Решение № 1079 от 16.08.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1079 гр. София, 16.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20241000503452 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е възоснова на въззивна жалба с вх. рег. № 283187 от 18.11.2024г. от регистратурата на СГС, подадена от адв. М., в качеството на особен представител на Ц. М. С. - ответник в исковото производство срещу първоинстанционен съдебен акт - решение № 260548 от 30.10.2024г. постановено по гр. № 7849 по опис на СГС за 2019 г. Решението се обжалва изцяло.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за недопустимост, неправилност, необоснованост. Изложени са оплаквания, за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в необсъдено възражение за нарушение на местната подсъдност (при липсата на данни за постоянен и настоящ адрес на ответника - факти, които съдът следва да установява служебно и винаги когато ответник е лице, което има качеството на потребител). Наред с това, въззинният жалбоподател счита, че исковата молба е нередовна, защото не е посочен адрес на ответника, а след като не е намерен на адреса посочен в исковата молба, изобщо не е търсен на неговия настоящ и постоянен адрес. Излага, че съдебното решение е постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила свързани със задължението на съда да изпрати препис от исковата молба на ответника. Излага, че разпоредбата на чл. 131 от ГПК не е изпълнена и спрямо особения представител, на който 1 също не са връчени преписи от исковата молба с приложения и съответно не му е указан едномесечен срок за писмен отговор. Излага, че в решението си съдът не е обсъдил възражение за липсата на правен интерес от предявения иск. Развити са подробни доводи за недопустимост на иска, съответно съображения да обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на исковото производство. Излага, че исковата молба е била нередовна поради противоречия между обстоятелствена част и петитум, и поради липсата на достатъчно фактически твърдения към правопораждащия факт - прихващане, при липсата на яснота, как са възникнали задълженията, изискуеми ли са били и с какъв акт са прихванати или как е достигнало волеизявлението за прихващане и др. Излага, че в доклада по чл. 146 от ГПК е прието, че съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пред, трето, вр. чл. 34, вр. чл 103 и сл. от ЗЗД, а в решението съдът се произнесъл само по иск с правно основание чл. 439 от ГПК и поради това, че решението е необосновано не е ясно, колко и какви искове са разгледани.

Излага, че съдът е постановил неправилен съдебен акт затова, защото не е обсъдил доказателствената сила на нотариалната покана, след надлежно оспорване и при липса на доказателства, че тази покана е достигнала до адресата. Счита, че необосновано съдът е приел, че волеизявление за прихващане е достигнало до адресата. По оплакванията за неправилност, въззивният жалбоподател се е позовал на твърдения за противоречие с правото на ЕС. Обосновано е оплакване за неправилно тълкуване на факт, какъвто е, че към момента на сключване на договора Ц. М. С. не е могъл да ръководи постъпките си поради наличие на маниен епизод на биполярно афективно разстройство. Излага се, че съдът е тълкувал този факт в ущърб на ответника при наличие на договор, сключен с икономически по-силна страна, която е следвало да предвиди последиците от съчетанието между голяма сума, кратък период за връщане и биполярно разстройство на правния субект.

В съдебно заседание въззивникът, чрез особен представител поддържа всички оплаквания изложени в жалбата като пороци на съдебното решение и поддържа искането за неговото обезсилване, евентуално отмяна и постановяване на акт по същество, с който исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В писмен отговор на въззивната жалба, насрещната страна „КРЕДИТНА КЪЩА ЕВРОКОМЕРС“ АД („ККЕ“АД) – ищец в исковото производство, представлявана от адв. Г., оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение, и за присъждане на разноски.

Въззивният състав на Софийски апелативен съд, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, но постановено при очевидна фактическа грешка в диспозитива (допусната при пресмятането на общото число на сумата по изискуемото вземане на Ц. М. С. срещу „ККЕ“ АД - вместо 47 .114.21 лева в диспозитива е посочена сумата от 44 474.21 лева).

2

За да достигне до това въззивно решение, настоящият състав на САС съобрази следното:

Исковото производство е образувано възоснова на предявен от „ККЕ“АД срещу Ц. М. С. иск с пр. основание чл. 439 от ГПК и цена на иска 50 000 лева.

Искът се основава на следните фактически твърдения: На 19.02.2013 г. ищецът и ответникът са сключили договор за паричен заем № 260/19.02.2013 г. в размер на 50 000 лева. Ищецът прехвърлил сумата в деня на сключване на договора по банковата сметка на заемополучателя открита в БАНКА ПИРЕУС БЪЛГАРИЯ“ АД. Поради неизпълнение на задължението за връщане на паричния заем, заемодателят поискал от СРС да бъде издаден изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК. След образуване на ч. гр.д. № 29737/2013 г. била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата о 50 000 лева, а възоснова на този лист било образувано изпълнително дело № 20138460400780 по опис на ЧСИ № ***. Сумата по този изпълнителен лист била събрана в изпълнително производство.

На 19.09.2013 г. заемополучателят Ц. М. С. подал възражение срещу заповедта за изпълнение. „ККЕ“АД предявило иск за установяване на вземането, по който иск било образувано гр.д. № 1384 по опис на СГС за 2014 г. Искът бил отхвърлен с влязло в законна сила на 09.07.2018 г. решение от 19.12.2016 г.

Издаден е обратен изпълнителен лист в полза на Ц. М. С. и изпълнителен лист за разноските, които е направил в исковото производство.

Възоснова на тези изпълнителни листа е образувано изпълнително дело № 120197810400339 по опис на ЧСИ Г. Д. с взискател Ц. М. С. и длъжник „ККЕ“ АД. След покана да доброволно изпълнение връчена от този ЧСИ на длъжника - „ККЕ“ АД, дружеството направило възражение за прихващане със сумата, която е превело по банковата сметка на кретитополучателя – Ц. М. С..

На съдебно признатите вземания по изпълнителните листа издадени в полза на Ц. М. С., „ККЕ“АД противопоставя осъдителна претенция с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 50 000 лева, преведена по сметката на заемополучателя като не дължими, след отпадане на основанието на което са предоставени.

Към датата на предявяване на исковата претенция с правно основание чл. 439 от ГПК, ищецът „ККЕ“АД твърди, че двете спорещи страни имат насрещни изискуеми задължения, както следва:

Ц. М. С. дължи на „ККЕ“АД - 50 000 лева възоснова на отпаднало основание за извършеното по негова сметка плащане на тази сума.

„ККЕ“АД дължи на Ц. М. С. 47 114.21 лева лева, събрани по изпълнително дело № 2013846040780 по опис на ЧСИ О. М., представляващи сбор от следните суми (28 751.62 лева + 10 292.59 лева+ 5430 лева+2640 лева – стр.5 от ИМ и доклад по чл. 146 от ГПК – л. 47 от гр.д. № 7849/2019 г.).

3

Ищецът „ККЕ“АД е поддържал, че прихващането е настъпило възоснова на нотариална покана рег. № 6932 от 10.07.2018 г. на Нотариус № ***, връчена на 27.08.2018 г. , а ако съдът не приема за осъществен този факт, ищецът е направил същото изявление в исковата молба, което да обвърже ответника при нейното получаване.

Същевременно до даване ход на устните състезания пред първата инстанция, ищецът представя и влязло на 10.08.2022 г. решение № 925 от 23.06.2022г. постановено по в. гр.д. № 1047 по опис на САС за 2022 г. с което Ц. М. С. е осъден да заплати на „ККЕ“ АД сумата от 50 000 лева, получена на отпаднало основание, поради унищожаване на договор за заем от 19.02.2013 г. , на основание чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД.

Ответникът Ц. М. С., чрез особен представител е оспорил допустимостта на иска по съображения за липсата на правен интерес от неговото предявяване (поради липсата на твърдения за безспорност относно съществуването на неоснователно обогатяване със сумата от 50 000 лева към датата на предявяване на иска). Във въззивното производство поддържа това възражение, което съдържа и твърдение за неосъществен фактически състав на прихващане.

По своята същност, възражението е право изключващо и касае спора по същество.

Първоинстанционният съд с обжалваното решение е приел за установено, че „ККЕ“АД не дължи на Ц. М. С. сумата от 44 474.21 лева (в диспозитива на решението е включена и сумата от 2640 лева разноски по т.д.

№ 1713/2017 г. по опис на ТК на ВКС, но при пресмятането не е прибавена към числото 44 474.21 лева), поради това, че е погасена чрез прихващане срещу задължението на Ц. М. С. да върне на „ККЕ“АД сумата от 50 000 лева, дадена на отпаднало основание.

За да постанови това решение, първоинстанционният съд е приел, че са налице две насрещни ликвидни вземания на всяка от спорещите страни, но е изложил мотиви само относно съществуването и ликвидността относно вземането на Ц. М. С. към „ККЕ“АД. Приел е, че „ККЕ“АД има ликвидно и изискуемо вземане в размер на 50 000 лева, като е отчел, че за 25 000 от тази сума е налице СПН, а за остатъка не е изложил фактически и правни съображения.

Настоящият състав на САС по въпросите поставени във въззивната жалба намира следното от фактическа и правна страна:

Активната процесуална легитимация на ищеца в исковото производство, произтича от твърдението, че е длъжник по изпълнително дело № 20197810400339 по опис на ЧСИ № *** с район на действие СГС. Пасивната процесуална легитимация на ответника, съответства на твърдението, че Ц. М.

С. е взискател по същото изпълнително дело. Искът с правно основание чл.

439 от ГПК е допустим и основателен когато ищецът се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което 4 е издадено изпълнителното основание и тези факти се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Ищецът е посочил, че изпълнителните основания са две:

1./обратен изпълнителен лист от 21.09.2018 г. издаден след постановяване на решение 9178 от 19.12.2016 г. по гр.д. № 1384/2014 г. по опис на СГС, с което е признато за установено, че сумите за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр.д. № 29737/2013 г. по опис на СРС са недължими, конкретно относно:

26 675 лева платена от Ц. М. С. по изпълнително дело № 2013846040780 по опис на ЧСИ № *** с район на действие СГС.

2 076.62 лева платени от Ц. М. С. такси по същото изпълнително дело№ 2013846040780 по опис на ЧСИ № *** с район на действие СГС, ведно със законните лихви върху тези суми, считано от 30.12.2014 г. до окончателното плащане, в размер на 10 292.59 лева към 09.07.2018 г. и 2./изпълнителен лист от 03.09.2018 г. издаден възоснова на решение № 1296 от 08.06.2017 г. по гр.д. № 1713 по опис на САС за 2017 г., конкретно относно:

2 640 лева, представляващи разноски във въззивното производство.

„ККЕ“ АД има правен интерес да оспорва изпълнението до размера на тези суми, по твърдение за настъпил факт след издаване на обратния изпълнителен лист и на изпълнителния лист за разноски направени във въззивното производство. За да обоснове правен интерес, в обстоятелствената част на исковата молба, ищецът е посочил, че кредиторът по изпълнителното дело е длъжник за недължимо платени суми, считано от влизане в сила на съдебното решение, с което е отречено вземането на „ККЕ“ АД в размер на в размер на 50 000 лева, в производство по реда на чл. 422 от ГПК, т.е. от 09.07.2018г. Към датата на предявяване на иска, ищецът не е обосновал правен интерес, тъй като с посоченото решение е отречено съществуването на задължение на Ц. М. С. към „ККЕ“ АД, а не обратното. Едва с влизане в сила на осъдително решение № 26690 от 10.12.2021 г. постановено по гр.д. № 9568 по опис на СГС за 2019 г. (за сумата от 25 000 лева, ведно със законна лихва, считано от 18.07.2019 г. до окончателното изплащане) като дължима от Ц. М.