Определение № 3994 от 11.12.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 1710/2023
- Вид
- Определение № 3994
- Подписан
- 11.12.2023
- В сила
- 11.12.2023
- Състав
- Василка Илиева, Ерик Василев, Борис Илиев
Цитирани разпоредби
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2, предл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 287, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 420 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432, ал. 1, т. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432, ал. 1, т. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 456 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3994 гр. София, 11.12.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Василка Илиева
Членове:
Борис Илиев
Ерик Василев като разгледа докладваното от Василка Илиева Касационно гражданско дело № 20238002101710 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. П. М., против въззивно решение № 3/09.01.2023 г., постановено по в. гр. д. № 521/2022 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 260251/07.07.2022 г. по гр. д. № 87/2021 г. на Окръжен съд Пловдив, с което са отхвърлени предявените против „Кредипорт“ АД /с предишно наименование „Ти Би Ай Лизинг“ ЕАД/ и „ОББ Интерлийз“ ЕАД искове с правно основание чл. 439 ГПК,а именно: по отношение на „Кредипорт“ АД за следните вземания общо за сумата от 86 067,35 лв., от които: сумата 8778,91 лв. – главница по изпълнителен лист от 27.05.2010 г., издаден от СРС по ч. гр. д. № 21070/2010 г., както и законна лихва върху главницата за времето от 04.05.2010 г. до окончателното плащане, произтичащо от запис на заповед от 05.12.2007 г., издаден от „Интергруп 7” ЕООД и авалиран от И. П. М.; сумата 8888,58 лв. – главница по изпълнителен лист от 27.05.2010 г., издаден от СРС по ч. гр. д. № 21070/2010 г., както и законна лихва върху главницата за времето от 04.05.2010 г. до окончателното плащане, произтичащо от запис на заповед от 05.12.2007 г., издаден от „Интергруп 7” и авалиран от И. П. М.; сумата 34 432,86 лв. – главница по изпълнителен лист от 27.05.2010 г., издаден от СРС по ч. гр. д. № 21070/2010 г., както и законна лихва върху главницата за времето от 04.05.2010 г. до окончателното плащане, произтичащо от запис на заповед от 28.01.2008 г., издаден от „Интергруп 7” ЕООД и авалиран от И. П. М.; сумата от 33 967 лв. – главница по изпълнителен лист от 27.05.2010 г., издаден от СРС по ч. гр. д. № 21070/2010 г., както и законна лихва върху главницата за времето от 04.05.2010 г. до окончателното плащане, произтичащо от запис на заповед от 28.01.2008 г., издаден от „Интергруп 7” ЕООД и авалиран от И. П. М., за които вземания се води изп. дело № 20138210401200 по описа на ЧСИ П. И., както и по отношение на „ОББ Интерлийз“ ЕАД за 1 следните вземания в общ размер на 101 159,45 лв., от които: сумата 14 451,35 лв. – главница по изпълнителен лист от 02.03.2011 г. по ч. гр. д. № 2375/2011 г. на РС - Пловдив, ведно със законна лихва върху главницата за времето от 04.02.2011 г. до окончателното плащане, произтичащо от запис на заповед от 01.07.2010 г., издаден от „Пълдин Рент А Кар - 2000” ЕООД и авалиран от И. П. М.; сумата 14 451,35 лв. – главница по изпълнителен лист от 09.02.2011 г. по ч. гр. д. № 2377/2011 г. на РС – Пловдив, ведно със законна лихва върху главницата за времето от 04.02.2011 г. до окончателното плащане, произтичащо от запис на заповед от 01.07.2010 г., издаден от „Пълдин Рент А Кар - 2000” ЕООД и авалиран от И. П.
М.; сумата 14 451,35 лв. – главница по изпълнителен лист от 22.02.2011 г. по ч. гр. д. № 2378/2011 г. на РС - Пловдив, ведно със законна лихва върху главницата за времето от 04.02.2011 г. до окончателното плащане, произтичащо от запис на заповед от 01.07.2010 г., издаден от „Пълдин Рент А Кар - 2000” ЕООД и авалиран от И. П. М..; сумата 14 451,35 лв.
– главница по изпълнителен лист от 18.02.2011 г. по ч. гр. д. № 2379/2011 г. на РС – Пловдив, ведно със законна лихва върху главницата за времето от 04.02.2011 г. до окончателното плащане, произтичащо от запис на заповед от 01.07.2010 г., издаден от „Пълдин Рент А Кар - 2000” ЕООД и авалиран от И. П. М.; сумата 14 451,35 лв. – главница по изпълнителен лист от 22.02.2011 г. по ч. гр. д. № 2380/2011 г. на РС – Пловдив, ведно със законна лихва върху главницата за времето от 04.02.2011 г. до окончателното плащане, произтича що от запис на заповед от 01.07.2010 г., издаден от „Пълдин Рент А Кар - 2000” ЕООД и авалиран от И. П. М.; сумата 14 451,35 лв. – главница по изпълнителен лист от 21.02.2011 г. по ч. гр. д. № 2381/2011 г. на РС – Пловдив, ведно със законна лихва върху главницата за времето от 04.02.2011 г. до окончателното плащане, произтичащо от запис на заповед от 01.07.2010 г., издаден от „П. Рент А Кар - 2000” ЕООД и авалиран от И. П. М.; сумата 14 451,35 лв. – главница по изпълнителен лист от 04.02.2011 г. по ч. гр. д. № 2376/2011 г. на РС – Пловдив, ведно със законна лихва върху главницата за времето от 04.02.2011 г. до окончателното плащане, произтичащо от запис на заповед от 01.07.2010 г., издаден от „П. Рент А Кар - 2000” ЕООД и авалиран от И. П. М., за които вземания се води изп. д. № 20138210401200 и изп. д. № 20178210400064 по описа на ЧСИ П. И. и са присъдени съдебно деловодни разноски.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове.Претендират се разноски за всички инстанции.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване е формулиран следния правен въпрос: „Какъв е порокът на акт на съдебен изпълнител за спиране на изпълнително дело, постановен при липса на компетентност?“, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба „ОББ Интерлийз“ ЕАД, в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
2
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба „Кредипорт“ АД, в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
По делото е установено, че по ч. гр. д. № 21070/2010 г. на СРС са издадени на 27.05.2010 г. в полза на „Ти Би Ай лизинг” ЕАД /понастоящем „Кредипорт“ АД/ 4 бр. изпълнителни листове, по силата на които „Интергруп 7” ЕООД и И. П. М. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора 44 005,56 евро, представляваща главница за неплатено задължение по записи на заповед от 28.01.2008 г. и от 05.12.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 04.05.2010 г. По молба от 05.07.2010 г. на „Ти Би Ай лизинг” ЕАД /„Кредипорт” АД/ е образувано изп. дело № 2047/2010 г. по описа на ЧСИ Н. М., рег. № ***. По повод на подадени от И. П. М. възражения срещу издадената по ч. гр. д. № 21070/2010 г. на СРС заповед за изпълнение с постановление от 27.01.2011 г. съдебният изпълнител е спрял изпълнителното производство на основание чл. 432, т. 6 ГПК /в редакцията преди ЗИДГПК, обнар. ДВ бр. 86/17.10.2017 г./ във вр. с чл. 420 ГПК. По молба от 03.08.2011 г. на „Интерлийз Ауто” ЕАД, чийто правоприемник е „ОББ Интерлийз“ ЕАД, с постановление от 24.08.2011 г. съдебният изпълнител е присъединил дружеството като взискател по делото за сумите: 101 159,45 лв. – главници, 5127,03 лв. – лихви върху главниците към 01.08.2011 г., както и за разноски и такси, дължими по изп. д. № 299/ 2011 г. на ЧСИ М. О., рег. № ***. С молба от 18.09.2012 г. взискателят „Ти Би Ай лизинг” ЕАД е поискал на основание чл. 427 ГПК изпълнителното дело да бъде предадено на ЧСИ П. И., рег. № ***, район на действие – ОС - Пловдив, пред който е образувано изп. д. № 1200/2013 г. По повод на отправено от съдебният изпълнител искане за получаване на информация дали издадената по ч. гр. д. № 21070/2010 г. на СРС заповед за изпълнение е стабилизирана по изпълнителното дело е постъпил заверен препис на разпореждане на СРС от 21.06.2011 г., с което е върната частна жалба на „Интергруп 7” ЕООД и И. П. М. срещу заповедта за изпълнение, въз основа на което с разпореждане от 21.10.2019 г. съдебният изпълнител е възобновил изпълнителното производство. С молба от 28.01.2020 г. ответникът „ОББ Интерлийз” ЕАД е направил искане за присъединяване на вземането му по издадения по ч. гр. д. № 2376/2011 г. на РС - Пловдив изпълнителен лист против И. П. М. и „П. Рент А Кар - 2000” ЕООД за сумата от 7388,86 евро, дължима по запис на заповед от 01.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата за времето от 04.02.2011 г. до окончателното плащане, както и сумата от 289,03 лв. – разноски по делото. С този изпълнителен лист е било образувано изп. д. № 64/2017 г. по описа на ЧСИ П. И., което е прекратено частично по отношение на него с постановление от 13.01.2020 г. Последното е образувано по молба на „Интерлийз Ауто” ЕАД от 05.01.2017 г. въз основа на изпълнителни листове, издадени по ч. гр. д. №№ 2375/2011 г., № 2376/2011 3 г., 2377/2011 г., 2378/2011г., 2379/2011 г., 2380/2011 г. и 2381/2011 г. на РС - Пловдив, по силата на които длъжниците „Пълдин Рент А Кар - 2000” ЕООД и И. П. М. са осъдени солидарно да заплатят на дружеството общо 101 159,45 лв. Въз основа на тях са образувани шест изп. дела с №№ 299/2011 г., 301/2011 г., 300/2011 г., 310/2011 г., 304/202011 г. и 450/2011 г. на ЧСИ М. О., предадени впоследствие /на 07.02.2014 г./ на ЧСИ П. И. и преобразувани под № 256/2014 г., което е прекратено с постановление от 01.11.2016 г. С молба от 28.01.2019 г. „ОББ Интерлийз” ЕАД е направил искане за присъединяването му като взискател по изп. д. № 1200/2013 г. на ЧСИ П. И. по реда на чл. 456 ГПК за вземанията му срещу длъжника И. П. М. съгласно удостоверение, издадено по изп. д. № 64/2017 г. на ЧСИ П. И., които вземания възлизат в общ размер на 201 085,04 лв. към 28.01.2019 г.
Относно вземанията на „Кредипорт“ АД възззивният съд е приел, че постановеното от съдебният изпълнител спиране на принудителното изпълнение по изп. д. № 2047/2010 г. на ЧСИ Н. М., продължило впоследствие под № 1200/2013 г. на ЧСИ П. И., следва да бъде зачетено, тъй като не е било обжалвано от страните и е влязло в сила. Изложил е, че в случая не може да се говори за нищожност на постановлението от 27.01.2011 г. като постановено от некомпетен орган, а само за неговата незаконосъобразност, доколкото в правомощията на съдебният изпълнител е включена възможността сам да спре принудителното изпълнение в определени хипотези – чл. 432, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. За времето от 27.01.2011 г. до 21.10.2019 г., през което е било спряно изпълнителното производство, взискателят не е имал възможност да изисква от съдебният изпълнител предприемане на изпълнителни действия за събиране на процесните вземания, поради което и давност не е текла. С образуването на изпълнителното производство на 05.07.2010 г. по силата на ППВС № 3/1980 г. давността е била прекъсната,а за времето до възобновяването му на 21.10.2019 г. давност не е текла поради спирането му, от която дата е започнала да тече нова 5 – годишна давност съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която към датата на предявяване на настоящия иск на 11.01.2021 г. не е изтекла. Относно вземанията на „ОББ Интерлийз“ ЕАД по делото е установено, че вземанията, произтичащи от 7 бр. записи на заповед от 01.07.2010 г., кредиторът „Интерлийз Ауто” ЕАД, чийто правоприемник е „ОББ Интерлийз“ ЕАД, се е снабдил с изпълнителни листове по ч. гр. д. №№ 2375/2011 г., 2376/2011 г., 2377/2011 г., 2378/ 2011г., 2379/2011 г., 2380/2011 г. и 2381/ 2011 г. на РС - Пловдив, издадени по реда на чл. 418, вр. чл. 417, т. 10 ГПК, въз основа на които са образувани шест изп. д. с №№ 299/2011 г., 301/2011 г., 300/2011 г., 310/2011 г., 304/2011 г. и 450/2011 г. на ЧСИ М. О.. Впоследствие след предаването им на 07.02.2014 г. на ЧСИ П. И. са преобразувани в изп.д. № 256/2014 г., което е прекратено на 01.11.2016 г. За събиране на посочените вземания на 05.01.2017 г. по молба на „Интерлийз Ауто“ ЕАД е образувано ново изпълнително дело - изп. д. № 64/2017 г. на ЧСИ П. И.. С постановление от 24.08.2011 г. за процесните вземания кредиторът „Интерлийз Ауто“ ЕАД е присъединен като взискател по изп. д. № 2047/2010 г. на ЧСИ Н.