Решение № 86 от 29.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Пловдив, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Н. Божилов като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600021 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С обжалваната присъда състав на Пловдивския окръжен съд е признал подсъдимия И. З. Т. за виновен в това, че на ******г. на път II-56, км. 94+300, при управление на МПС – л.а. „В.“ с британски рег. № ******, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.16, ал.1, т.1 и чл.42, ал.2, т.2 ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Е.И.Т. и средна телесна повреда на С.В.В. и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, б. „б“, вр. ал.1, б. „б“, пр.2 и б.“в“, вр. чл.342, ал.1 НК, вр. чл.54 НК го осъдил на три години лишаване от свобода, като го признал за невинен и оправдал да е извършил нарушения на чл.5, ал.1, т.1, чл.8, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.25, ал.1 ЗДвП, както и на чл.3, т.2 и т.3, чл.67, ал.1, чл.77, ал.1, чл.79 и чл.88, ал.1, т.2 ППЗДвП.

На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на основното наказание било отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на приъдата в сила.

На основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият бил лишен от правото да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът се разпоредил с веществените доказателства и разноските по делото.

Срещу присъдата е постъпила жалба от защитника на подсъдимия с оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Претендира се отмяна на присъдата в осъдителната част и 1 постановяване на нова, оправдателна. Първото алтернативно искане е за преквалифициране на престъплението по привилегированата норма на чл. 343а, ал.1, б.

„г“ НК; второто – за определяне на наказанията по реда на чл. 55 НК.

В допълнение към жалбата са развити съображения, че подсъдимият е осъществил действия по смисъла на чл. 343а НК, насочени към оказване на помощ на пострадалата, която е негова майка. Обърнато е внимание на показанията на свидетеля В., дадени в с.з., според които „правел необходимото да помогне на пострадалата жена“, но не можел да каже „до каква степен е помагал“.

При въззивните прения представителят на Апелативната прокуратура предложи жалбата да се уважи в частта, с която се претендира преквалифициране. В тази връзка изрази мнение, че и санкцията трябва да се смекчи. Противопостави се на съображенията за оправдателна присъда и предложи потвърждаване на осъдителния диспозитив.

Защитникът на подсъдимия адв. Ш. поддържа жалбата. Изрази виждане за експертна неяснота относно причината връзка между телесните повреди на пострадалата и нейната смърт. Отстоява позиция за поведение на своя доверител, насочено към оказване на помощ на починалата. Потвърди искането за оправдателна присъда, както и алтернативните – за смекчаване на санкцията с или без преквалифициране по чл. 343а НК.

Подсъдимият не се яви пред въззивната инстанция. Не е участвал и в хода на първоинстанционното производство. Не е изразил включително писмено становището си по обвинението (а също и отношението си към случилото се).

Апелативният съд, след като обсъди доводите и съображенията на страните и провери служебно правилността на присъдата, прие жалбата за изцяло неоснователна:

След анализ на гласните и писмените доказателствени материали и на експертизите първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подс. Т. е правоспособен водач на МПС. Притежава свидетелство за управление на МПС от 2006 г. с валидност до 08.08.2016 г. /л.113, том 1 от ДП/. Доколкото се е установил да живее във Великобритания, не подновил този си документ в България. В чуждата държава му било издадено свидетелство за управление на 04.02.2017 г., с валидност до 2027 г. /л.34, том 1 от ДП/.

В началото на месец август 2019 г. подс. Т. се прибрал за кратко от Великобритания. Посетил родителите си Е. и З.Т. в гр. П.. Управлявал лек автомобил марка „В.“, модел „И.“, с британски рег.№******, бял на цвят, с десен волан за управление.

Тримата решили да осъществат няколкодневна почивка на морето. Тръгнали на ****** г. около 08.00 часа с посочения автомобил, шофиран от подсъдимия.

На предната пасажерска седалка се настанил бащата свид. З. Т., а на задната – майка му Е. Т..

Времето било слънчево и ясно, а пътната асфалтова настилка – суха.

Достигнали източнообходния път – път ІІ-56 и се насочили към автомагистрала „Т.“ (т.е. се движели от юг към север). Озовали се в района на разклона към с.С. от път ІІ-56, обособен като км. 94+300 в района на Община М., обл.П.. Предстояло навлизане в надлез над ж.п.-линия (с леко възвишение) и лек завой, преди които осовата линия била непрекъсната.

2

Въпреки забраната за изпреварване подс. Т. предприел изпреварване на движещия се пред него лек автомобил марка „М.“ с рег.№ ****** с водач свид. П.С. и пътници – свид. Г.З. на задна седалка и свид. Е. З. на предна пътническа седалка.

За извършване на маневрата подсъдимият се изнесъл изцяло в насрещната лента.

Подминал М. отляво, но не се завърнал в дясната лента, въпреки че по нея не се движели други превозни средства и нямало препятствия. Вместо това продължил да управлява своя автомобил в насрещната (лявата) лента. В тази лента към него се приближавал товарният автомобил „Ф.“ с рег.№ ******. Зад волана му бил свид. С. В., а до него пътувал зет му – свид. П.И.. Когато преодолял споменатия завой, свид. В. възприел движещите се срещу него няколко автомобила, един от които (белият В. на подсъдимия) изпреварвал другите и все още не се бил завърнал в дясната лента.

Съобразявайки, че напредва срещу него, свидетелят В. намалил скоростта, като задействал спирачната система и превключил на по-ниска предавка. Успоредно с това отклонил движението на товарния автомобил максимално вдясно, почти до мантинелата. В един момент извикал към зет си, че ще се ударят. Подсъдимият също осъзнал това и извършил екстрено движение към дясната лента в безсмислен опит да върне управлявания автомобил в нея.

Ударът бил неизбежен. С 82 км./ч. автомобилът на подсъдимия се врязал с предната си лява част в предната лява част на товарния автомобил, чиято скорост в този момент била 53 км/ч. При сблъсъка последният отскочил назад и останал на платното, а колата на подс.Т. са завъртяла странично вдясно и се установила в дясната лента за движение.

Свид. В. не можел да излезе от купето, защото кракът му бил затиснат между педала и седалката. Същевременно поради смачкването й от удара, предната лява врата не можела да се отвори. От своя страна свид. И. ударил главата си в гредата на буса, а от счупеното стъкло на автомобила получил прорезни рани по лицето. Св. В. бил в съзнание, което му позволило да подаде сигнал и на тел.112, и в полицията с призив за изпращане на линейки.

Управляваният от свид. С. автомобил не спрял след настъпване на инцидента, защото пътничката свид. Е. З. помолила да продължат пътуването си.

След удара подсъдимият слязъл от колата си през предна дясна (шофьорската) врата. Баща му свид. З. Т. почувствал тежка болка в областта на гърдите, която не му попречила да откопчее колана си и с много усилия да излезе също от шофьорската врата. Това било наблюдавано от свид. В.. Преди това последният проследил как веднага след излизането си от колата подс. Т. отворил задната врата, извикал на баща си, че майка му е зле, и молел за помощ за изваждането й. Възприемайки намерението на двата мъже, заклещеният в товарния автомобил свид. В. им извикал да не правят това. Той бил дълги години полицейски служител и знаел, че раздвиждане на пострадало тяло може да задълбочи телесните увреждания, ако се извърши без медицински контрол. Бащата и синът го послушали и оставили Т. в купето.

Непосредствено след настъпване на ПТП-то в близост до мястото на инцидента минал с автомобила си свид. И. Н., който също без да спре, подал сигнал на тел 112.

Пристигайки на местопроизшествието, свид. Г.М. - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ гр. П., установил участвалите в ПТП-то два автомобила.

Констатирал, че водачът на товарния автомобил и спътникът му не били напуснали купето, тъй като свид. В. бил със затиснат крак, а другият - с прорезни рани по лицето, а майката на водача на другия катастрофирал автомобил не била извадена от задната му седалка. И на него, и на свид. В. направило впечатление изключително стресираното състояние на подсъдимия.

3

Последният споделил на полицейския служител, а по-късно (в линейката) споделил и на свид. В., че при шофирането „се бил заблудил“ с начина на движение в Англия, различен от установения в България.

На място пристигнали линейки на Бърза помощ, като медицинският персонал извършил бърз преглед на всеки от пострадалите. Непосредствено след това извадил Е.

Т. от В. и я качил в линейката. Останалите пострадали също били транспортирани в здравни заведения.

В продължение на три месеца Е. Т. била лекувана в УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД гр.П..

Въпреки своевременните и безгрешно изпълнени медицински мероприятия, вкл. оперативни и медикаментозни, болестният процес, започнал вследствие травмите, не могъл да бъде овладян. Настъпил септичен шок, който на 09.11.19 г. довел до смъртта на пациентката.

От заключенията по назначените в хода на разследването съдебномедицински експертизи по писмени данни /л.61, 64, 67 и л.70, том 1 ДП/ се установява, че на З. Т. са били причинени контузия на главата, на гръдния кош и поясната област с лекостепенно мозъчно сътресение, счупване на едно ребро вляво и пукване на едно ребро вдясно, счупване на четвъртия поясен прешлен. Счупването на поясния прешлен причинило трайно затрудняване движенията на снагата за период от 10-11 месеца, а останалите увреждания - разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.

Тъй като св. З. Т. е баща на подсъдимия и на основание чл. 348б НК причинената му средна телесна повреда не е инкриминирана.

Подс. И. Т. получил леки телесни повреди.

На св. С. В. били причинени контузия на главата, гръдния кош, корема и долните крайници, както и счупване на третата ходилна кост на дясното стъпало под главичката /в предната част на костта/, което е причинило трайно затрудняване движенията на долен десен крайник за около 1,5-2 месеца, а останалите увреждания са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.

Експертното становище по назначената тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л.48-59, том 1 ДП/ сочи, че на Е. Т. е била причинена тежка съчетана травма с множество тежки увреждания на крайниците и вътрешните органи.

Вещите лица са изяснили, че тежката съчетана травма с увреди на глава, гърди, корем и крайници е в резултат на удар в предната шофьорска седалка, както и в други елементи вътре в купето на колата.

Получените травматични увреждания биха довели до смъртен изход непосредствено след получаване на травмите, ако не е била оказаната навременна, високо квалифицирана и високо специализирана медицинска помощ. Оперативните рани от обработването на нанесените травматични увреждания (на главата, лявата ръка, лявото бедро, лявата глезенна става и корема) са зараснали в срок и без усложнения. Уврежданията от ПТП-то в голяма степен са обусловили развитието на несъвместими с живота състояния на организма, така че са причинно свързани с настъпилия смъртен изход.

Назначената в съдебно заседание допълнителна СМЕ (в чийто екип е бил включен и специлист по реанимация и интензивно лечение) е конкретизирала причината за смъртта на Е. Т.. Това е септичният шок, рефрактерен на приложената терапия, причинен от травмите от ПТП-то, които са оказали общо негативно въздействие върху здравето и живота на пациентката; в частност белодробната травма, довела до абсцедиране на част от белодробния паренхим.

При анализа на диагностично-лечебния процес вещите лица не са намерили 4 несъответствия и нарушения в поведението на медицинските специалисти. Приели са, че смъртният изход е следствие от настъпилите при Е.И.Т. тежки травматични увреждания, които макар и лекувани адекватно и на време, са се усложнили и прогресирали до състояние на септичен шок, рефрактерен на приложената терапия.