Определение № 265 от 15.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 265 гр. Велико Търново, 15.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно частно търговско дело № 20264001000203 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 9492/10.08.2026г. на В. Д. В., ЕГН**********, със съгласието на своя баща и законен представител Д. В. М.,ЕГН**********, Д. В. М., ЕГН********** и Д. Н. Д. с ЕГН********** срещу Определение № 365 от 03.08.2026г. по т.дело № 135/2026г. по описана ОС-Плевен, с което е оставено без уважение искането им за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски на основание чл. 83 ал.2 от ГПК.

Определението се обжалва като незаконосъобразно, като се претендира отмяната му изцяло, а в условията на евентуалност частично и освобождаване на жалбоподателите – ищци от заплащане на държавна такса и разноски по заведеното от тях пред ОС – Плевен дело. Не се отрича, че преди завеждане на делото, във връзка с процесното ПТП, страните са получили обезщетения от застрахователното дружество. Изложени са подробни аргументи, че сумите не са налични т.к. страните са се разпоредили с тях за лични цели и в полза на свои близки, включително и за закупуване на жилище на името на непълнолетния В., както и, че неговото имущество, като такова на непълнолетен е поставено под специална закрила.

Твърди се, че средствата от получената застраховка са за да обезщетят техни болки и страдания и само и единствено те могат да решат как да го сторят. Изложени са възражения, че съдът при определяне на дължимата държавна такса не е взел предвид основанието на чл. 73 ал.4 от ГПК, същата да бъде намалена с 15 % поради депозиране на исковата молба през ЕПЕП/чл.102е от ГПК/.

Съдът, като взе предвид законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лица, имащи правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните аргументи.

Пред ОС- Плевен е образувано производство по т. дело № 135/2026г. по предявени от В. Д. В., ЕГН**********, със съгласието на своя баща и законен представител Д. В. М., ЕГН**********, Д. В. М.,ЕГН********** и Д. Н. Д., ЕГН**********, чрез адв. Е. Б. - САК, 1 искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД срещу ЗАД“АЛИАНЦ БЪРГАРИЯ“ АД, ЕИК040638060 за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, както следва: за В. Д. В. – общо в размер на 30145.79евро/13000 евро + лихва от 15 830, 67 евро+1000 евро + лихва от 315, 12 евро/; за Д. В. М. и Д. Н. Д. – общо в размер на по 25 644.48 евро /13 000 евро + лихва от по 12 644, 48 евро/.В исковата молба ищците са обективирали искане за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски, като са приложили декларации за материално и гражданско състояние.

С обжалваното определение, съдът е оставил искането им за освобождаване от такси и разноски в производството без уважение, с аргументи, че по делото е установено, че ищците извънсъдебно са получили застрахователни обезщетения от ответното дружество, както следва: В. В. е получил сумата от 2700 лв. и сумата от 135 000 лв.; ищците Д. М. и Д.

Д. са получили обезщетение от ответното дружество от по 108 000 лв.

Настоящият съдебен състав, споделя мотивите на първоинстанционния съд.

Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК дава възможност за освобождаване от задължението за внасяне на такси по преценка на съда съобразно законоустановени критерии /т. т. 1 - 6/, а така също и други констатирани обстоятелства /т. 7/, които могат да дадат основание за извод, че дължимият в конкретния случай размер на съдебната такса, практически би лишил страната от достъп до правосъдие. Преценката винаги е строго конкретна към дата на произнасянето, с оглед дължимия размер и с оглед конкретните обстоятелства, препятстващи възможността на страната да изпълни това свое задължение за съответната държавна правосъдна услуга и се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото.

Размерът на дължимите от ищците държавни такси са определени от Окръжен съд – Плевен в негово Разпореждане № 339/03.08.2026г. , което не е предмет на настоящото произнасяне. Доколкото преценката за наличието на основанията на чл.83 ал.2 от ГПК изисква съпоставяне на дължимата такса с посочените по-горе критерии, настоящият състав съобразява, че съгласно заявения в исковата молба петитум, при зачитане на разпоредбата на чл. 73 ал.4 от ГПК, дължимите от ищците държавни такси са както следва : за В. – при цена на исковете – 30 145.79 евро – 1024.96 евро, за Д. и В. – цена на исковете по 25 644.48 евро – 872.92 евро. В конкретния случай в исковата молба е направено признание за изплатени обезщетения за вреди, както следва: В. В. е получил сумата от 2700 лв. и сумата от 135 000 лв.; ищците Д. М. и Д. Д. са получили обезщетение от ответното дружество от по 108 000 лв. всеки.

Служебно съдът е събрал допълнително доказателства чрез изготвяне на справки в АВ относно имотното състояние на ищците Д. М. и Д. Д., както и чрез изискване на справки от Община Червен бряг, Дирекция „Местни данъци”, ТП на НОИ Плевен за размера на получаваните от ищците обезщетения, пенсии за периода 2024г. – 2026г., НАП - Плевен за налични регистрирани трудови договори на Д. В. М. и Д. Н. Д., както и от Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Плевен за притежавани МПС, от които се установява следното:

Пълнолетните ищци притежават недвижимо имущество, вкл. и през м.05.2026г. Д. е отчуждил такова, а през м.01. 2006г. с още две лица е наемодател на поземлен имот с площ 8658.00км.м. находящ се в с.Есеница, общ.Кнежа. Същият е вдовец и получава пенсия от 605 евро/при правилно разчитане/.Д. М. е вдовец, работи, получава месечна заплата в размер на 1800 евро, издържа непълнолетния си син, притежава три л.а., като последният е закупен през м. 01.2026г. Непълнолетният В. В., видно от посоченото в декларацията му по чл. 83 ал.2 от ГПК, получава 100 евро наследствена пенсия, има закупен след ПТП, на свое име апартамент в гр.Червен бряг, както и влог от 24 000 евро.

2

Както вече беше посочено, институтът на освобождаване от плащането на държавна такса и разноски по делото има подчертана социална функция и е установен в защита на социално слаби физически лица и за гарантиране възможността им за достъп до правосъдие.

Нормата на чл.82 ал.2 от ГПК се прилага не в случай на затрудненост на страната да осигури заплащането на дължимата държавна такса и разноски по делото, а при констатирана невъзможност да заплати същите. Няма изискване таксата да може да бъде внесена само от една заплата/пенсия или друг доход.

При съпоставяне на имущественото състояние на ищците с дължимата за първоинстанционното производство държавна такса, настоящият съдебен състав счита, че същите имат възможност за заплащането й. Въпреки не високите доходи, с които ищците и семействата им разполагат, с изплащането на застрахователно обезщетение в посочените размери няколко месеца преди завеждане на настоящото дело, финансовата им възможност да заплатят дължимата държавна такса е реална и не може да се приеме, че не разполагат с достатъчно средства за това. По делото не се твърди, а и не са представени доказателства, че към дата на завеждане на делото, както и към настоящия момент, ищците провеждат лечения или други терапии във връзка, с които изплатените средства са им необходими. При тези данни не може да бъде споделено разбирането на процесуалния представител на жалбоподателите, че след като изплатените обезщетения не представляват доход, тази сума не може да бъде ползвана за покриване на разходите по производството. Произходът на средствата не е обстоятелство от значение за приложение на правилото на чл.83 ал.2 от ГПК.

Когато средствата са достатъчни за покриване на таксите и разноските по делото, същите се поемат от ищеца, а при уважаването на иска, възмездяването им се извършва по правилото на чл.78 от ГПК чрез ангажиране отговорността за разноските на насрещната страна. На този етап на производството не е налице основание за освобождаването им от заплащане и на разноски с оглед обстоятелството, че по делото не са разменени книжа и няма яснота относно предела на оспорване от страна на ответника на изложените твърдения, които обстоятелства биха рефлектирали върху предмета на доказване и съответно върху разноските във връзка с това. Не са допускани доказателства, предполагащи извършването на разноски.

Към момента на произнасяне, не е налице и основанието на чл.83 ал.1 т.4 от ГПК, каквито доводи са изложени в жалбата, доколкото видно от изисканата служебно информация, във връзка с процесното ПТП, на производство в Окръжен съд –Плевен е НОХД № 11/2025г., по което все още липсва влязла в сила присъда. /Преценка на първоинстанционния съд е дали са налице основанията на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК/.

Извън предмета на произнасяне, следва да се посочи, че в производства по чл.83 ал.2 от ГПК, при обжалване, не се събира държавна такса, както е сторено в настоящото производство.

Водим от изложеното, ВТАС намира, че обжалваното определение е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а частната жалба да бъде оставена без уважаване.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 365 от 03.08.2026г. по т.дело № 135/2026г. по описана Окръжен съд - Плевен.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението му на страните.

3

След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати на Окръжен съд – Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4