Решение № 136 от 28.05.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Плевен, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. ИВАНОВ при участието на секретаря Ц. ОЛ. Ц. в присъствието на прокурора И. Ст. Г. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244400600204 по описа за 2024 година

С присъда № 1/5.I.2024 г. постановена по НОХД № 2256/2023 г.

Плевенски районен съд е признал подсъдимата А. А. К. за виновна в това, че през периода 7.V.2019 г. – 3. VI.2019 г. в гр. Плевен при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – касиер счетоводство при „Хелас Хем“ С., склад на фирмата в П., присвоила чужди пари – сумата от 31129, 46 лв. собственост на „Хелас Хем“ С., поради което и на основание чл. 201, ал. I, във връзка с чл. 26, ал. I, във връзка с чл. 54, ал. I от НК и наложил наказание лишаване от свобода в размер на 6 /шест/ месеца, като на основание чл. 66, ал. I от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание с 3-годишен изпитателен срок. На подсъдимата не са наложени конфискация на имуществото и лишаване от права по чл. 37, ал. I, т.6 и т. 7 от НК.

Недоволна от така постановената присъдата е останала подсъдимата, която в законовоустановения срок я обжалва пред настоящата инстанция, чрез 1 своя процесуален представител. В депозираната въззивна жалба и допълнителното изложение към нея са изложени доводи, че съдебният акт е неправилен и необоснован. Посочени са твърдения, че изводите на съда, касаещи въпроса за вината на въззивната жалбоподател не отговарят на доказателствата по делото и са следствие от неправилно извършен техен анализ. Според изложеното в жалбата и допълнението към нея К. е невинна и са налице данни, установяващи по категоричен начин, че тя не е извършител на деянието, за което е предадена на съд. Според жалбоподателката, първата инстанция при постановяване на присъдата е приела за установена фактическа обстановка, която не съвпада с доказателствата по делото и не отговаря на тази посочена в обвинителния акт. Твърди се също така, че от страна на районния съд не са били обсъдени направените от защитата възражения, не е анализирал събраните по делото доказателства в частта, касаеща разликата между потребител „А. К.“ боравил с програмния продукт и съответното физическо лице, което е въвеждало данните и е извършвало промени в него.

Предвид на изложеното К. моли въззивния съд да отмени обжалваната присъдата и да постанови друга, с която да я оправдае по повдигнатото й обвинение по чл. 201, ал. I, във връзка с чл. 26, ал. I от НК Представителят на прокуратурата в съдебно заседание изразява становище, че присъдата е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.

Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за установено следното:

Депозираните въззивна жалби и представеното допълнение към нея са допустими, но по своята същност са неоснователни.

За да постанови обжалваната присъда съдът е приел за установена фактическа обстановка, която напълно се споделя от страна на въззивния съд, поради което намира, че не е необходимо същата да бъде пресъздавана отново.

Деянието е съставомерно по чл. 201 НК, когато длъжностно лице присвои чужди пари, връчени в това му качество или поверени да ги пази или управлява. Присвояването може да се осъществи, както с фактическо разпореждане, така и с юридическо такова. Достатъчно е да се установи, че 2 деецът е променил отношението си към повереното му имущество от такова, което е чуждо, и му е поверено за пазене или управление, в такова, което третира като свое. Възможно е при длъжностно присвояване да е налице липса, която се дължи на присвояване, а именно съзнателно отклоняване на парични средства, които не се осчетоводяват и не се включват в патримониума на собственика. Ето защо, въпросът налице ли е липса и на какво се дължи, е фактически въпрос, който се решава по конкретния казус. В случая, инкриминираната парична сума е получена от подсъдимата, но не е внесена в касата на дружеството и не е станала част от приходите на дружеството. Като отчетник, длъжностно лице, тя е била длъжна да осчетоводи получените парични средства и да ги направи част от патримониума на дружеството, но тя е укрила факта, че ги е получила, като не е подала информация в тази насока. Тя създавала приходни и разходни касови документи, които след това е изтривала, като тези действия са били засечени от свидетелката И.Д.. Несъответствията между реално постъпилите по сметка на дружеството в банката парични суми и тези, които са били отразени, като постъпили са били установени в потребителски акаунт с наименование „А.

К.“. Ако версията на подсъдимата, изводима от обясненията й, че тя не е извършила деянието, а друго трето неизвестно лице е извършило всички действия от нейния акаунт, носещ името й е подкрепена от събраните доказателства, тя би могла да разколебае обвинението, но в случая, това не е така. Изяснено е по категоричен и безспорен начин от заключенията на съдебно-икономическа и компютърно техническа експертизи, че служителите в склад Плевен – П. П. П. на длъжност продавач- консултант и Р.В. Х. на длъжност склададжия не са имали достъп до счетоводно-програмния продукт с потребителски профили и пароли, тъй като служебните им задължения не са налагали достъп до базата данни. Дори и да е ползван неправомерно потребителски акаунт на подсъдимата от П. или Х., за което няма доказателства/ подсъдимата е била в състояние да извърши проверка на въведените, чрез нейния профил документи – т.е. да установи наличието на документи, касаещи движението на каса Плевен, въведени през нейния профил и не създадени от нея. Същевременно е можела да открие липсата на създадени от нея документи, в случай, че са били изтрити преднамерено от друго лице.

В рамките на установените факти законът е приложен правилно.

3

Необoснованост на обжалваната присъда е налице тогава, когато фактическите изводи на районния съд, не намират опора в събрания доказателствен материал, и то при положение, че доказателствата са събрани в необходимата пълнота. Иначе казано следва да бъде налице грешка направена от страна на районния съд при нализа на доказателствата. Такава грешка не е налице. Не е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се във формиране на фактически изводи върху ненадлежна доказателствена основа. Изложените във въззивната жалба възражения във връзка с анализа и интерпретацията на доказателствата и с кредитирането на доказателствените източници не намират опора в материалите по делото. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът е направил логични, взаимосвързани и отговарящи на доказателствата фактически изводи, касаещи авторството на деянието. Даден е точен и ясен отговор от страна на първоинстанционния съд защо не се приема тезата изложена от страна на защитата по време на съдебното следствие, че въззивната жалбоподателка не е извършила деянието, за което е предадена на съд.

При извършване на анализ на доказателствата събрани по делото, районният съд е отговорил изчерпателно, защо всички събрани доказателства, му дават основание да приеме, че е налице авторство и съставомерност на деянието извършено от страна на подсъдимия. Аргументирал се защо дава вяра на показанията на свидетелите разпитани в съдебно заседание А.Х.Н., И.Н.Д., Д.С.Г., А.К.Б., М.Г.С., Д.В.М., Д.Б.В., Е.Н.Я., П. П., Р. Х., четените на основание чл. 281 от НК показания на свидетелката Б. И., както и защо частично кредитира и взима под внимание обясненията на подсъдимата. По отношение на фактологията по делото въз основа на безпротиворечивите доказателства районния съд е извел правилни, обосновани, законосъобразни еднозначни констатации, че се касае за наличието на доказателства за извършване от обективна и субективна страна на престъпление по чл. 201, ал.

І, от НК. Налице са данни, установяващи по категоричен и безспорен начин наличието на основните признаци на деянието, за което подсъдимата е предадена на съд.

При извършване на служебната проверка от страна на настоящата инстанция се установи, че в хода на съдебно производство няма допуснати съществени процесуални нарушения представляващи основание за отмяна и връщане на присъдата за ново разглеждане от друг състав на съда, поради 4 което същата следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1/5.I.2024 г. постановена по НОХД № 2256/2023 г. на Плевенски районен съд, като правилна и законосъобразна.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5