялото, но не се знае в каква степен. В случая вследствие на удара на автомобила в дървото-топола, има увреждане на заден ляв калник, но няма проникване на части от купето и оборудването му навътре в купето – получените деформации са само външни.