Определение № 5475 от 27.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5475 гр. София, 27.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20258002102989 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 5757 от 12.06.2025г., подадена от Н. И. П., чрез процесуалния представител адвокат Г. Д. от АК София, срещу решение № 67/08.04.2025г. по в. гр. д. № 493/2024г. на Бургаския апелативен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 697/25.07.2024г. по гр.д. № 1922/2022г. на Бургаския окръжен съд, са отхвърлени предявените от касатора срещу [община] и „Софийски имоти“ ЕАД, [населено място], положителни установителни искове за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК - за приемане за установено между страните, че ищецът е собственик на основание давностно владение на реална част от недвижим имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място] с площ от 5300 кв.м, защрихована в зелено на приложената към исковата молба скица на ПИ с идентификатор [№], по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], с трайно предназначение на територията урбанизирана, с обща площ на целия имот 8746 кв.м и граници: имоти с идентификатори [№], [№], [№], [№], [№], [№] и [№], а след уточнение на исковата молба относно идентификацията на имота: реална част от ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], при граници: от три страни (изток, запад, юг) - улици и от север: останалата част от имот с идентификатор [№], с площ на реалната част 4980 кв.м. и са присъдени разноски по делото.

В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост, евентуално неправилност на въззивното решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговото обезсилване, евентуално отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове за собственост бъдат уважени изцяло със законните 1 последици, респ. за връщане за ново произнасяне от друг състав на въззивния съд.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК, по въпросите:

1.Задължителна предпоставка за оборването на презумпцията на чл. 69 от Закона за собствеността относно субективния елемент на владението, т.е. намерението за своене на вещта (animus), която е въведена в полза на владелеца, ли е лицето, което ще я оборва, да се легитимира като собственик или оборването може да бъде извършено от всяко лице, срещу което е насочен положителен установителен иск за собственост;

2.В случай, че отговорът на предходният въпрос е в смисъл, че оборването на презумпцията по чл. 69 ЗС може да се извършва само от лице, което се легитимира като собственик, при участието на двама и повече ответници, чийто претенции за право на собственост върху процесния имот се конкурират, съдът задължен ли е инцидентно да установи кой от ответниците е носител на правото на собственост;

3.Налице ли е правна пречка за уважаването на положителен установителен иск за собственост, предявен от недобросъвестен владелец, при положение, че за част от периода на установяване на владение, свързано с ищеца лице по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ е държало имота на основание договор за наем; Осъщественото от свързаното лице държане, прегражда ли възможността на ищеца по този иск да докаже фактическия състав на владението и следва ли автоматично да се изключва своенето от страна на ищеца при тази хипотеза;

4.Задължен ли е съдът да изследва намерението на владелеца и държателя на имот, самостоятелно за всеки субект, след което да направи разграничение относно намерението на всеки от двата субекта по отношение на имота и тогава да обоснове краен извод по основателността на положителен установителен иск за собственост;

5.Когато намерението да се свои недвижим имот е демонстрирано пред обществеността, необходимо ли е доказване на демонстрирането на намерението и срещу конкретните ответници по установителен иск за собственост?

Касаторът поддържа, че лице, което не е доказало правото си на собственост върху процесния имот, не би могло да обори презумпцията по чл. 69 ЗС, защото не разполага с права, които да противопостави на владелеца, а като е приел обратното, въззивният съд е постановил решението си, в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 91 от 2.07.2010г. по т. д. №713/2009г., на ВКС, II т. о.; решение № 140 от 23.03.2010г. по гр. д.

№4755/2008г. на ВКС, І г. о и др.

Сочи, че прекъсването на давността може да бъде направено единствено от носителя на материалното право като задължителна предпоставка за правилното произнасяне по конкретния спор е да се установи, дали и кой от двамата ответници е собственик на процесния имот, за да е процесуално легитимиран за отговаря по предявения иск и като носител на материалното право да има възможност да обори презумпцията на чл. 69 ЗС.

Твърди, че приетото от съда противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 99 от 10.05.2013г. по гр. д. №681/2012г. на ВКС, I г. о.

2

Поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, според която съдът е длъжен да изследва намерението спрямо имота на всеки един от субектите, а не след като има данни за свързани лица, да приема, че те имат еднаква воля и намерение. Посочва: решение № 42 от 28.06.2022г. по гр. д. №3053/2021г. на ВКС, II г. о., решение № 180 от 20.03.2024г. по гр. д. №1173/2023г. на ВКС, I г. о., решение № 2760 от 23.11.1994г. по адм. д. №3199/1993г. на ВС, III г. о и решение № 262 от 29.11.2011г. по гр. д.

№342/2011г. на ВКС, II г. о.

Сочи, че въззивната инстанция трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото и като не е сторил това, въззивният съд е постановил обжалваното решение в противоречие с решение № 77 от 25.06.2019г. по гр. д. №2332/2018г. на ВКС, II г. о., решение № 57 от 8.06.2015г. по гр. д. №6396/2014г. на ВКС, I г. о.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба [община], чрез процесуалния си представител адвокат П. К. и „Софийски имоти“ ЕАД, [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат С. К., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от Н. И. П. против [община] и „Софийски имоти“ ЕАД, [населено място] положителни установителни искове за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът е придобил на оригинерно основание- давностно владение реална част от ПИ с идентификатор [№] при граници от три страни - изток, запад и юг - улици и от север - останалата част от ПИ с идентификатор [№], като площта на претендираната реална част е 4980 кв.м (след направено уточнение на исковата молба с молба с вх.№572/16.01.2025г.).

Констатирано е, че в исковата молба са изложени твърдения, че П. е собственик на заведение за хранене, бар и дискотека „Зангадор“ в [населено място], [улица]и като собственик на тези заведения, е ползвал и владял прилежащите площи към заведението, като е разполагал там маси, сепарета, леки навеси, тенти, сцени и други съоръжения, разполагани са каравани и палатки, паркирани са МПС на гости на заведението и са провеждани и други мероприятия. Твърдял, че от 2002г. владеел реална част от земята, като прилежаща към 3 заведението, която е част от ПИ с идентификатор [№], като границата на тази реална част от север отстояла на 5 метра от сграда с идентификатор [№]. Заявил, че е извършвал действия по ползване и своене на реалната част от имота като полагал грижи за неговото почистване, облагородяване, озеленяване, монтиране на осветление. Изложено е, че в процесния имот е изградена и сграда, която да служи на хората по поддръжката и за съхранение на техника и инструменти. Твърдял, че във връзка с желанието му да изгради паркинг за гостите на заведението, е започнал да събира такси от туристите за паркиране в процесната част от имота от лятото на 2022г., които негови действия провокирали реакция на общинската администрация и била издадена заповед №700/09.08.2022г. за изземване на поземлен имот с идентификатор [№], тъй като бил общинска собственост. Изложил, че [община] не се легитимира като собственик на имота, но с тези свои действия оспорва владението му и придобитото от него право на собственост въз основа на над 10-годишно давностно владение, което обосновавало правния му интерес да предяви положителен установителен иск за собственост. Пасивната материалноправна легитимация на втория ответник е обосновал с факта, че като собственик на част от поземлен имот с идентификатор [№] в Агенцията по кадастър фигурирало дружеството „Галатея 2002“ ЕАД, чийто правоприемник е „ Софийски имоти“ ЕАД.

В срока по чл. 131 ГПК, [община] е депозирала писмен отговор, с който искът е оспорен.

Изложени са твърдения, че ищецът не е манифестирал действията си на своене на имота пред собственика - [община], като посочил, че за процесния имот бил издаден АЧОС №186/15.03.2004г., вписан в СВ - Ц.. [община] заявила, че е собственик на процесния имот на основание § 7 ПЗР на ЗМСМА, § 42 ПЗР на ЗОС, вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 ЗОбС, във връзка с чл. 2а от същия закон и чл. 34, ал. 1, предл. трето ЗОбС. В. уточнила, че е станала собственик по силата на § 7 ПЗР на ЗМСМА. Заявила, че описаните в исковата молба действия не установяват владение и намерение за своене на процесния имот, а се характеризират като частични, скрити навлизания в имота с поставяне на вещи, обслужващи търговската дейност на туристически обект. Оспорила твърдението, че ищецът е собственик на дискотека „Зангадор“. Възразила, че тъй като имотът е частна общинска собственост за него важи законовата забрана за придобиване по давност.

В срока по чл. 131 ГПК, вторият ответник „Софийски имоти“ ЕАД също оспорил иска.

Изложил фактическа обстановка по придобиване на имота от дружеството, като правоприемник на „Галатея 2002“ ЕАД. Твърдял, че имотът е стопанисван от дружеството, плащани са данъците за него, отдаван е под наем. Твърдял също, че на 10.06.2015г. между „Софийски имоти“ ЕАД и дружеството „Я.Д.И.-1“ ЕООД, представлявано от управителя Н.

И. П., е сключен договор за наем на терен с площ 4435 кв.м, част от ПИ с идентификатор [№]. по КК на [населено място], ведно с построената в него сграда с идентификатор [№], обозначени съответно като дял I и сграда 02 на скица- проект, представляваща приложение 1, неразделна част от договора. Договорът бил сключен за срок от 3 години, но и след изтичане на този срок неговото действие било продължило, като дружеството е упражнявало държане на имота и заплащало наемната цена до м. септември 2022г.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с положителни установителни искове за собственост 4 против двамата ответници, чийто предмет на доказване е правото на собственост на ищеца на заявеното от него основание.